На стоп през Азия

Автор:
Иван Белчев

Снимки:
Roving Snails

Брой 2 – ноември 2015

English:
Hitchhiking Around Asia

На стоп през Азия

Историята на Roving Snails (Скитащи Охлюви)

Борис Кънев, Марта Самалеа и Бурма са интернационален отбор от двама души и една котка, свързани от любов, шанс и желание да видят и бъдат на различни места. В последните две години заедно обикалят Азия – пеша по пътеките и на стоп по пътищата. Това са Roving Snails.

Иван Белчев за Амбиция:
След две години път на стоп от България до Индия достигнахте крайната си точка. Можете ли да потвърдите, че е важен пътят, а не целта?

Борис от Roving Snails:
Със сигурност дестинацията винаги е просто произволна точка, а пътят до там и всичко, което се случва по него, крие истинското изживяване. Но пък, специално за нас, поставянето на цел е особено важно, защото придава онова фалшиво, но пък успокояващо усещане за смисъл. Липсата ѝ ни кара да се чувстваме малко залитащо-криволичещи и несигурни. Затова и пътуването ни до Индия, както всъщност и в Индия, е съставено от много мънички цели. И разбира се, изпълнението им не е особено важно. Те са променливи, а не фиксирани, все пак ние сме си ги измислили. Те само ни дърпат нанякъде, но действителността е пълнежа между тях.

От личен опит знам, че на стоп се чака много. В един момент започваш да се ядосваш на тези, които са сами в колата и не спират. По какво си приличат хората, които Ви вземат на стоп?

Общото между тях е, че те всички имат лица и истории. Останалите са просто коли, пълни с хора и багаж, или пък хора, потънали в мисли и забързани нанякъде. Най-генерално погледнато може би има две основни причини, които въобще не са самоизключващи се, и заради които на стоп е универсален начин на пътуване и работи чудесно дори на места, където идеята му е непозната. Хората спират, защото им е тягостно и скучно да карат сами на дълъг път или пък защото са щастливи да помогнат на някого. Мотивацията на мисленето им може би е различна в зависимост от частта на света, в която стопираш, но най-генерално погледнато те си приличат точно по тези две неща. И това наистина е прекрасно, защото според нас в основата си пътуването на стоп е запълване на иначе празни места, желание за среща с нещо непознато и проява на взаимопомощ – шанс за човека зад волана да разведри монотонния си път или пък да се почувства добре, защото подава ръка на някого, и интересен и финасово лек начин на движение за този, застанал с палец на пътя.

Много хора посещават Азия, за да се пречистят и да отворят съзнанието си.
Как Ви промени Вас Азия?

Наскоро си говорихме с приятели колоездачи, които въртяха педалите повече от две години от Бирмингам до Бангкок, че каквито и представи да сме имали преди да тръгнем да странстваме, всъщност на път човек се променя може би по сходен начин, както би се случило и вкъщи – бавно, постепенно, почти неразбиераемо и трябва да изтече достатъчно време, за да доловиш промяната.

Иначе ние имаме чувството, че постоянно се преоткриваме и преповтаряме, все същите Борис и Марта, обаче залепени на различен, понякога екстремен и винаги екзотичен фон. А пък що се отнася до Азия, тя е просто още една човешка вселена с всичките ѝ характерни проблеми и дефекти.

Но пък далечното и на пръв поглед различното винаги привличат и затова сигурно и азиатците често си мечтаят да отидат в Европа.

Ако решите да нарисувате картина, която да опише вашето пътуване, как би изглеждала тя?

Аз по-добре да не се захващам с такива неща, защото с малко повече късмет и старание само в детската градина ще оценят стила ми.

Марта обаче се справя далеч по-добре с моливи, четки и цветове и съм сигурен, че един ден ще пробва нещо такова. Ако трябва да си го представя, може да е в два варианта – опростен и подробен.

Първият ще бъде осем отпечатъци на стъпки, застинали в движение по прашен, черен път – четири от човешки обувки и четири от котешки лапички.

А пък сложният ще бъде две прашни камили с котка, удобно изтегната на гърбиците им, а около тях мотиви от пътешествието – палатки, юрти, чаени чаши, джамии, будистки храмове, палмови листа, лица с азиатски черти, украшения, сплетени коси…и така до безкрай, пълни с детайли като стената на Тибетски манастир, или таоистка ваза, средно азиатски ширдак, персийска рисунка, гравюра от индуски храм…

За да стане ясно на читателите на списание „Амбиция” как протича ежедневието Ви на път, ще Ви помоля да изберете един ден и да ни разкажете за него.

Ежедневието на пътя тече като планински поток след буря. Постоянно ни завърта нанякъде и единственото сигурно нещо е, че всеки един ден ще заспим и след това ще се събудим, но пък никога не се знае след колко часа.

Невъзможно е да опишем ден модел.

Наскоро например Марта без да знае задуши змия под възглавницата си и на следващата сутрин се събудихме от песента, молитвите и странните ритуали на ловец на змии, който след като постави ред тухли пред вратите и ги поля с вода, се разходи с чувал из двора на къщата, където гостувахме на приятели, и събра колекция от змии в най-различни размери, а после бързо-бързо си тръгна, защото работният му ден едва започвал.

Следобед на гости дойде Йоги, който твърдеше убедено, че е на 280 години, а междувременно Бурма гони пилетата на съседите, докато нея я преследваше разгневена маймуна.

Имали сме дни, в които се събуждаме в прахта на изоставена постройка до пътя, а заспиваме в къща с басейн на брега на океана, и други, в които слагаме палатката си на тихо и идилично място, само за да се разбудим след няколко часа от ентусиазиран смях и изстрели в небето.

А пък дните, в които само стопираме, зависят изцяло от настроението и характерите на шофьорите…най-често те ни предлагат чай и бисквити, но се е случвало и усмихнато, и учтиво да ни попитат дали може да ни отвлекат…

Колкото и да ни се иска понякога, все не успяваме да установим дори нещо като мъничък ритуал, който да се случва ежедневно.

Вие доказвате, че за да пътуваш не ти трябва нищо друго освен желание. Какво ще посъветвате тези, които не могат да се решат на подобно пътешествие, но въпреки това го желаят?

Всяко пътуване започва от прага вкъщи, с разходка до непозната част в квартала или парка, с колело или автобус до покрайнините на града, с палатка или на хижа за няколко вечери в планината. И после за седмица -две или месец някъде по-далеч, пеша, на стоп, с колело, с ван, с лотка… и така, ако желанието продължи да се трупа, пътешествието рано или късно само те търкулва напред. Поне така се случи с нас и сме сигурни, че работи.

В сайта Ви може да се купи книгата, която е вдъхновена от Вашето пътуване. Кои са реалните и измислените истории там.

След толкова време на път сме абсолютно сигурни, че всички истории са реални. Дори тези, които все още не са се случили или пък са напълно забравени. По-конкретно този, който прочете книгата няма как да се заблуди, стига, разбира се, да не иска.

Историите под формата на приказки са вдъхновени от действителни събития, но имат повече въображаем елемент, а пък пътеписите са изцяло действителност по-начина, по който сме я изживели, видели с очите си и почувстали върху собствения си кожи.

Вижте повече за Roving Snails:

Купете книгата им за 3 евро

Посетете уебсайта им

Roving Snails в Facebook

Картички за Коледа и Нова година