Дръзка, разпознаваема, енигматична и мултикултурна
Тя безспорно е едно от явленията на българската музикална сцена през последните няколко години. Най-важното сред всичките й качества: тя е искрена със своята публика. Ако досега не сте чували за нея, лично аз ви завиждам. Емоциите от първата среща с нейната чувствителност и душа на артист възраждат мислите; провокират те да откриеш най-доброто в себе си, тоест да намериш самия себе си.
За всички нас тя е Ража! Тя е надежда! Тя е желание! В зависимост от местоположението ти по широкия свят.
Боян Бочев за Амбиция:
Здравей, Ража! Представи си, че разказваш на някого за първи път за себе си като артист и за музиката ти като цяло… Кои са най-важните ти черти като музикант и личност на изкуството, накратко?
Ража:
Изразявам това, което виждам и чувствам, превръщам емоциите си в думи и музика искрено и наистина от сърце, особено когато онемявам от болка, човечност и любов. Обожавам живота във всичките му аспекти, живея в момента и надничам от време на време в миналото с едното око, а с другото гледам бъдещето. Гледам да се уча много за кратко време, за да мога да гоня урагана и да застана в центъра му, докато не ме изхвърли в паралелното ми „аз”.
Вече повече от две години си на българската сцена и феновете ти се увеличават след всеки изминал концерт. Връщайки се назад, кои са най-вълнуващите ти моменти с Raja&the Band и разбира се, с акустичния ви съвместен проект с челиста Илияна Георгиева?
Най-вълнуващият момент на Raja&the Band беше, когато свирихме в „Изгрев” в село Крапец на плажа пред 600 млади студенти архитекти от цял свят, които бяха дошли тук за EASA Bulgaria. Беше истинско удоволствие. С Илияна винаги е вълнуващо, но мисля, че първото ни свирене (което стана спонтанно) беше много хубав момент.
Когато стартира като музикант, каква беше целта ти и какво послание искаше да отправиш към публиката? Какво се промени оттогава и кое остана константа?
Никога не съм стартирала като музикант, съответно нямах цел, цялата работа някак стана от само себе си. Подариха ми китара, започнах да свиря всеки ден, докато не реших да посвиря и малко извън комфортната си зона.
Много неща се промениха, целият ми живот се промени, запознах се със страхотни хора, музиката ми помага да намирам по част от себе си всеки ден – аз съм много по-зрял човек, откакто я срещнах, сега вече ми е много по-ясно и посланието, което искам да отправя към публиката. И то е – хората да бъдат себе си, знам, че звучи клише, но това е изходът.
Доволна ли си от отзивите на слушателите за двете песни, до каква степен е важно за теб мнението на аудиторията и какво крие Ража в ръкава си за следващите няколко месеца?
Да, доволна съм, хората ги харесват, макар да знам, че мога повече и в бъдеще със сигурност ще си го докажа. Важното за мен е да се усети емоцията на песента, да се усети от човека, който я слуша, даже без да разбира за какво се пее. Тогава мисля, че има смисъл да продължавам да го правя. Крия видео клип към After Midnight, крия ново име на бандата и нова песен.
Разкажи ни малко повече за работата ти с Илияна. Кога за първи път се срещнахте, къде се случи първия ви акустичен концерт и мисля, че ще бъде интересно за читателите на Амбиция – някоя забавна случка от ваш лайф?
Срещнахме се на рождения ден на Shaker Maker преди повече от година и половина. Разбрах тогава, че свири на виолончело, после бях на изложба в The Fridge, където тя свиреше, тогава си говорихме и разменихме контакти, след което се срещнахме да свирим и оттогава не сме се спирали.
Първият ни акустичен „концерт” беше пак в The Fridge, където тя трябваше да свири на едно събитие и ме помоли да се включа, мисля, че преди това имахме две репетиции само и определено се разбра, че има химия и еднакво усещане на музика.
Хмм… Забавно беше, когато представители на двата пола се съблякоха голи до кръста (на различни места и в различно време) – да им се подпишем на гърдите пред всички, особено когато едно момиче го направи на последния ни концерт и ни попита дали имаме нещо против. Странното е, че ние въобще нямаме претенциите че сме „рокендрол”, но явно водим такъв живот, без да искаме…
Заедно с музикантите ти от Raja & The Band често свирите и нови версии на любими ваши парчета. Какъв е актуалният състав на групата и с какво експериментирате заедно напоследък?
Актуалният състав е: Петър Трифонов на китара, Антони Николаев – барабани, Христо Михалков на бас; ще се присъдени и Илияна към групата като солист. Досега свирихме предимно кавъри, но тази година започнахме работа по песните, които съм написала. Мислим аранжиментите заедно – момчетата са страхотни, млади, амбициозни и свирят непрестанно.
Кажи ми три имена на съвременни музиканти или банди, които те вдъхновят и които си успяла или би искала да чуеш на живо?
Ben Howard, имах удоволствието да го слушам на живо в Берлин, страхотен музикант и поет, предава уникална енергия и те прегръща с меланхолията си.
Savages – женска пост пънк банда, с ясно послание. Харесва ми всичко в тях. Със сигурност ще ги гледам на живо, когато имам възможност.
Soko – следя я отдавна, страхотен изпълнител.
Къде би искала да те отведе музиката ти и как изглежда в твоите очи успехът на един модерен артист от България?
Искам да ме отведе там, където да съм напълно зависима от нея: да мога да се занимавам само с нея и да пътуваме заедно из Европа. Успехът на един български артист, първо, идва от издаването му на качествена музика, след това намирането на най-подходящия начин да я покаже на света. До голяма степен това представяне не е негова работа, а на продуценти, мениджъри и т.н.
За съжаление, ние тук нямаме лейбъл, който да е запознат с това как да те „продава” извън страната, защото ние самите нямаме пазар тук. Това е факт, който всички го знаем.
Но самите ние, „артистите”, започваме да променяме това. Ти си запознат със ситуацията и виждаш колко много нови банди има. Хората се интересуват от тях, не е като да няма ценители на модерна качествена музика, даже се цени, защото е по-различно от всичко, което се е случило през последните години на родната ни сцена.
Hello there, капиталисти, сега е моментът да инвестирате малко пари и в култура, модерно е! 🙂
Би ли ни казала кои групи или изпълнители от музикалната ни сцена ти допадат и обичаш да слушаш на живо?
Jeremy?, Bears and Hunters и Ostava !
Ще ти кажа и защо…
Jeremy? – слушала съм ги още, още преди аз да стана музикант, вокалист и т.н. Последните две години се скъсаха от работа, това означава, че са направили много компромиси (най-вече със самите себе си), доказаха, че нещата се получават, ако си даваш много зор.
Вдигнаха летвата с адекватните си клипове и последно, когато бях на представянето на новия им клип, залата беше пълна. Мартин Михайлов (мениджърът им и човекът, който стои зад „Терминал 1” и „Строежа”) знае какво прави. Всички в екипа на Jeremy? имат цялото ми уважение – звукът им се подобрява с всеки изминал ден и им пожелавам успех и повече концерти тук и извън страната (не в „чужбина”, а извън страната), защото са изпълнили тяхната първоначална задача.
Bears and Hunters – вярвам в способността на тази банда да излезе много бързо от страната ни, което е жалко за нас, но е много хубаво за тях; тези момчета правят много адекватни неща, които са в крак със света и имат сериозен потенциал.
Ostava – няма какво да говоря за тях. Самият факт, че са на сцена повече от 24 години и са още модерни, и имат „МАСА” фенове е достатъчен. И очевидно са избрали изключително подходящо име.
Как ти звучи твой концерт в Европа или Щатите? Близо ли си до тази следваща стъпка и къде би искала да звучи музиката ти на живо?
Звучи ми прекрасно и ще работя усилено да се случи за Европа. Мисля или по-скоро се надявам, че нашият звук ще допадне повече на европейската публика. Искам да звучи на живо в клубове в Лондон, Париж, Берлин.
И последно, Ража, каква е твоята дефиниция за амбиция и до колко тя е ценно качество според теб?
Амбицията е двигателят на личността, безценно качество е.
Тук ще цитирам Елвис: „Ambition is a dream with a V8 engine!”
© Ража
© Ража
© Клуб Строежа
© Ража
© Ража
© Деси Белчева
© Ева Димитрова
© Клуб Строежа
