Поглед към бъдещето в развитието на градската среда

Автор:
Пламена Петкова

Брой 7 - април 2016

Поглед към бъдещето в развитието на градската среда

Интервю с архитект Валери Гюров

Валери Гюров е от онези позитивни личности, които винаги са пълни с интересни и нестандартни идеи и хрумки от всякакъв тип. Архитект с богат и разнообразен професионален опит, който винаги се стреми да преобрази средата около себе си в нещо по-красиво, по-смислено и по-функционално, показвайки на всички как основното, което ни е нужно, за да се чувстваме по-добре на мястото, където живеем, е просто малко въобръжение. Списание „Амбиция” ви кани да се присъедините към разговора ни с него.

Пламена Петкова за Амбиция:
Разкажи ми накратко за себе си и за това как избра да станеш архитект? Кое те привлече?

арх. Валери Гюров:
Роден съм в София през 82-а и израстнах в семейство основно от строителни инженери (баща, дядо, чичо) и като малък доста обикалях по обекти и бетонови възли. За щастие математиката не ми вървеше никак и нямаше реална опасност да последвам този път. Някъде към края на гимназията реших да уча архитектура, след като се бях запалил и по графити, като виждах тези две неща като добри опции да променям средата, която ме вълнува, като типично градско чедо. Съответно нямах времето да се готвя за приемните изпити в УАСГ (тогава май все още ВИАС), сколасах да се класирам за инжеренен дизайн в Техническия като застраховка против ходене в казарма на 18, но паралелно ме бяха приели в няколко немски университета по диплома и така заминах за Щутгарт да следвам архитектура през 2001 година.

Доскоро беше част от основните действащи лица в сдружение „Трансформатори” и управител на Урбаник – една компания за вдъхновяващ и устойчив градски дизайн. Какво ще ни споделиш за този етап от твоето професионално развитие? Какво ти даде той и какво те накара да вземеш решението, че е време за следващата стъпка в твоята кариера?

Да, веднага след завършването ми се прибрах в София и поработих близо година в офиса на арх. Станишев, където ме и свари глобалната финансова криза. Напуснах по свое желание и в края на 2009-а основахме сдружение „Трансформатори“. Седемте активни години работа в сдружението, включително и последната година като управител на URBANIK ми дадоха много ценен опит и много научени уроци, защото всичко правихме сами и най-често по трудния начин. Минахме през всевъзможни проекти, с каквито едва ли има друго студио в България, което да се похвали. Адско разнообразие от теми, мащаби и предизвикателства. Така или иначе на мен ми беше необходима промяна и рестарт, така че поемам по трънливия път на свободната практика, ще видим докъде ще ме отведе: ) Същевременно се надявам сдружението, Smart Fab Lab, URBANIK и Лабораторията за градски дизайн, която създадохме, да продължат своето успешно развитие и без моето активно участие на този етап.

Имаш не малко участия в различни инициативи – например в края на миналата година беше един от менторите в състезателна онлайн платформа за иновативни идеи по различни обществени казуси, които биха допринесли за положителната промяна в България, а съвсем скоро участва и по покана като експерт за България в конкурса European Prize for Urban Public Space, провел се в Барселона. Какви впечатления събра по време на престоя си там?

Участията в странични проекти и занимания винаги са били важни за мен, защото разнообразяват и обогатяват ежедневието ми, а мисля и мен самия. Хубавото е, че в последно време се появяват все повече активни хора и организации, защото, когато ние започвахме, средата определено беше много по-постна откъм идеи и активизъм. Надявам се, че екипите от състезанието „Идейник“, организирано от сдружение „Тук-там“, ще намерят сили и подкрепа, за да реализират идеите си.
Поканата да номинирам проекти заедно с Любо Георгиев от One architecture week беше чест и удоволстивие за мен. Успяхме да подберем около 15 стойностни проекта от България, дано и други да са се включили спонтанно в конкурса, за да се представи страната ни достойно в този престижен конкурс.
Междувременно се включих да помагам пътьом и на една много готина инициатива за облагородяване на Перловската река на име Речно сторено. Та скоро вярвам ще се чуят положителни неща и за този страхотен проект.

Каква е следващата стъпка в развитието ти като архитект?

Решил съм да опитам вкуса на самостоятелната практика преди да си търся работа в екип или офис, защото усетих, че е време за нови предизвикателства и отговорности.

Някак си вярвам в 7-годишната цикличност в човешкия живот, тоест беше естествено назряла нуждата от промяна при мен.

Иска ми се да видя докъде ще ми стигнат силите и възможностите, може би малко типична архитектура (разбирай проектиране) няма да ми се отрази зле. Обичам много малките задачи и извеждането им до качествен детайл.

Би ли ми споделил малко повече и за един друг проект, в който участваш - уебсайта СОЦМУЗ?

СОЦМУЗ е нещо като нашия социален дълг към общество и минало. Стартирахме този проект с Никола Михов и Мартин Ангелов през 2011-а година, водени единствено от ентусиазъм и желание да запазим съкровищата на българския графичен дизайн от времето на социализма, не защото милеем по онова време, не сме и го усетили съзнателно, а просто защото това е период, в който са се правили много стойностни неща и то на ръка! Желанието ни е да основем фондация и да действаме сериозно и на този фронт, дано намерим сили и още съмишленици, за да минем и тук на по-горни нива.

Какви други изненади ни готвиш?

Все още обмислям името, под което ще работя в бъдеще. Ремонтирам в посока работилница семейния гараж, така че изненади определено ще има.

През юни 2015-та участва в International Visitor Leadership Program, провеждаща се в САЩ, където беше близо месец. Би ли разяснил за нашите читатели малко повече за нея и за опита, който тя ти донесе?

Това определено беше изживяването на годината за мен и изключително ценен опит. Безкрайно съм благодарен на Ричард Дамстра, който ме номинира за участие в тази програма от името на посолството на САЩ в България. В рамките на 3 седмици заедно с група от още 16 експерти в различни области обиколихме 4 областни града (Вашингтон, Питсбърг, Денвър и Сан Франциско), срещайки се и обсъждайки с представители на различни сектори (правителство, НПО, бизнес и др.) темата за устойчиво градско развитие. Получихме много положителни импулси и вътрешна информация от лидери в различни сфери. Отделно с останалите от групата се сприятелихме много, нарекохме се на шега Г-17 (заради броя и интернационалността ни) и поддържаме активна връзка и досега.

В един свят като днешния какво според теб означава да си успешен?

Знам ли- да се чувстваш добре от това, което правиш, да оставяш нещо ценно и стойностно след себе, но най-вече да си добър човек, да имаш здраво семейство и добри приятели, на които да разчиташ.

Как си представяш идеалното развитие на твоето близко и малко по-далечно бъдеще?

Иска ми се да оставям качествена следа след себе си във всичките си проекти, независимо в коя сфера са.

Важното е, когато се обърнеш назад, да не съжаляваш за нищо. Че винаги може по-добре от предния път, е ясно, важното е никога да не сваляш сам летвата.

Какво те вдъхновява?

Пътуванията, случайни срещи, артефакти, на които попадам, средата, която ме заобикаля.

За какъв свят мечтаеш, каква промяна според теб е небходима у хората и не само, за да се случи това?

Конкретно за България си мечтая хората да станат по-човечни и добри, всичко останало е въпрос на възпитание, образование и много работа. В глобален план – да започнем да преодоляваме драстичните разлики в стандарта между изток, запад, север, юг.

Вижте повече за арх. Валери Гюров:

арх. Валери Гюров в Linkedin

Участие на арх. Валери Гюров в TEDxBG