Кристина Ценова
Не бъдете „успели”, а щастливи. На всяка цена!
Момичето, което спечели конкурс за най-добра рисунка към филма Игрите на глада.
Какво споделя тя специално за читателите на списание Амбиция, вижте в следващите редове!
Полина Чопаринова за Амбиция:
Здравей Кристина! Благодаря, че отдели време да се срещнеш с нас. Поздравления за спечеления конкурс! Разкажи на нашите читатели откога се занимаваш с рисуване?
Кристина Ценова:
Здравейте! Занимавам се с рисуване от малка. Първо се развивах самостоятелно, защото ми доставяше удоволствие и радваше близките ми, а на по-късен етап започнах да посещавам школа по керамика и етюдно рисуване с ръководител Вяра Савова към Центъра за работа с деца – Плевен. Там открих още вдъхновение в ръководителката ми и други талантливи млади хора. Досега съм имала две изложби – първата се състоя, когато навърших 18 години, а втората – абитуриентска изложба заедно с друг талантлив млад човек,
Цветан Нгуен, беше през 2014.
© Кристина Ценова
Tи си толкова млада, а имаш толкова спечелени конкурси. Как и кога едно малко дете разбира, че има талант?
Майка ми беше тази, която ме поощряваше и откриваше нещо специално в това, което правя. Ако не беше тя, вероятно нямаше да продължа да се занимавам с рисуване досега и да работя върху уменията си. Едно малко дете разбира, че има талант, когато важните за него хора го подкрепят и оценяват таланта му.
Има ли учители, които са ти повлияли и са те изградили като художник?
Имала съм няколко учители, които са ми повлияли по някакъв начин – като човек и като художник. В средното ми училище имах прекрасна учителка по изобразително изкуство – Росица Симова, която първа изпрати моя рисунка на конкурс и ме придружи на награждаване в София. Може да се каже, че тя ми показа, че „мога”. Другата ми специална учителка е Вяра Савова от школа по керамика и етюдно рисуване, която неспирно ме вдъхновяваше и мотивираше през всичките ми години в гимназията.
© Кристина Ценова
© Кристина Ценова
С какви техники рисуваш и имаш ли си любима?
Рисувам с разнообразни техники – акрил, акварел, сухи пастели, графики, масло, дигитално… Обичам да рисувам с акварел, защото техниката е бърза и емоционална, а аз съм нетърпелива и се старая да завършвам нещата бързо. Също така открих чара на дигиталното рисуване, многото му полезни възможности и красиви ефекти. Все пак да създадеш нещо физически, ми се струва някак по-ценно, по-истинско.
© Кристина Ценова
Имаш ли си любима твоя картина и ако да, с какво тя е по- различна от останалите? Би ли я споделила с нашите читатели?
Когато рисувам, обикновено черпя вдъхновение от други художници, артисти, рисунки и снимки. Тази картина е първата ми и една от малкото, която съм нарисувала „просто ето така” и дойде изцяло от мен самата. Подарък е за майка ми.
© Кристина Ценова
Разкажи ни повече за конкурса, който спечели наскоро? Вярно ли е, че някой е изпратил рисунката ти и ти не си знаела, че участваш в конкурса? Имаш ли подозрения кой би могъл да е този човек и какво би му казала?
Конкурсът беше част от интернационално събитие, посветено на феновете на Игрите на глада. Включва много категории – най-добра рисунка, костюм, дреха, грим, клип и други, вдъхновени от поредицата. За всяка категория се гласува от самите фенове и се излъчиха финалисти, от които да се избере победител.
Аз не знаех, че рисунката ми участва в конкурса, докато не полуих имейл от Lionsgate, че съм сред финалистите. Не знам кой е човекът, който е изпратил рисунката ми. Някак нямам чувството, че е някой, когото познавам лично… Би ми било много интересно да разбера кой е и да му благодаря.
© Кристина Ценова
Kaк реагираха преподавателите и състудентите ти, когато разбраха, че си спечелила конкурса, и промени ли се отношението и поведението им към теб?
В Шотландия тези неща някак не са толкова важни и значими, колкото вкъщи. Тук за мен се радваха главно моите приятели, не толкова състуденти или професори. Получих много по-голям отзив от вкъщи, където хората го приеха като повод за гордост, като доказателство, че „и ние можем“. Няма място като вкъщи.
В едно интервю казваш, че това да си художник не е професия за теб. Какво следваш в момента и с какво искаш да се занимаваш професионално в бъдеще?
Следвам 3D Computer Animation в Glasgow Caledonian University, Шотландия. В бъдеще искам да работя над най-различни проекти – от анимации и ефекти за филмовата индустрия до корици на книги и илюстрации. Ще рисувам „мои си неща“ като хоби, като нещо, което обичам да правя, а не като задължение – така ще е много по-ценно.
© Кристина Ценова
Каква е тайната на твоя успех?
Успех е разтегливо понятие. За мен успех е човек да прави това, което обича, да е щастлив и да се старае непрекъснато да стане възможно най-добрата своя версия.
Kaкво би посъветвала младите, които искат да бъдат като теб?
Не мисля, че някой трябва да иска да е като мен. Всеки има своя талант. Открийте това, което самите вие обичате, и го правете винаги!
Тъга или щастие – кое емоционално състояние те подтиква повече към рисуването?
Въпреки че съм по-меланхолична натура като цяло, бих казала, че и тъгата, и щастието ме мотивират и вдъхновяват по различен начин, никое повече от другото. Когато съм щастлива, рисуването ми помага да го изразя , а когато съм нещастна, се лекувам чрез него.
© Кристина Ценова
© Кристина Ценова
© Кристина Ценова
© Кристина Ценова
© Кристина Ценова
Какво не би нарисувала?
Независимо дали са весели или тъжни рисунките ми, никога няма да са вулгарни и нечовечни.
Koe друго изкуство те вълнува освен рисуването?
Литературата, фотографията, киното, скулптурата, музиката… За мен литературата и киното са неизчерпаем източник на мъдрост, човечност и магия. Фотографията, скулптурата и музиката са част от моето вдъхновение, лекуват и радват душата ми.
Имаш ли си любим художник, който те вдъхновява?
От старите майстори обичам Клод Моне, Северин Крьогер, Густав Климт… Възхищавам се и на много модерни творци, като Паскал Кампион, Агнес Сесил, Yuumei, Ramón Nuñez, Калина Тонева и много други.
Какво са за теб конкурсите- цел или място, където можеш да премериш сили?
Нещо, с което мога да направя горди най-близките ми хора.
Каква рецепта за успех би дала на нашите читатели?
Не бъдете „успели”, а щастливи. На всяка цена!
