Живот в океана
Едно българско семейство решава да продаде всичко, за да заживее на лодка и да плава по света. Запознайте се с Иво и Мира на 39 години, родени във Варна, но имигранти в Канада и 12-годишната Мая родена в Монреал.
Иван Белчев за Амбиция:
Океанът е вашия дом. Каква е разликата между живота на сушата и живота по вода?
Мира:
Животът на море е по-непредвидим и променлив. До такава степен, че понякога ни липсва рутината. Пристигаме в нова държава и трябва бързо да се ориентираме: къде е магазина, къде е автобусната спирка, колко струват автобусните билети, каква валута да обменяме, къде е опасно да се ходи и къде е безопасно и всякакви други детайли, които на сушата човек си ги знае за района, където живее и не се променят. И тъкмо свикнем и се научим кое къде е, местим се на друго място и всичко започва отначало…Понякога е изтощително и просто ни се иска да спрем някъде за по-дълго. Но пък за две години посетихме 30 държави и стотици острови, научихме безкрайно много неща благодарение на пътешествията, срещнахме много легендарни личности, които се срещат само по корабите, имаме много нови приятели от цял свят. Преимуществото да пътуваш с яхта е, че навсякъде, където отидем, сме си у дома. Като охлюви сме, които бавно си влачат черупката из света. И по-голяма част от времето не сме насред морето, а сме в някой залив покрай някой бряг или остров и не ни липсва земята и земния живот. Плаваме само 5-10% от времето.
Аз правя хляб през ден. Меся на ръка и го пека в малката фурна на борда. Става чудесен. Мая има да учи най-сериозно по математика и други предмети около час-два. После е свободна да си играе, да слуша музика и т.н. Ако хванем риба, обядваме риба. Събираме дъждовна вода, когато вали и я ползваме за пране на дрехите на ръка в кофи. Имаме и машина за десалиниране на вода- за пиене и къпане. По време на плаване готвим, четем книги, почиваме си, гледаме морето и броим морските мили, които ни остават. Трябва да сме безкрайно търпеливи, защото морските мили много бавно се топят. Привечер гледаме филми, които сме си записали от интернет.
Но когато сме спрели покрай някой бряг, рутината ни е съвсем различна- сутрин рано отиваме до брега и тичаме по 30-40 минути за здраве, после закусваме, ходим до магазина да си напазаруваме или си перем дрехите, мием чинии и чистим. Мая учи с мен на лодката. Аз меся хляб. После се разхождаме и разглеждаме забележителностите в района или се гмуркаме в рифовете. Следобед си почиваме и готвим вечеря. Привечер гледаме филм и си лягаме рано- към 21:00.
Ежедневието на повечето хора си прилича. Как протичат 24 часа, когато сте на път в океана?
Предстои ни големия океански преход през април-май 2016, а до сега сме правили само малки преходи за не повече от няколко дни. Когато сме на път с Иво се редуваме на вахта, но той опъва платната. Имаме автопилот, задаваме курс и оставяме лодката сама да се движи. Ако нещо се промени, нагласяме платната спрямо посоката и скоростта на вятъра. От време на време поглеждаме дали има кораб срещу нас, иначе не се налага да стоим зад руля постоянно. Сутрин хапваме закуска- плодове ако има, пържени яйца,палачинки, мекици. Имаме си чували с брашно и често си правим мекици и палачинки.
След толкова много пътешествия намерихте ли мястото, където искате да акостирате за по-дълго време?
Още не. Имаме любими места, но не бихме живяли на нито едно за по-дълго. Чухме доста хубави неща за Нова Зеландия и Австралия, за Азиатските страни и нямаме търпение да ги видим, но не бихме се спрели все още никъде.
Боклукът в световния океан е тема, за която се говори много. Вие сблъсквате ли се с него и какво правите с вашите отпадъци?
За съжаление ситуацията с боклука е плачевна наистина. Морето се е превърнало в едно голямо сметище. По плажовете на необитаемите острови има насъбрани купчини пластмасови отпадъци. На път между Панама и Архипелага на Перлите прекосихме район от няколко квадратни километра, където цялото море беше покрито с шишета, торбички и чашки- отвратително е. Пластмасата е напълно забранена да се изхвърля в морето. На дълги преходи и на определено разстояние от брега по закон имаме право да хвърляме стъкло, метал и хартия във водата, които се усвояват от природата, но никога пластмаса. Ако плаваме по-дълго, измиваме пластмасовите опаковки, торбички и отпадъци и ги държим в торба за боклук, докато стигнем до дестинацията, където ги носим на брега и ги хвърляме на боклука там. Често, когато посетим някой красив плаж затрупан с боклуци, го почистваме доброволно. Нарекохме инициативата „Проект зелена палатка“, защото един път намерихме една изхвърлена стара зелена палатка на един много мръсен плаж и я напълнихме с пластмасови отпадъци.
Дъщеря ви не ходи на училище като другите ученици. На какво я учите?
Мая се учи по учебници, книги и материали, които намираме по пътя, купуваме от различни страни или хора ни дават. Например по математика взехме един учебник за пети клас от Тринидад и Тобаго, но по-късно една жена ни даде учебник от Австралия, който й хареса много повече, така че се прехвърлихме на него и за 3 месеца го завърши. Сега й търсим учебник за шести клас. Имаме много интернет ресурси, но не винаги имаме интернет, а понякога туристическите брошури се превръщат в уроци. Не следваме никаква определена учебна програма от нито една държава, а просто се стараем да подсигурим ЗНАНИЯТА, необходими на едно 11-12-годишно момиче по математика, световна история, четене и писане, околна среда. По география, световни култури, чужди езици, екология Мая е напред с материала, без да е чела нищо по въпроса благодарение на пътешествията и начина ни на живот. Пътешествието е наш учител , а светът ни е класната стая, не само на Мая, но и на нас. Когато порасне, тя може да се яви на изпити, за да получи необходимата й диплома в държавата, където иска да следва или работи, по специалността, която иска. Не намираме фатално това, че не ходи на училище и подкрепяме горещо домашното обучение не само на децата- мореплаватели, но на всички, които са избрали този вид образование.
Въпрос към Мая: Кои са любимите ти игри и как се играе на тях? Със сигурност някои от тях не сме ги чували.
Мая:
Когато има интернет, играя на една игра Animal Jam. Имам и едни дребни играчки-животни Пет Шопс. Иначе обичам да се качвам на мачтата, но нямаме стълбички до горе и искам за рождения ми ден да купим и да сложим стълбички до върха на мачтата. Искам това да ми е един от подаръците. Обичам да скачам от лодката във водата, да се гмуркам и да си играя с вълните на плажа. Мога да скачам надолу с главата и мога да плувам под вода и да се гмуркам много надълбоко, а вече се научих и да се гмуркам с водолазен костюм. Обичам да карам уиндсърф и сърф. Обичам като има други деца да си играем заедно.
Всички хора са много различни един от друг. Но все пак, по какво си приличат хората, които сте срещали?
Хората навсякъде са прекалено заети с неща, които не обичат да правят, но се налага. По това си приличат. И не са много щастливи, а на всички им се иска да са щастливи. Прекалено са зависими от финансови задължения. И все бързат, все нямат време. Тези, които имат време, са хората по селата, които като цяло са бедни и те са най-дружелюбните, най-приветливите, най-щедрите и най-веселите.
Риболовът и гмуркането са неразделна част от вашия начин на живот. Коя е най-вкусната риба и къде са най-красивите дълбини?
Станахме експерти – рибари. Ловим риба винаги, когато плаваме с въдици, а като спрем Иво ходи с харпун да ги търси из рифовете. Научихме се и да ги приготвяме, правим си суши. Харесваме туна и махи-махи. Само Мая не обича риба… Може би с времето ще прояде. Гмуркаме се често, разбира се, и най-красивите рифове бяха около Британските Вирджински острови, Бахамите и в архипелага Сан Блас в Панама. На остров Доминика имаше един вулканичен риф с топли мехурчета- Шампанско Риф и това определено беше най-интересното място за гмуркане. Също така посетихме и най-дълбоката соленоводна синя дупка в света- в Бахамите.
Тук, на сушата, повечето хора имат нужда от постоянни доходи, за да живеят нормално. До колко е материален вашия свят?
В началото разчитахме на спестяванията си, които ни останаха след като продадохме къщата, колата и мебелите в Канада. Купихме лодката и я оборудвахме. След време започнахме да имаме приходи. Публикувам статии и снимки в най-големия вестник за ветроходство и мореплаване за района на Карибите- caribbencompass.com , а освен това хора от цял свят и най-вече от България ни подкрепят с дарения. Изпращат ни между 5 и 100$ чрез един бутон в блога ни и във Фейсбук. За нас и най-малкото дарение е от значение и ни помага, тъй като живеем изключително скромно и пестеливо. 5-10$ ни е храната за деня, в зависимост в коя държава сме- на някои места цените са по-високи. Но тези дарения за нас са също символ, че хората ни подкрепят и одобряват начинанието ни, стила ни на живот, идеите ни. Много читатели се вдъхновиха от историите и снимките ни, които публикуваме в блога и във Фейсбук. Пишат ни с благодарност и ни питат за съвет. Това за нас е най-голямото признание.
И тъй като набрахме популярност, вече имаме и спонсори. www.kayakshop.bg ни подариха безценен каяк, който ни служи за превоз от лодката до брега. Този български магазин за каяци продава най-различни видове ветроходни, риболовни и други каяци и чрез нашите пътешествия ние се надяваме да правим промоция на продуктите, които предлагат. Надяваме се за в бъдеще да се появят и други спонсори от България. А тази година за първи път ще имаме и гости срещу заплащане за седмица-две. Ще ги разходим из островите около Панама, ще им покажем основните неща за мореплаването и ветроходството и ще имат шанса да опитат от нашия начин на живот.
И накрая- до няколко месеца ще излезе първата ни книга на български, с която се надяваме да финансираме пътешествието, ако има успех. Книга за това как си търсихме лодка, как избрахме точно този катамаран, как го ремонтирахме и потеглихме из Карибите, грешките, които допуснахме, и уроците, които научихме. Ще има практически съвети, но също така и разказ за премеждията ни в началото. Търсете в началото на 2016 г. „Фата Моргана. Началото“.
