Диана Александрова - как да чувстваме щастливи във всеки един момент
списание Амбиция
TITLE TITLE
Автор:
Пламена Петкова

Подкаст:
Слушай интервюто


Брой 1 – октомври 2015

Диана Александрова

eдно българско момиче по пътя на мечтите си

TITLE
Днес съм с една млада жена с всестранни интереси, за част от които ще ни разкаже тя самата, повярвала в себе си и решила да послуша сърцето си, за да трансформира своя живот по начин, който я кара да се чувства щастлива във всеки един момент. Името ѝ е Диана Александрова.

Пламена Петкова за Амбиция:
Здравей Диди, много ми е приятно, че си тук при мен, за да си поговорим малко за амбицията, успеха и всичко съпътстващо. Как би представила себе си с няколко думи?


Диана Александрова:
Енергична, силна не само физически и доста ангажирана.


Сред част от нещата, с които се занимаваш, са спорт, танци и стрелба с оръжие. Разкажи ни кое беше първото, по което се запали, кое беше това, което те привлече и въобще как започна всичко?

Танцът е първата ми страст. Случи се още в детството ми, сама поисках да танцувам и сама отидох и влязох в залата и след 15 години още не съм излязла от там, а и се надявам да прекарам още доста време вътре. Щастието, което танцът носи, самочувствието, свободата, която дава да изразиш себе си, това е магията на танца.


Несъмнено си личи, че танците са голяма страст в твоя живот. Започнала си с балет, минала си през джаз, латино танци, характерен танц, дори малко брейк, може би ти ще допълниш какви стилове още, докато стигнеш до съвременния танц. Какво е танцът за теб и какво ти даде цялата палитра от стилове, през които си преминала?

Уважавам всички танцови стилове и всеки възможен начин, по който можеш да се изразиш чрез движение, всеки стил е красив и полезен, особено за един танцьор – той трябва да опита от всичко, да съумее да обoгати танцовата си култура и да намери себе си и това, което най-много му пасва. Какво е танцът за мен е въпрос с един много дълъг отговор – танцът е състояние на духа и е заложен в нас като първично изразяване на емоцията така, както усмивката, просто някакъв жест на радост или на друго емоционално състояние. Разбира се, говоря за най-първичното му съществуване вътре в нас, а не за обиграните и велики виртуози в балета например. Танцът се е развил много през годините в хилядите прашни зали по света, но мисля, че преди да влезе в залата и операта, е излязъл от нас самите. С терапевтичното си свойство танцът става като наркотик за танцуващите, танцът може да лекува, всички го знаем, и затова танцуваме. Танцът е необходимостта да се изразяваме на абсолютно енергийно ниво.
TITLE
Наистина е така. Преподавала си танци на деца. Лесно ли се работи с деца и какво ти дава работата с тях?

Работата с деца понякога може да бъде много уморителна, но винаги е удовлетворяваща, носи много жизненост, радост и много смисъл. Общуването с деца е зареждащо и доста терапевтично занимание. Децата са толкова наивни и чисти, че просто няма как да не те разчувстват, разсмеят, няма как да останеш безразличен към работата си с тях. Децата държат на желанията си и не се отказват лесно от това, което са си наумили, а и винаги, когато искат нещо, го искат от сърце, абсолютно безкористно, може би ако това качество успеем да съхраним и като възрастни, ще сме много по-успели.
TITLE
Знам, че преди да се ориентираш професионално към съвременния танц, си участвала в доста танцови състезания и фестивали със състезателен характер, печелила си медали.

Да, като малка съм се състезавала в различни танцови стилове на наши и международни състезания, съответно съм се радвала на първи места и медали, не винаги, разбира се. Смятам, че това е добър начин за увличане в танца и спорта, създават се прекрасни емоции и отношения в отбора, от който си част, и също на сцената.

Кое те накара в крайна сметка да избереш съвременния танц и да се занимаваш основно с този стил?

Моят собствен ритъм, моят мироглед, начинът. по който аз разбирам света, и движението, като основно състояние на тялото и енергията. Просто съвременият танц може да бъде лишен от грациозна форма и превзетост, той е естествен като живота, който живеем.
TITLE
Предполагам, че и балетът доста ти помага при съвременния танц. На мен обаче ми е интересно и друго – ти си балерина, притежаваща разрешително за стрелба с оръжия, и дипломиран инженер. Звучи като супергероиня малко от типа на Лара Крофт. Трябва ли да внимаваме в картинката?

Да, не е препоръчително да ме ядосвате..(б.а.смях) Шегувам се, разбира се. Стрелбата е занимание, което губи място в моя живот, тъй като съм концентрирала вниманието си към други по-интересни за мен неща. Преди време това беше провокирано от моята сестра и баща ми, тъй като и двамата имат разрешително, само аз нямах, може би тогава съм почувствала нужда от това занимание.Прицелването в мишената ми е помагало да освободя мислите си и ако съм имала някакъв вид вътрешно напрежение, но сега вече използвам оръжията на собствената си личност, като воля, упоритост и т.н., за да направя попадение в целта, която съм си поставила.
Това означава, че можем да бъдем спокойни. Може да се каже, че винаги си поддържала добра спортна форма и стройно тяло. Кога и защо реши, че това не е достатъчно за теб и се захвана активно и с фитнес тренировки, за да преобразиш тялото си в спортно – атлетично?

Винаги съм харесвала добре оформена мускулатура, смятам мускулната сепарация за признак на сила, разглеждам човешкото тяло като една съвършена машина на природата. Природата като цяло е съвършена и създава творения като нашите тела например. Преди около 4 години се запалих по спорта като самоцелно, целенасочено физическо действие, преди това винаги е било обвързано с танца. Просто осъзнах, че няма как да постигна резултатите и да имам физиката, които искам, с танцуване, за това си трябваха физически упражнения с много повторения и тежести.


Трудно ли ти беше? Кое се оказа най-голямото предизвикателство?

Никога физически занимания не са ми били трудни или може би се лъжа, били са ми, но когато имаш желание и интерес, всичко се постига с необходимите усилия и упоритост, и дори не може да се каже, че е неприятно или мъчително, защото в крайна сметка правиш това, което искаш, решил си да отслабваш или да трупаш мускулна маса, никой не те кара, това е твое желание и цел, и не може да ти е неприятно да вървиш към целта си, даже носи доста задоволство.
TITLE
Кое те мотивира да не се откажеш?

Усещането, което ми носи това, което правя. Дори в най-трудния момент не губя мотивация, просто ми харесва самата борба, а не резултатът сам по себе си.


По какъв начин успешният резултат промени твоя живот?

Направи ме по-уверена, дисциплинирана и по-издръжлива психически и физически. Резултатите, които постигнах с усърдни тренировки, ми отвориха още една врата на възможна реализация и в момента работя като персонален инструктор в един елитен клуб за фитнес и здравословен начин на живот, това е в професионален аспект.
TITLE
Планираш ли да развиваш този тип дейност и самостоятелно? Да споделяш опита си в тренировките, здравословното хранене и физическата трансформация до по-широка публика и извън клуба?

Имам нещо предвид. Очаквайте скоро изненади. Само това ще кажа за момента.


Може да се каже, че хобито се превърна в професия. А къде се вписват инженерните ти умения?

Само преди няколко месеца завърших и все още не го практикувам като професия. Надявам се, че много скоро знанията, които съм придобила по време на обучението си, ще ми потрябват и ще мога да ги приложа на практика в някои от личните си проекти и идеи.


Разнообразен тип интереси имаш. Има ли нещо, с което си се захванала и в което не си постигнала успех?

Има неща, които не ми се отдават, но никога не ме е било страх да опитвам, точно по този начин човек намира себе си и това, което наистина го вълнува; винаги трябва да пробваш, за да разбереш дали ти харесва дадено нещо или не, дали ти се отдава или не.. В крайна сметка така ще намериш истинския си талант, всеки човек има някакъв талант, трябва просто да го открие навреме.


Какво е успехът за теб?

Успехът е да правиш това, което искаш, и да ти носи удовлетворение.
TITLE
Списание Наука
Какво е нужно на един човек, за да бъде успешен?

Упоритост, много воля, труд и да повярваш в себе си. Нужни са много дисциплина, трудолюбие и самочувствие, трябва да се харесваш първо ти самия, за да те харесват и останалите и да ти гласуват доверие, успехът винаги е свързан с вярата в собствените сили.


Какво е провалът и трябва ли да се откажем от поставената цел, ако се провалим един, два…дори десет пъти?

Провалът те задължава и те ангажира напълно със следващ успех. Човек трябва да се бори, за да постигне целите си. Може да се откажеш само ако осъзнаеш, че не това си искал така или иначе, а това осъзнаване е един вид успех.


Тоест провалът сам по себе си е успех, защото ни носи житейски уроци, и в крайна сметка себепознание, така ли?

Да, провалът е себепознание. Някой път просто ти показва, че не си достатъчно подготвен за ситуацията, а друг път, че не си в правилната посока, и в двата случая е себеопознаване.
Има ли нещо, което те демотивира понякога, и кое е то?

Демотивира ме, когато срещна лошо отношение, и когато насреща ми седят некоректни хора.


Как се справяш с демотивацията и кое е това, което те амбицира да продължиш въпреки трудностите?

Хората, с които общувам, те ме вдъхновяват и ми дават сили, сестра ми много ме подкрепя във всичките ми начинания. Мястото, на което танцувам, е най- голямото ми вдъхновение, всички танцьори, страстта, с която танцуват, тяхната енергия, екипът, който работи в Дерида Денс, изобщо в моя живот има много ярки личности, които ме мотивират и вдъхновяват. Освен това, когато ми се случи да се почуствам по някакъв начин демотивирана, се старая да мисля по-често за целта, винаги гледам напред към целта, задавам си въпроса, защо всъщност го правя, и като си дам отговор, се мотивирам отново.
На какво те научи пътят, който си изминала?

Научи ме да не навеждам главата си лесно, да се боря за това, което искам да бъда, и това, което искам да имам.


Какво следва? Кое е следващото предизвикателство, стоящо пред теб?

Предстои ми нов спектакъл, който много ме вдъхновява и зарежда, все още се опитвам да разбера характера на моята роля и да успея да вляза в нея. Спектакълът се казва „Zen Play”. Той е съвременен танцов пърформанс, чийто фокус е опита на човека да конструира настоящата реалност съгласно житейска представа с дизайн принадлежащ на миналото. Това става в поредица от чутовни усилия с привидно божествен характер. Умът и тялото са мобилизирани в услуга на добре фризирана мечта, която се превръща в хранилка на усещането за остра житейска недостатъчност. Тя води героя в съзидателния му устрем. Когато той е изтъкал „мускулните влакна” на желаната реалност и проектът му напредва обещаващо, нещо извън неговия контрол и разбиране се намесва и му отнема управлението. Това „нещо” не се побира в габаритите на рационалния дуализъм, не се впечатлява от добрата фризура на въображението и изглежда мимолетно, игриво и безстрастно. И все пак то е сърцето на живота. На героя предстои да усети пълнокръвието му в себе си.
Звучи интересно. Къде можем да те гледаме и кога?

Премиерата ще бъде на 10-ти октомври в пространството на Дерида Денс Център.


Ако оставиш въобръжението ти да се развихри, какви са най-смелите ти мечти и как си представяш живота си след 5, 10 години примерно?

Представям си се.. все още танцуваща, но с две деца поне (б.а. смях), с танцова кариера зад гърба си, още много такива спектакли и собствена фитнес зала.
TITLE
Искрено ти го пожелавам. А какво те вдъхновява?

Животът такъв, какъвто е.


Какъв съвет би дала на хората, които копнеят за успех в една или друга сфера?

Да са упорити и да следват това, за което копнеят, като фар в бурно море, защото единственият пристан може да бъде само осъществения копнеж.
Всичко свързано с Диана Александрова може да откриете тук:

Слушайте запис на това интервю

Дерида Денс Център

Диана Александрова в Facebook
Избори 2017 в чужбина
Избори 2017 в чужбина