Неделчо Ласков
Част от екипа, спечелил Голямата награда в конкурс на НАСА за колонии извън Земята. Неделчо е от Варна и току що е започнал да учи в The University of Liverpool със специалност Aerospace Engineering.
Иван Белчев за Амбиция:
Какви успехи си постигнал досега?
Неделчо Ласков:
Най-големият ми успех безспорно е участието ми в конкурса за космически колонии на НАСА. Последният проект на моя отбор спечели Голямата награда, което ни изстреля извън всички категории на конкурса. Разбира се, не съм постигнал това сам– трябва да благодаря на моите съотборници Иван Попов и Атанас Ковачев, както и на ръководителя ни– д-р Веселка Радева от НАОП „Николай Коперник“, гр. Варна. Всички други състезания и конкурси, които съм печелил, бледнеят пред чувството да представиш проекта си на основното събитие на конференцията на НАСА.
Как се стигна до специалността Аерокосмическо инженерство в Ливърпул? Проектът за НАСА беше ли трамплин към обучението ти в Англия?
Не бих казал. Интересите ми в тази област ме накараха да избера тази специалност. Почти до последния момент не бях решил в коя страна ще следвам. Кандидатствах в Англия, Холандия и в България и бях приет навсякъде. Вариантът да уча в София още от началото беше резервен, но изборът между Холандия и Англия беше труден. Основни фактори при решението ми бяха финансовият, продължителността на учебната година, както и личното ми предпочитание. След това трябваше и да избера в кой град в Англия искам да уча …
Какви са твоите цели в сферата на космонавтиката?
След като завърша, бих искал да се занимавам с проектиране и конструиране на космически апарати. И въпреки че осъзнавам колко наивно звучи, един ден бих искал да се занимавам точно със същността на проекта ни за НАСА, а именно космическия боклук. Тогава проблемът ще е още по-нашумял и ще бъде наложително да се вземат бързи мерки.
Какво си мислиш, когато наблюдаваш звездите?
Основно е разочарованието, че съм роден прекалено рано, за да мога да ги достигна и да изследвам световете им.
Виждаш ли един много по-различен свят след 20 години? Как би изглеждал той?
Да, но не съм сигурен, че ще е точно след 20 години. Мисля, че събитията през последните години само забавят прогреса и това е тъжно. Лошото е, че от това ще зависи оцеляването както на човешката раса, така и на всички живи организми на Земята. В момента темповете ни на развитие не са достатъчно високи, за разлика от скоростта, с която унищожаваме планетата си.
Много хора се отказват от идеите си, не ги споделят с други и не ги реализират. Ти не си от тях. Какво вътрешно чувство те кара да го правиш?
За начало, човек трябва да цени идеите си. Освен това се изискват доза самочувствие и вяра в собствените способности. Аз съм човек, който постоянно има нови идеи, непрекъснато търси начини нещо да се подобри и макар да не мога да реализирам повечето идеи, записвам си някои от тях. Много по-лесно е, когато човек не работи сам. Споделянето на една идея и обсъждането са изключително важни за успеха. От това може да има само два изхода – някой да открие фатален проблем и идеята да се окаже безполезна или колективът ще намери начин тя да стане още по-добра. И в двата случая, чрез обсъждането на нашите идеи, ние продължаваме да се развиваме. Така че споделяйте идеите си, колкото и невероятни да са те! От това може само да спечелите!
