Днешната ми събеседничка срещнах за първи път на едно състезание по брейк. Тогава тя бе дете на прага на тийнеджърството, изпълнено с ентусиазъм и блясък в очите, една от най-малките Bgirls. През годините всеки път, когато тя танцуваше, на лицето ѝ грееше усмивка, а реакцията на гледащите я обикновено се въртеше около изказването: „Тази, малката, направо цепи мрака“.
Днес „тази, малката“ вече е млада дама, танцьор на световно ниво със завидни атлетични умения, с множество победи и признания зад гърба си. Представям на вашето внимание 19-годишната Мари Славова от Бургас или както е известна на всички bgirl Queen Mary.
Пламена Петкова за Амбиция:
Кое привлече интереса ти към брейка и кога се случи това?
Bgirl Queen Mary:
Това се случи, когато бях на 10 годинки. Излизах от залата, от спортни танци, и видях брейкърите, които влизат. Много се зарадвах- енергия, музика, дрехи, всички цветни, всички със стил. Явно това ме плени и досега все още ме държи постоянно. Започнах, заради енергията, усмивките, неща, които могат да се срещнат навсякъде, но в залата по-лесно се намират.
На брейк сцената всички те знаят като bgirl Queen Marry. Каква е историята на псевдонима ти?
Бяхме се събрали цялото крю преди първото ми световно състезание, а аз все още нямах nickname. Наистина исках да бъда под nickname, тъй като според мен това е една нова личност. Когато един човек излиза на сцена или на батъл (надиграване между отбори или един срещу друг), той излиза повече като душата си, отколкото като самия себе си. Треньорът ми Ицо предложи Queen Marry. Всички казахме: „А, това е много готино!“. Така остана, оттогава тръгна всичко и наистина много си заобичах името.
Какво ще ни споделиш за твоето крю от Бургас Black Style Dune и треньора ти Христо Андонов?
Аз прекарвам повече време в залата, отколкото вкъщи, където се прибирам само да спя. И следващия ден пак съм на тренировка, пак съм цял ден в залата, имам предвид лятото, защото през останалото време уча. Например това лято наистина от сутрин до вечер аз бях в залата и съм изключително близка с тях, и ми беше много трудно да замина. Специално The Next Crew са ми много близки. Това са малките… Малки, малки – те са тийнейджъри. Винаги са до мен – те са ми семейството. Също така и треньора ми.
През април тази година спечели първо място на Red Bull BC One Bulgarian Cypher, при което не само се класира за източно-европейските финали, но стана и първата bgirl в света, печелила cypher на Red Bull. Какво е чувството да създаваш история на световно ниво? Какви емоции породи в теб това събитие?
Бях изключително щастлива, защото това да взема Red Bull беше една мечта, която мисля, че се породи в мен още през първата година, в която почнах. Дори си спомням, че имахме разговор с треньора ми, бяхме цялото крю и си мислихме какви евенти искаме да спечелим. Това е нещо като да ни накара да тренираме, и понякога провеждаме такива разговори. Всички казаха различни състезания, аз казах, че искам да спечеля Red Bull. И наистина взех, че спечелих Bulgarian Cypher и това беше една изпълнена мечта за мен. Това е нещо, което чакаш 6 години и правиш всичко възможно да го направиш. Най-накрая наистина го печелиш и ти не можеш да повярваш. Първия ден всичко ми беше като сън. А отделно самата емоция в клуба беше изключително положителна. И не можех да повярвам, че това се случва. Беше нещо невъзможно. Наистина усещането беше несравнимо.
След победата всичко се преобърна. Започнах да усещам отговорността и всичко, което падна на плещите ми като например това, че трябва да представя би-боинга в България; България; клуба ми; би-гърлинга. Като цяло не беше малко. Наистина вдигна се много шум покрай факта, че за първи път bgirl печели cypher. Много ми дойде. И беше много трудно, и аз цяло лято бях в залата. Не се бях спряла и за жалост на самото състезание прекалено много ми дойде всичко. И енергия, и отделно самата зала е като амфитеатър – цялата енергия пада надолу. Трудно е – трябва ми още опит. Но с времето предполагам, че ще свикна.
Това ли според теб ти попречи да продължиш напред в източно-европейските финали на Red Bull BC One?
Според мен недостиг на опит. Аз за първи път стигам до тук на Red Bull и за първи път всъщност се изправям лице в лице на такава сцена с мъже. Защото всъщност досега съм имала доста състезания, но едно е да е срещу би-гърли, друго е срещу би-бои . И всеки би го казал. Наистина ми трябва още опит, за да мога да се справя и да стигна още по-нагоре. Като цяло това са нещата, които минаха през мен по време на Red Bull, и продължавам напред.
В този ред на мисли, усещала ли си някога предубеденост от страна на би-боите срещу които играеш, когато се изправиш срещу тях за първи път?
В началото усещах, че има дадена преоценка, понеже съм момиче и не очакват кой знае какво. Когато видят всъщност как танцуваш и ако са успели да те преоценят, те просто не могат да направят нещата, които са си намислили- първо, че са шокирани, и второ не са очаквали, и всичко им се преобръща, защото все пак ние сме танцьори.
Ние виждаме дадено нещо и на сцена е трудно да се мисли, и много малко хора го могат. Когато преоцениш човека, който седи срещу теб, самият ти се объркваш и не можеш да направиш собствените си неща. Много често ми се е случвало специално с момчета, но вече не е така, понеже знаят за мен.
Кой е любимият ти джем (състезание), на който си била някога, и защо?
Не мога да кажа любим, защото не мога да избера. Почти всеки един джем ми дава някаква част от себе си и ми помага за нещо. Най-много се забавлявах и най-много се изненадах на един джем в Швеция, където бях поканена за жури. И на място разбрах всъщност, че ще журирам заедно с Yaman, който ми е любим танцьор. Бях доста изненадана- и самия ден, и самия джем, всичко мина уникално. Аз страшно много се забавлявах, страшно много танцувах зад кулисите. Музиката, организацията, всичко беше неповторимо. Предполагам, че това беше един от най-страхотните дни в живота ми. Иначе за джемове мога да кажа, че наистина от всеки един джем, на който съм била досега, намирам нещо хубаво, което ми е останало за спомен и ме кара да вървя напред.
На състезанието Battle of the year Balkans в Гърция стана първа в битките 1vs.1 bgirls. Сред част от останалите страни, в които си се състезавала или си участвала като специален гост, са Австрия, Франция, Германия, Словакия… Какво ти направи впечатление при организацията, протичането, присъстващите и като цяло брейк сцената в тези страни?
Първото, което ми направи впечатление, е, че във всяка една от тези страни всичко е по-развито, отколкото при нас. Не само за брейк, говорим за танци като цяло, говорим за евенти и организация.
В Германия последните месеци ми се наложи да ходя 2-3 пъти. Там всичко винаги е обяснено, ясно. Имаш час на излизане на сцената. Знаеш какво да направиш – да забавляваш публиката- не да показваш маймунджулъците си, а наистина да забавляваш публиката. Това е съвсем различно. Удобно е за самия танцьор и ми е много приятно на такива организирани състезания.
В Гърция също имат доста добра организация, при тях има и по-голям избор на евенти. Самите евенти и местата, на които са направени, са много готини. На мен страшно много ми допада например да отида на едно състезание в Солун, дори само като публика, пък камо ли като танцьор да изляза на сцена.
Навсякъде в голяма степен ми харесва, понеже във всяка една от тези страни хората се стремят да качат танца на сцена. Преди това беше така, след това се затри, всичко тръгна ъндърграунд, но сега е между двете, а аз уважавам и двете. Но не може без едното да върви другото. А в България всъщност това се получава, понеже сцената ни е на много бедно ниво. Това са лично мои наблюдения.
Във Франция хората обмислят това, което правят. Отделят изключително много време, записват си всичките движения, които могат, при това не само на тренировки, събират се и говорят за това. Да бъда с такива хора ми действа вдъхновяващо. Наистина хората живеят с културата. Живеят с нещата, които творят.
Разкажи ни повече за финалите на BOTY 2015 в Германия – там в края на октомври в състезанието 2vs2 bgirls заедно с bgirl Maggoosh от Гърция станахте втори срещу японките.
Ние не бяхме подготвени като двойка. Аз цяло лято тренирах за Red Bull. След това веднага се пренесох във Франция, понеже започнах да уча. Доста трудно ми беше в началото и нямаше как ние да се видим с Maggoosh и да направим нещо заедно, малко да се усетим. И това, че стигнахме до финал, без никаква подготовка между нас двете, е нещо страхотно. Дори на финала според мен това ни липсваше. Ако имахме поне някаква синхронизация двете, ако имахме поне една седмица заедно, предполагам, че можехме и да ги бием, защото наистина много малко ни липсваше. Японките тренират и ходят на състезания от четири години заедно, мисля.
Освен че тренираш, когато си в България преподаваш и на деца между 5 и 11 години. Харесва ли ти преподаването и как мотивираш малчуганите на тази възраст да тренират усърдно?
Досега най-голямата ми трудност бяха малчуганите от 5 до 7 години, с които е ужасно трудно да се работи. Но предполагам, че за един месец успях да намеря някакъв общ език с тях. Много се забавлявахме заедно и свикнах. В момента ми липсват малките, липсва ми преподаването. А иначе с останалите от 7 до 16 – понеже аз съм помощник-треньор на The Next Crew и изобщо на целия клуб Black Style Dune заедно с Христо Андонов- с тях не мога в никакъв случай да кажа, че ми е трудно. На мен ми е изключително забавно и всеки път, когато видя едни чисти, едни усмихнати деца, които имат огромно желание да танцуват- виждам го всеки ден в залата- няма как да кажа, че е трудно, няма как да кажа и че това е работа. Това е едно удоволствие. Това е незаменимо и много ми липсва сега във Франция.
В момента живееш във Франция, където учиш медицина. Лесно ли съчетаваш ангажиментите си с брейка и ученето?
Трудно е, защото аз уча всичко на чужд език. Тук учат по различен начин и на мен не ми беше лесно. Мисля, че два месеца ми трябваха само за да вляза в час. Сега вече почвам да дърпам напред. Но да съчетавам между двете е много трудно. Спя по четири часа на ден, за да мога да отида на тренировки.
Какво е нужно на една bgirl, за да стигне до твоето ниво на умения и да постигне подобен на твоя успех?
Според мен единственото, което е нужно, е инат и желание. Има ли инат, ако има желание, значи няма да се спира. И не мога да кажа, че ще стигне до моето ниво. Ще стигне до своето, понеже то може и да е по-високо от моето.
За какво мечтаеш и какво се стремиш да постигнеш в близко и далечно бъдеще?
Стремя се да запазя себе си такава, каквато съм, защото в момента това е изключително трудно за всеки един. И според мен запазя ли себе си, всичко, което желая, ще се случи. Така че това ми е единствената мечта.
Какво е посланието ти към нашите читатели?
Да са здрави, а оттам нататък каквото и да правят.
Ако искаш да започнеш нещо ново, трябва да послушаш сърцето си, да не мислиш, а просто да го направиш.
Защото така стават нещата. Наистина, ако искаш нещо, го направи! Няма нищо сложно в нашия живот.
© Мари Славова
© David Gallord
© David Gallord
Photo © Nika Kramer/ Red Bull Content Pool
© Bgirl Queen Mary
© Battle of the year
© Nika Kramer/ Red Bull Content Pool
© Little Shad/ © Red Bull Content Pool
© Мари Славова
