Практикувам професията си на класически музикант във време, в което ценностите са други

Брой 11 - август 2016

Практикувам професията си на класически музикант във време, в което ценностите са други

Интервю с Веселина Борисова, автор в „Амбиция“

Веселина е виолончелист. Страда от скрито вътрешно чувство на оптимизъм и детска наивност, но гледа да не ѝ личи. Често пътува, но вместо да следва тривиалните маршрути обича да се губи в непознатия град.

Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?

Веселина Борисова:
Това, което ме подбуди „да се пробвам” в „Амбиция”, е безкрайното ми любопитство и това, че обичам да се занимавам паралелно с повече от една дейност.

Сподели личното си впечатление за всяка една от интервюираните от теб личности.

За всеки един от героите в моите интервюта имах вътрешно усещане, че е подходящият човек. Повечето познавам лично и наистина смятам, че историите им са пъстри и вдъхновяващи. Благодарна съм на всеки от тях, че ми се довери и се впуснахме заедно в авантюрата „Амбиция”.

Има толкова много успели българи в различни области в България и по света. Как избираш кого да представиш в интервюто си?

Освен някои от познатите, които интервюирах, намирам и успели българи извън родината, които не познавам. Случва се и приятели да ми препоръчат техни познати. Разбира се, понякога получавам и откази – това е част от процеса.

За да се получи интересно интервю се изисква добра подготовка. Опиши процеса какво се случва преди, по време и след интервюто.

Бих описала процеса в три стъпки: подготовка, действие, редакция. В подготовката се опитвам да си представя цялостния вид на интервюто и посоката, в която ще тръгне. В тази част от процеса се допускат и откази от страна на поканения. Винаги гледам да имам резервен вариант. Във втората част вече съм изпратила въпросите до съответния гост и изчаквам. Нещо като мъртва зона, но зарът вече е хвърлен. Редакцията е финалната част. Там моите представи срещат действителните отговори и се получава, това което четем.

Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?

Вероятно би настъпило раздвижване в много сфери, а всяко движение е индикация за промяна. Не знам колко реално е едно такова завръщане, но вярвам, че всяка малка промяна към нещо ново води до цялостна смяна и на големия декор.

За да успееш в дадена сфера- образование, кариера , бизнес, спорт и т.н., трябва ли цялото ти време и енергия да бъде насочено само към това нещо?

Предполагам, че има сфери, в които това не е необходимо до крайност. В моята област – музиката – отнема много време на занимания, труд и постоянство.

Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?

Радвам се и изживявам вътрешно всяка своя победа. Гордост е, че практикувам професията си на класически музикант във време, в което ценностите са изместени в друг център.

Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?

Пътят е дълъг. Когато вървиш по него не си даваш сметка винаги какво ти носи всяка една крачка. По-късно от позицията на опита човек си обяснява много неща. Важно е да не спираш.

Концерт с Веселина Борисова на виолончело

Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?

Амбицирана съм да не спирам да уча от живота и да не се предавам на рутината. Това е към момента едно от предизвикателствата, на които съм се отдала.

Понякога ежедневието следва монотонно своя ход, но има и неочаквани обрати- случайни или не. В кой момент ти се е качвал адреналина?

Не съм се преборила все още с вълнението си преди концерт/спектакъл, независимо че не ми се налага да излизам сама на сцена. А иначе забавните истории са свързани с опазването на хвърчащи заради вятър ноти по време на концерт, изненадващо изгаснало осветление в концертната зала или с неволно изпускане на лъка по време на свирене, обичайни преживявания от музикалната практика.

Как помагаш или би искала да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?

Спазвам правилата, не осъждам другите по постъпките им, а внимавам аз да си хвърля боклука, където трябва, образно казано. Истината е в малките неща и в това всеки да е отговорен към своите действия преди да погледне в купичката на съседа.

Какво те надъхва да бъдеш щастлив?

Спонтанните ми и абсурдни понякога идеи и вътрешният импулс, че животът е хубав! ☺

Вижте повече за Веселина Борисова:

Facebook профил