Коучинг техники - как да подобрим живота си
списание Амбиция
Ина Долмова как да подобрим живота си
Автор:
Юлия Джарвис

Снимки:
Греъм Джарвис

Брой 3 – декември 2015

Коучинг техники

как да подобрим живота си

Ина Долмова е квалифициран коуч, който с голямо желание помага на успели, амбицирани хора да преусмислят и намерят какво точно искат от живота.



Юлия Джарвис за Амбиция:
“Coaching”- не съм сигурна как точно се превежда на български. Попаднах на български статии, където се говори за coaching и се използва същата дума, но написана на кирилица. Обясни ни накратко какво точно е коучинг.


Ина Долмова:
Ще опитам в три основни графи, за хората, които не са срещали едно от тези животни на живо:

Т. нар „коучинг“ е всъщност „практическа психология“ с примеси на техники и концепции от различни други материи като например „нервно-лингвистично програмиране“(НЛП) или пък „мениджмънт на времето“. По мое мнение не би било добре, ако един коуч се ограничава само до използването на техники от психологията, ако иска наистина да произведе резултати с клиента си.(бел. на авт.- Коуч е професионалистът, заставащ до човека, потърсил неговата намеса.)

Целта на коучинга е видимо да подобри живота на някого за най-кратко възможно време, като се занимава с начина, по който хората мислят, вземат решения и действат. Чрез коучинг също се позволява на съответния човек да обсъди и структурира себе си с професионалист, чийто интерес е наистина интересът на клиента. Това му е работата, от това зависи личния му успех.

Коучинг е практика, която е изключително и изцяло фокусирана към настоящето и бъдещето на клиента. Не се обсъжда и рови в трудно минало например, ако това няма да доведе до директен позитивен резултат. На хората не се гледа като на такива, с които „нещо не е наред“ или са „повредени“, а напротив, като на отговорни за своето щастие или нещастие и напълно способни да вземат решения и да предприемат позитивни действия.

За съжаление, ние учим усилено математика от малки, но едва сега се обръща повече поглед към това, че никой никога не ни е учил в училище как да се справяме със себе си. Как да реализираме себе си. Как да живеем пълноценно. А то е наука и практика, която си заслужава усилието.
Българи в Лондон © Греъм Джарвис
Доколкото знам образованието и работата ти не са свързани с коучинг, а с финанси. Коучингът хоби ли е за теб или втора работа?

Има няколко аспекта на този въпрос – образованието, работата, какво е за мен коучингът.. по ред на номерата:

Образованието:
„Официалната“ ми специалност е т. нар. „Мениджмът с финанси“. След време и работа в инвестиционното банкиране и консултантството направих квалификацията си за „коуч“, която отне една година и представляваше нещо подобно на малка магистратура, с обичайните компоненти – часове работа с хора, дисертация, изпити, лекции и т. н. Сега по образование съм и двете, но хората се чувстват по-комфортно, когато говорим за неща, с които са по-запознати, и „Мениджмънт и финанси“ се приемат като „официално образование“.

Работата:
За момента денем съм консултант в Капитални пазари, а „нощем“ (във всяка свободна и планирана минута) се превръщам в професионален „коуч“. Ще ми се да кажа в „жената котка“, но уви ☺

Какво е за мен коучинга:
Коучингът е все още „втората ми работа“, но е и начинът ми на живот. Бих искала да работя само като коуч и това е моята цел, за която аз пък от своя страна съм си наела коуч.
Българи в Англия © Греъм Джарвис
Коучинг © Греъм Джарвис
Предполагам чрез коучинга ти се срещаш с много нови и интересни хора- от твои преподаватели до клиентите ти. Вярвам, че историите на твоите клиенти са конфиденциални, но все пак би ли обобщила какъв тип хора се обръщат към теб и с какъв вид проблеми?

Хората, с които работя, са най-често т. нар. „high performers“ – амбициозни, готови да се трудят върху себе си и бъдещето си, и такива, които са стигнали до момента, в който не ги е срам да признаят и поискат такъв вид професионална подкрепа, за да стигнат, където желаят. Безумно интересни са и чрез работата си получавам истинско разбиране за това колко сме различни и същевременно еднакви. Уникално е и да имам възможността да чуя и да се уча от това, което се случва в нечий друг живот и глава. Това е „опит“, който получавам без да съм изживяла непременно това, което клиентът ми изживява.

Видът проблеми е почти винаги един и същ, целите са различни и индивидуални.
Най-често срещаните „проблеми“ са:

1) Не са сигурни какво точно искат и кое всъщност е наистина важно и приоритет.

Понякога се впускаме в правенето на много неща, постигането на много, без да го правим за себе си и напълно съзнателно, или пък обратното – имаме усещането, че сме отметнали всички кутийки с надпис „трябва да направя“ и стигаме до момента, в който няма следваща задължителна кутийка за отмятане и се чувстваме малко загубени, малко достигнали плато на развитие. Тогава идва въпросът: „а аз какво всъщност искам?“
2) Липса на увереност и достатъчно истинска „любов към себе си“

Синдромът „Не съм достатъчно добър“ е много често срещан и да се самокритикуваш до болка е проблем, с който мисля, че болшинството хора се срещат в една или друга степен. Моите клиенти са хора, които обикновено имат много високи изисквания и очаквания, както от другите, така и от себе си. Това е хубаво и полезно качество, затова са и успешни, но другата страна на монетата е, че неконструктивното и постоянно неодобрение към себе си е бариера, която не позволява да посегнеш към истинските си мечти понякога и те кара да не се чувстваш добре и щастлив.
3) Не контролират собствените си емоции ефективно и не са отделили време да се научат как самите те оперират.

Какво имам предвид с това? Ако бяхме напълно рационални същества, винаги щяхме да действаме в свой най-добър интерес. Реалността е обаче друга, често правим точно обратното. Причината за решения и действия, които не са в наш интерес, са точно емоциите ни, вътрешните ни интерпретации за реалността и начинът ни на мислене. Когато се научим по-ефективно да ги управляваме и знаем как работим ние самите, тогава вече имаме възможност да вземаме решения и да предприемаме действия, които са по-добри и дори целенасочени.
4) Липса на достатъчно мотивация за нещата, които наистина искаме да имаме в живота си.

Представете си, че сте решили какво искате, знаете защо го искате, важно е за вас, но някак си нещо ви спира да сте напълно отдадени на постигането на целта си. Това е нещо, с което често се срещам и работя. Мотивация и желание са неща, които се култивират и упражняват, докато не станат навик и начин на живот.

5) Липса на истинско планиране!

Колкото и смешно да ви се струва, много често имаме твърде много неща, за които да мислим, и рядко отделяме времето истински да структурираме и приоритизираме нещата, които правим. Има толкова много страничен шум, че просто хората не го правят и разчитат, че „знаят“ какво трябва да правят, но не е така. Без фокусирани, ясни и конкретни действия, няма да получите и резултатите, които искате.
Коучинг техники © Греъм Джарвис
Как помагаш на клиентите си? Насочваш ги директно как да постъпят в дадена ситуация, за да решат проблема си, или гледате философски на нещата, поглеждате проблема отстрани. Как точно коучингът помага на хората?

Принцип на коучинга е, че директен съвет никога не трябва да се дава на клиента. Ако му се дава съвет в определена област, то това не е коучинг, а менторство. Ние не сме специалисти в нечий живот, ние сме професионалисти в коучинга. Причината за това да не се дава директен съвет, „направи това и това“, е много важна и същевременно проста. Когато човек постигне определен успех, той трябва да е напълно наясно с това, че усилието и отговорността за този успех е изцяло негова! В противен случай отнемаш „крилете“ му и възможността му да го повтори и потрети. Коучингът не цели да държиш за ръката някого постоянно, а да го научиш как да се справя сам. Аз като коуч не бих искала да чуя: „О, постигнах го само заради теб“ – това автоматично означава, че клиентът ми се чувства зависим в определена степен.
Накратко, при коучинга се подхожда така: Изяснява се какво иска клиентът! Каква е целта му. Защо я иска? Кое е важно за него? Как това да я постигне или не, ще афектира върху живота му и този на хората около него. Хората винаги знаят какво искат, дори когато казват „не знам“ – моята работа е да ги доведа до ясно и чисто „знам“, първо! Работи се чрез задаване на въпроси и различни упражнения, когато е необходимо. Не е квантова физика – понякога е много по-сложно, различно и забавно при това! С „обикновени“ въпроси коучът кара клиента си да мисли по начини, които не е опитвал преди. Слушаш с ушите и очите си за всичко казано и неказано, за да знаеш какво трябва да направиш за клиента си. Водиш я/го през процес, който разглежда какви са опциите за постигане на целта, каква е реалността, какви са пречките – елиминирате ги заедно и накрая съставяте план за действие, за конкретни резултати.

Когато казвам, че се „елиминират пречките“, имам предвид следното – в голямата си част моят и вашият живот са измислени от нас самите. Значенията, които придаваме на случки, събития, лични убеждения и вярвания, както и ценностната ни система – всичко това си е нашият личен свят, лична интерпретация. „Реалността“ не знам кой я е виждал ☺ Така че в по-голямата си част, когато има пречки, те много много често са си наши – лично измайсторени и създадени, толкова идеално и дълго упражнявани, че са „реални“ … и могат да се премахнат. Аз използвам много НЛП(нервно-лингвистично програмиране) техники, които са особено полезни в определени случаи, но това вече е друга тема.

Дали е философско – не бих казала – доста практично е всъщност. Теорията и философията трябва бързо да се превърнат в конкретика, защотото хората са нетърпеливи. Живеем в свят, където за повечето ми клиенти мотото е: „Око да види, ръка да пипне“. Не им ли докажеш прогрес, няма да работят с коуч. От чисто бизнес гледна точка, за да просперира моята практика, трябва да дадеш на клиента си нещо, което наистина цени и му е помогнало.

© Греъм Джарвис
Виждала ли си положителни промени в клиентите си след сесия с теб?

Това ми е работата, а и за мен би било тежко, ако не виждах. Коучингът работи много бързо. Припомнете си в собствения си живот, когато е имало момент, в който за секунда сте решили нещо дефинитивно или нещо се е случило и никога повече не сте погледнали назад. Промяната в живота рядко се случва бавно и като мъчителен процес. Напротив –когато се случва наистина, става мигновено, почти ударно. Може да сте се приготвяли за нещо с години, да сте го обмисляли, да сте се чудели и да сте сменяли мнението си 100 пъти, но когато промяна настъпва, то тя „просто“ става. Аз работя с много умни хора, хора, които са правили не един план в живота си и неведнъж са го изпълнявали успешно… коучингът с мен им дава нещото или нещата, които са липсвали в съответния момент.
Означава ли това, че в абсолютно всяка сесия постигам „голяма промяна“ – не! Промяна и ефективна помощ – да, но не винаги голямото „Аха!“. Продължавам да търся и питам за нещата, които ще доведат клиента ми до следващия важен връх и не се отказвам, понеже вярвам в това, че е възможно, и знам, че мога да помогна.

Често познати ме питат: „Добре де, ама какво толкова постигат клиентите ти?“ – зависи от целите им! Личните им цели – някои започват успешно собствен бизнес, за който са мечтали от години, други преодоляват „лоши навици“ като например гризане на нокти до безумие, трети най-накрая решават какво искат да правят с живота си и го правят… но животът им никога не остава същия. Това, което наистина се случва, е, че се научават да преодоляват бариери, които имат отражение в много сфери на живота им и той просто няма как да остане същия.
лице в лице © Греъм Джарвис
Как се свързват клиентите ти с теб и как провеждаш сесиите си- лице в лице или може и онлайн, и съответно само хора от Лондон ли се възползват от твоите услуги или и от различни точки от света?

Хората се свързват с мен директно чрез емайлa или формата на сайта. Обикновено това е след като са говори с някого, с когото съм работила, били са на някоя от презентациите ми или са следяли блоговете и постовете на сайта/страниците ми. Само казват, че ги интересува да работим заедно, и после обсъждаме защо, какво и как ще е най-добре за тях, а и дали въобще коучингът е правилната подкрепа в дадения момент, преди официално да започнем.

Работя, както лице в лице, така и по телефона, или чрез скайп. Интересно е да се отбележи, че когато сесиите не са лице в лице, както аз си мислех в началото, че би трябвало да е най-ефективно, понякога резултатът е по-добър, защото се изискват други техники и друга концентрация при слушането и клиентите често се чувстват различно, когато знаят, че не ги виждаш и могат да говорят, бивайки зад един вид стена и протекция.
труд и успех © Греъм Джарвис
На теб самата коучингът помогнал ли ти е да погледнеш на себе си, на живота си, на проблемите си с други очи?

Аз започнах да се занимавам с това, когато бях много изтощена от работа, от очакванията, наложени от обществото, от лични трудности. Отвън погледната, бях много успешна, отвътре бях загубила себе си и представата за това, защо съм толкова успешна, за кого е всичко това и бях толкова уморена да се „справям“. Започнах да страдам от панически атаки, стигнах до това да имам силни аритмии и накрая ми казаха, че съм имала депресия. Като една истинска българка обаче диагнозата „депресия“ ми прозвуча по-скоро като обида. Ние традиционно нямаме уважение към това състояние и аз не правех, а и все още не правя изключение (но е защото сега познавам материята по-добре). Изпитах огромно разочарование от себе си и това, че съм „глезла“, диагностицирана с депресия. Това разочарование беше последната капка, която си спомням и ме накара да предриема нещо… коучинг! От там нататък животът ми, а и аз, се промениха коренно.

Сега използвам коучинга и други техники, с които работя абсолютно във всичко, абсолютно всеки ден! От ставането и как правя план за деня си, до това как говоря в среща, когато съм в някоя голяма инвестиционна банка, или как се отнасям към собствените си съмнения и притеснения. Всичко е различно и всичко е по-добро. Това са страничните ефекти от това да си коуч.
коучинг сесии © Греъм Джарвис
Ти си амбициран човек . Как постигаш амбициите си- с много труд, желание, фокусираност или просто нещата се случват от само себе си.

Засега е с много труд и усилие. Казвам обаче „засега“, защото се уча на това да оставям повече място за нещата „просто да се случват“. По-голямата част от нещата, които стават в живота ни са продиктувани от нагласите и вярванията ни. Досега съм вярвала в това, че успех се постига само с много много труд, но това не е непременно вярно! Ако продължа обаче да вярвам, че всеки успех е право пропорционален на труда положен, то това би означавало, че си създавам сама непреодолима бариера, тъй като ще очаквам от себе си винаги още и още труд, а денят е само 24 часа и аз съм само човек, който в един момент ще е стигнал лимита на „още повече труд възможен“.


Имаш уебсайт и фейсбук страница, която актуализираш често. Аз лично почти всекидневно получавам известие от страничката ти с някоя положителна мисъл. Коя от тях би избрала и споделила с читателите на сп. „Амбиция”?

Знаете ли, нямам си любима, но бих искала да ви оставя две:

В 99% от случаите е по-лесно е да предприемете нещо, отколкото да мислите за него.

Вярвам в това и нека ви даде кураж, просто да предриемете нещо, да започнете това, което искате. Няма страшно!

Другата е:
„ Life is a gift, and it offers us the privilege, opportunity, and responsibility to give something back by becoming more” – Anthony Robbins;
Вижте повече за Ина Долмова:



Посетете уебсайта ѝ

Ина Долмова в Facebook
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина