списание Амбиция
Българка е сред водещите имена в дизайна на бижута Цвета Трендафилова
Автор:
Пламена Петкова

Корица:
Xavi Bou

Брой 8 - май 2016

Купи книга

Българка е сред водещите имена в дизайна на бижута

Интервю с Цвета Трендафилова

В този брой ви представям една изключително талантлива млада жена от град Русе. След като завършва средното си образование в Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“, днешната ми събеседничка заминава за Варна, за да работи при свои приятели, които я нахъсват да запише специалност „Туризъм“ във Варненския колеж по туризъм. Още през първата година заминава на практика в Барселона, без да подозира колко много това пътуване ще промени живота ѝ и че ще намери своя дом и бъдеще именно там. Няколко години по-късно тя става основния дизайнер на бижута за модния бранд Stradivarius, а днес вече името ѝ е добре познато в бранша, като винаги е асоциирано с големия ѝ талант и високото ниво на професионализъм. През 2014 година дори създава своя собствена марка бижута и сега е при мен, за да сподели с читателите на списание „Амбиция” малко повече за пътя на своя успех. Казвам „здравей“ на Цвета Трендафилова.



Пламена Петкова за Амбиция:
Нека започнем от момента, в който си заминала за Барселона – какво те накара да останеш и как се случи така, че преориентира художествения си талант от рисуване към дизайн на бижута?


Цвета Трендафилова:
От колежа по туризъм още първата година ни предложиха практика в Испания и понеже се бях записала на курс по испански през учебната година, реших да отида да видя как е и да се възползвам да науча по-добре езика. Стана така, че по време на тази практика се запознах с бъдещия си съпруг.
Портрет на жена © Xavi Bou
Докато дойде есента и времето за връщане - собственикът на хотела, в който работихме, беше много доволен от мен и колежката ми от колежа и ни предложи да останем да работим за него. Така и набързо го решихме. Няколко месеца по-късно взех решение, че все пак искам да продължа да уча, и се върнах към първоначалната си идея да уча сценография - записах специалност Art Director в университета за кино и сценични изкуства в Барселона. Преместихме се да живеем в по-малък град близо до Барселона заради работата на съпруга ми. В същия този град е и центрaлният офис на испанската марка за луксозни аксесоари и бижута Tous. Един ден ми попадна обява, че търсят чирак бижутер, и ми хрумна внезапната идея да кандидаствам за позицията. Липсваше ми доста да съм в близък контакт с изкуство, било то и ръчен занаят като изработката на бижута. Те пък решиха, че съм добър кадър, и ме взеха веднага. Така започна моят първи контакт с бижутата, без да предполагам, че ще ме заинтригува толкова, че да го превърна в професия и всеки ден да ми е все по-интересно. В Tous минах през различни процеси в работата, които бяха основата на това, което знам днес, от чиракуването при бижутерите, където научих техническите особености, а година по-късно ме преместиха в дизайн отдела.
Как стана така, че стана основен дизайнер на бижута за Stradivarius?

Тук в модния бранш се набират кадри чрез т.нар. headhunters - има компании, които са специализирани да търсят кандидати за модни марки в Испания и други страни в Европа. След няколко години работа в Tous ме потърсиха, за да ми предложат работа като дизайнер на аксесоари в Parfois и скоро след това в Stradivarius. В Stradivarius предложението беше да поема пълна отговорност за колекцията бижута и го реших веднага.
Бижута от българка в испания © Xavi Bou
take my yellow dress © Xavi Bou
Бижута takemyyellowdress © Xavi Bou
българи в барселона © Xavi Bou
Освен цялата колекция бижута си правила и други видове дизайни за Stradivarius – на аксесоари за коса, очила, както и колекция бански костюми. Кой вид дизайн е най-интересен за теб и какво те вдъхновява за твоите творения?

В Страдивариус правих всякакви аксесоари през годините, но от самото начало не давах никой да пипа бижутата, ха-ха, те си бяха моя отговорност и така си остана докрай.
Преди три години решаваш да замениш сигурната работа за един стабилен работодател и да минеш на свободна практика. Кое те накара да предприемеш тази стъпка и какво ти донесе това решение?

След повече от десет години работа в големи мултинационални компании работата на свободна практика е някакво естествено продължение. Това е решение, което се взема малко изведнъж.
Aко го обмисляш прекалено, никога не го решаваш. Но в случая съдбата ми помогна малко – след 5 години в Stradivarius ми предложиха да се присъединя към един нов проект, който така и не видя бял свят, и стана лесно.
Проектът беше канцелиран и просто реших да не се връщам в голяма компания, а да пробвам да създам моя. Имам няколко основни клиенти, за които работя. Винаги се появяват и малки проекти, за да те държат под напрежение, и отделно разработвам и собствена марка за бижута, нямам време да ми стане скучно.

© Цвета Трендафилова
Takemyyellowdress е твоят личен проект, който стартираш през 2014 година. Какво можеш да ми кажеш за него? Кое те мотивира да създадеш собствена марка бижута и кое те вдъхновява за личните ти колекции?

Takemyyellowdress се появи през 2014-та. От години мои приятели ми казваха, че трябва да създам нещо, при което да имам пълна свобода да работя върху моите си идеи. Като работиш за друг, си под влияние на колеги, шефове, на продажби, какво е на мода и всякакви важни фактори, с които си длъжен да се съобразяваш. Като си имаш собствена марка, можеш да го правиш, но ако не искаш – не го правиш, най-хубавото е, че си правиш каквото си поискаш.
Никога не съм се чувствала удобно с идеята, ако имам моя марка да е с моето име, така че трябваше да измисля име. Не знам точно откъде се появи първоначалната нишка, за да се стигне до Takemyyellowdress (б.а.- в буквален превод „Вземи жълтата ми рокля”), мисля, че от някаква песен, в която една фраза ми напомни за това, как като бяхме малки ни казваха да не се обличаме в жълто в петък, защото пускат лудите на разходка из града. За жълтото идва оттам, че имали книжка в жълт цвят като доказателство, че са луди и явно децата правят някаква странна асоциация с жълтата книжка и да се обличаш в жълто.. Та Takemyyellowdress е нещо като игра на думи – вземи ми лудостта или идеите, който както си го разбере. За мен колекциите, които правя за нея са както, когато хората си водят дневник – аз правя бижута. Вдъхновението идва отвсякъде, само трябва да си наблюдателен. Марката се развива добре и се надявам за в бъдеще да мога да се съсредоточа изцяло върху нея.
подарък за момиче © Xavi Bou
Сподели малко повече за това в какво се състои работата на един дизайнер – това, което си представят повечето хора е прекарване по цели дни над скиците, измисляйки нови колекции, а в действителност ти пътуваш непрекъснато къде ли не по света.

Работата на дизайнера се състои в това да е информиран винаги какво се случва около него, да се интересува от всякакво изкуство, защото изкуството е вдъхновение. Литература, фотография, архитектура, живопис, музика, пътувания... Истината е, че няма ограничения. Да уточня, че това е мое виждане, всеки си изгражда негови формули за работа с годините, моята е такава – всичко, което предизвиква някаква емоция, съвсем естествено е и да те вдъхнови, и да ти даде да създадеш нещо. Пътувам много, по работа и за удоволствие. Предпочитам за удоволствие, разбира се, но моята работа е свързана с далечни пътувания в страни като Китай, Кореа, Япония, Индия, също и по-кратки, през европейски столици. Преди все се корках , че не ми остава време за личните, докато не се научих да ги съчетавам, и така всичко се подреди. В пътуванията има много вдъхновение, само гледайки хората по улиците в някое толкова далечно място, си е невероятно интересно, пък да не говорим за фолклора, културата, изкуството, храната.
С времето се научаваш и да се възползваш от дългите полети, през които не си обезпокояван от никого. Можеш да четеш, да работиш или просто да си мислиш. Това си е време само за теб и ако се настроиш така към тези часове в полет, се оказва, че три-четири хиляди километра нищо не са.

За дизайнера е много важно да има идеи и още по-важно е да си намери изворите за тях, след това идват скиците, прототипите, проектите и всичко, което горе-долу си представят хората, че прави един дизайнер.
татуировки на ръката © Xavi Bou
мъж с татуировки © Xavi Bou
снимки на женски ръце © Xavi Bou (Снимка вляво)| © Anabel Godoy (Снимка вдясно)
дизайнерски гердан © Xavi Bou
Какво ти дава този начин на живот?

Дава ми свобода... свободата да можеш да организираш времето си, да работиш от алтернативни места, не задължително от офис; свобода на мислене, която е повлияна от ежедневие без конкретна рутина. В началото се чувствах неориентирана, все едно не вършех достатъчно работа, защото не бях ограничена нито с време, нито с място и имах усещането, че се разпилявам. Но това се промени. Сега ми е трудно да си представя да се върна обратно в рамките отпреди.



Освен доста зает дизайнер, правещ всякакъв вид аксесоари, ти си също и майка на прекрасна дъщеря. Как съчетаваш ангажиментите си успешно при такава натовареност?

Трудно и откакто дъщеря ми е в тийн-възрастта, съвсем трудно, но ще оживея – всички са минали оттам.
дизайнерско колие © Xavi Bou
червени войници © Xavi Bou
мода в аксесоарите © Xavi Bou
изложба на бижута © Studiostore
Докъде се простират амбициите ти и какво искаш да постигнеш още в бъдеще?

Амбициите ми са малко хаотични, защото винаги имам нови идеи и се вдъхновявам невероятно, когато ми хрумне някоя. Мисля, че това ще си остане така завинаги. Така че предполагам, бъдещето е неизвестно и тази идея ми харесва много. Но ако трябва да говоря за близкото бъдеще, сега работя върху новата колекция за Takemyyellowdress, която ще бъде представена през юни 2016-та.
Какво значи за теб понятието успех и какво би посъветвала читателите на списание „Амбиция”, за да бъдат по-успешни?

Никога не съм се замисляла какво точно е успехът за мен. Предполагам, като всеки човек, който се занимава с изкуство, и аз искам работата ми да вдъхновява хората. Но пък мисля и, че успехът е като лично състояние – да си ОК с това къде си в момента и как си живееш живота.
Вижте повече за Цвета Трендафилова:



Takemyyellowdress
Купи книгата
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина