Като учител аз дадох моя дял за България - Валя Кънчева, редактор в „Амбиция“
списание Амбиция
Като учител аз дадох моя дял за България Валя Кънчева
Брой 11 - август 2016

Като учител аз дадох моя дял за България

Интервю с Валя Кънчева, редактор в „Амбиция“

Валя е инженер по образование, радетел за чистотата на българския език, за правилния и стилов исказ, за граматически правилното писане.



Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?

Валя Кънчева:
Идеята на списанието да интервюира хора, които имат кураж да следват амбицията си и постигат успех. За всеки човек амбицията има различни измерения, насочена е към различни цели, но общото е, че тези хора не се отказват, избират правилния път, работят, действат и горят за каузата си, неуспехите не ги плашат, а даже ги мотивират... и резултатът е налице.
Изложение за цветя в Англия © Валя Кънчева (личен архив)
Кои от досега интервюираните личности в списание Амбиция са те впечатлили най-много и защо?

Всяко интервю е интересно само за себе си. Още с първия прочит съм завладяна от ентусиазма и устрема на интервюирания. Това са скромни хора, които не афишират постигнатото, но постигат завидни успехи в своята област. Трудно ми е да отделя определена личност. Но има едно интервю, което докосна сърцето ми: „Когато „НЕ” не е решение- борбата на Ивелина от инвалидната количка”, брой 10 на списание „Амбиция”. Амбицията да водиш пълноценен живот, въпреки удара на съдбата. Това интервю поставя много въпроси относно отношението на обществото и държавните органи към хора като Ивелина.
Опиши работата си като редактор в списание „Амбиция”.

Моята задача като редактор е след вземането на интервюто. При мен идва суровият текст и аз съм амбицирана той да остане автентичен. До читателя трябва да достигне един съдържателен текст, изчистен от правописни и пунктуационни грешки, без излишни повторения. Една запетая, която не е на мястото си, може да промени тълкуването на текста. Да се пише правилно според стандарта на българския език е уважение към езика и читателя. И аз понякога срещам затруднения, човек се учи цял живот, и тук искам да благодаря на Павлина Върбанова за нейния сайт „Как се пише”.
Портретна фотография на куче с име Чоки © Валя Кънчева (личен архив)
Забележителности в Лондон - Гринуич и Музея по дизайн © Валя Кънчева (личен архив)
Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?

Въпрос на личен избор е кой къде ще се реализира в кариерно отношение. Светът е интересен и отворен за всеки. Едни ще се завърнат, натрупали опит, други ще заминат. Не трябва да отричаме правото на избор на всеки човек. Според мен по-важното е човек да се чувства добре на избраното от него място и да не забравя своите първи 7 години, откъде е тръгнал и какво му е дала България. В този смисъл е интервюто „Български производител на вино сбъдва „Американската мечта”- брой 10 на списанието. Ще цитирам Любен Рабчев, пример за амбициран човек, преминал през много изпитания в бизнеса си, рискувал, губил и печелил и който не се отказва лесно от плановете си:

„Това, което има значение, е да строиш, да твориш.. Сега почнах 5 чисто нови бизнеса, без да имам хал хабер от тях, но това не ми пречи, пречи ми българската бюрокрация”.

Но не е достатъчно само да се завърнат успелите българи в България. Те трябва да са достатъчно мотивирани, за да останат тук.

© Личен архив
За да успееш в дадена сфера- образование, кариера , бизнес, спорт и т.н., трябва ли цялото ти време и енергия да бъде насочено само към това нещо?

Според мен човек трябва да има приоритети в живота си. Успявайки в нещо, не трябва да е за сметка на друго. Тук идва умението да разпределяш времето си между амбицията за успех в дадена област и семейството, приятелите. Най-доброто съчетание е да намериш призванието си, работата да ти носи удоволствие, да имаш подкрепата на близките си и достатъчно време за тях. Т.е. да намериш баланса. Много интересни интервюта има тук за такива щастливи и удовлетворени от успеха си хорa. Сещам се за интервюто с Дияна Алчева, брой 4 на списанието. В унисон на моите мисли, попадам на казаното от нея и съм напълно съгласна:

„Независимо къде се намира според мен, за да постигне успех в живота си, човек трябва да притежава позитивна нагласа, хъс, целеустременост. Всеки трябва да знае какво иска в личен и професионален план и да има собствена дефиниция за успех, защото тя е индивидуална за всеки един човек. За мен значението на успеха е намирането на баланса между личния и професионалния живот. Възможността да водя здравословен живот и да работя в сфера, която ме кара да се чувствам пълноценна с уменията си.”
Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?

Амбицията започва с желание,но то не е достатъчно, колкото и силно да е. Необходима е правилна самооценка за възможностите, мотивация и много труд, който да ти носи удовлетворение. Случайни неща няма, въпрос на избор е по какъв път ще извървиш пътя до успеха.
Опит да прегърна вековно дърво © Валя Кънчева (личен архив)
Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?

Мога да кажа от позицията на натрупания си професионален опит, че съм удовлетворена от професионалното си развитие. Бях учител по професионална подготовка 24 години, преподавала съм теория и практика по специалността си. Харесвах работата си, но съдбата ми предложи изненада- на 1-ви септември 2010 година бях съкратена. Това беше тежък шок за мен, но и предизвикателство. 10-те месеца, през които бях безработна, бяха най-заетите ми – имах време за моите любими занимания, както и да отстоя правото си на работа. Започнах след това нова работа с голям ентусизъм и отдаденост, каквито имам във всяко мое начинание. Но съдбата искаше още малко да ме изпита. След 2 години- отново на борсата и отново борбеност и позивитивизъм, и нова работа.

Обръщайки се назад, мога да кажа, че най-големият ми успех е това, че не се огънах през годините на предизвикателствата на живота, а като онези дървета на брега на Северно море, които видях тази пролет, обърнах гръб на ветровете и станах по-силна. В личен план- имам две прекрасни деца и три чудесни внучета.
Красотите на България - водопад в Стара планина © Валя Кънчева (личен архив)
Еко туризъм в България из Стара планина © Валя Кънчева (личен архив)
Пачуърк е техника за шиене от малки парченца плат © Валя Кънчева (личен архив)
Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?

Моята амбиция винаги е била да бъда себе си, да отстоявам позициите си, да бъда добър професионалист, но и добра майка и баба. Дали съм успяла, нека да кажат тези, които ме познават добре.

За какво мечтая сега, на този етап от живота си? Преди всичко да съм здрава, да имам повече време за моите внуци и за любимите си занимания- Patchwork (техника на шиене от малки парченца плат) и пътешествия в България и по света.. Имайки предвид, че ми предстои пенсиониране, времето ще е изцяло мое и всичко ще зависи от мен, от добрата ми мотивация и умението да разпределям времето си.

Бих искала да позволя на мечтите си да се сбъдват.
Цветя в английски парк © Валя Кънчева (личен архив)
Понякога ежедневието следва монотонно своя ход, но има и неочаквани обрати- случайни или не. В кой момент ти се е качвал адреналина?

Адриналинът ми се е качвал много пъти, както от положителни, така и от отрицателни емоции.

Спомням си много случаи, когато съм онемявала при досега ми до неповторимата красота на природата.

Да чуеш тишината на света- преди много години бях с децата си в околностите на град Белоградчик. Пътувахме дълго до едно отдалечено село, някога там са снимали американски уестърни (известните Белоградчишки скали не само около крепостта и града). В селото имаше двама –трима старци, жега... Пътувахме още, нямаше жива душа наоколо, беше обед, мараня... оставихме колата насред пустошта, в далечината- скали. Изкачихме се на една от скалите и пред нас се разстла, докъдето ни стигаше погледа, обширно плато, над нас - безкрайното синьо небе, нямаше птици, нямаше жужене. Само се спогледахме. Съзерцавах, никакъв звук, попивах с всичките си сетива пространството. Тогава чух тишината- тишината на света... Трудно ми е да опиша този момент, имах усещането, че съм попаднала в друго измерение на време и пространство... Детският смях около мен ме накара да се приземя.
Как помагаш или би искала да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?

Тук ще разкажа следното: неотдавна, разхождайки се един летен ден, някой ме бутва по рамото и казва: ”Здравейте, госпожо!”. Виждам млад мъж с познато лице. Навярно е мой бивш ученик, но име не си спомням. Разговаряме се, да, това е мой ученик, когото съм учила преди 20-на години. И сега той е преуспял инженер-проектант на ТЕЦ-ове в САЩ. Какво ме трогна? Той каза: „Госпожо, това, което вие и другите учители ни дадохте като подготовка, страшно много ми помогна и искам да ви благодаря.” Да, това е моят дял за България. Трудът ми не е бил напразен, защото имам още десетки реализирали се момчета и момичета в една или друга област както в България, така и извън нея, а думата ”благодаря” я чувам често.

За в бъдеще- искам моите внуци, които живеят извън България, да казват гордо, че са българи, да познават историята ни, културата ни, да обичат България.



Какво те надъхва да бъдеш щастлива?

В по-широк смисъл- усмивката и добронамеренността на хората, а в тесен-детският неподправен смях на моите внуци и обичта на близките ми.
Вижте повече за Валя Кънчева:



Facebook профил
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина