Няма как да го сравнявам или дори обяснявам. Южна Корея и Япония, въпреки че са съседни държави, се различават коренно. Корейците не отстъпват в технологично отношение, но никога няма да стигнат съзнанието и съвършенството на Япония. В Япония всичко е перфектно. Там няма нищо счупено или овехтяло и износено. Всичко е красиво и в хармония - къщите, улиците, магистралите. Целта, с която отидох, се изпари след третия месец напълно. Осъзнах, че съм европеец, че вкусът на хляба е моят уют, комфортът ми е храната и разбирането от приятели и роднини. Там, въпреки изключително дружелюбните хора, аз се чувствах прекалено сам в мислите си. От друга страна азиатците ни харесват много и го показват често и открито. Можеш спокойно да минеш за манекен или дори ангел в техните очи. Гледат и ни се радват сякаш сме най-красивите човешки същества. Обичат носовете ни, миглите ни и отворените ни очи. И са луди на тема козметични операции за имитиране на европейските ни черти. В заключение: Източна Азия e свят на традицията, който е дружелюбен, но изключително различен, за да се чувства европеец на мястото си там. Така и след 9-месечна обиколка реших да се завърна и честно казано нямам никакъв интерес сега да виждам другите части на Азия. Все пак препоръчвам човек да отиде и да види Киото в Япония поне за 15 дни, защото този град носи почти цялата култура на Япония.

Вървял си отчасти и по Камино – пътят на Сантяго. Какво те подтикна към такова смело „пътуване към себе си”?

Какво ме подтикна, е трудно да обясня. То е същото това силно вътрешно бушуващо чувство, което не ми дава мира дори в сънищата ми, докато не направя крачката към следващото си пътуване. Вярвам, че много от нас са го усещали, само че са се страхували да му се доверяват и да се гмурнат в едно непознато пътуване. От личен опит споделям, че е рисковано, но засега всичко съм преживявал гладко. А и какво е животът, ако човек не рискува, за да вкуси тръпката от непридвидимото? Не може да се живее по план...истински. Трябва да се дава пространство на случайността. Тогава човек осъзнава колко по-велик организатор се крие в нас и търпеливо ни наблюдава кога ще го използваме. И честно казано, винаги съм бил по-приятно изненадван от плановете с нефиксирано развитие, където съм следвал краката, а не главата си! Така беше и със Сантяго. Един път, в който случайността те води и те среща с всички, с които имаш нужда да поговориш, да се посмееш или поплачеш. Места, които да видиш, култура, която да докоснеш. Въпреки интензивността си, винаги бих препоръчвал пътя на Сантяго за начинаещи гмуркачи в случайността.

За какво мечтае Боян и колко лесно се постига една човешка мечта?

Боян мечтае за домашен уют и да не му се налага да пътува толкова често. Да си има старите приятели и семейство около себе си. С опита съм разбрал, че човек мечтае за това, което няма в момента. А ние никога не може да имаме всичко и затова започнах да съм благодарен на това, което имам. А именно на ежедневната помощ от духовните същества, които ми помагат неотлъчно по пътищата. Мечтая да бъда по-полезен на човечеството и планетата Земя. И да успеем ние хората да разберем защо сме тук и как най-ползотворно да изживеем живота си, така че да сме полезни на себе си, на другите и най-вече на природата и животните. Това е най-красивото, което ни заобикаля тук на земята. Няма нищо по-сложно и по-красиво устроено от всичко живо около нас. Включително и от нас самите...