списание Амбиция
Jeremy? Джереми?
Автор:
Боян Бочев

Брой 4 – януари 2016

Снимка корица:
Clamer Design

Jeremy?

Интервю с инди-рок музикантите

За старт на Новата 2016-а година, избрахме да ви срещнем с банда, която олицетворява амбицията в инди-рок сцената в последните няколко години. Група, която търпеливо работи за своя голям момент и продължава да дерзае в посоки различни от досега познатите.

За възможностите, устрема, новата им продукция, за това, което им пречи, но и им помага и още и още…

Представяме ви Jeremy? в един искрен разговор с Ерсин Мустафов – фронтмен и ритъм китара и Ташо Колев – leading китара.



Боян Бочев за Амбиция:
Здравейте, момчета! Щастлива 2016-та година от мен и целия екип на онлайн-списание Амбиция! Как се чувствате, как изкарахте празниците, успешни ли са концертите от December Tour 2015 дотук?


Jeremy?:
Здравейте, г-н Бочев и целият екип на Амбиция. Стараем се да сме добре. Да сме здрави. Предстоят много сериозни крачки от самото начало на 2016 и не спираме да въртим колелото. Турнето мина доста успешно. Радваме се да чуем, че публиката знае текстовете на нашите песни и ги пее заедно с нас. Няма по-ясен индикатор за това, че им харесват нещата, които правим и че вече ни познават по-добре.
Two Weeks To The Great Escape
Какви оценки и отзиви получавате от медии, фенове, приятели за новия ви видео-сингъл ‘Two Weeks To The Great Escape’? Стигна ли посланието на парчето до публиката ви?

Не сме имали достатъчно дълга пауза, в която по-задълбочено да се вгледаме в медийните реакции, но това, което достига до нас ни прави щастливи и малко по-уверени. От феновете и хората около нас не спират добрите думи, дори суперлативи. Радваме се и на някои критични и градивни мнения. “Two Weeks” наистина отвежда слушателите точно там, където се надявахме да ги срещнем. Няма какво да искаме повече, освен през февруари 2016 да очакват албума ни със същата енергия. Благодарни сме на всички, които ни чуват, виждат и отбелязват лично и публично.
Ерсин Мустафов © Terminal 1
Ташо Колев © Terminal 1
Музикални инструменти © Jeremy?
Обичате ли да гледате филми? Коя беше последната лента, която ви направи впечатление и защо?

Гледаме кино, да. Трябва да признаем, че последните няколко месеца, дори цялата 2015, нямаме време да стъпим и на една премиера в киносалоните в България, но имахме шанса да участваме по друг начин. Две песни на JEREMY? са включени в саундтрака на Български филмови продукции: “I Want To Be Like You” и “Докато Ая спеше” . Наистина очакваме 2016 с още по-жив интерес към родната ни киносцена. С радост забелязваме колко по-силна и рокендрол (в преносен, но и буквален смисъл) е тя в последните години.


Какво във все по-напрегнатото ви ежедневие ви разтоварва истински? Книги, готвене, кино, спорт, телевизия, музика, вие си кажете…?

Всеки от нас си има по нещо. Музиката е неизменна. Вярно е, че рядко слушаме като фенове, а не като музиканти, но и това се случва. Покрай фестивалите, на които свирим, слушахме на живо много наши любими банди. Колко хубаво нещо е, че има фестивали и те са все по-достъпни с все по-силни line-ups. Също, Аз (Ерсин) експериментирам в кулинарията, винаги когато имам време за това. Правилното хранене е важно за всички ни. Аз пък гледам да не пропускам тенис турнир (Таш). Голям фен съм на този спорт и, разбира се, на Гришо. Казали сме си, че скоро ще имаме гиг с българския ас. Хехе време е. Емо има често път към бургаското море и там отмаря с красива гледка и морски въздух. Рос е най-ангажиран. За него се шегуваме, че не спи изобщо. Може би най-добрата почивка за него е да се наспи.
Може би трябваше да си остане тайна, но така или иначе мисля, че някъде сте го споменавали. Всъщност от много години живеете заедно, имам предвид под един покрив. Промениха ли се отношенията ви откакто добихте повече популярност и бихте ли ни разказали някоя забавна случка, разиграла се в апартамента ви? Дано звуча поне малко по-различно от реклама на Bushmills Brothers?
Всъщност, доста находчив въпрос. Малко медии в момента са толкова близо до нашия дом, колкото вие, г-н Бочев. Радваме се, че сте ни чест гост. Обичаме много да има хора около нас, да споделят мнение и ние с тях – нашето. Да говорим за музиката като цяло и какво да правим, за да се създаде нужната основа.
Промяната е в това колко време успяваме да прекарваме заедно без да работим по нещо. Може би този, на когото най-много липсваме е котката ни. Обикновено се сърди по ден-два след като сме я оставили за известно време заради турне или записи. Домът ни е много рошав напоследък. Постоянно е все едно току що станал от сън, прави купон и после пак заспива.

© Terminal 1
Къде искате да отидете?

В сърцата на хората.

Колкото може повече сърца.

Е, ако въпросът е чисто географски – не сме били още на твърде много места. Америка, Китай, Канада. Все нови територии за покоряване.

Но в България е истинският тест. Запътили сме се към историята, кой знае къде отиваме реално.
Добре, нека поговорим отново за музика. Средата на февруари 2016-та очакваме дебютния ви дългосвирещ албум. Разкажете ми малко повече за него: къде го записвате, отделните песни звучат ли като част от общ проект, какво ви вдъхновява, пишейки музика. Мислите ли да издадете албума в различни формати – deluxe version, винил, диск, под формата на флашка, защо не и на касетка…?

Това са много въпроси наведнъж, ще опитаме да отговорим възможно най-синтезирано, защото точно на тази тема, обикновено, най-много имаме за разказване.

Албумът е дългоочакван, дългоподготвян, дългосвирещ. Някои песни от него, както вече сме споменавали, са записвани в БНР, заедно с Константин Райдовски, голяма част от албума записахме в Perfect Records с Прокопи Андреев и Светослав Борисов.

Свързващото звено и най-важният нов член на бандата (да, можем спокойно да кажем, че той също е JEREMY? за нас) е Янко Генов. Той направи микс и инженеринг на всички песни от албума. Неготово виждане за звук едновременно съвпада с нашето, но и ни допълва.

Мастер правим извън България, засега. Целият албум ще бъде завършен в Wav Mastering – Дъблин, Ирландия. Тази финална стъпка прави сериозна разлика. Вероятно всеки, който слуша албума, но и отделните сингли, които вече издадохме от него, ще може да го усети.

Това, по което имаме да работим и ще търсим още помощ е подредбата на траковете в албума.

Също, ето нещо, което не сме споделяли – не сме се спрели на cover artwork. Изглежда тук ще имаме най-много търсене до последния момент. Не защото имаме претенции да е нещо сложно. По-скоро защото знаем, че е от значение какво визуално послание ще отправим към настоящите и бъдещи фенове.
Концерт в терминал 1 © Terminal 1
Имате ли любимо парче от албума? Песен, за която сте нетърпеливи да видите реакцията на публиката?

На всеки от нас е различно парче. Това казва няколко неща, но основно, че много от песните са сингли. Надяваме се същото да се случи и при феновете. Да има спор коя е най-добрата песен в албума би ни радвало в някаква степен.

Личните предпочитания ще споделим след като мине малко време от излизането на албума. Но трябва и четиримата да си кажем отделно.


Ако можехте, от какво бихте избягали първо?

От неверието. От “не” като цяло. В „Hope“ застъпваме тази тема. Ще забележите, че всички песни в албума имат в себе си много нюанси в настроението, но най-силно се усеща жизненост, отказ от празно настояще.
Искаме да правим пътека, по която много други да минават. Ако можем всички заедно да движим в една посока, пътеката бързо ще бъде път към успехи, каквито все още нямаме реализирани в музиката.
Летище © Jeremy?
момиче танц © Jeremy?
концерт в лондон © Jeremy?
Концерт в Англия © Jeremy?
Концерт на група Джереми? © Terminal 1
Клуб Строежа © Jeremy?
Клуб Строежа © Клуб Строежа
Какво ви обижда или наранява?

Обидата вреди най-вече на този, който я изпитва. Свързана е с несигурност и липса на корен и почва. Избягваме тази емоция. Ако понякога губим увереност или някой от нас е сломен е най-вече когато не успяваме да извадим максимума от себе си. Когато знаеш, че можеш повече, но не си го дал. Тогава всички около теб го усещат и има доза неудовлетвореност. Това също го избягваме. Но винаги на 100% не е лесно. Има и умора понякога.


Къде искате да сте, когато ви взимат интервю в края на 2016-та година?

В новото ни студио.
И за финал на нашия разговор, традиционният ни въпрос. Каква е вашата дефиниция за амбиция и възможен ли е истински успех без нея?

Да даваме всичко от себе си и заедно да се движим в една посока е нещото, което винаги е имало най-голям ефект и ни дърпа напред. Иначе, думата “успех” е много богато понятие. Всеки има различна представа за това.

Ако след време всеки от нас се обърне назад и е щастлив не само от резултата накрая, но и от пътя, по който го е достигнал, значи всичко е наред.

Доколко това е възможно? Вярваме, че е! Иначе нямаше да сме това, което правим. JEREMY? за нас е музика и мисия. Или поне това искаме да мислим, когато сме четиримата и свирим заедно.
Вижте повече за Jeremy?:



Jeremy? в Youtube

Jeremy? в Facebook

Купете музиката на Jeremy?
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина