Иван Попов
за физиката и астрономията
Част от екипа, спечелил Голямата награда в конкурс на НАСА за колонии извън Земята. Той е на 19 години, родом от Варна. Учил е в Математическата гимназия в града и е посещавал 5 години кръжок по астрономия при д-р Веселка Радева във варненската обсерватория. Това са двата фактора определили живота му. В момента следва физика, първи семестър, в Техническия университет на Мюнхен.
Иван Белчев за Амбиция:
Какви успехи си постигнал досега?
Иван Попов:
Имам изяви по физика и математика на национално ниво, но това, което за мен лично има значение, са двете ми участия в конкурса на НАСА за проектиране и дизайн на космически колонии в екип с Атанас Ковачев и
Неделчо Ласков и ръководител Веселка Радева. Първия път (2012 г.) спечелихме втора награда в категорията си, а втория(2014 г.) проектът ни беше един от двата получили Гранд приз. Отделно през януари бях част от отбора на МГ Варна, който се яви на математическия турнир, организиран от Харвард и MIT в Бостън, където спечелихме осмо отборно място.
Проектът за НАСА беше ли трамплин към обучението ти в Германия?
Трамплин в случая не мисля, че е удачна по смисъл дума. В Германия е относително лесно да бъдеш приет в университет, стига да имаш относително висока диплома и сертификат по немски, трудното е да завършиш. В този смисъл, докато се занимавах с проектите за НАСА, ми се наложи да задълбоча знанията си по природни науки и математика, което в момента ми помага изключително много за следването.
Как се стигна до специалността „Физика“ в Мюнхен?
До специалността физика се стигна много лесно. От всички науки винаги най-много са ми допадали физиката и астрономията, като сериозно се занимавам и с двете от 7 клас. Обичам да мисля за себе си като бъдещ професионален физик и любител астроном. До мястото Мюнхен се стигна, след като в 10 клас бях 2 месеца обменен ученик в Нюрнберг. Хареса ми всичко– като се почне от отношението на хората, мине се през градския транспорт и се стигне до бирата и вурстовете. Спрях се конкретно на Мюнхен, защото от една страна там е един от най-добрите университети за изучаване на физика в Европа и света, а отделно самият град предлага много възжможности за реализация с многобройните си научни институти и експериментални центрове.
Какви са твоите цели в тази сфера?
На първо време целта ми е да завърша, а след това бих желал да се занимавам с това, което правят всички физици– да се опитам да разбера по-добре света, в който живеем, и по възможност да го подобря.
Какво си мислиш, когато наблюдаваш звездите?
Понякога си мисля колко е абстрактно и на пръв поглед безмислено от една страна да се занимава човек с нещо, което няма да засегне нито него, нито децата му, нито когото и да е в не особено близкото бъдеще, но как същевременно това е едно от нещата, които ни правят хора, а именно любопитството към всеки и всичко и вечното търсене на отговори. През останалото време просто се наслаждавам на красотата им, за мен тя е повече от достатъчна, за да заличи подобни мисли от разума ми.
© NASA
Виждаш ли един много по-различен свят след 20 години? Как би изглеждал той?
Определено, но не бих посмял дори да спекулирам в каква посока. Достатъчно е човек да направи сравнение между 2015 и 1995 г., за да забележи, че макар и на пръв поглед да не са се променили твърде много неща, ежедневието ни е коренно различно. Като добавим и факта, че науката се развива експоненциално, мисля, че каквито и да било предположения биха били чиста загуба на пространство в списание Амбиция, мога само да се надявам, че промяната ще бъде към по-добро.
Много хора се отказват от идеите си, не ги споделят с други и не ги
реализират. Ти не си от тях. Какво вътрешно чувство те кара да го
правиш?
Подкрепата, която винаги съм срещал– в конкретния случай от д-р Радева, която винаги е не само желала, ами и изисквала от нас да изказваме идеите си и да се борим за реализирането им- от приятелите ми, по съвместимост съотборници, и на първо място от родителите ми, които винаги са били готови да ме изслушат и да ми помогнат, с каквото и да се захвана.
