Срещата с нови хора и техните истории е много мотивираща

Брой 11 - август 2016

Интервю с Юлия Джарвис, автор в „Амбиция”

Юлия Джарвис е от Русе, но от 13 години живее в Англия. През последните години е изцяло отдадена на децата си, това я изпълва и прави изключително щастлива. Отскоро успява да намери “свое време” в запълненото ежедневие и да превърне едно от творческите си хобита в собствен бизнес.

Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?

Юлия Джарвис:
Знаех за проекта „Амбиция” може би година преди да се осъществи и подкрепях издателя да реализира тази своя идея. Радвам се, че бях поканена да бъда един от авторите на списанието. Договорът ни беше сключен предварително за 10 броя напред и трябваше в срок да предоставя интервютата. Тази предварителна уговорка не ми позволяваше да се откажа, бях поела отговорен ангажимент.

Срещата с нови хора и техните истории е много мотивираща и след всяко интервю изпитвам жажда за нови и нови срещи. Стигна се до там, че бях готова с по две интервюта на месец, вместо с очакваното едно. Нямам търпение за излизането на “Амбиция 2” и за новите запознанства (макар и онлайн), които ми предоставя това мотивиращо списание.

Сподели личното си впечатление за всяка една от интервюираните от теб личности.

Ина Долмова- амбицирана млада жена. Коучинг техниката, с която се занимава, е нещо ново, към което все повече хора се обръщат. Възхищавам се на смелостта й да вземе решение да се откаже от преуспяваща кариера и да се посвети на нещо, което й е присърце.

Македонка Шутова- един много талантлив писател и човек, който е пълен с идеи и ги осъществява.

Мария Станимирова- младо, амбицирано момиче, което ми напомня за мен самата. Когато аз за първи път дойдох в Англия, също като нея бях на 19 години, но възможностите да дойдеш на Острова тогава бяха други- чрез студентски бригади.

Десислава Джурова- вярна на себе си, упорита, борбена и винаги усмихната.

Александра Драфилова- приятелка от детството, изключително добър и позитивен човек, който се е посветил на благотворителна работа в Гражданска защита и не само там.

Явор Попов- подобно на Ина Долмова, аз се възхищавам и на Явор за това, че е събрал смелост да се върне в България на този етап от живота си. Често чуваме българите в чужбина да казват- „един ден, като се върна в България...”. За Явор този „един ден” е сега, а може би за много други неща в живота човек трябва да прави нещата „сега”, а не да ги оставя за „един ден” в бъдещето.

Лазарина Атанасова- една, изцяло отдадена на децата си, любяща майка. Тя с такава лекота разказва за отглеждането на трите си деца, че човек да се замисли дали да не си роди още едно 🙂

Людмина Белчева- с Люси се познаваме от много години. Аз лично научих интересни неща за нея и любовта ѝ към плуването от това интервю. Люси показва, че да имаш хоби, било то спорт или нещо друго, е важна движеща сила в живота на един човек.

Ивелина Димитрова- тя е моят голям Герой, който въпреки поднесеното ѝ от съдбата, не се отчайва, позитивна е и намира причина да се усмихва всеки ден. Светът има нужда от повече силни духом хора и като теб, Иве!

За да се получи интересно интервю се изисква добра подготовка. Опиши процеса какво се случва преди, по време и след интервюто.

Животът на всеки човек е като една книга и всеки един от нас има какво да сподели от „страниците” на своя живот.

Преди излизането на първия брой на сп. „Амбиция” се замислих от кого бих могла да взема интервю. Първо се огледах за интересни хора около мен (като казвам „около мен”, имам предвид приятели във Фейсбук, стари познати и съученици). В съвременния свят на интернет и добри комуникации не е нужно физически да осъществявам среща с някого, за да се получи интересно интервю. Друг пример за намиране на хора за интервю е, когато първо ми хрумва темата, за която искам да пиша. Например интервюто с Лазарина Атанасова, майката на тризнаци. Исках да напиша за майчинството в чужбина, тема, която е актуална за мен самата, но и за многото млади майки зад граница. Потърсих многодетни майки из онлайн групите, в които членувам, и така попаднах на Лазарина.

Комуникирам главно чрез имейли с моите „герои” в списанието. Вълнувам се преди излизането на всеки нов брой, защото материалът, който изпращам до издателя, е като word document с няколко прикачени снимки. Резултатът от дигиталния краен вариант на броя винаги ме впечатлява, благодарение на креативните умения на издателя. Според мен едно интервю става интересно от представянето на човека, който е в кадър, и неговата впечатляваща и необикновена история. Моята работа в случая е само да дам насоки на мислите му. След публикациите в „Амбиция” на три пъти се почувствах щастлива заради хората, за които съм избрала да пиша. След нашите интервюта- Александра Драфилова беше потърсена от журналистка и бе взето интервю от нея за БНТ, интервюто с Лазарина беше споменато в друг голям онлайн сайт и Ивелина Димитрова получи предложение за работа и финансова помощ по дарителската й сметка.

Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?

Предполага се, че тези кариерно успели българи ще са на средна възраст със семейства. С тях биха се завърнали и техните деца, които навярно владеят английски, немски, френски и т.н. по-добре от българския език. България би имала едно ново поколение полиглоти. Някои от тези българи ще са със смесени бракове и както ние българите в чужбина искаме да имаме българска общност или неделни училища, така биха се появили клубове за англичани, немци, испанци и т.н... Ще се случи ли това?

Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?

Ще започна с професионалния успех на този етап. При мен нещата се случват или не се случват. Аз не съм от хората, които сядат и си чертаят бизнес план, който да следват точно. При мен се заражда идея, опипвам почвата и действам. Така се случиха нещата и със сегашния ми бизнес. Превърнах едно мое хоби в бизнес. Бях чувала за платформата Etsy, където се продават главно ръчно изработени неща. Реших на шега да отворя мое онлайн магазинче там в началото на 2015 година. Шия и продавам знаменца/ флагчета за различни поводи и празненства- рождени дни, кръщенета, сватби, годишнини, откриване на нов магазин и др. подобни. Отначало поръчките бяха малко, аз не се отказвах - тази работа ми доставя удоволствие в малкото свободно време, което имам. Разработих по-добре рекламната си страничка, интересувах се от тенденциите в тази насока, експериментирах с различни модели... постепенно поръчките започнаха да се увеличават и набират скорост и в момента мога да заявя, че хобито ми се превърна в part-time работа с клиенти от цял свят (САЩ, Канада, Англия, Франция, Германия, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур).

Не искам да звуча банално или като клише, но в личен план моята гордост са моите две деца, на които е посветена по-голямата част от времето ми. Заедно със съпруга ми правим всичко, което е според нашите разбирания и светоглед, за да отгледаме две възпитани, умни и преди всичко щастливи деца.

знаменца за различни поводи и празненства

Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?

Важно е човек да е в хармония със себе си- физичеси и психически, и тогава успехите са налице. Заниманията със спорт и здравословната храна са важни, но хората около нас и тяхната аура също са фактор. Срещата с един позитивен и усмихнат човек винаги те кара да се усмихваш повече, да реагираш правилно, да си в добра кондиция и да имаш желание за нови неща. И тук искам да вметна едно послание, на което уча моите две деца- „Прави и се отнасяй така с хората около теб, както искаш останалите да се отнасят с теб”. Вярвам, че е важно човек от ранна възраст да израстне с такива добродетели, за да е един уравновесен, добър, щастлив и успял човек за в бъдеще.

Екскурзия до Аржентина и водопадите Игуасу

Понякога ежедневието следва монотонно своя ход, но има и неочаквани обрати- случайни или не. В кой момент ти се е качвал адреналина?

Преди около 7 години съпругът ми, на когото хобито е фотографията, спечели фотоконкурс на SONY с награда екскурзия за двама до Аржентина и по-точно до водопадите Игуасу. Това неочаквано пътуване до тази екзотична и спираща дъха пред величието на природата точка от света, определено е едно от тези изживявания за мен, които не бяха планувани и бяха една приятна изненада от съдбата (или от фотографските умения на съпруга ми).

Друг момент от живота ми, когато нещата станаха малко екстремно и по начин, по койно не ги бях планувала, е раждането на дъщеря ми. Въпреки предварителните подготовки - с подготвен багаж за болницата и определени хора, които да останат с моя двегодишен син тогава, дъщеря ми „реши” да се роди изключително бързо и да изпробва акушерските ни умения, моите и на съпруга ми, за които не бяхме подготвени (нито аз, нито той имаме някакви медицински познания). Но природата и майчиният инстинкт си знаят работата и след като Бърза помощ дойде у дома, ние вече държахме нашето второ дете в ръце.

Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?

Аз мисля, че човек си създава някакви амбиции и цели още от детска възраст и съзнателно или несъзнателно се стреми да ги осъществи. Имала съм различни цели в различните периоди от живота си, стъпка по стъпка съм осъществила някои от тях. От дете обичам да рисувам, много често рисувах къща с червена врата и градинка отпред, в която живее щастливо семейство. Дали това е била детската амбиция на живота ми - не знам. Но сега, малко надхвърлила Христовата възраст, аз живея в къща като от детските ми рисунки и съм щастлива с моите две деца и съпруг.

Как помагаш или би искала да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?

Моята „помощ” за България се изразява в това, че отглеждам и възпитавам децата си с любов към България, българския език и писменност. Още преди да се родят двете ми деца, аз бях твърдо решена, че те ще говорят и пишат на български, въпреки че живеем на хиляди километри от родината ми, че прибиранията ни са обикновенно веднъж годишно и баща им не е българин. Лесно е да се загуби българския корен и език, но също така от опит виждам, че с всекидневни занимания, разговори, приказки, песни, българският език е една неизменна част от живота на моя петгодишен син и моята тригодишна дъщеря сега. Миналата есен синът ми тръгна на училище в първи клас (такива са правилата на английското образование). Учителката му е широко скроен човек и проявява интерес към неговото двуезичие. На няколко пъти бях поканена в класната стая да разказвам за българските обичаи и традиции пред любопитните очички на 4-5 годишни англичанчета. През годината заедно правихме сурвакнички, мартенички, чукахме се с яйца на Великден. Особено мило и трогателно за мен беше изпращането на картички, написани саморъчно от всяко едно английско дете, на кирилица до техни връсници от една детска градина в България.

Какво те надъхва да бъдеш щастлив?

Аз съм от този тип хора, за които е важно хората около мен да са добре и щастливи,случило им се е нещо хубаво и ако това е така, това ме прави и мен щастлива. Бих била най-щастлива в страната Утопия, където всеки с всеки се разбира и е приятел.

Вижте повече за Юлия Джарвис:

Facebook профил

Продуктите на Юлия може да намерите тук FabrikaUK