Български производител на вино сбъдва „американската мечта“

English:
A successful producer of wine about the personal choice of being rich

Автор:
Пламена Петкова

Брой 10 - юли 2016

Български производител на вино сбъдва „американската мечта“

Любен Рабчев за личния избор да бъдеш богат

В този брой ви срещам с един българин, който преди много години си тръгва от България, за да търси своето щастие. Сърцето тогава го отвежда в Америка, където става милионер и осъществява бленуваната „американска мечта“. Много години по-късно отново повика на сърцето му го връща в България, за да продължи семейната традиция, ставайки винар. Тук, в местността Стълпище, край русенското село Мечка, създава винарския комплекс „7 поколения“, подчертаващ природните красоти на района. За няколко години хотелската част на комплекса надминава предварителните очаквания за успех и започва да се пълни дотолкова, че това налага планирането на строежа на още 20 нови луксозни вили, в които да могат да бъдат посрещани гостите, тъй като търсенето и желанието за отдих в комплекса са огромни. Във винарската изба отлежават вина от три сорта грозде, собствено производство, с гарантиран произход и качество, в които няма никаква химия, което им позволява да запазят напълно естествените си аромати и полезни съставки. Днес този бизнесмен ще ни разкаже интересната история на изминатия от него път към осъществяването на съкровените му мечти. Неговото име е Любен Рабчев.

Пламена Петкова за Амбиция:

Здравейте, господин Рабчев. Разкажете ми накратко за Вашето младо „АЗ“ и кое Ви накара преди толкова много години да напуснете България? Как се случи това?

Любен Рабчев:
Здравейте! Това беше времето на студената война и бяха съвършено различни времена. Политиката никога не ми е била интересна. Единственият начин да успее някой, който има амбиции, бе да напусне страната. С тази разлика, че когато напуснехме по наше време, ние бяхме бегълци, предатели, измамници... всички „хубави“ имена, за които може да се сети човек. Беше изключително трудно да се излезе от България - излизаха не повече от 150-170 човека, стигайки до лагерите в западна Европа. А иначе може би много повече хващаха и прибираха. Друг свят беше. Но всички тези имена не те интересуват, когато отиваш да си търсиш мечтите в друга страна. Ако сега България е изостанала, тогава беше много, много, много по-изостанала, до неузнаваемост. Не трябва човек да е много умен, за да разбере, да види, че свободата не е въобще това, което се говореше по него време. А свободата дава право на всичко – търговия, развитие... Аз съм излязъл 1968-ма година и по наше време си беше чист тероризъм. Каквато музика ти свирят, такава ще играеш. Отиваш в свободния свят и каквото сабя покаже. Никой не го интересува какъв си. Бях смел и находчив, започнах почти веднага бизнес и имах много и успешни бизнеси.

В Щатите стартирате от нулата, метейки пода на една фабрика за хартия, но скоро след това започвате да изкачвате стълбичката на успеха и то със светкавична бързина. Споделете ми малко за първите Ви няколко години там и за първите постигнати успехи.

Метенето бе за кратко време – 2-3 седмици, после оперирах машина – първо малка, после по-голяма.. И докато ги оперирах, виждах машините, виждах че мога да отворя бизнес – всякакъв, какъвто искам. Даваш, на него време беше 5 долара, в общината, няма две минути – дават ти, че си бизнесмен. Никой не го интересува нищо. Имаш сила, имаш пари, искаш да опиташ – опитвай. Започнах с ремонт на автомобили, купих една стара газстанция, която беше затворена от 4-5 години, обрасла до небето.

След това продължих с бизнес – продажба на авточасти. Просто бях изключително успешен, защото промених начина на търговията. Дотогава беше като в цял свят - влизаш в магазина и отиваш на гишето, и си казваш какво искаш, както в аптеката. Обаче като не знаеш английски, не можеш да кажеш какво искаш. И не съм само аз, който не знае английски. В Америка при раждането много емигранти имаше. Та изложихме стоката. Бизнесът беше много успешен - през 1973-та година започнах с автомобилните части, а през 1976-та година вече имах един милион долара, което за него време бяха много пари.

След като продадох магазините в Джърси, си купих много голяма лодка, 60-тонна яхта. Харчиш си парите - събирал си ги, спираш да работиш и почваш да се разхождаш, да се наслаждаваш. Обаче като продадох магазините, много ме закачаха тези „Какво ще правим сега?“ Аз им викам „Ако аз ще ви сменям пелените, аз щях да си го държа бизнеса и да си правя пари, не да ви уча. Имали сте пари, купили сте го, сега се оправяйте. Нали сте бизнесмени.“ Тези бизнесмени, които го купиха, бяха горди ирландо-италианци, смесена кръв. Не могат много да понасят нито евреи, нито българи, руснаци, пуерториканци, което е клиентелата. Ние работихме с най-ниската клиентела, защото те купуват най-старата кола, както аз я поправям. Колите тогава бяха много прости и изключително семпли за поправка и ние им показвахме, и книжки им продавахме, и нещо ги научавахме. Правихме курсове как се подменя това и онова - събират се 20-30 човека и им обясняваш. Те всички като нас - нови емигранти - гледаха да икономисат от долара. Та беше идеална ситуация.

След като купих лодката и тъй като ме закачаха много, реших да се преместя в Хюстън. Купих си къща на брега на Clear Lake, до водата, там да ми е лодката. Обаче това ме измори. Цял живот всеки си мечтае да се пенсионира, а действително, като се оттеглиш, няма какво да правиш. Та тогава, за да съм зает, си отворих отново магазин за авточасти в Пасадена, Хюстън, Тексас и докато се обърна за близо 4 години станаха 16 магазина. По него време системата беше такава, правиш магазин, имаш определена печалба и ако ти не продължаваш да растеш, ще платиш по-голямата част от тях като данъци. Но ако искаш да печелиш, ти си способен човек, не плащаш данъци, вземаш тази печалба, капитала, инвестираш наново в нов магазин. Така ги правеха хората да станат богати. И така след втория магазин, след третия вече те почнаха да правят толкова пари, че аз трябваше да отварям на всеки три месеца нов магазин, за да не ги плащам тези данъци. Т.е. за тези данъци, дето иначе трябваше да ги плащам на държавата, моят магазин абсолютно без пари ми излизаше.

Оттогаз минаха много демокрации, много републиканци. При нас по него време беше старият капитализъм, способен си, искаш да постигнеш нещо – работиш, искаш да живееш в гетото – това си е твой избор. Тези мои 16 магазина ги купи огромна тогава компания, която имаше над 500 магазина. А големите не можеш да ги биеш и когато не можеш да ги биеш, се присъединяваш, сливаш с тях. Любовта си е любов, но като трябва да се отделяш, се отделяш. Особено като си отидеш като победител, с много повече пари.

След това дойде строителният бизнес. Оттам от Хюстън се преместих в Калифорния, Лагуна бийч. Захванах се със строителство в Палм спрингс. Направих комплекс от 49 луксозни апартамента, който беше на етажи в природата, за да може всеки да вижда долината, без никой да покрива другия, с плувен басейн с минерална вода.

Тези апартаменти Ви носят добри доходи, но в крайна сметка вземате решение да ги продадете. Защо?

Те ми донесоха петстотин хиляди долара печалба. На него време това бяха много пари. Не исках въобще да ги продавам, но като сложат голям кокал пред тебе, никой не съди победителите. Щом има печалба – вземаш я.

Инвестирах в други сгради и във фабрика за пластмасови опаковки. И постепенно тази фабрика за шест години от стотина човека, стигна до хиляда човека. След Лос Анжелис - Калифорния отидохме в Онтарио, Боулинг грийн - Кентъки, Саламанка - Мексико и Сантяго - Чили. При този бизнес се разделихме с партньорите и то с война. Загубиха и едните и другите.

Тогава отново сте опитали да се отдадете на заслужена почивка, но пак не ви се е получило. Защо така?

Не става. Тогава се преместих във Вегас. Построих една огромна къща, действително крупна. Тогава се пенсионирах, но във Вегас не правех нищо. Уморих се да не правя нищо и започнах да правя нещо, този път в България.

Какво Ви накара да се завърнете в България?

Носталгия никога не съм имал, но човек, когато остарява, се връща към корените си. И това е, когато дойде време да се оттегляш, идваш да се оттегляш на спокойствието, на тишинатата, на природата. Аз съм си роден на село и съм живял по принуда в най-големите градове на света.

Любен и Джо Рабчеви в Винарна Ceдем Поколения

Как виждате България в момента? Как Ви се струва сегашното ѝ състояние?

Българинът е много способен, много адаптивен човек и тази страна може да се промени към добро бъдеще зашеметяващо бързо.

Българите са кастриран народ, но които са на Запад, вече се научиха. Ако се върнат и се обединят, могат да се оправят нещата. Турците отидоха в Германия, направиха си пари, научиха се, върнаха се, вдигнаха държавата си. Българите, които имат, пращат пари тук, за да поддържат семейството си, обаче тия пари отиват за храна или за слава, или за дрехи, но не отиват за инвестиция, и България продължава да седи на едно ниво.

Ако се върнат и приложат това, което са научили и създават, няма да пращат вече пари, а ще правят два пъти повече. България е гладна за всичко. Има огромни възможности за развитие.

Тогава много лесно ще се преборят бюрократите, защото когато са много бюрократи, много инспектори, а има по-малко обекти, те няма какво да правят. За да си държат заплатите, да не ги уволнят, идват и почват да търсят. Сядат и почват да пишат, късат едно листче и ти го дават, чети го, превеждай си го... то какво пише - ти не можеш да го разчетеш..

От завръщането си в България, т.е. от 2009-та година, досега сте инвестирал над 12 милиона лева в построяването на винарския комплекс „7 поколения“ в местността Стълпище, край русенското село Мечка, който отваря врати през есента на 2014-та година и е само началото на Вашия български мащабен бизнес проект. Защо „7 поколения“?

Инвестирал съм тук и в други местности и градове. Кръстих го „7 поколения“, защото аз съм пето поколение, дъщеря ми е шесто - тя е много, много по-добър бизнесмен от мен. Седмото поколение са внуците ми и освен тях, вече има и осмо поколение. Пра-пра-прадядо ми е основал тези неща (б.а. винарския бизнес).

Какво включва останалата част от цялостния Ви проект и има ли и други проекти, с които сте се захванали?

Засега не желая да навлизам в подробности, но за този проект мога да ви кажа следното: Снощи получихме имейл от Световния конкурс за вина в Сан Франциско, където изпратихме 3 вина - ние правим и износ, продаваме в Америка, и от трите вина- мерлото взема златен медал, кювето – сребърен и кабернето – бронзов.

След съревнование с над 4600 други бутилки вина - да спечели българско вино, е огромен успех.

Сан Франциско е най-тежкото, защото е сърцето на Наппа, американската винена индустрия.

Какво иска виното преди да започнеш да го правиш? Иска топъл ден и студена нощ и прави най-хубавите вина. Южна България прави вина, но те не са трайни. Те нямат този аромат. Ароматът изчезва. Там е топъл ден и топла нощ. Същевременно край Черноморието не е добре, заради студения въздух и влагата. Тук нямаме влага, защото реката понижава температурата и вятърът идва срещу нас, реката прави завой и идва всичкото към нас. След това идват тези клеи в почвата, точно каквото трябва за виното, и преди две години идва Робърт Паркър и даде наистина много висока оценка на виното. Ако не сте чували, той е най-известния оценител в света на вина. Та помоли да му изпратим, за да ги тестват и дегустират те, защото по принцип, ако искаш ти да ги тестваш, трябва да платиш от 20 хиляди до 25 хиляди долара. Той поиска от нас за негова сметка да ги изпратим, да ги провери, по простата причина, че имаше няколко групи американски туристи, които изключително много харесаха виното и след това го бяха похвалили пред него. Тогава то беше българско вино, само на една година, година и половина старост. Сега вече то лежи, подобрява се. Имаме 330 дъбови бъчви - вината стоят, стареят..

Каква е Вашата причина да създавате и правите всичко това и очаквате ли възвръщаемост в близко бъдеще на Вашите инвестиции?

Възвръщаемостта въобще не е в моите карти. След мен светът продължава да съществува. Ние сме осем поколения, все за някой ще става, ако не става, все ще се намери някой, който ще поеме нещата. Парите нямат никакво значение. Ако слезете в Стълпище, можете да видите какво е. То беше жестоко разрушено, ние го възстановихме и сега ние го рушим, трябваше да го развалим, защото документите не са попълнени правилно. Имаше една сграда, митница на 120 години - ти я възстановяваш напълно, става бонбон. Слагаш тоалетна и баня – не можеш преди да минат 7-8 месеца, този да я одобри, онзи да я одобри... имало е преди на това място стара тоалетна... Глупави процедури... Преди можеш да тръгнеш, в Дунава да влезеш, да се удавиш, няма да знаеш, че си в Дунава, всичко е обрасло - изведнъж се появяваш с колата и ако караш малко по-бързо... След като разчистихме всичко, идват и ни казват, че сме нарушили екосистемата на реката. Еми, тръгни от тук до Русе – всичко е буренясало. Тръгни от тук до края на България, до Белград стигни... екосистема... Миналата година пътувах нарочно по реката нагоре през държавите с параход – цяла Европа е обърната към Дунава – дигата, хората, колелета вървят, на всеки два-три километра малко ресторантче, има хората къде да преспят, хората с колелетата, с децата си почиват. Това е еко. Това нашето еко – комари като врабчета. Как няма един комар в цяла западна Европа? Ние имаме най-новата технология против комари. На растенията не им пречи нищо. Пчелите не ги убива, но ако ги напръска, другите пчели не ги пускат да влязат обратно в кошера. Затова ние го правим това нещо късно вечер. Не убива и една муха, само комарите убива. Пръскаме само нашата площ и моята къща. Миналата година пръскахме и в цяло Стълпище, но сега ги оставихме. Можем да пръскаме само в нашия район.

Подготвяте ли ни някакви допълнителни изненади в близко бъдеще?

В момента, издателска къща „Колибри” завършва книга, върху която работим заедно със Светльо Жеков и Реймонд Вагенщайн. Очаква се да излезе след около месец, месец и половина и е за всички тези неща, за които си говорим, но в по-големи подробности.

Кое е по-хубаво: животът в мултимилонен, интернационален град в САЩ или животът в спокойно малко селце в България?

За един млад човек винаги ще бъде по-прекрасно в големия град. Когато човек прецъфти, започва да уляга и да търси спокойствието.

В днешно време голяма част от българите както живеещи тук, така и в чужбина, един вид са се „отчаяли“ от България и не виждат светлина в тунела за подобряване на условията и състоянието ѝ. Какво е Вашето мнение и Вашата прогноза за развитието на страната ни в бъдеще?

Ако не се направи нещо радикално и човек не спре да мисли как само собствено да си напълни джоба, няма как да стане. Системата на капитализма е лоша, много лоша, но по-хубава няма. Това, което е тук, не е капитализъм. Можеш да я наречеш една корумпирана бюрокрация, която някой като че ли ѝ плаща да задържа България да не расте.

Доколкото ми е известно според вас да бъдеш богат е въпрос на личен избор. В тази връзка каква е формулата на Вашия успех и какви са съставките на успешната инвестиция?

Най-простото – над леглото си ще запишете на тавана една цифра, колкото си изберете. Всеки ден я гледате и казвате „Трябва да стигна тази цифра.“ Събуждате се с нея, заспивате с нея. Така се концентрирате какво да правите, не се разсейвате. Решавате какво си правите с живота. Ако искате печелите, ако искате не печелите.

Как трябва да се промени българина, за да подобри качеството си на живот и да изгради едно по-светло бъдеще?

В никакъв случай не мога да бъда доктор. Тук всичките все казват: „Това е Закона“, вместо да мислят как ще стане нещо, казват „Това е Закона - не, не може“. Това е култура, това е толкова дълбоко залегнало. Всичко е негативизъм. Докато, като кажеш в Щатите как да го направим това, всеки започва да мисли как ще го направи, как ще се постигне. Тук първата реакция на всички е: „Аз ти гарантирам, че няма да стане.“ И като ми гарантираш, че няма да стане, как ще стане?

Защо не мислиш как да стане и забрави това- „Гарантирам ти, че няма да стане.“ Честността е много важна, както е било и в България преди много векове и години. Светът не е съществувал с дълги договори, а е било на честна дума, стискане на ръцете и работата си върви.

И лъжеш ли, просто отпадаш. Това не могат да го разберат сега.

Какво бихте казали на българите по света?

Ако се върнат повече българи, ще има успех. Защото едни и същи управници се въртят отдавна и просто не смеят да влязат в 21-ви век, а държат нарочно да се потулят нещата, да не са прозрачни. Ако България приеме да бъде прозрачна, ще се оправи.

Вижте повече за Любен Рабчев:

Винарски комплекс
'Седем Поколения'

Facebook страница на винарски комплекс 'Седем Поколения'