Мария Станимирова
Как се кандидатства в английски университет
Мария е едно 19-годишно момиче от Пловдив, което отскоро живее в Лондон. В момента работи като касиер в ресторант за бързо хранене, но наесен започва да учи в University of Westminster, специалност „Биомедицински науки“.
Какво кара младите хора да избират чуждестранните университети пред българските? Защо избират по-трудния начин?
Юлия Джарвис за Амбиция:
Здравей Мария! Какво те накара да избереш Англия и английското висше образование пред българските университети?
Мария Станимирова:
За мен винаги е било интересно да живея на различни места по света, а именно Англия е една от местата, които харесвам може би заради езика. Доколкото за самото образование, то е признато навсякъде, което ми дава по-големи шансове за реализация.
© Греам Джарвис
Как точно става кандидатстването в английски университет? Какви са стъпките?
Кандидатстването става онлайн чрез агенция или самостоятелно. Първо се изпраща мотивационно писмо до избраните университети заедно с оценките през годините и сертификат за владеене на определено ниво на езика, а накрая преведена диплома за средно образование. Бих казала, че самото кандидатстване в чужбина е много по-лесно от това в България, тъй като не се изисква особена подготовка и уроци за кандидат-студентски изпити. Единствено трябва да имаш високи оценки по повечето предмети.
Какво ниво на английски език се изисква и трябва ли да си завършил езикова гимназия?
Различните университети имат различни изисквания, специално за моя и повечето университети не е необходимо да имаш супер ниво, което ги прави достъпни за повечето българи, завършили, която и да е нормална гимназия.
© Греам Джарвис
Избрала си интересна специалност – „Биомедицински науки“ . Това ли е специалността, която искаше да те приемат?
Определено да, понеже аз съм от хората, които предпочитат нещо различно, нещо, което не всеки избира като професия. Избрах тази специалност, защото е в областта на медицината и може би, защото беше най-добрата от всички възможни.
Какво точно би могла да работиш, след като се дипломираш?
Биомедицинските науки изискват да имаш по-висока степен от бакалавър, тъй като ти трябва добра специализация. По принцип ще мога да работя в лаборатория, където се правят научни медицински анализи.
Не е маловажна и финансовата страна на образованието в Англия. Дори и англичаните смятат, че таксите са прекалено високи. Как българите успяват да заплатят такива суми?
Да, определено образованието е доста скъпо в Англия, не искам да казвам цифрите. Може да се тегли заем, който да покрие таксите по време на образованието и трябва да се върне, щом започнеш работа след дипломирането си.
Но от друга страна, дори и да нямаш много хубава работа след това, не е толкова страшно, поне така си мисля. Ако не успееш да го изплатиш, се опрощава, дори и да е след много дълго време.
© Греам Джарвис
Колко от твоите съученици са останали в България и колко са заминали за чужбина?
Може би около половината от тях продължават образованието си в чужбина, което даже не е прекалено много, ако трябва да се сравнява с предишни випуски. Доколкото знам, повечето избират престижни университети в Германия, Англия, Холандия, Дания, а може би някои – Америка. Hапример знам за едно момиче от моя випуск, което го приеха в Харвард с пълна стипендия, но това е едно от малкото изключения.
Лесно ли може един млад човек да си намери работа в Лондон? Възможно ли е да си подсигуриш работното място от България или нещата стават на място?
Всичко става на място, защото е много по-лесно за теб самия. Преди да замина нямах никаква представа как ще си намеря работа, даже си мислех, че ще трябва да чистя къщи или да бъда детегледачка, но след това разбрах колко много възможности има за студентите.
© Camus 101
Не е лесно на 19 години да отидеш в чужда страна и да се справяш с живота сама. Предполагам има неща в английската култура и ежедневие, които все още са ти странни и ти трябва време да свикнеш с тях. Сещеш ли се за нещо такова, което ти е направило силно впечатление, щом пристигна на острова, и което е различно от нещата в България?
Като цяло няма нещо от английския начин на живот, което да е било много странно за мен. Хората са много учтиви и приветливи, общителни и винаги склонни да помогнат при нужда. Единственото нещо, с което ми е било трудно да свикна досега е думата „извинете“
Имаш ли хоби, мечта, копнеж – нещо, което винаги си искала да опиташ, но не си имала възможността да го направиш досега?
Предполагам всеки човек крие в себе си някаква детска мечта. Моята е да се занимавам с музика, да се науча да пея на професионално ниво и може би да участвам в музикално риалити.
© Греам Джарвис
Разкажи ни малко повече за любовта ти към пеенето?
Пеенето и музиката за мен са нещо, което ми помага да избягам от ежедневието и ме кара да се чувствам различна. Истинската ми страст към пеенето дойде, когато бях вече в гимназията и започнах индивидуално да участвам в музикални конкурси. Допреди това винаги съм била насърчавана от най-близките ми да развивам таланта си, особено баща ми, който се занимава с ортодоксална музика от доста време и в момента ръководи групов състав, известен в Германия. Още от 9-годишна сама поех инициативата да бъда част от хор „Детска китка”, което ми даде възможност да се науча да пея и да обиколя различни места в Европа.
Мислиш ли, че именно в Лондон можеш да осъществиш тази твоя мечта?
Да, стига да имам смелостта да се изправя пред жури и да се чувствам подготвена за голямата сцена.
За финал, пожелай нещо за себе си и на младите българи в България и в чужбина!
Много бих искала занапред да бъда щастлива, където и с когото и да съм, искрено пожелавам същото на всички българи по света!
