Коя е д-р Кристина Чачева
и защо след перспективите за работа в чужбина, днес оперира в България?
Завършва медицина специалност „Акушерство и гинекология” в Бон, Германия. Взема тясна специалност – „Акушерство и перинатална медицина”, при лекарската камара на Северен Рейн Вестфалия, Дюселдорф. От 2005 до 2013 г. работи като пренатален диагностик в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон. Става главен лекар в отделението по пренатална медицина в болница Marienkrankenhaus, Хамбург в клиника с над 3000 раждания на година. От 2014 г. работи в
МБАЛ за женско здраве „Надежда” като специалист по пренатална диагностика. През ноември 2015 г. извършва уникална за България операция на неродено бебе в утробата на майката в столичната МБАЛ „Надежда”. До нея се стига, след като при редовен преглед е установено, че нероденото бебе събира вода в белите дробове. Вътреутробна операция от този вид се прави за първи път у нас и се състои в поставянето на дренаж в стената на гръдния кош на бебето, за да може да изтече насъбралата се около белите дробове течност.
Полина Чопаринова за Амбиция:
Здравейте д-р Чачева! Благодаря ви, че отделихте време, за да отговорите на няколко въпроса. Поздравления за успешната операция, която се извършва за първи път в България! Как се оперира бебе в утробата? Има ли разлика между фетална и пренетрална хирургия?
Д-р Кристина Чачева:
Не, няма разлика - феталната хирургия е пренатална хирургия. Преди раждането плодът се нарича фетус и оттам идва името фетална хирургия. Всяка пренатална операция е уникална и трудна. Поради естеството на работата всяка намеса е непредвидима.
© Надежда Гърбова
Съществува ли риск за бебето и майката?
Да, при пренаталните операции винаги съществува риск. Това е причината към тях да се прибягва само, ако няма друга възможност, т.е., когато е въпрос на живот и смърт по отношение на фетуса. Не трябва да се забравя, че за да стигнем до него, трябва да минем през майката, т.е. един индивид, който е здрав и няма нужда от операция, бива подложен на такава. При всякакви пренатални манипулации, пък било то и дори само една амниоцентеза, съществува риск за спукване на околоплодния мехур, контракции, инфекция и преждевременно раждане. Индикацията за извършване на такава операция винаги трябва да бъде сериозно обмислена и преценена от опитен специалист. На бъдещите родители трябва да бъде дадена възможност да се запознаят с рисковете и шансовете за успех, както и да обмислят дали искат да бъде проведена пренатална терапия.
© bTV
Специализирала сте Акушерство и гинекология в Бон и сте работили с пионера на вътреутробната хирургия проф. Томас Кол. Как започна съвместната ви работа и той ли ви вдъхнови да се насочите към феталната хирургия?
Запознахме се съвсем случайно, когато бях на практика по акушерство и гинекология и той просто ме взе, и цял ден вървях след него, и имах възможността да видя удивителни неща. Не си спомням дали беше тогава, но може би скоро след това видях и първата фетоскопска операция на бебе с Fraser синдром и CHAOS. Беше толкова впечатляващо. Спомням си, че като дете бях гледала филм за проф. Майкъл Харисън и си мислех, че прави удивителни неща. Не си бях представяла, че един ден и аз ще се занимавам с това. Проф. Кол е прекарал доста време при Майкъл Харисън.
В крайна сметка тази среща промени насоката на живота ми. Реших да специализирам акушерство и гинекология и да се занимавам с пренатална диагностика и терапия. Още по-голям късмет имах, че университетът в Бон се оказа и едно от най-добрите места за учене. Шеф на акушерството и пренаталната диагностика там е проф. Гембрух – едно световно име, също уникална и вдъхновяваща личност.
Вярно ли е, че сте оперирали овце в началото, за да добиете представа за най- малките детайли и плана на една подобна операция? Защо точно овце?
Да, още в Сан Франциско проф. Кол е оперирал овце. За щастие в Бон не бяха вече много на брой. Овцете също като хората имат най-често едноплодна бременност и техните фетуси са сравними по големина с човешките. При тях рискът от преждевременно раждане е минимален. Това е причината.
Koга се изисква намесата на феталния хирург?
Само когато няма какво друго да се направи. Естествено не всички заболявания могат да бъдат лекувани пренатално.
© Mark Hill
Kъде е страната ни в момента в тази област?
Феталната хирургия е високотехнологична и скъпа. За да се етаблира са необходими големи инвестиции. Само с техника обаче нещата не приключват. Трябва и силна пренатална диагностика. Лошото в България е, че няма школа за пренатална диагностика. Тъй като сме малък пазар в България, не се внасят и куп лекарства. Рядко пациентите успяват да достигнат до компетентен специалист навреме. Тоест сме в самото начало. За да може да се провежда фетална хирургия, трябва да могат да се посрещнат и компликациите от подобна дейност. И тъй като знаем, че на човек, който иска да въведе нещо ново в България, първо му се обяснява как няма да стане и защо няма да стане, ситуацията е сложна. Промяната в мисленето ще дойде бавно.
В едно свое интервю казвате, че сте се върнали в България, защото искате да въведете нещо ново. Как и къде ще бъдат подготвени бъдещите специалисти в тази област?
На това нямам отговор. В болница „Надежда” се старая да обуча колегите ми на инвазивни процедури. Това трае дълго, но вече имаме първите успехи, на д-р Михова например.
В България има много малко раждания, тоест броят на пациентите е ограничен. Реалистично е обучението на специалистите да продължи да бъде в чужбина. Въпросът е как ще ги върнем в България после.
© д-р Кристина Чачева
Поддръжник сте на привързаното родителство. Какво представлява то и защо не е въведено в България според вас?
Може би не съм аз най-правилният човек, който да дава дефиниция на привързаното родителство. Това е поле за психолозите. Моето разбиране за привързано родителство е осмисленото родителство. Мисълта за това какво впоследствие имат нашите действия и реакции върху живота и развитието на детето. Знанието, че детето е личност още след раждането и че е добре да има доверие в света и самоуважение, е в основата на родителството.
В България прекалено много години децата са отделяни от майките след раждането. Това някак се е вкоренило в мисленето на жените. Много хора започват да се интересуват от това напоследък. Има раздвижване, но за съжаление има и негативния пример: майки, които сами предпочитат да оставят новородените си при акушерките за през нощта, за да се наспят. Идеята на клиниката е все още трудна за прокарване и среща много съпротива и сред колегите. Липсва адекватна подкрепа за кърмене. Децата масово се хранят с адаптирано мляко и особено след оперативно раждане прекарват първите и изключително важни за тях 24 часа отделени от майките си. Тоест и от двете страни има какво да се желае. Промяната в мисленето е процес, който изисква време и много просветителна работа.
Важно е да се замислим например какво е в състояние да преживее едно кърмаче, за което съществува само сегашния момент, когато то се чувства некомфортно и има нужда от утеха, а майка му е в другата стая и не е веднага при него. Дали то може да разбере, че тя иска да го приучи да се храни и да спи в определени часове, защото така за нея е по-лесно, или това го кара да научи, че не може да има доверие, и че когато има нужда от близост, ще я получи само при определени условия. Как влияе това на развиващият се ум и психика?
Масово е мнението да не се привиква детето да бъде „на ръце“, но тук и дума не може да става за привикване. Човешките бебета са примати. Те имат инстинкт за това. Носенето ги кара да се чувстват сигурни, че ще оцелеят.
Това са само малки примери за това какво трябва да бъде осъзнато и накъде трябва да се промени мисленето на хората. Мисля все пак, че има тенденции в тази посока и със смяната на поколенията и у нас ще се тръгне в тази посока.
© д-р Кристина Чачева
Kaкви изследвания трябва да си направят всички бъдещи майки, за да се избегнат евентуални проблеми, и има ли жени, при които има по-голям риск за плода?
Препоръчително е да се проведе ранна фетална морфология в 12 седмица, която не е само скрининг за Даун синдром. При нея могат да бъдат открити и много други заболявания. От 20 до 22 седмица се провежда феталната морфология. Тя е също ключово изследване. И при двете изследвания могат да бъдат открити и предотвратени редица заболявания на майката, както и да бъдат взети мерки да не се развият такива. Около 30 седмица се провежда последната голяма морфология. При нея могат да бъдат открити заболявания на плода с по-късна проява. Като цяло има редица заболявания на майката, които водят до повишен риск за плода. Важно е жени с тежки хронични заболявания още при планирането на бременност да се консултират със специалист и да им бъде назначено оптималното лечение преди бремеността.
Вашето пожелание към всички бъдещи родители?
Да се стремят да дадат на децата си най-доброто, на което са способни. В крайна сметка никой не може да направи повече.
