Българи създават едни от най-популярните игри в света
Интервю с Христо Тенчев, собственик на XS Software и основател на SoftUni
Христо Тенчев e на 29 години, от София. Преди 11 години програмира първата си игра и тя бързо набира популярност. Събира малък екип и основава фирмата за игри XS Software. Днес Христо все още обича да създава забавни и полезни неща заедно с талантливи, надъхани и способни хора.
Иван Белчев за Амбиция:
Управлявате фирма за компютърни игри с годишна печалба от милиони лева. Как от една ученическа разработка на игра преди повече от десет години се стигна до тук?
Христо Тенчев:
С постоянство, много работа и малко късмет. Когато създаваш нещо, то трябва да има истинска стойност - тоест да е полезно за хората, за които е предназначено. Първата игра, която направих не беше с цел печалба, тя беше безплатна и я направих за себе си - да си докажа, че първо мога и второ ще ми е по-забавна от други игри, които играех тогава. Впоследствие исках да правя по-мащабни игри и постепенно се оформихме група от хора с различни умения. Това ни позволи да правим по-мащабни и по-добри проекти.
Всички тези успехи се постигат с добър екип. Каква е мотивацията на вашите служители?
Няма служители, има екип. Всеки един от нас е силна единица - с ясно желание да постигнем общата цел и с ясни професионални качества и капацитет в специалността, необходими за постигането на тази цел. Мотивацията е основен фактор, с който се боря постоянно. Стремя се да покажа на екипа, че първо това идва от тях, не идва от компанията. По същия начин, както нашата игра трябва да бъде много добра, за да я играят играчите, така и хората трябва да са много добри, за да са част от екипа ни и да имат последващо кариерно развитие. Моя основна задача е да намеря и организирам най-правилните хора, както и да се грижа за тяхната мотивация.
Софтуерният университет е място, където всеки може да се учи как се програмира. Това ли е бъдещият модел на образованието и заместителят на висшето?
Не обичам крайностите, не може да е общ заместител на висшето образование, защото моделът не би работел по един и същи начин за всяка професия. Ако говорим за ИТ обаче, да - сигурен съм, че това е бъдещият модел. Ето ви паралел между традиционен университет и СофтУни (има и други точки, но ще ми трябва много място за да ги разпиша):
- В университет се влиза с приемен изпит. Очаква се да знаеш материала за изпита. - В СофтУни всеки може да започне безплатно обучение по основи на програмирането, всеки месец. Изисква се само желание и постоянство. След това предстои вече приемния изпит, само по материала, който е представен в този входящ модул. Целта ни е да видим кой е сериозен, кой може да мисли, кой може да постига цели.
- В университет се учи задължително всичко. 3.5-4 години е законовото ограничение, за по-малко не става, дори да си най-успелият и да си взел успешно материала по-бързо. Това е контра-продуктивно и с неправилна мотивация. - В СофтУни обучението е разделено на модули. Няма задължителни, може да се учи присъствено или онлайн, всичко зависи от самия студент. За да можем да изпълним ангажимента ни да намерим работа на завършилите, ние искаме резултати.
- В университета програмата не се променя или ако се променя, това е дълъг процес, изискващ одобрение от държавни органи (които едва ли могат да разбират от всичко). Докато стане промяната, е много вероятно да е нужна нова такава... - В СофтУни променяме програмата непрекъснато. Акредитацията идва от доволните фирми и студенти. Обучението трябва да отговаря на 2 цели, поставени от нашите клиенти. От страна на фирмите - какви умения търсят за бъдещите си екипи. От страна на хората - как студентите могат да бъдат обучени в тези умения, най-ефективно и най-удобно за тях.
Всеки от нас има приятели в чужбина. Как се реализират те и има ли сред тях някой, с който сте имали равни шансове преди години?
Няма значение географската ширина, всичко е до човека.
Споделете опита си от един провален ваш проект.
Четири години разработвахме играта Andromeda 5. Положихме много усилия в R&D, така че да придобием уменията, нужни за създаването на този проект. Бюджетът достигна почти милион евро, а играта все не показваше нужните и́ метрики за успешно развитие. И до ден днешен не съм сигурен къде е причината за това. В крайна сметка ми отне много време и емоции, за да се откажа от този проект. Не беше правилно, решението трябваше да е по-бързо, така че да огранича загубата и да дам шанс на последващи потенциални проекти.
Какво ви кара да продължите напред?
Вярвам, че живеем в много интересни времена. Има изключително много възможности за реализация на неща, които да помогнат или забавляват хората. Искам да направя много неща, а имам малко време, това ме кара да продължавам напред.
Към какво се стремите и каква е вашата крайна цел?
В момента съм си поставил две цели в две направления: - Игри и забавления - Образование Въпреки историята ни и в двете, смятам, че има още много какво да учим. Първата ми цел е да постигнем самостоятелни успехи в двете сфери и да научим какво е нужно реално за този успех. Последваща цел е как двете сфери могат да са полезни една на друга с най-силните си страни - да се забавляваш искрено, докато се обучаваш.
© Христо Тенчев
© XS Software
© Software University
© Жоро Балинов
© Цветелина Ангелова
