Как се взема решение да се върнеш в България

Корица:
Fat Guy Productions

Брой 8 - май 2016

Как се взема решение да се върнеш в България

Интервю с Явор Попов

Явор Попов е млад и амбициран българин, който въпреки висшето си образование от престижен английски университет и успешна кариера в Лондон, решава да се върне в България и да се развива в родината. Как се взема решение да се върнеш и как е възможно да се реализираш като специалист, ще ни разкаже Явор в това интервю за списание „Амбиция”.

Юлия Джарвис за Амбиция:
Като човек завършил висшето си образование в Англия и работил в престижна лондонска компания, как се чувстваш завърнал се в България?

Явор Попов:
Чувствам се много добре! За мен обаче това как се чувстваш не трябва да зависи от обстоятелствата или поне обстоятелствата не трябва да са определящи. Образование от Англия, Дания или България, работил или неработил, в България или не... смятам, че едно от най-важните качества, на които можем да се научим, е да не изпускаме голямата картинка от поглед нито за миг и опознaвайки себе си, да сме щастливи, независимо от обстоятелствата.

Какво от образованието и живота ти в Англия научи и използваш сега в България?

Завърших икономика в University of Warwick и научих основите на това как хората и държавите вземат решения. Както обичам да казвам, икономиката като наука, преподавателите и средата в университета ме научиха да мисля - доразвиха критичното ми мислене, което ме кара да поставям всичко под съмнение и до ден днешен е едно от най-полезните качества, които притежавам. Ако питате приятелите ми, едно и от най-дразнещите ми качества. Заради живота в чужбина пораснах бързо и се научих на самостоятелност и отговорност към обществото. Заради живота в Англия се научих на скромност, уравновесеност и поизгубих чувството си за хумор.

Доволен ли си, че си взел решение да се прибереш в България? Не се ли питаш понякога какво би било, ако беше останал в Лондон и растял в кариерата си там?

За мен има две важни неща при вземане на подобни „големи” решения – да не са емоционални и/или прибързани и да не се обръщаш назад. Мисля, че драмата, наречена „какво щеше да бъде, ако...”, е излишна за всички.

Когато се върна в България, имаше ли план къде и какво точно искаш да правиш?

Имах краткосрочен план – за 6 месеца след прибирането си. Знаех, че ще преподавам поне за кратко и ще пътувам. Успях да преподавам в МГ в Русе (б.а.- Математическа гимназия) за 10 седмици и след това пътувах около 2 месеца и половина. По-дългосрочните ми планове бяха непопълнен бял лист.

Опита ли се да намериш работа в родния си град Русе?

Средата е от изключително голямо значение в моите очи и не бях готов да се пренеса в тази на Русе - има прекалено малко динамика за моя вкус.

В момента работиш за една неправителствена организация, Еndeavor. Лесно ли намери тази работа?

Стана доста случайно, видях обява в LinkedIn малко преди края на пътуването ми. След няколко интервюта и задачи станах първия член на екипа след Изпълнителния директор. Като цяло нещата се наредиха сравнително лесно с Endeavor, но за 4-5 апликации, които подадох в други международни компании в София, до ден днешен са без отговор.

Как минава един твой ден в офиса?

Имах късмета да попадна в организация, която работи с предприемачи. Това означава динамика, работа с млади хора, изпълнени със страст към бизнесите си, и също така доста главоблъсканици, което е полезно, когато искаш да учиш бързо и по много. Колкото и банално да звучи, всеки ден е малко или много различен и всеки ден подобрявам себе си и научавам нови неща.

А какво правиш след работа?

За моя радост живеем във времена, в които благодарение на интернет имаме достъп до изключително много информация и възможности. Това лично мен ме кара да искам да пробвам много неща и за съжаление 24-те часа в денонощието са малко. Занимавам се с волейбол, уча испански, преподавам и не изпускам възможност да се видя и поговоря с идейни хора.

Работил си в Лондоското Сити и както там, така и в по-големите европейски градове и световни икономически центрове служителите имат определен life-style. Мъже с костюми, елегантно облечени жени, всички забързани сутрин; пътуване с влак или метро, за да започнат работния ден в офиса около 9 ч. с чаша ароматно кафе или черен чай с мляко. В обедната почивка често се виждат малки групички колеги, седнали направо на тревата в градинките между многоетажните офис сгради и хапващи сандвич и пакетче с чипс. А след работа същите групички хора можеш да видиш с чаша бира или вино в ръка пред местия пъб. После всеки се запътва към метрото или влака, за да се прибере у дома след около час пътуване. Как тази картина на работещия в Лондон служител изглежда в „български вариант”?

Честно казано го описа доста добре! Моята версия не се различава особено. Поради дългите часове на работа и далечните разстояния много голяма част от времето през седмицата я прекарваш с твоите колеги. Прекрасното нещо е, че Лондон предлага още повече възможности и ако човек иска да прекарва времето си по различен начин вечер, има неограничен избор.

Какво би посъветвал успелите българи по света, които имат желанието да се върнат в България, но нямат смелостта да го направят? Защото както се иска смелост да заминеш в чужбина, така ти трябва и кураж, за да се върнеш обратно.

Повечето успели българи в чужбина имат изключително успешна кариера и доста уреден живот. Голяма част от тези, които аз познавам, искат в един момент да се върнат в България. Трудно е обаче да се откажеш от постигнатото до момента, още по-трудно е да се откажеш от светлото бъдеще, което виждаш за себе си. За съжаление, за повечето хора на 25-30, които са в чужбина, няма ясно решение за това как могат да се реализират добре в България. Затова и решението да се „върнеш в България”, както каза ти, изисква кураж. Единственият ми „съвет”, бих казал, е да не се забравя голямата картинка - кариерата се гради дълго, а с времето прибирането става все по-трудно.

Вижте повече за Явор Попов:

Явор Попов в Facebook

Явор Попов в Еndeavor България

Явор Попов пред 'Младите успели българи'