Петър Гайдаров

Автор:
Иван Белчев

Подкаст:
Слушай интервюто

Брой 1 – октомври 2015

за красотата на математическите решения

В брой 1 на списание Амбиция ще ви запознаем с Петър Гайдаров. До скоро ученик в Математическата гимназия в Пловдив, а сега студент в Кеймбридж. Неговият основен интерес е математиката, като по-сериозно започва да работи в областта в осми клас.

Иван Белчев за Амбиция:
Получил си големи признания чрез математиката. Ще ни разкажеш ли накратко?

Петър Гайдаров:
Състезанията на математика могат да бъдат разделени на два основни типа. Първо, състезания за ограничено време (4 часа например) и с фиксиран брой задачи, чиито решения са известни на оценяващото жури. Ученикът се стреми да достигне до това решение и процесът много наподобява училищната работа, но задачите са на по-високо ниво. Вторият тип е написването на ученическа разработка. В този случай ученикът работи по проблем, който засега няма решение и няма ограничение във времето. Обикновено работата се извършва под менторството на по-опитен математик. Процесът наподобява работата на учен по научна разработка.
След това пояснение, мога да се спра по-конкретно на успехите си. Рядкост е ученици да са успешни и в двата вида състезания, но, за щастие, аз в случая съм изключение. При кратките състезания имам успехи на Руска и Балканска олимпиада, но моята стихия е писането на разработки, където са и най-големите ми успехи – участие на лятната школа Research Science Institute в МТИ, както и награди от EU Contest for Young Scientists и Intel ISEF, които са съответно европейски и световен конкурс в областта на ученическите разработки (не само в сферата на математиката). И на двете състезания по настоящем аз съм най-успешния български състезател, което е моята голяма гордост.

Какви качества са ти нужни, за да бъдеш успешен в състезанията?

Основното е умението да решаваш математически проблеми, разбира се. Трябва да призная, че до известна степен талантът играе роля, но не толкова голяма, колкото може би повечето хора смятат. По-важна определено е усилената работа. Иначе в зависимост от форма́та на състезанието има различни умения, които се придобиват с опит и тренировки. При кратките състезания важна е концентрацията и възможността да дадеш всичко от себе си във фиксирано време. При писането на научна разработка, от друга страна, ключова е комуникацията с аудиторията. По време на подготовки и тренировки се изучават различни типове представяния (на презентация, на плакат, едноминутните elevator speeches) и техники, чрез които да привлечем вниманието на слушателя. Това до голяма степен е в противоречие с популярната представа за математика „сухар“, който не умее да провежда разговор. Подготовката за подобен тип състезания наистина е комплексна и нерядко в нея участват лица, занимаващи се с психология и други науки, именно с цел да се постигнат желанието резултати при комуникацията.

Творците изразяват своите емоции посредством произведенията си. Какви чувства изпитваш, когато решаваш задачи?

Когато се справям с тежък проблем изпитвам удовлетворение, но не това е единственото чувство. Понякога някоя хитра идея поражда у мен усещане за красота на решението, която не може да бъде чисто зрително или слухово усетена, а на едно по-различно ниво. Предполагам, че във всяка една област, дори за обикновения човек да не е видимо, специалистът може да усети красотата на дадена изработка. Друго чувство, което изпитвам често заради математиката е желанието да науча повече и повече за някоя нейна подобласт. Когато се задълбоча в някаква сфера, въпросите следват логично един след друг и веднъж щом отговориш на най-належащия, то изскача друг, по-труден. Това постепенно навлизане в областта и поставяне на различни цели е много привлекателно за мен.

Сега си завършил средното си образование. Какво е необходимо да се преподава в училище?

На този въпрос не мога да отговоря като изкажа мнение за предметите в учебната програма, а по-скоро мога да коментирам метода на преподаване. За мен лично, много по-важно е да разбера как дадена концепция работи, отколкото да помня таблици с числа. Елементарен пример в тази насока е, че по история по-важно е да се разбере причинноследствената връзка между събитията, отколкото да се помнят само годините, през които са се случили. В много аспекти обаче, вместо на учениците да се покаже как да разсъждават в дадена сфера и само да могат да стигнат до формулите и изводите в учебниците, тези формули и изводи се представят като нещо, което просто трябва да запомним. Разбира се, има и друг важен момент, че за разбирането на начина на работа в дадена сфера се изисква далеч повече желание и интерес от страна на учениците, докато ученето на формули за контролно е много по-бързо и лесно (но с почти никакви дълготрайни резултати), затова голяма част от тях предпочитат втория метод.

Има ли по-добри начини да се преподава това, което се учи в момента?

До голяма степен начинът на преподаване зависи от самия учител. Дори и учебната програмата да бъде насочено основно към запомнянето на формули и таблици, той може да се опитва да ги извежда, за да могат учениците да ги разберат. Обратното също е възможно, когато учебна програма се концентрира върху метода на работа в дадена област, но учителя се задоволя със сухото запаметяване на основните елементи (формули, таблици) на работата в тази област.

Приет си в Кеймбридж. Как премина твоето кандидатстване?

Моето кандидатстване с математика премина доста бурно и хаотично. Тъй като имах голям брой ангажименти към края на 2014 година, когато всъщност подавах документите, много от действията ми бяха прибързани и недоизпипани. В крайна сметка обаче, в Англия бях приет в 4 от 5-те университета, в които кандидатствах, включително Кеймбридж. За сметка на това при кандидатстването ми в САЩ не бях приет на нито едно място от моите желания, като до голяма степен отдавам това на факта, че не ми стигна времето да подготвя документите като хората. По мое мнение нивото на университетите в САЩ, в които кандидатствах, и това на Кеймбридж е до голяма степен изравнено, с дребни разлики, така че неуспехът в САЩ ми позволи да не ми се налага да се чудя между кои университети да избирам.