Провокации в града - стрийт арт чрез хумор, ирония и абстракция

Автор:
Иван Белчев

Брой 10 - юли 2016

Провокации в града - стрийт арт чрез хумор, ирония и абстракция

Интервю с Виктория Георгиева

В стила на Виктория Георгиева се наблюдават весели образи на странни същества. Веселието вероятно произлиза от това, че тя все още носи позитивния дух в себе си... онзи мечтателния, наивния по детски. Ала съвсем не възприема и света около себе си, и изкуството въобще като само в черни и бели нюанси... Напротив- в по-дълбочинен план в творчеството ѝ се прокрадват и хумора, иронията, идеята за статичност и динамика на средата, абстрактното, декоративното... Непрестанно я провокират редица неща и съответно диапазона на изразни средства и послания се разширява....

Иван Белчев за Амбиция:
Стрийт изкуството се възприема като ъндърграунд движение, свързано с прекрачване на забрани. Какви са твоите граници в изкуството?

Виктория Георгиева:
Границите наистина стигат до там, докъдето ние самите им позволиме....

Истината е, че аз лично смятам: идеята за уравнението „стрийт арт“ и „забрани“ отдавна вече е отживелица... Ако хората не прескачат понякога собствените си граници, нима щяха да достигат до прогрес и открития, било то в изкуството, било то в други сфери на живота?- Не мисля!

Освен това до прескачането на граници им се налага да достигат и редица други артисти – било то в пърформънса, в музиката, в театъра... Един от фундаментите на изкуството е то да провокира зрителя, да пречупва мисления и стереотипи... като най-често това води до добри резултати, си мисля аз....

Смятам, че стрийт арт като течение достатъчно е доказало потенциал, смисъл, замисъл, ефект, послание, естетика. То води до промяна, налага се, установява се. Стрийт арт всъщност има навсякъде. Всъщност то е най-съвременното течение в изкуството, достатъчно разнообразно, достъпно до широката публика и не на последно място- нещо, което в най-добрия случай радва окото и душата.

Като дръпна чертата, границите като понятие ми стават тотално излишни.

Разкажи ни за твоята преподавателска дейност и за „Азбука на въображението“.

„Азбука на въображението“ и работата с децата са едно от най-страхотните неща, които ми се случват! Това е едно непрестанно вдъхновение, един много взаимен и отдаден процес. Всъщност преподавателската дейност е едно от нещата, с които ми се занимава „завинаги“ ... ако може да съществува това понятие в този контекст....

„Азбука на въображението“ стартира на 1-ви март 2014, половин година след завършването на бакалавърската ми степен /завършила съм Педагогика на Обучението по изобразително изкуство- живопис във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”/. В началото занятията се провеждаха в галерия Contemporary Space във Варна, а от есента на 2015-та до днес те продължават в ГХГ „Борис Георгиев”- Варна.

Имам щастието да работя с изключително талантливи и свежи деца, на възраст от 5 до 13 години! Те са генератор на прекрасно творчество и редица шедьоври! А моята задача е да ги мотивирам, насърчавам, провокирам, да развивам въображението им и да им поднасям различни техники, похвати и идеи.

Понятието за свободата е едно от основоположните неща в процеса ни на работа- свободата да фантазираш, да експериментираш. Идеята е да разглеждаме нещата през много различни ъгли. Използваме различни изразни средства. Това, което правим, е доста разнообразно и ви приканвам, ако сте любопитни, да разгледате страницата ни.

За тези две години успяхме да реализираме две страхотни годишни изложби на кръжока, да нарисуваме две стени, един общ комикс, редица колаборативни проекти (бел.ред.- активно участие на членовете на групата във всеки един момент от изпълнението на задачите по проекта)... Освен това през 2015-та реализирахме и една самостоятелна изложба на мега свежия седемгодишен творец – Валерий Балкански, в отдел „Изкуство” на варненската библиотека „Пенчо Славейков“...

За мен преподавателската дейност се явява мисия, това не е просто професия. Това е начин на мислене. Един вид споделяне и вдъхновяване. Също смятам, че е изключително ценно преподавателят да се занимава активно с творческа дейност, което генерира още повече впечатления и обогатява целия процес.

За тази година съм се замечтала и захванала с нещо много важно, което искаме да реализираме и силно се надявам, че ще успеем!

А „Азбука на въображението“ за възрастни... предстои някой ден...

Завършила си висшето си образование в сферата на изкуството и си била Еразъм студент в Испания. Можеш ли да направиш от двете школи един по-добър модел на образованието?

Вероятно перфектен модел няма да бъде открит, но спрямо паралела между двете школи убедена съм, че успеваемостта би била в баланса между академично и съвременно. И на двете места поотделно се усеща липсата или на едното, или на другото. Много практическа работа, активни практически занимания, колабораторски проекти и изследователска дейност. Задаването на референции и работата с книгите никога не е за пренебрегване...

Участвала си в много фестивали. Разкажи ни за един от тях и някои интересни случки покрай него.

Най-запомнящи са хората, които срещам винаги. Различни артисти, мотивирани и мечтаещи хора, такива, които се стремят да създават.

Винаги е интересно, защото мненията и реакциите към това, което правим, са много разностранни, има дебат, има обратна връзка. Но на финала оставяш след себе си съобщения, свободни за още и още интерпретации.

Едни от най-ценните проекти и фестивали, в които взех участие последно, бяха Viaje a través de la imaginación by SUNSHINERS at the Month of Spanish-speaking countries - TAM / VT EVENTS, Велико Търново; kARTA Session Festival 2016 urban painting to Saint George Days , Sfantu Gheorghe , Romania; Dani Urbane Kulture, Skate Park Mladosti, Cacak, Сърбия! Прекрасно е, защото се докосваш до нови места, на които вдъхваш живот заедно с още други хора, които, както казах, са мечтатели, събрани от идеята да реализират неща, с които да развиват, разчупват, променят, обогатяват ...

Естествено е процесът редовно да бъде съпровождан и с перипетии **) Което само по себе си е интересно.

Виктория Георгиева с награда за илюстрация

Супер свеж бе и проектът „Терапевтичен ефект”, който осъществихме съвместно в урбанистична среда с Николай Божинов, Алекси Иванов, PYROTECHNIX crew през 2014-та. Това се реализира в Пловдив за десетото юбилейно издание на нощта на музеите и галериите . Успяхме да го сътворим буквално за един следобед, използвайки намерени обекти и флуоресцентни бои, като играхме с пространството и създадохме една имагинерна сайт-специфик инсталация. Ефектът накрая бе терапевтичен сам по себе си – публиката идваше и буквално се потапяше в атмосферата, бе вълшебно!

Друг спомен имам и от фестивала „Водна кула” в САМСИ, София през 2013-та. Там създадох отново една сайт-специфик инсталация, която нарекох „Демона на естетиката“ – представляваше силует на огромно четирикрако създание, което изградих изцяло от хартиените корици на книги и албуми за художници и истории на изкуствата. Всички тях бях ги взела от библиотеката на факултета по изобразително изкуство във Велико Търново. В началото на последния ми четвърти курс... Там библиотекарката се смени с нова жена, която бе се хванала да „разчиства и подрежда“... съответно се канеше да изхвърли в контейнера няколко кашона с артефакти... естествено не най-ценния архив, но хартия, която имаше стойност и съдържа история в себе си, послужила е на редица поколения. Пълна с отражението на естетики и култури... Та всичкия този материал впоследствие ми влезе в употреба за създаването на няколко инсталации, колажиране...

След като приключи фестивала „Водна кула”, бях разбрала, че други визуални артисти са поискали да вземат кориците и да продължат живота им...

Как достигаш до идеята на даден проект?

Често доста спонтанно... но реално се оказва,че това са следствия и наслагвания на идеи, замисли, скици; продължение на реализирани вече творби.

Истината е, че непрестанно ми идват нови и нови идеи, в които приобщавам различните изразни средства, с които ми харесва да боравя. Разностранно е... Доза ентусиазъм, игра с въображението и формите, вглеждане в детайлите...

Работя върху различни серии от рисунки, платна и обекти, които планирам за бъдещи изложби. Подготвям и една специална многокомпонентна серия, посветена, естествено, на динята и в частност- на диненото ми същество.

Процесът е непрекъснат и съпроводен успоредно с редица проекти на различни места. Предстоят още свежи намеси в градското пространство.

Не пропускайте да посетите SUNSHINERS SHOWROOM във Варна- това е скромното ни ателие, в което творим някои от последните си неща. Също така имаме и постпродукция под формата на картички, принтове, лимитирана серия тишърти и няколко фензина (бел.ред.- независимо специализирано издание, списвано доброволно и безплатно).

Работя върху един свръх як каталог, който е реализиран дигитално, но му липсва финансовия момент, за да бъде реализиран и издаден аналогово. В случай,че ви влече да разберете повече за идеята и как можете да допринесете- пишете ми.

Бъдете здрави и мечтаещи!

Вижте повече за Виктория Георгиева:

Facebook профил на Виктория Георгиева

Виктория Георгиева в Instagram

Sunshiners във Facebook