Росен Даскалов е пилот, инжeнер, проектант на суперавтомобили, бизнесмен от град Русе. Започнал като картинг състезател от много ранна възраст, през 1989 година стига до националния отбор, след което полага основите на бизнеса си. През 2010 година стартира организирането на картинг състезания в България. Следващата стъпка е създаването на отбор.
Слага началото на търсенето на идеалния според неговите представи автомобил за състезания, който е най-близък до картинга като стил и начин на управление. Сменя няколко коли, но нито една не отговаря на неговите критерии. Така при посещението на Аутоспорт 2012 се заражда и идеята да създаде свой собствен автомобил, подобен на картинг, но с впечатляващо излъчване и мощен двигател. Също така колата е трябвало да бъде напълно конкурентна на другите коли в класа си, както по качество и мощност, така и по цена. След една година и множество безсънни нощи упоритият труд дава резултат и екипът на СИН КАРС, единственият български производител на спортни и състезателни автомобили, представя своя пръв прототип СИН Р1. Няколко години по-късно автомобилите му SIN Cars вече са на европейски шампионат – пол позишън в състезанието на пистата Ногаро във Франция и второ място на пистата Ред Бул Ринг в Австрия. Следват редица признания и успехи, съвсем наскоро – второ място в клас PRO и трето генерално за SIN Cars и София Кар Моторспорт (български спортен отбор) на пистата Misano Adriatico – Италия, последното състезание от GT4-Европейски серии, състояло се в периода 2-4 октомври 2015г. Днес е тук при мен, за да ни разкаже малко повече за себе си и своите реализирани и все още нереализирани мечти.
Пламена Петкова за Амбиция:
Кога възникна страстта Ви към картинга и колите?
Росен Даскалов:
Ами…малко по-отдалече. Нашата фамилия е мотоспорт фамилия. Моят дядо се е занимавал с ремонт на комбайните в селото, където е живял. След това баща ми и чичо ми са тръгнали по пътя на това да му вземат мотора по времето, когато той не го кара. От там състезания и всъщност баща ми е доста изявен състезател по мотоциклетизъм и автомобилизъм от миналото. Аз започнах като малък да се изявявам с картинг. След това му помагах на него и оттам общо взето както казват: „Крушата не пада по-далеч от дървото.“
Кога и защо решихте да превърнете тази своя страст в бизнес?
Нашият така наречен „daily” (ежедневен) бизнес е бил свързан винаги с автомобилите. В смисъл такъв – занимаваме се с ремонт, поддръжка на автомобили, резервни части, продажба на автомобили също. Никога не е бил далеч от това, но тази доста голяма крачка, която направихме, за която Вие разказахте преди малко, беше продиктувана от съвсем импулсивно желание да си намеря подобен добър автомобил за мен- за състезания. Купих няколко автомобила, пробвах, видях, че не е чак кой знае каква голяма философия, както казваме от една гледна точка, но когато тръгнахме да се занимаваме по-навътре в нещата, се оказа, че е доста голяма философия. И така…
От къде и как започнахте и през какво преминахте, докато стартирате проекта по изработването на собствена марка автомобил?
Това, което мога да кажа, е, че всичко започна от намирането на правилните хора, които могат да отговорят на въпросите, които аз имах да задавам. Нашите партньори в Англия, които имат дългогодишен опит, 30-40 години в този вид бизнес и индустрия… Съвсем случайно попаднах на правилните хора, помогнаха ми, насочиха ме в правилната посока, дадоха ми необходимите контакти… Трудностите са безкрайно много, основно защото ние искаме да направим нещата да се случват в България. Тук нямаме среда на младите, които са обучени в този вид дейност, нямаме опит в това производство, кадри и т.н. Това е най-големият проблем, който в момента срещам. От там нататък нещата не са толкова сложни, при положение че имаш правилните контакти и хора, които за различните дейности и проекти могат да извършат сателитни услуги и да помогнат за доразвитието и доусъвършенстването на даден вид детайл.
Ние към момента сме произвели неголям брой автомобили – около десетина, които са основно в две направления – състезателна, която е вече и хомологирана за GT-4 сериите в световните шампионати на FIA, и автомобил, който е предназначен за улична употреба- последния модел представихме във Франкфурт преди няколко седмици на панаира. Тези два автомобила, колкото изглеждат близки, толкова са и коренно различни, защото целите им са различни. Оказа се, че и автомобилът, който е предназначен за различен тип хора, но целещи се основно в индивидуалност, трябва да бъде доста луксозен, с интересни, съвременни функции… атрактивен, което беше допълнително предизвикателство в този вид работа.
Какво е необходимо, за да се реализираш на международния и световен пазар?
Необходими са много усилия, много борба…Нищо не става лесно. Това е… технология, процеси, контакти, правилните хора, инвеститори… Всичко е една безкрайна редица от факти, които трябва да бъдат навързани като верижка в правилната последователност.
Участвали сте в редица състезания и изложения тук и в чужбина. Какви са експертните отзиви в чужбина за самите коли?
Състезанията и изложенията, в които сме участвали, основно са в английския шампионат GT Cup и в европейските GT4 серии. Общо взето до момента не сме пропускали изложения, свързани със спортно-състезателни автомобили през последните три години. Имаме три години участия в Англия, в най-престижното изложение. Тази година ще участваме в Индианаполис на панаира с нашите американски партньори; Франкфурт; напролет в Женева имаме участие…
Общо взето опитваме се да популяризираме максимално автомобила, защото по такива изложения основно идват хора, които обичат да гледат красиви и интересни автомобили, правят си снимки и след това снимките обикалят Интернет пространството.
Потенциалните клиенти са такива, които рядко ще дойдат на такова изложение. Те общо взето си живеят в един по-друг свят, в частните си самолети, пътувайки напред-назад, не попадат изобщо в контакт с хора като нас. Но имаме контакти с някои хора от тези среди, презентирах автомобила, има много голям интерес към него и общо взето това е пътят. Ние търсим клиента, който желае ексклузивност, търси различие и е готов да заплати една сума за ръчно изработен автомобил.
Трудно ли е в България за един млад предприемач да развива свободно и успешно своите идеи? С какви предизвикателства се сблъсква и как преодолява препятствията по пътя си?
Ние живеем в България и работим тук през целия си съзнателен живот. Аз имам фирма и в Германия, и в Англия. Мога да кажа, че в България при необходимото желание нещата могат да се случат дори доста по-лесно, отколкото в една част от европейските държави. Смея да кажа, че в някои неща сме доста по-облагодетелствани, но има естествено и бюрократични спънки по отношение на хомологацията – не може да става в България това. Поне в някои отношения сме доста назад от средното ниво в Европа, но пък в друго отношение аз мисля, че има и предимства. Твърдо заставам зад това да искам основните неща по нашия автомобил да се произвеждат в България.
Освен със създаването на СИН автомобилите, се занимавате и с останалата част от бизнеса си, включваща единствения оторизиран сервиз на марката БМВ за Русе. Дочух също така, че в ход е създаването на нова картинг писта… Как съчетавате ангажиментите между всички дейности?
Аз нищо не мога да направя сам, ние работим в екип. Хора, които ме подкрепят в тези начинания, естествено срещу заплащане, но все пак парите не са основния движещ фактор – аз смятам, че ние имаме един модел на поведение и на управление, опитваме се да водим и социална дейност. Провеждаме спартакиади, писта Русе, което е най-мащабното спортно мероприятие за град Русе и т.н. И покрай това ни дойде идеята, понеже картинг пистата, която имахме, не може да съществува – Мол-а, в който се помещаваше, фалира. В момента искаме да организизраме един център за следучебна дейност, където всяко едно дете може да бъде оставено от родителите си, примерно да прекарва времето след училище без ангажименти в полезни занимания като любими предмети- физкултура, рисуване, математика и т.н., при учители, които в свободното си време ще извършват този вид дейност. Съвместно с общината правим този проект. И естествено в двора на училището ще има една малка картинг писта, която през лятото ще може да се ползва. За съжаление през зимата – не.
Добре. Кои са следващите предизвикателства, стоящи пред Вас? И докъде достигат мечтите Ви по отношение на SIN автомобилите?
О, предизвикателствата са единствено и само свързани с тези автомобили. Естествено първата ни и основна задача е да организираме и да модернизираме фабриката, която се намира в Русе. Да можем да правим по десет автомобила на месец. Следващата задача е да мислим за нов модел, който след пет години трябва да смени съществуващия, така че имаме страшно много дейност и работа за следващите пет години поне пред нас.
Как разбирате понятията амбиция и успех, и според Вас достатъчно ли е да бъдеш амбициозен, за да постигнеш успех?
Аз мисля, че е достатъчно. Ако човек мисли не за финансовия резултат, а за това, което иска да направи с любов и от душа, и от сърце, и влага всички усилия и амбиция за това нещо, нещата винаги ще се случат. А ако тръгне с финансовата сметка, която не е без значение, но ако се тръгне само с нея и се търси само печалбата, тогава нещата за мен се изкривяват и не винаги носят успех.
На всеки успял човек по пътя към успеха му се налага да прави някакъв вид жертви в името на постигането на крайната цел. Кое или кои са най-големите компромиси, които е трябвало да правите в името на успеха? И какво бихте казали на онези, които не смеят да поемат риска да направят подобни жертви?
Компромисът е включен в името на нашия автомобил – SIN CARS. „Sin“ означава грях. Нашият признат грях е това, че ние отделяме почти цялото си време за този проект в момента. Надявам се в бъдеще да имаме малко повече свободно време, но това означава семейство, деца, други интересни занимания, които са ми като хобита, да не успяват да получат никакво време.
Имаме понякога в месеца 2 състезания, което означава, че два уикенда ще сме напълно заети. След това имаме презентации, участия в панаири и т.н.. Сами можете да се досетите, че времето страшно бързо свършва и не остава време за нищо.
Самият Вие сте участвали в различни състезания като пилот на своите автомобили. При последното Ви пилотиране по време на участието в европейските серии GT4 на австрийската писта Ред Бул Ринг претърпяхте доста сериозна катастрофа, от която слава Богу се отървахте жив и здрав. Катастрофата трудно би могла да бъде наречена инцидент – на видеото съвсем ясно се вижда, че друг състезател – Йорг Вийбан, се опитва да ви избута от пътя. В очите на обикновения зрител като мен катастрофата изглежда направо като опит за убийство. Според Вас чувстват ли се останалите производители на автомобили от този клас застрашени от нарастващия успех на SIN автомобилите, на български коли на челни места? Какво загубихте и какво спечелихте от тази катастрофа?
Това беше много неприятен инцидент. Предполагам, че никой не е знаел последствията, нито аз, нито другия пилот. Какво точно се случи след този сблъсък- това, което мога да кажа, е, че загубих една доста голяма емоция, а на моите роднини и на хората около мен създадох напрежение, страх и т.н., но пък спечелихме страшно много реклама и много слава. Днес говорих с един мой близък в Сингапур, който съвсем случайно е попаднал и е гледал видеото на катастрофата, искаше да сподели, пита ме как се чувствам и т.н. Общо взето отвътре, от самия автомобил, благодарение на това, че вътре е конструиран правилно и много сигурно, почти нищо не се усети, но наистина отвън изглежда много зрелищно и стряскащо. Да се надяваме, че няма да ми се случват повече такива неща и аз ще стоя основно зад стената на бокса, управлявайки и контролирайки отборите в бъдеще.
Когато сме тръгнали към своя успех, невинаги се движим толкова бързо, колкото ни се иска, т.е. нещата невинаги се подреждат според нашите желания. Как възприемате провала, бил той и малък, и кое Ви мотивира в трудните моменти да продължите напред?
Имам собствена психология. Не знам дали другите хора го възприемат по този начин. Провалът го възприемам като нещо, което е трябвало да се случи точно по този начин и е трябвало да ни научи на нещо. Анализираме много внимателно защо сме се провалили.
През състезателния сезон на 2015 година имахме някои доста сериозни проблеми и оттам нататък след анализ се опитваме да елиминираме, да разберем къде е проблема, кои са грешките и да конструираме, да стъпим на здрава основа, и да започнем всичко по правилния начин. Така че абсолютно по никакъв начин не се демотивирам. Напротив казвам си – трябваше да стане така, за да можем в следващия момент да станем по-добри. Съветвам всеки, който има някакви проблеми, да се поучи от грешките си и да продължи напред.
Имате ли други съвети към стартиращите български предприемачи? Кой според Вас е най-важния съвет, който бихте дали на хората, тръгнали в преследване реализацията на своите идеи, мечти и цели?
Ако работиш и живееш с мечтите си, можеш да постигнеш резултати.
Ако търсиш чисто комерсиалната част, тогава за мен нещата не се случват.
