Обичам България и винаги търся начин да я представя в добра светлина в чужбина
Интервю с Полина Чопаринова, автор в списание „Амбиция”
Полина е от онези хора, на които никога не им е скучно. Занимава се винаги с няколко неща едновременно и посреща всеки интересен проект с голяма доза ентусиазъм. Родена е в София, но живее през последните 12 години в Германия. В университета в Манхайм завършва магистратура немска филология и медии и комуникации. В момента, работи над докторската си работа към университета в Манхайм и участва в международни конференции в Европа и Русия, посветени на ролята на лингвистиката и нейната роля при изготвянето на рекламни послания както и използването на новите технологии при изучаването на чужди езици. Основава
онлайн училището Language Classroom, където преподава немски и помага на хора от различни страни да усвоят езика от вкъщи, в удобно за тях време.
Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?
Полина Чопаринова:
В днешно време, когато се дава трибуна на пошлостта, ние, българите имаме огромна нужда да ни бъдат показани успелите наши сънародници в България и в чужбина, да ни бъде припомнено, че с много хъс, постоянство и воля всичко е постижимо. Включих се в проекта „Амбиция”, защото съм убедена, че има хора, които се нуждаят от мъничко вяра и мотивация, за да си повярват и да продължат напред. Юдит Уилиамс, немски предприемач, обича да казва: „If you can dream it, you can do it.” - „Ако можете да го сънувате, можете и да го направите”
© Личен архив
Сподели личното си впечатление за всяка една от интервюираните от теб личности.
Бих искала да обобщя тук впечатлението, което ми направиха всички интервюирани от мен личности, а именно професионален подход, спазване на вече направените уговорки, стремеж за развитие и осъществяване на нови проекти. Това са хора, които знаят откъде са тръгнали и накъде отиват.
Има толкова много успели българи в различни области в България и по света. Как избираш кого да представиш в интервюто си?
Аз лично предпочитам да търся и вземам интервюта от успели, но не толкова известни българи, които могат да разкажат интересни истории за естеството на работата си, от които можем да научим нещо ново, да се вдъхновим. Интервюирала съм и известни личности като
Луиза Григорова,чиито проект Black Files ме докосна емоционално и исках да помогна в събирането на средства. Обичам България и винаги търся начин да я представя в добра светлина в чужбина. Затова преди започването на летния сезон взех
интервю от г-н Димитър Николов, кмет на Бургас, което беше
преведено и на английски.
© Личен архив
© Личен архив
За да се получи интересно интервю се изисква добра подготовка. Опиши процеса какво се случва преди, по време и след интервюто.
Първата стъпка е да намеря интересна личност, която има какво да даде на читателите.
Втората стъпка е да проуча работата и професионалния път на моя събеседник. Често ме питат защо не задавам лични въпроси на хората, които интервюирам, и тук е мястото да отговоря: личният живот неслучайно се нарича личен, той не бива да става достояние на всички и няма пряко отношение към таланта и успехите.
Третата стъпка е да се свържа с желаната от мен личност, да представя мен и идеята на списанието, както и да изградя доверие- това е трудна задача, когато хората не ме познават, и отнема време, но мога да се похваля, че досега нямам нито един отказ за интервю. Това ме прави много щастлива.
Четвъртата стъпка е вземането на интервю и оформянето на статията, подкрепена със снимки, линкове и ако има - допълнителна информация.
Иван Белчев, издателят на списанието, с когото се работи изключително лесно и професионално, е отговорен за визуалното представяне на интервюто.
Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?
Всеки има право да избира къде да живее, но ако хипотетично си представим, че всички българи се върнат в България, те ще дойдат с много нови идеи, изграден начин на работата, който се различава от този в България. Ще има голяма конкуренция във всяка една област, а конкуренцията води до качество и развитие.
© Личен архив
За да успееш в дадена сфера- образование, кариера, бизнес, спорт и т.н., трябва ли цялото ти време и енергия да бъде насочено само към това нещо?
На този въпрос не може да се отговори с да или не.
Всеки от нас работи и постига целите си по различен начин.
Аз лично съм изцяло фокусирана върху това, което искам да постигна, но това не е универсална формула.
Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?
Във всяко начинание влагам много усилия и любов и всеки завършен проект за мен е успех. Щастлива съм, че успях да публикувам научни статии в рамките на докторантурата ми, свързани с мястото на българския език в евролингвистиката, тема, където българският език е недостатъчно изследван. Радвам се да бъда част от изготвянето на единствения по рода си речник на европейския език, където отговарям за българския език.
Щастлива съм, че успях да изградя собствено онлайн училище, чрез което преподавам на хора от цял свят немски език на български и английски, както и това, че отскоро водя курсове за оптимизация на онлайн съдържание, които се харесват и помагат на учениците ми в техните бизнес начинания. Много от учениците ми станаха добри приятели, с които си помагаме. В личен план имам страхотно семейство и верни приятели, на които мога да разчитам и които подкрепят всяка една моя луда идея.
© Личен архив
Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?
За да успее, човек трябва да вярва и да вижда успеха си, дори когато това е невъзможно, да бъде упорит, постоянен, да не спира да учи и да върви напред, да бъде гъвкав в намирането на решения и ако е необходимо да избере друг път, който води до целта.
Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?
Работя над един проект, който искам да въведа в университети в България. Материя, която е нещо ново за България, но съществува в чужбина, и се подготвят вече кадри в тази област. Предпочитам да не споменавам повече детайли на този етап, докато не се осъществи.
© Личен архив
© Личен архив
Понякога ежедневието следва монотонно своя ход, но има и неочаквани обрати- случайни или не. В кой момент ти се е качвал адреналина?
Aдреналинът ми се качва всеки ден /смее се/. Aз съм емоционален човек и реагирам понякога прибързано. Всеки път, когато трябва да изнасям лекция пред учени от цял свят. Никога няма да свикна с това.
Как помагаш или би искала да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?
На този въпрос отговорих отчасти по-горе. Опитвам се да представя България в една по-добра светлина в чужбина чрез научните си статии, посветени на българския език и мястото му в развитието на евролингвистиката, историята на етническите малцинства и влиянието им върху развитието на българския език- теми, недостатъчно изследвани и познати сред общността в чужбина, както и влиянието на чуждите езици върху езика на рекламата в България. Участието ми в конференции в Съвета на Европа, Руската академия на науките, Европейската комисия и различни универистети в Европа ми дават въможност да представя България и заинтригувам научната общественост за богатата история и култура, която имаме. В докторската си работа отделям специално глава за ролята на многоезичието в българската история.
Всеки от нас трябва да намери начин да допринесе за развитието на България.
Какво те надъхва да бъдеш щастлива?
Любовта във всичките ù измерения, искреността, успеха, амбицията за личностно развитие в мен и околните, пътуването, ученето на нови неща.
