Този брой ще ви срещнем с очарователна, изключително талантлива и
изпълнена с ентусиазъм млада изпълнителка. Нейната кариера тепърва
започва, а вече може да се похвали с 4-ри отлични видео-сингли и с
лавинно нарастващ брой фенове. Усмихната, позитивна, но и подчертано
темпераментна…
Интервю, за което буквално чаках една седмица, но съм щастлив, че
читателите на списание Амбиция най-после ще разберат повече за Прея.
Истинска находка на българската музикална сцена за последните година и
половина, чийто потенциал за мен лично надхвърля границите на хубавата
ни страна България. За обичта и към музиката, книгите, театъра, за първия
ѝ самостоятелен концерт с банда, за римните импровизации и още и
още…
Представяме ви Прея Осасей.
Приятно четене…
Боян Бочев за Амбиция:
Здравей, Прея! Как си, как е настроението, къде те откривам в момента?
Прея:
Здрасти. Чувствам се прекрасно, благодаря. Намираш ме скрита от студа.
Иска ми се да започнем този разговор от актуалните новини, свързани с теб. „Всички наши места” се казва новият ти видео-сингъл. Вълнуваща песен, вярвам не само за мен, но и за твоите почитатели. Това ли е най-зрялата ти песен досега и какво по-различно разкри от себе с тази композиция?
Във „Всички наши места“ за първи път опитах да предам емоция, която не е лично моя. Там съм по-скоро разказвач, отколкото пряк участник. Надявам се да съм се справила добре със задачата.
Историята на сингъла започва с любезен подарък от издателство „Ентусиаст” – един от първите екземпляри на едноименния бестселър на Дженифър Ниван, но и с предложение към теб за създаване на саундтрак към романа. Какъв тип предизвикателство беше за теб да напишеш текста на песента и кои бяха хората, които ти помогнаха в творческия процес?
Да, необичайно предложение, което приех с охота, до голяма степен именно заради необичайността му. Дълго време не знаех как да подходя, тъй като книгата ме остави с изключително смесени чувства. Със сигурност не исках да я преразказвам, по-скоро да изразя някак емоцията, с която ме е оставила след прочитането. Беше нужно време тези емоции да изкристализират в лирика.
В книгата ме грабна дълбочината, с която Дженифър Нивън е описала личните светове на главните герои, без те да бъдат омаловажени поради крехката им възраст. Грабна ме и колко истински са техните истории всъщност. И любовната им история ме грабна…
Прея, както твоите фенове съвършено добре знаят, ти самата си автор (разбира се и с безценната помощ на колегите ти – Илия Григоров (Logo5) и Владимир Ампов–Графа) на текстовете за твоите парчета. Интересно ми е от кога пишеш, къде най-често те връхлита вдъхновението и има ли автор или книга, които са променили емоционалната ти същност?
Мисля, че открих подобни наклонности у себе си, когато в училище написах стихотворение за учителката си. Помня, че тогава много си го харесвах.
Вдъхновението най-често ме връхлита, когато съм сама със себе си, а ако съм извън градската глъчка, пристъпите на вдъхновение се умножават значително.
Голяма част от книгите, които съм чела, са променили емоционалната ми същност. Затова чета.
Книгите са нещо като интензивен курс по живеене.
Искаш ли да импровизираш с няколко реда, на прима виста, вдъхновени от скорошна случка?
Събудих се във десет без петнайсет
За кратко будна бях, но вече знаех, че
Денят ми най-вероятно ще е супер
Ако не е, тогава просто ще си купя
Обувки
Нека се върнем плавно към реалността и твоята кариера на един от най-талантливите ни млади поп изпълнители. На 19-ти ноември в Терминал 1, София ти преживя първия си самостоятелен концерт с банда, съставена от изумителни музиканти! Какви чувства изпита на сцената, как усети публиката в клуба, какви отзиви получи от колеги–музиканти и …Скоро пак, нали?
Атмосферата беше неописуемо яка. Колегите, с които споделих сцената са освен много талантливи, хора със суперяка енергия; публиката много се изкефи, така че аз после няколко дни ходех по въздуха.
Колегите-музиканти, които присъстваха, също останаха доволни… Скоро пак!
Всъщност, Прея, с включването ти в проекта ‘Studio Live’ може би ни загатна и за друга посока, в която може да се развие твоята авторска музика– с повече живи инструменти и защо не по-суров, дори експериментален поп звук. Как си представяш бъдещите си проекти и имаш ли идея за нова песен?
Концепцията на тази поредица предполагаше този саунд. На мен ми беше изключително приятно да преаранжираме моите парчета така. Разбира се, вече се работи по нова песен и те уверявам, че никой не предполага какво точно да очаква.
Преди време в личен разговор се пошегувах, сравнявайки излъчването ти с прекрасната Lianne La Havas, която освен изкусителен вокал е и чудесен китарист. След концерта ти в Терминал 1 някак тази препратка към Lianne вече ми звучи съвсем на място.
Знам, че като дете си била част от училищна вокална група. А свириш ли на някакъв инструмент– пиано или китара, и виждаш ли се на сцената и като инструменталист?
Отново като дете имах пориви към няколко инструмента, които впоследствие се оказа, че не са моите, освен пианото.
Ходех на уроци, от които майка ми ме отписа без моето съгласие или изобщо знание, заради недоразумение (или защото възрастните знаят всичко, а децата „не разбират“) и от няколко месеца преустанових връзката си с него. Ще видим това докъде ще доведе…
Прея, за малко повече от година вече имаш 4-ри самостоятелни видео-сингли като изпълнител от каталога на лейбъла Монте Мюзик. Всяко от тези парчета има своето, бих го нарекъл, социално послание. Освен с песните си, виждаш ли се като част от социална инициатива и каква кампания искрено би подкрепила?
Определено! За мен най-смислената полза от това да си публична личност е да отправяш послания към възможно най-голяма маса хора, тези послания да са смислени и да водят към всеобщ прогрес.
Има толкова много неща в света, които имат нужда от поправка, че не мога да тръгна да изреждам кампаниите, които бих подкрепила.
Вече повече от година играеш и в театралната постановка по текст на Иван Радоев – „Човекоядката”, заедно с изключителни актьори като Христо Мутафчиев, Филип Аврамов, Илка Зафирова и Василена Атанасова. Спектакълът е част от програмата на Малък градски театър „Зад канала”. Кой те откри за театъра, от къде дойде предложението и имаш ли планове за още роли и на тази сцена?
Режисьорът Бина Харалампиева беше човекът, които ме „откри“ за театъра.
Истината е, че докато не станах десети клас, бях твърдо убедена, че ще ставам театрална актриса, така че с охота приех предложението ѝ.
Прея, каква е твоята дефиниция за амбиция и възможен ли е истински успех без нея?
За мен амбицията е огромен двигател. Дори и да е възможен истински успех без нея, то той би бил краткотраен.
Смятам, че тя е доста полезно качество и ако отсъстваше, еволюцията щеше да е по-неуспешна.
© Прея
© Малък градски театър „Зад канала”
