Александър Найденов
Определя себе си като „врeмигрант” от Берлин и София. Координатор е на „Обединени идеи за България”, а от лятото- маркетинг мениджър на берлинската фирма за софтуерни продукти за учени Paper Hive.
Иван Белчев за Амбиция:
Отварям тълковния речник и не мога да намеря думата „времигрант”. Би ли помогнал с дефиницията?
Александър Найденов:
Самата дума ми хрумна преди години в една берлинска кухня, докато следях от разстояние юнските протести на Орлов мост. За мен тя е коректното название за модерните емигранти. „Времигрантите” са изключително мобилни и приспособими временни емигранти – студенти, отишли да учат за няколко години в чужбина, професионалисти намерили по-добра работа далеч от родината, гурбетчии (гастарбайтери) работещи сезонно в по-богати държави. Тези хора не принадлежат само на дадено физическо място, а на мрежи от роднини, приятели или каузи. Социалните медии, ниските цени на телефоните, нискотарифните полети водят до това, че реално „времигрантите” отделят почти толкова време на близките си и случващото се в родината им, отколкото физически живеят там.
Ако има класация за дума на годината, то „времигрант” със сигурност ще спечели. Би ли бил сполучлив обратният модел, живеещ в България и 3 месеца в годината пребиваващ в Берлин?
Това е целта ми за близките 3 години. Европа е малка, та и сега не се чувствам чак толкова далеч от България. В краткосрочен план скоро се надявам да мога да летя всеки месец.
Нека да останем в Берлин. Какви хора са берлинчани и лесно ли се вписваш сред тях?
В Берлин май всеки може едновременно да се впише и да се отличава. Градът и като квартали, и като жители, е като шарено одеало с много кръпки. Абсолютен миш-маш от артисти, предприемачи, намусени източногерманци, добре облечени, усмихнати пенсионери от Западен Берлин, млади емигранти от Испания и Португалия, вечно празнуващи студенти, „немски турци“, бедно облечени руснаци и поляци и естествено хиляди държавни чиновници и дипломати.
За по-младите да си берлинчанин е по-скоро нагласа. Лично не познавам човек роден в Берлин.
Съосновател си на „Обединени идеи за България“ и там свързвате хората, които учат и работят в чужбина, с тези, които са в България. На форума „Идеите-това сме ние” формирате екипи, които създават социални проекти. Акцентирай върху някои от тях!
Едната кауза на ОИБ е да помага за развитието на български студентски общности в чужбина, а другата – да стимулира социалното предприемачество в България. Това за нас е един от доказаните начини да обединяваме дългосрочно българи, независимо от това къде живеят, около каузи, за които наистина им пука. Сред проектите, които са наченати в „Идеите – това сме ние”, са: „Лечение без граници”- български студенти в чужбина помагат на сънародници, които се лекуват навън; „ПОдЛЕЗНО“- преобразяване на градски пространства, като подлези, с изкуство;„Таратанци“- обучения по народни танци навън на улицата; от септември 2015г. съвсем пресни примери са Sofia Open Music Fridays, COOLтура или РЕстарТ.
В тези годишни срещи ти се запознаваш с много българи от България и от чужбина. Каква е разликата между тях? Тази разлика полезна ли е?
Погледът ми основно е върху студентите или наскоро започналите кариера. Голям брой от участниците ни от чужбина са по-оптимистично настроени към успеха на проектите, които сами започват. Основна мотивация за участието им е носталгията по България и желанието им да не са изключени от вълната на положителни промени.
Участниците от България са доста по-запознати с реалността у нас- както с трудностите, така и с многото възможности за постигане на някои успехи.
До колко средата, където живееш, помага да се реализираш успешно?
Няма да разграничавам Берлин и София, тъй като в определени граници предлагат напълно сходни възможности за развитие – събития, контакти, възможности за учене и работа.
Основното е винаги да имаш по-успешни или по-опитни хора в общността си, от които да учиш, и целите, към които се стремиш (работни места, успешни проекти), да са малко над реалните ти възможности.
Ако средата я няма, то тя може да се създаде. В действителност преди 4 години, започвайки с ОИБ, създадохме реална общност, която ни помага да се развиваме в България, включително от разстояние. Физическата среда определено вече има по-малко значение.
Ти си човек, който работи по много проекти едновременно. Университет, работа, проекти, свободно време. Как успяваш да ги съчетаваш?
Ставам късно и си лягам късно, в ежедневието ми има много хаос, та със сигурност следването на някакъв режим не е отговорът. Използвам и вечерите, и уикендите за работа. Нямам класически хобита, просто защото работата по каузите ми като развиването на социалното предприемачество в България и свързването на българите в чужбина е нещото, което ми дава сили и което ме интересува.
Как се раждат добрите идеи?
Перфектна рецепта няма, но задължителен елемент е осъзнаването, че за проблемите и дразнителите, които ежедневно срещаш, точно ти трябва да търсиш добри решения.
