Българската спортна новина, която не влезе в медиите
Интервю с Людмила Белчева
През месец май в Олимпийския парк в Лондон се проведе Европейското състезание по плуване. Победителите в него ще вземат участие в Олимпиадата в Рио де Жанейро, Бразилия това лято.
Това състезание е непосредствено последвано от Европейско състезание по плуване за ветерани. 14 000 плувци, на възраст между 25 и 81 години от различни части на Европа вземат участие, сред които и около 30 българи.
Людмила Белчева е една от представителките на България. Тя се състезава във възрастова група за 50-54 годишни в три категории- 50, 100 и 200 метра гръб.
Срещам се с Люси на английска земя, малко преди да отлети за България. Срещу мен е една усмихната, позитивна и в отлична форма жена. Тя ми разказва за състезанието, какво е усещането да плуваш в олимпийски басейн и какво е плуването за нея.
Юлия Джарвис за Амбиция:
Люси, как мина състезанието и каква беше конкуренцията?
Людмила Белчева:
Изключителен респект към организаторите на този плувен форум с участието на над 14000 плувци от повече от три поколения, които в рамките на четири състезателни дни обезпечиха стартовете от Европейското първенство по плуване-Лондон 2016 година. Относно конкуренцията, в чистия смисъл на думата, не мисля, че е водещ стимул за представяне. Може би в младежките групи доминира спортно-състезателния елемент, но с нарастването на възрастта остават битката със самия себе си, радостта от участието и неповторимата тръпка на голямото състезание. Сигурно това е причината да представляваме клубни тимове, а не национални отбори.
© Людмила Белчева
На една от сериите ти беше първа в групата си. Като на всяко състезание и тук секундите са от значение. Какви бяха емоциите в теб, докато очакваше крайното класиране? Само заради минимални разлики в секундите от участничките в другите групи се размина с медала.
В плуването не се случват случайни неща. Имах пълна информация с времената на другите участнички, постигнах времето, за което се подготвях, и съответно постигнах очаквано класиране.
Как се представиха останалите български плувци в състезанието?
Един изключителен младеж,
Иван Ангелов спечели злато и сребро на 50 и 100 метра гръб. И понеже това са и моите дисциплини, съм силно пристрастна към резултатите му и много, ама много мотивирана за Световното първенство в Унгария през следващата година. Останалите представители от българските клубове, участвали в състезанието, постигнахме няколко класирания в десетиците на дисциплините, което на плувен език е ,,класиране в голям финал‘‘ и е доста престижно, предвид огромния брой участници.
Какво е усещането да плуваш в Олимпийски басейн?
За мен това не е новост. За първи път плувах в олимпийски басейн през далечната 1981 година на Световно първенство по скоростно плуване в Москва, година след летните олимпийски игри. Сега след близо три десетилетия и половина отново изпитах култовото вълнение да си на старт в такъв басейн.
© Иван Белчев / Олимпийският басейн в Лондон
© Людмила Белчева
Каква беше подготовката ти за състезанието?
Намирам се в такава фаза от живота си, когато имам вече време да обърна внимание на всичко, което съм обичала през годините. Определено плуването е едно от тях. Това участие бе по скоро ,,сверяване на часовника‘‘. Подготовката ми от две тренировки седмично бе по скоро символична, но се радвам, че отново разпалих страстта, и обещавам да има новини за в бъдеще.
© Людмила Белчева
Остана ли ти време да разгледаш Лондон? Какви са ти впечатленията от английската столица?
О, да! Програмата позволяваше четири-пет часови турове по туристически маршрути в централната част, но за този космополитен град са нужни години. Имах предварителна нагласа за определени обекти. Успях на 90%, но в главата ми всичко прелива от емоции и впечатления. През зимните вечери с помощта на фотографиите ще систематизирам всичко. Искам пак да се върна, но засега мога да кажа- аз бях в Лондон.
Разкажи ни повече за твоята кариера на плувец. От кога плуваш, в колко състезания си участвала и колко купи и медали имаш зад гърба си?
Интересното при мене е, че въпреки отличните резултати и призови класирания в плуването като девойка старша възраст, покрит норматив ,,майстор на спорта‘‘, участия в балкански игри и редица турнири, поради огромната конкуренция в националния ни отбор /тогава през осемдесетте години се подготвяха бъдещите ни олимпийски медалистки/ се преквалифицирах в скоростните дисциплини и подводно ориентиране, където успяхме с тогавашната генерация жени да постигнем изключителни резултати.
В този изключително атрактивен леко-водолазен спорт имам европейска титла от Париж-1990 година, трето място –Световно първенство-Ленинград/Петербург настоящем/-1987 година, спечелих Ориндж куп-Валенсия -1987-ма и много други кръгове от световна и европейска купи.
Куриозното е, че въпреки многото ми републикански титли в индивидуалните дисциплини, никога не съм печелила титлата в многобоя, което само по себе си показва огромната конкуренция в онези времена.
© Людмила Белчева
За кой плувен отбор се състезаваш?
Отборът е един, сега и завинаги- ,,Черноморец-Бургас“. От деветгодишна възраст, когато спечелих ,,Златна рибка“, до последната ми титла във ветеранското първенство, съм се състезавала само за него. Близо петдесет години, наистина!
Освен в басейн, къде другаде си плувала?
Навсякъде, където има вода- реки, язовири, морета и океани.
Изпитвала ли си някога страх от водата?
Определено – да! В откритите водоеми нещата са доста различни като възприятия и усещането, че не си съвсем на мястото, е категорично.
А кое е най-екзотичното място, където си плувала?
Ех! Кораловите рифове. Искам, ама много искам отново да ги посетя.
Докато се състезаваш, какви мисли минават през главата ти?
Няма никаква ясна сюжетна линия, върти се нещо като - дай сега,я да видим какво стана, аз съм човекът, още малко и ... уф свърши, в разбъркан ред и с вариации.
Кое е следващото ти плувно предизвикателство?
Като непосредствено предстоящи - летните маратони в открити води и предстоящото държавно първенство през есента. А в перспектива - Световно първенство за ветерани в Унгария, следващата година.
© Людмила Белчева
© Ивелина Димитрова
Какво е плуването за теб?
Осмисля ми свободното време, развлечение и профилактика срещу все по настъпващата възраст.
Българите не спортуват масово. Би ли препоръчала плуването като спорт?
Плуването с двуседмична почивка на морето няма как да е водещо в масовите спортове. Плувната ни база се задъхва от желаещи да тренират и часовете за свободни посещения са малко и в неудобни за работещите хора часове. И въпреки това съм възхитена от стотиците плуващи в летните морски маратони, където рамо до рамо плуват олимпийските ни плувци и ветерани на преклонна възраст. А трасетата са с дължина около шест километра в открито море. За нашите мащаби това е добър стандарт.
Относно ползата от плуването, като кинезетерапевт с тридесетгодишен стаж мога да говоря с часове, но сега само ще отправя послание: Приятели, имате ли възможност – плувайте!
Колко често е добре човек да плува в седмицата, за да има положителен ефект върху тялото и духа му?
Говорим с презумцията за масов и оздравителен спорт, нали? Ако е така, смятам, че при две занимания седмично ще се постигне отличен терапевтичен ефект, а ако в някого се пробуди силата, да е добре дошъл във ветеранските турнири и първенства.В страната функционират повече от двадесет плувни ветерански клуба по места.
© Людмила Белчева
На каква възраст е хубаво едно дете да започне да плува?
Изказвам личното си мнение – на практика децата на амбициозни родители попадат под треньорски грижи около петата си година.Определяща е възрастта между 10-12-тата годишнина според пола на детето, така че до 7-8-тата година бъдещите плувци трябва да са на вода. Това е в спортен аспект, а принципно първите стъпки да са след самото раждане. Ембрионалният период е изцяло в течна среда. Простичко казано – да се научим да се придвижваме във водна среда.Това е елементарната философия на плуването като движение. А спортно състезателното плуване е вече съвсем друго нещо.
