Крис Малинов
Съвременно българско фентъзи
Едва на 19 години и вече с две успешни книги в биографията си. Кристиян Малинов е един от популярните български автори на фентъзи.
Иван Белчев за Амбиция:
Ако можеш да напишеш рецензия за поредицата ти „Недосегаем“, каква би била тя?
Кристиян Малинов:
Поредица, вдъхновена от любимата на милиони читатели книга „Хари Потър“. Има по нещо за всеки вкус, така че няма да останете разочаровани, подробни описания на героите и обстановката, в която се намират, както и динамично развитие. Краят на всяка една от книгите ще ви кара да очаквате с нетърпение следващата, а финалът на поредицата няма да разочарова никого. Но се вслушайте добре в думите ми –
не хранете симпатии към никой от героите, защото може да сте доста огорчени заради съдбата на по-голяма част от тях.
Как въздействаш върху читателите? Какви са твоите цели?
Всички, които са чели „Недосегаем“ и „Прераждане“ са на мнение, че поредицата има бъдеще. Нямат търпение „Въздигане“ да се появи на пазара, за да могат да се насладят и на нея. Книгите са карали хора, които обикновено не четат, да го правят, и то с интерес и желание. Радвам се, че засега им харесва и се надявам и в бъдеще да е така.
Книгите ти са издадени на български и на английски език. Това стимулира ли те?
Определено. Първия път, когато издадох книгата в България, беше наистина невероятен – чувството да видиш нещо, в което си вярвал, и над което си работил толкова много време… Неописуемо е. Пожелавам го на всеки един от вас.
Успешно разпространяваш твоите творби. Разкажи за стратегии си.
Най-важното нещо в рекламата на творбата е да накараш хората да я желаят. Да не могат да спрат да мислят за нея. Трябва да им покажеш, че наистина си заслужава, а когато те го проумеят, ще започнат да я препоръчват, да споделят със свои приятели, а те от друга страна с техни, и колелото се завърта само. В моя случай стана така,
особено след конкурсите, които организирахме с различните форуми за фентъзи.
В твоите романи нямаш граници, а какви са границите в реалния живот,твоя и на другите?
Границите са нещо, което всеки сам трябва да си постави, но не по начин, по който да го ограничават, а по такъв, който да му помогне да стигне успешно до целите си. Лично за мен, границите се равняват на баланс – между работата и това какво правиш, когато не работиш. В писането е трудно да се поставят ясни граници, защото е нужно да пишеш, докато имаш вдъхновение – изпуснеш ли го, продуктът, който твориш, може да се окаже некачествен. Съвет от мен – никога не се насилвайте да правите нещо, което обичате, без да имате вдъхновението за него.
Би ли подпомогнал други български автори чрез съвети?
Не трябва да се страхуват да покажат творбата си на света. Страхът, че може да не се приеме или да не се хареса, може да бъде превъзмогнат единствено след като стигне до желаната от твореца публика.
Какво очакваш от образованието си в НБУ?
Очаквам да е нещо невероятно. Интересът ми към древноегипетската култура и религия е огромен още от дете, което донякъде обяснява защо записах Египтология. Също така смятам, че ще мога да използвам знанията си от там и в
поредицата, защото ще уча и латински, но нека не задълбаваме прекалено много в тази тема.
Би ли спрял някога да пишеш?
Не! Никой творец, независимо дали е писател, художник, певец и др., никога не трябва да се отказва от работата си. Ако намирате спокойствие и удовлетворение в това, което правите, не спирайте да го правите, толкова е просто.
