Ти си планински водач в Непал?

Аз съм планински водач не само в Непал, водя групи и хора навсякъде по света. Когато в Европа дойде мъртвия сезон за туризма, в Непал пък става активния сезон и от тази гледна точка ми е много удобен. Определено не водя хора само в Непал. Водя хора навякъде, където мога.


Разкажи ми как се превърна в това, което си в момента?

Конкретно с планинските спортове започнах като любител-аматьор, както всички започват. Бяхме на екскурзия във Враца от училище, видях хора, които се катерят, и много ми хареса. И на следващата седмица се върнах сам, за да попитам, как мога да стана алпинист.

И така леко-полека започнах. Минал съм през много клубове в страната. Академик София като студент и след това Кремиковци, където всъщност беше най-голяма ми школовка. Там работех и като професионален алпинист. От там взех много.

После отидох като инструктор на школа Мальовица, където също прекарах 7 години, и след това излязох на свободния пазар да се занимавам с водаческа дейност. Школа Мальовица беше едно уникално заведение не само за България, но и за цяла Европа. Единственото нещо като аналог, което имаше тогава и все още го има, е националното училище по алпинизъм в Шамони. Сега школата вече не съществува, има я само сградата.

Кои са любимите места, на които ходиш. Със сигурност обожаваш всички, но кои са ти фаворити?

Аз се чувствам благословен с моята професия. Първо, че правя това, което така или иначе правя, но мога да ходя на места, на които иначе би ми било трудно да отида. Работата ми е вариант да го правя. Няма място, на което да съм отишъл и да не съм го харесал. Има места, на които се връщам с удоволствие. Едно от тях със сигурност са непалските Хималаи. Обичам Алпите със сигурност, но обичам да ходя на места, на които има по-малко хора. Има места в Алпите, които не са толкова популярни, за разлика от долината на Шамони, през която трябва да мине всеки алпинист, за да усети нивото си. Та тези места предлагат едно откъсване от мейнстрийма, от там, където са хората. Като така преживяването е много по-пълноценно.

Непал е в основата на планинарството и алпинизма. Алпинизмът освен в спортната му страна, разбира се, е едно търсене на непознатото. Търсене на нови хоризонти, на нови върхове, на нови маршрути към тези върхове. Непал има огромен потенциал. Само за пример ще ти дам, че непалското правителство отвори нови 104 върха за изкачване, които досега не са изкачвани.

Сериозно ли?

Абсолютно. Като между тях има доста леки върхове до технически доста трудни върхове. Така че, ако човек търси да се почувства сякаш прави нещо ново, Непал е едно място, където можеш да го направиш. От друга страна това е една страна, която живее от туризма, и да организираш нещо подобно там е доста по-лесно и доста по-малко струващо. От тази гледна точка Непал е един много добър терен за игра за всяко едно ниво. И другото нещо там е контактът с хората. Разбира се, има места, които са докоснати от туризма на 20-ти и 21-ви век, но в по-малко посещаваните долини хората са много по-истински. Всичко е много по-просто и истинско, много по-лесно достигаш до същността на един човек, отколкото тук при нас. Живеем в един свят, в който всеки си има ролеви модел, на който подражава. Всеки има някакъв филм малко или много. Не го казвам с лошо, разбира се. Докато това нещо там го няма. Както казах, когато започнеш да говориш с един човек, много по-бързо достигаш до сърцевината му.