Хората имат нужда от мотивация всеки един ден

Брой 11 - август 2016

Интервю с Пламена Петкова, автор в „Амбиция“

Пламена е от Русе и е професионалист с опит в сферата на логистиката, маркетинга и продажбите. Завършила е бакалавърска степен Европеистика и магистърска степен Международен бизнес. Харесва ѝ да диша с пълни гърди, да обича с отворено сърце, да мечтае и да живее с освободена душа, да се радва искрено на малките неща – на изгревите и залезите, на хубавата музика, на чашата вино, изпита в компанията на хубава книга, на разходката в парка с любим човек.

Кое е основното, което те мотивира да участваш в проекта „Списание Амбиция“?

Пламена Петкова:
Този проект цели да достигне до всички, имащи нужда да получат ударна доза позитивна мотивация, да повярват в себе си, да повярват в мечтите си, да помислят трезво за това, че тези мечти са осъществими и за това, какво им е необходимо, за да ги постигнат. Но за да достигнем до този момент, в който се замисляме, че нашите мечти също са осъществими, много често някой трябва да ни помогне да насочим вниманието си към тези теми, които като цяло в нашето забързано ежедневие ги пропускаме. Все не ни остава време да спрем и да се замислим какво искаме ние, защо го искаме и какъв е начинът на живот в детайли, който ние си представяме, че би ни направил щастливи. Тези успешни истории на различни българи, които са заети във всякакви сфери на дейност - от бизнес, през изкуство, спорт, до съвсем средностатистически (не)обикновени хора, които всъщност подреждат живота си по начин, който ги кара да се чувстват спокойни и щастливи, ни носят тази глътка свежест и въздух, която ни помага да спрем и да се замислим по тези въпроси и ни показват, че без значение колко ти е трудно, винаги има някакъв начин ти да направиш своя живот по-добър, по-близък до твоята лична представа за щастие.

Когато Иван, основателят на този проект, сподели за намерението си да създаде такова списание, аз веднага изявих желание да се включа, защото вярвам силно, че такъв тип истории имат важно положително въздействие. Хората имат нужда от мотивация всеки един ден. Определено не съжалявам, че се включих още в началото, въпреки че за мен това тогава беше голяма стъпка извън зоната на моя комфорт, но да работиш с такъв позитивен екип, който с общи усилия се старае да създаде максимално добър краен продукт, е просто чудесно.

Списанието се чете от българи по целия свят, което означава, че се чете от хора, които живеят в различен тип обстановка едни от други. Историите са начин да покажем, че без значение къде се намира по света, българинът е изключително способен, умен човек и стига да повярва в себе си, просто мисля, че няма българин, който да не може да постигне това, което иска. Освен това, английската версия се чете също от много чужденци. Получавам много поздравления от мои чуждестранни познати за това, което правим. Доста хора ми споделят, че наистина историите са интересни и вдъхновяващи и някак си ги мотивират да направят нещо за себе си. А какво по-хубаво от това да постигнем ефекта „Предай нататък“?!

Сподели личното си впечатление за всяка една от интервюираните от теб личности.

Диана Александрова е едно момиче, носещо красотата, добротата и устрема в себе си, което ни показва, че чрез самоорганизация, самодисциплина и голяма доза упорство можеш да постигнеш целите си, да преобърнеш живота си и да създадеш сам своето щастие.

Росен Даскалов – Целеустремен бизнесмен, доверил се на страстта му да бъде двигателя към неговия успех. Резултатите вече са налице.

Станислав Трифонов, Nasimo – Човек, стигнал до дъното, за да се прероди душевно трансформиран и да подарява на света отново и отново създадените от него красоти, насочвайки вниманието към много важни истини, за които всички трябва честичко да се замисляме. Определено личност, която мога да нарека успешна.

Мари Славова, b-girl Queen Mary – Едно пълно с положителен заряд момиче, от което всички могат да научат много. Борбено, постигнало редица успехи в своята сфера и накарало всички ни да изречем „България“ още веднъж с гордост.

Марио Добричков – Спортист-професионалист, голям родолюбец, човек, който може да ви научи много относно правилния подход към реализирането на желаните от вас цели. С една дума – боец.

Анна Пелова – Авантюристка, която не се страхува да вярва на сърцето си и да изживее живота си възможно най-пълноценно. Постигнала успехи на много нива, напомняща ни колко важно е да не пренебрегваме повика на „лудите“ гласчета в главата си, а по-скоро да подхождаме с въобръжение към това, което искаме да постигнем.

Арх. Валери Гюров – Много интересна личност, която ни показва, че желанието, въобръжението и последвалото действие са едни от основните фактори, определящи успеха на начинанията ни.

Цвета Трендафилова – Прекрасен пример за успял в чужбина човек. Показва ни как с упоритост, постоянство на посоката на действията ни, вяра в себе си, страст и голяма доза смелост можем да достигнем до желаната от нас цел.

Георги Иванов – Чудесен пример за млад, предприемчив човек, отворил съзнанието си за многото възможности, които животът предлага, и доказал чрез бързото развитие на компанията, на която е съосновател, че не възрастта и досегашният опит са основните определящи фактори за успех на даден проект, а по-скоро цялостното ти отношение към този проект и усилията, които ще положиш, за да го осъществиш.

Любен Рабчев – Предприемчив човек, изживял много от световната история, запазил истинския български борбен дух, доказал, че дори когато си поставен в немислими за сбъдването на мечтите ти условия, стига да си достатъчно смел и да имаш подходящата нагласа и начин на мислене, няма нищо невъзможно. Трупал години наред успех след успех и в момента показващ на всички, че човек, докато е жив, може и трябва да създава, стремейки се да остави ярка следа след себе си.

Има толкова много успели българи в различни области в България и по света. Как избираш кого да представиш в интервюто си?

Наистина са изключително много. Мисля, че изборът ми кого да представя се повлиява от няколко неща: от сферата на дейност, която на мен лично в този момент ми е интересна; от посланието, което аз лично се опитвам да предам, представяйки съответния човек, който е добър пример за това послание; от спонтанно насочване на моето внимание към този човек (чрез статия, на която съм попаднала, чрез споменаването му в разговор с някой приятел, чрез събитие, на което съм го срещнала, без преди това да съм знаела за него, и т.н.), при което виждам, че тя/ той е подходящ и ще бъде интересно да се представи историята й/му. Тук става въпрос за уж случайно попадане по един или друг начин на информация за този човек. Казвам уж, защото аз отдавна не вярвам в случайности. Всяко нещо се случва с причина в точния момент. Обикновено не можеш веднага да разбереш причината, но ако се довериш на тази „случайност“, след известно време разбираш защо е имало необходимост нещата да се случат точно така. Замислям се и за това, в кой момент какъв тип човек ще бъде по-интересен за читателите, защото е много важно статията да ги вдъхнови да извършат действие веднага. Ако това не се случи, мотивацията, която уж сме им предоставили, започва да избледнява и до голяма степен се забравя. Тоест моята цел не би била постигната. Също така се стремя да не представям хора от една и съща сфера в кратък период от време. Смятам, че е по-въздействащо, ако се покаже, че във всяка една област от живота, успехът е възможен.

За да се получи интересно интервю се изисква добра подготовка. Опиши процеса какво се случва преди, по време и след интервюто.

Изборът на събеседник е съпроводен с предварително кратко проучване на съответната личност и обмисляне на цялостната концепция за нейното представяне. След това идва подготовката на въпросите заедно с едно по-задълбочено проучване, за да мога да представя събеседника си като личност и светоглед възможно най-пълно.

Оттам следва провеждането на самото интервю, неговата редакция и така да се каже „полиране“ и подбора на подходящ снимков материал. Всичко се изпраща за по-нататъшна финална редакция от редактора на списанието и за крайното визуално оформление на статията, с което се занимава Иван Белчев. Мисля, че до момента всички статии, които сме направили с общи усилия на екипа, са се получили много добре.

Какво според теб би се случило, ако една голяма част от успешно реализиралите се в кариерно отношение българи в чужбина се завърне в родината?

Това зависи преди всичко от действията на тези българи, когато се завърнат. Има много реализирали се българи в чужбина, работещи за компании, в които са просто едно извършващо определено действие звено. Тези българи очакват да намерят същите условия и тук, за да продължат да са успешни, но в България фирмите имат малко по-различна корпоративна култура, която рядко ще отговори на техните критерии. За мен, за да покажат, че те наистина са успешни професионалисти, трябва да успеят по един или друг начин да приложат наученото навън тук. Дали ще създадат нови компании по модела, който са видели, че е успешен, дали ще съумеят по някакъв начин да внедрят иновативното мислене във вече съществуващи компании или пък,защо не, и в политиката, по някакъв начин тези хора, за да прехвърлят успеха си в България, трябва да се превърнат от изпълнители в инициатори.

Тогава наистина България би могла да тръгне рязко напред и нагоре. Особено ако се върнат специалисти от всички сфери на дейност и започнат да действат едновременно. И тогава задача на нас българите, които живеем в България, ще бъде да се отучим от всичко, което не дава добри резултати, и да бъдем отворени към това да научим нови неща, да бъдем отворени към по-добра промяна. И това е не по-малко труден процес. Тоест, за да тръгнат наистина нещата към оправяне, трябва и двете страни да си поемат отговорността и да действат. Разбира се, това не значи, че живущите тук българи нищо не знаем или че трябва да станем само изпълнители, но трябва също да отворим съзнанието си и да сме готови да научим нещо ново и полезно, и каквото знаем и е релевантно, да го прилагаме.

Разбира се, процесът е двустранен – всеки има на какво да научи другия и какво да научи от другия. И ако наистина искаме да си вдигнем държавата, трябва да мислим в посока как да допринесем и да се радваме на успехите на тези до нас, защото те ни приближават към общата цел, а не само да мислим как да изпреварим успелия човек, за да покажем колко по-успели сме ние. Не трябва да се забравя, че се стремим към общо по-добро бъдеще, към това да сме едно. И ако всичко това е налице, мисля, че завърналите се българи могат да бъдат огромна сила и да дадат мощен тласък към стабилизирането на България на всички нива, включително едно от най-важните неща е да съумеят да дадат добър пример за правилния начин, по който трябва да се мисли и подхожда към нещата, също така да успеят да припомнят някои важни ценности, които за съжаление тук в България сме ги позабравили.

Кой е най-големият ти професионален и личен успех? С какво се гордееш най-много?

Интересен въпрос... Имам различни професионални и лични успехи, но тъй като в момента мислите ми са насочени към постигането на успехи в новите ми начинания, някак си всички постигнати досега ми служат само, за да ми напомнят всекидневно, че не мога само онова, с което не съм се захванала упорито. Всичко друго мога да постигна, когато намеря правилната за себе си мотивация. От тази гледна точка към момента няма такъв, който да определя като най-голям. Всеки мой успех е бил голям за мен за момента, в който съм го постигнала с много труд и най-често без особена вяра в мен самата. Може би към момента това, което чувствам като най-голям личен успех, е осъзнаването, че щом съм постигнала толкова неща със слаба вяра, сигурно мога да „преместя планини“ сега, когато вече знам, че има защо да вярвам в себе си. Интересно е наистина какъв огромен фактор се явява вярата в нас самите. Защото, когато човек усеща тази вяра в себе си, тя винаги ще го мотивира отново и отново, че си струва да продължи в начинанието си, дори в трудните моменти.

Кои според теб са основните фактори, които трябва да бъдат налице, за да бъде един човек успешен в начинанията си? Какъв според теб е правилния път към успеха?

Според мен основните фактори са ясни цели и визия, правилната мисловна нагласа, твоите вярвяния и възприятия за нещата, подходящите навици, които трябва да са свързани с най-продуктивните действия за постигането на твоите цели, наборът ти от умения и готовността да увеличаваш и развиваш тези умения, правилното планиране на целите и ресурсите, които ще са ти необходими, за да ги постигнеш, правилните действия в правилния ред, в правилния момент, които трябва да предприемеш за реализирането на целта, поетапният мониторинг върху развитието на проекта и разбира се, точният екип, в случай, че не си достатъчно компетентен по всички въпроси, за да се справиш сам, което е почти всеки случай.

Правилният път към успеха за всеки е различен, но за всеки е важно да си отговори още в началото на няколко основни въпроса като: „Какво е успехът специално за мен? Какво значи за мен да съм успешен по отношение на здраве, богатство, живот, любов, семейство, приятели, професионално, лично и т.н.”.

След като си отговори на тези въпроси, трябва да седне и да си постави ясни цели, да създаде своята визия за всеки успех, който иска да постигне. След това да състави план за постигането на всяка цел и да помисли с какви ресурси разполага и как да си набави целия този арсенал от необходимо „въоръжение“, за да може да си позволи да бъде успешен. И след като е обмислил всичко това, трябва да действа, докато все още усеща тръпката, желанието в себе си да постигне съответното нещо, което си е поставил като цел. И още нещо много важно – всеки, тръгнал по пътя на успеха, трябва да вземе съзнателното решение да не очаква да бъде разбран от всеки друг и да не спира въпреки всичко и всички, защото никой никога няма да има неговата уникална визия. А дори да се провали няколко пъти, това не е толкова страшно. Провалът понякога е най-доброто нещо, което може да ни се случи, тъй като ни кара да се замислим за много неща, да си вземем поуки от грешките и да започнем начисто с нови сили.

Пламена Петкова автор в списание Амбиция

Амбицията е част от живота на всеки в малка или по-голяма степен. Тя се движи по спирала. Има моменти, в които тя се притаява, за да набере скорост в други. Коя е твоята най-голяма амбиция и реализира ли я? Каква е твоята амбиция на този етап от живота ти?

Най-голямата ми амбиция е да оставя траен светъл отпечатък върху човечеството, спомагащ за един по-добър и хармоничен свят. Да дам пример на много хора и най-вече на сина си, че всяко нещо, което се прави от сърце, с упоритост, желание и постоянство, смелост, любов, добро чувство и положителна нагласа, а може би и поне капчица лудост, е възможно. За да постигна това, първо трябва да се превърна в подобен пример. За това се иска много работа и пътят до тази цел е дълъг. Старая се да се приближавам към тази цел постепенно, постигайки успех в много неща, които съм запланувала и върху които работя, като съм преценила, че всяко следващо ще ми дава по-големи възможности да се развивам и да стигам все по-напред по този дълъг път. Естеството на проектите ми засега остава тайна, но можете да очаквате скоро изненади от мен. Същевременно съм отворила съзнанието си за всякакъв тип нови възможности както професионални, така и лични, които биха се открили пред мен, и вярвам силно, че животът ми е подготвил много хубави изненади.

Как помагаш или би искала да помогнеш в бъдеще за развитието на България и облика ѝ пред света?

Начинът, по който помагам в момента, е чрез популяризирането на успешните истории на някои от българите, надявайки се това да предизвика положителни действия в други българи и респект към България от страна на чуждестранните читатели на списанието. За в бъдеще имам друг тип идеи, които целят по-мащабно въздействие, но засега не желая да навлизам в детайли.

Какво те надъхва да бъдеш щастлив?

Моят син и красотата на живота във всичките му измерения и цветове

Вижте повече за Пламена Петкова:

Facebook профил

LinkedIn профил