Македонка Шутова
писател, творец, романтик и мечтател
Умее да вижда и да се радва на малките неща в живота.
Учител, писател или творец… тя е от всичко по малко, макар че може би творец е обединяващата дума на всичко, с което се занимава. Опитва се да прилага творческата си мисъл във всяко едно нещо, влагайки цялата си любов. Запознайте се с нея чрез това интервю за списание Амбиция.
Юлия Джарвис за Амбиция:
Македонка, имаш интересно име. Има ли някаква история, свързана с него?
Македонка Шутова:
Едно от първите неща, за които винаги ме питат е името ми, което се струва странно на хората. Даже много пъти са ме питали дали не е псевдоним. Истината е, че името Македонка е често срещано в нашия край (моят роден град е Петрич и го нося винаги в сърцето си) и е осъвременен вариант на името Донка. Аз също съм кръстена на своята баба Дона.
© Греъм Джарвис
От кога пишеш? Разкажи ни за стила и жанровете ти, и колко публикувани книги имаш?
Винаги съм обичала да си записвам разни неща още от дете. Когато бях в началния курс в Благоевград се провеждаха ежегодни „Майски поетични дни“, в които участвах и имах награди от тях. През ученическите ми години съм писала доста неща, някои от които все още пазя в тетрадките.
Последните години пиша основно проза и стихове за деца. Аз съм непоправима романтичка и обичам да пиша за красиви неща и отношения.
През 2012 година издадох първите си два романа „Белези“ и „С аромат на маргаритки“, а скоро надявам се и готовия сборник с разкази „Късчета лято в хербарий от спомени“ и третия ми роман „Сезонът на мечтите“.
Подготвям и две книжки със забавни стихчета за деца „Стихове от дъгата събрани-за сладурковци и сладурани“ и „Стихчета за лека нощ“.
В момента работя над най-новите ми проекти „Под капака на старата ракла“ и „Работилничка за чудеса“.
© Греъм Джарвис
© Греъм Джарвис
Освен писането ти се отдава и изкуството. Изработваш красиви украшения, декорации и картички. Това само хоби ли е или си намерила поле за реализация?
Няма нищо по-хубаво от това да превърнеш хобито си в работа. В началото започнах с изработване на малки смешни човечета и разни неща за дома като хоби, но в момента се занимавам основно с ръчна изработка на картички, подаръци, домашен декор и това ме прави много щастлива.
Живееш в Англия. Кои неща са възможни да постигнеш в Англия, а в България са трудно постижими? И обратно какво от България не можеш да имаш в Англия?
Това, което ми дава Англия, е спокойствие, усмивка и щастие. Възможност да осъществиш всичките си желания, ако вярваш в себе си и работиш за нещата, които искаш да постигнеш, каквато (за съжаление) в България няма да получиш, ако разчиташ само на качествата си.
Това, което ми липсва от България, са високите планини, морето и топлото слънце, под което се раждат най-вкусните плодове и зеленчуци.
© Греъм Джарвис
Водиш твой блог и си основател на няколко страници във Фейсбук. От всички тях струи позитивизъм и положителна енергия. Може би е безмислено да питам дали си позитивен и амбициран човек?
Като типичен представител на зодията си – Козирог, аз съм амбициозен човек и следвам целите, които съм си поставила.
Радвам се, че мога да предам положителните си мисли и енергията на хората. Светът, в който живем, не е само черната хроника и лошите новини, с които ни облъчват непрекъснато.
Понякога забравяме за всички онези дребнички неща, които ни карат да се усмихваме.
Може би усмивката е това, което ми липсва, когато се прибирам в България за кратко. Затова се старая да подарявам на хората доза сутрешни усмивки с кафето, с постовете и нещата, които пиша.
Да знаеш, че някой се усмихва, докато чете нещо, е безценно.
Моля те да споделиш някои от твоите стихове или записки с читателите на Амбиция.
© Греъм Джарвис
из „Под капака на старата ракла”
„Винаги има някаква прашна история, скрита дълбоко. Парченца болезнени спомени, пръснати по тъмните ъгли на душата. Разбъркани нарочно, за да не може да се наредят отново. Мънички тайни, куп несподелени страхове, които се спотайват, за да не тревожат другите. Неща, които мислим, че са заключени добре. Но идват мигове нощем, когато съвсем неочаквано изпълзяват от сенките и те хващат за гърлото. Стискат, стискат…докато сълзите започват да се стичат по страните ти като внезапно бликнали поточета през пролетта. Ако само можеха да изтрият болката от преживяното, от загубеното, от неосъщественото и да ни спасят от спомените! Но не могат… Може единствено да се научим да живеем с тях. Кикотещите сенки седят търпеливо в мрака и чакат тишината. Онази, плътната, която е толкова тиха, че направо кънти в ушите ти от беззвучност. Най-подходящото време за срещи. Със спомени и страхове. Можеш ли сам да се справиш с демоните в душата си? С всички онези мънички тайни, които криеш, за да предпазиш другите? Пак ще си поплачеш, тихичко, под завивките, за да ти олекне, а утре ще заключиш отново на тъмно. До другия път…когато нещо пак ги събуди…”
© Греъм Джарвис
част от „Сезонът на мечтите”
„- Огледай се наоколо. Виж всички тези растения, дървета, буболечки, облаци, звезди, всичко около нас. Всяко нещо има цвят, мирис, издава звук. Може би очите ни не са пригодени да видят всичко, но затова пък можем да усетим невидимите неща, да уловим и най-леките шумове, да различим хилядите нюанси. Ако можеше да си представиш, че песента на щурците има мирис, какъв би могъл да бъде?
– Какъв ли…не знам, Ади…аз…- заговори Теодор
– За мен песента на щурците винаги мирише на лято- засмя се Адриана.
– На лято?- попита той, повдигайки учудено вежди. – А на какво мирише лятото?
– Това е ароматът на изсъхналата трева и полята от лавандула, на дивите къпини и танцуващият между слънчогледите вятър, това са следите от босите крака на децата, узрелите праскови и пукнатите дини…
Адриана се засмя:
– Ето, на това мирише песента на щурците. Ако поискаш да видиш и цвета на песента, трябва да продължиш да слушаш – ще видиш бледорозовото небе и прозрачната роса на утрото, яркото жълто на слънчогледовите пламъци, обагрящи деня, оранжевите отблясъци на залеза и светлите сенки на нощта. И всички тези неща имат свои звуци, които щурците вплитат в песента си и я правят незабравима. Песента на щурците е всъщност магията на лятото в звук, цвят и аромат.
Теодор продължаваше да слуша със затворени очи и тогава разбра за какво говори Адриана, беше усетил това със сърцето си. Никога нямаше да забрави тази вечер. Сега беше повече от сигурен, че Адриана е неговото съкровище. За цял живот. “
Любимият ми есенен стих:
Днес поканих Есента на гости
и изпекох от канелените сладки,
които толкова обича.
С карамел.
Ръждива котка зад полите ми наднича,
докато приготвям чая-
по старата рецепта за вълшебства
от бабиния пожълтял тефтер.
Извадих от платнените торби
есенциите със оранжев цвят
да овкусят красивия следобед.
Подмамени от сладкото пчели
потрепващи с крила си разговарят
за падащи листа…
Май гостенката вече е на път-
усещам по милувката на вятъра,
в перчема, в по-наситено червено,
по нишките, с които си плетат
паяците топличко одеяло,
по шарките на пухкавата шапка,
която си нахлупи храсталака,
в парче от захаросаното слънце,
което в чашата усмихнато подскача,
по кихащите таралежи,
в бърборещите кестени в панера,
в бурканчета със кехлибарен мед
и сладко,
побутващи се във килера.
В хихикащите винени бутилки,
които пазят своя вкус на лято,
с ухания на ароматни билки
и усещане за топлина,
която утрото във шала си завива…
Но ето тук е…тропа на вратата.
Съвсем навреме, тъкмо кипнах чая,
остава само нещо дребно- за разкош
да бодна хризантема във косата
и да извадя тиквения пай.
За Есента.
/Македонка Шутова , „Гостенка“/
