Димитър Николов с деликатност и сценично многообразие

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

 Само след няколко години- през 2023 година Съюзът на българските композитори ще празнува своя 90 годишен юбилей. Може би тогава и по този повод ще се реши въпросът за повече българска музика или като квота в програмите на българските радиа и телевизии, което беше отказано през- м. май 2020г., а и да се намерят повече възможности за заплащане на изпълнение на българска музика на концерти и за записи.

            Композиторът Димитър Николов се радва на високо професионално отношение от своите колеги. Изпълняват негови творби в родната му страна България, в Италия, Франция, Унгария, Финландия, Украйна, Швеция, Полша, Русия, Швейцария, Германия, Естония, Чехия и Словакия. Престижни състави с талантлива интерпретация и към  музикална мисъл и израз на Димитър Николов  се обръщат към  публиката: Симфоничния оркестър и смесения хор на Българското национално радио, Симфоничния оркестър и хора на Държавната музикална академия – София, Симфоничните оркестри на Бургас, Пазарджик и Враца, Оркестър „Симфониета“, Симфоничния оркестър на Държавната музикална академия – Киев. Камерните му произведения вълнуват най-известните и изтъкнати състави и присъстващите в концертните зали:  Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, Камерния оркестър „София“, Струнния квартет „Хорс“, квартет „Еолина“, Академичния камерен ансамбъл, Триото за съвременна музика и мн. др. с високо талантливите диригенти Васил Казанджиев, Камен Големинов, Росица Баталова, Свилен Симеонов, Веселин Байчев, Андрей Андреев, Григор Паликаров, Лилия Гюлева, Стоян Ангелов, Таня Никлева-Владева. Оказва се, че все още спорадичното финансово отношение към творците е праг, който всеки поотделно преминава, или части от съсловия и гилдии.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

  „Ражда се музика” е филм с творби от Димитър Николов, изпълнени на концерти в Швеция от прекрасни инструменталистки от струнен квартет „Хорс”-Анастасия Детистова-Абаджиева, Мариана Връбчева, Пепа Дженева и Палмира Грибнева-Томанова. Освен тях на сцената е трио, в което две от певиците са шведки: Хелена Миилус и Анн-Кристин Вилунд. Техен партньор е лиричният, с топъл глас, въздействащ и с интелигентната си интерпретация оперен певец Цветелин Чакалов.

    „На всички концерти в Швеция публиката беше много приятно изненадана да чуе българската музика – споделя журналистката Диана Динолова, написала сценария на филма  – Цялата приказност, създадена от звуците, от слънчевите лъчи, грейнали в белите нощи на уж студената северна столица, и от еуфорията на изпълнителите и публиката, ме провокираха да запечатам в един филм този щастлив момент. Връщайки се в София, ми се прииска да разкажем приказката от самото й начало. И така продължихме да снимаме.

   „Ражда се музика”/ 2012г./ е филм културно сътрудничество, за едно нестандартно приятелство между шведските и българските музиканти. В него има девет персонажа и всички те са главни герои.

   Когато се ражда музика, е нужно още нещо. Нужна е муза. Такава се явява поетесата Боряна Желева, чиято нежна лиричност вдъхновява композитора Димитър Николов да създаде специално за международната група музиканти кантатите „Северна светлина”, която става нещо като химн на изпълнителите, „Ражда се музика”, „Синьо” и много други. Именно неговата задъхана, бързо сменяща ритмите и настроенията си музика пленява публиката.

    Приятели са нужни не само, за да се роди музика, но и за да се създаде филм. Ръка ни подадоха киноспециалистите от „Match frame studio”: монтаж – Людмил Лазаров, оператор – Георги Маринов, режисьор – Пламен Николов. Тяхното безкрайно търпение, арт търсения и визуални идеи допринесоха за добрия краен вид на документалната ни история.  

     Както става ясно във филма, това е приказка без край. Тя не свършва, защото историята продължава. Сътрудничеството се развива, в очакване на нови предстоящи концерти в двете страни. А музиката все още се ражда.”

    През 2005 година поетесата Боряна Желева / тя преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „ Св. Климент Охридски”, завършила журналистика, работи в БТА, БНР, Радио Франс Ентернасионал, вестниците „Демокрация”, „Континент”, „Пари” и др., стиховете й са звучали на творчески вечери съвместно с Димитър Николов, в София, Париж, Милано, Берлин, Стокхолм и Будапеща/ и композиторът Димитър Николов получават поръчка от певеца Цветелин Чакалов, който от години е в Швеция и изнася концерти, да напишат творби за съвместна изява на Шведското вокално трио /Ан-Кристин Вилунд, Хелена Миилус и Цветелин Чакалов/ и Струнен квартет „Хорс”. Успехът е гарантиран! Към тях се присъединяват и Мати Ойкаринен, Михаел Фехлщедт и Кьости Миилус. Създадени са кантатите „След прочитане на Давид” и „Ражда се музика”, и над 10 песни, сред които „Северна светлина”, „Рождество”, „Синьо”, „Два символа” и др, които деветимата изпълнители представят на концерти в Швеция, Финландия и България.

     През 2006 г. Димитър Николов е удостоен с най-голямата награда на Българското национално радио – „Сирак Скитник“. Същата година получи и друго престижно отличие – „Златното петолиние“ от Съюза на българските композитори.

През 2000 г. композиторът е с награда от Негово светейшество папа Йоан Павел II със специалния сребърен медал, учреден за 2000-та годишнина от рождението на Исус Христос – за реализирания цикъл от четири симфонии : Симфония №1 – „Вавилонската кула“, Симфония №2 – „Каине, къде е брат ти Авел? S.O.S.!“, Симфония №3 – „Потопът“ и Симфония №4 – „Между ада и рая“.

    Симфония  №3 „Потопът” е с премиера на „Нова българска музика” ‘ 97 в Голямата концертна зала на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров” с диригент В.Байчев. „Потопът” e симфония за симфоничен оркестър, дамски хор и 8 канален запис. Не е без значение решението на диригента Веселин Байчев, който плаща за записа на 8 канала. Заедно с живото изпълнение звучи и записът от 8 тон колони. Звукът се движи в кръг и изпълнителите се движат. Публиката е в сфера  от жив звук и на запис, като на сцената е инструменталният състав, а хорът се движи като отива и до балконите  на залата и солистите – сопран и баритон. Драма, химн и изход- надежда, перспектива – тема , която  търпи трансформация и жанрово като моминска песен, диксиленд, а на края е като химн. Голям е успехът, феноменален успех!

    Освен многобройните симфонични, вокално-оркестрови и камерни опуси, Димитър Николов композира и в жанрове като електронна и електро-акустична музика, в сътрудничество със своя син – композитора Андрей Николов.
    Първата част на Симфония  № 4 “Между ада и рая” е с подход  програмирана от Андрей Николов  компютърно със звуци  на птици, самолети и др от реалния живот. Втората част е с различен подход – звуците от І ч. са изпълнени с инструменти. Под диригентството на Григор Паликаров СО на БНР в разширен състав със 6 саксофона и прибавени прозвучава историята на човек. Израз на човешкото е музикалната тема, която се развива и е в апотеоз. Понеже човекът е любопитно същество и открехва завесата за да види Рая, след което попада в други измерения…
    Концертната зала  „Филип Кутев” в Съюза на българските композитори /на 13.05.2019г./ на авторския юбилеен концерт на Димитър Николов гостоприемно прие  публиката, която беше заинтригувана и с възхита възприе творбите в различни форми и деликатното им и с високо талантливо поднасяне от инструменталистите от квартет „Хорс”Анастасия Детисова – Абаджиева, Мариана Връбчева, и изпълнителите със съвършеното владеене на инструментите и чувство за стил Владислав Ножаров – виола и Христо Иванов – виолончело, и артистичните певци Ветка Петкова – сопран, Диана Филипова – мецосопран и Евгени Димитров – тенор. Безмълвно липсваше Цветелин Чакалов, на този отложен с повече от половин година концерт, така рано оставил незабравими спомени на публиката и новите поколения любители на музиката. 

   Камерни творби, с богата изразност, приканваща и към размисъл, ювелирна и изтънчена, въздействаща музика и с театралната изява на изпълнителите в Струнен квартет №3 / 1999/, когато певците влизат в залата  поединично и рецитират стихове. Разнообразната музикална инвенция на Димитър Николов завладя публиката  със Струнен квартет № 5 / 2005/ „Енигмите на Хорс”,  Кантата  №6 /2006/ „След прочитане на Давид” и Кантата  № 4 / 2005/ „Ражда се музика” / 2005/ по стихове на Боряна Желева.

     Димитър Николов е ученик на проф. Марин Големинов в ДМА „проф. Панчо Владигеров”, след като завършва Държавното музикално училище в София. Няколко творци, композитори са в основата на българската музикална школа, но е примамливо да се определят с една дума – „за по-лесно запомняне”! Панчо Владигеров е колоритен, а Марин Големинов е фин! Димитър Николов наследява творчески финеса на своя именит и известен учител.

Квартет „Валс в края на века”- споделя Димитър Николов – като програма – една тема се видоизменя. Фантазия е за един валс, за двама млади хора, които танцуват в началото на века, но не знаят какво ги чака през века: и романтика и ужас и жестокост и две световни войни! Тези контрасти са в творбата. Един по един музикантите излизат като свирят, остава само челиста, който завършва творбата- като подадена ръка и въпрос: Какво ще се случи с хората от следващия век?

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Димитър Николов след конкурс е приет за член и участва четири години в работата на литературно-творческия кръжок / курс по творческо писане/ към тогавашния Дворец на пионерите. В издавания там вестник помества първите си стихотворения и разкази. През целия си живот продължава да пише, но верен на своята самокритичност / характерна и за композиторската му дейност/, многократно преработва и редактира написаното.

    – Вашата съпруга Боряна Желева превежда стихове от френски. Вашата майка е била учител по френски език. А Вие още като ученик, успоредно с музикалните си занимания, пишете поезия и белетристика. Може би общите интереси са причина за семейния живот?

   –  По стихове от Боряна са 3 от 6 по формата на кантатата. С по-разгърната форма са моите 6 до сега кантати, не са песни. Бах има камерни кантати. Интересни са ми мненията от 20-те години на ХХ в. А общото кратно на този стил е от древността.  Етюд – означава, че един автор използва идеята на този стил и ползва различните стилове и жанрове ако са обединени от една драматургична идея. Моето верую е в моите стилове и жанрове, които творя в настоящето. Ако липсва такава идея имаме проява на лош вкус и можем да го наречем еклектичен. Повече свързвам драматургията със /зърното/ идеята, от която тръгва произведението.

     На пространството и времето – едновременното развитие на звука във време и пространство съм посветил две творби:  „Пространствени ансамбли ВАСH”-изпълнителите от ансамбъл „Оркестрал” с диригент Бедрос Папазян / буквално до последния си дъх, уви! доста рано е загубата ни на този сърцат, интензивен и пълен с идеи диригент и организатор на муз. живот/ премиерно представиха на „Нова българска музика” 1993г. в залите на Софийската градска галерия.  С вариация №1 саксофонист въвежда чакащата пред затворените врати публиката. В първата зала са  трио музиканти, които при появяването на публиката започват да свирят, а когато публиката посещава втората зала, където е друг камерен състав – след затихването на звука от триото започват да свирят. Публиката обикаля няколко пъти залите, където са различни формации – секстет или квартет, или квинтет – общо 22 музиканти,  които започват за свирят различните вариации под диригентството на Бедрос Папазян, а с диригент Димитър Николов затихват звука, когато публиката тръгва към следващата зала или следващия параван, с който са разделени залите. Вариации върху BACH развити в различни стилове и жанрове звучат като всички се движат – музиката, партии, публика, диригент  и композитор, след което саксофонистът извежда с последната вариация публиката. 

  –    Повече съм инструментален композитор и по стихове на Боряна Желева. Тя твори отделно 

     Кантата №3  за соло певица и 7 инструмента „ Всякакви видове любов” е  вдъхновена от романа  „ Бел ами” на  Мопасан – любовта може да е и мраза и загатната в текста 

    Идеята на Симфония  № 5  “Да умееш да се раждаш отново” отначало е с лирична тема, след това темата е загадъчно детска, с оптимизъм, вяра, с липса на опит, поради което все едно някой я убива – драма е когато животът поднася мръсотиите си. На всеки един човек може да му прекършат стремежите, целите и ако намери сили би могъл да намери пътя си и да се роди отново. След катаклизъм, прекъсва животът, има смърт! След, което темата се трансформира и започва възраждане.Трябват воля, ясна цел, упоритост, трудолюбие, необходими за да продължи да изгражда нов живот или същия, но в друго измерение. Изключително деликатно в израза и внушението изпълнение и въздействащ запис на звучния „Симфониета” с вдъхновения му и всеотдаен диригент и основател Свилен Симеонов.

       След дипломирането си Д. Николов спечелва конкурс за длъжността „музикален редактор“ в Българското национално радио, част от което е радио „България”, където работи в продължение на 37 години. Дали „спокойствието и сигурността” на позицията на постоянен трудов договор е условие за творческата му дейност? Позицията на постоянен трудов договор е различна, след като музикалният редактор в Национално радио по време на различните системи – социализъм и демокрация са обединени от основната цел на дейността – запознаване с художествените музикални ценности и формирането на ценности. Тази огромна тема е предстояща на осмисляне и с финансовите й измерения.

      Композиторът Димитър Николов съчетава творческата и служебна дейност с обществена. Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските композитори в продължение на 12 години.

  • Като музикален редактор в БНР  работех в няколко насоки –  създаване на музикални програми  с интервюта,  с осигуряване на музика между  различните сюжети и музикално оформление на поезия, театър, всичко, което се изисква от музикалното оформление.

        Няколко години бях автор на рубрика „Българска съвременна музика”, където имаше интервюта с живи и беседи за починали от всички жанрове, български изявени и млади, различни, за над 100 души, творци.Старахме се да звучи по радио България портретът на България пред света, да звучи българска музика. Малко преди да се пенсионирам в Българското национално радио спря тази рубрика, защото имаше трансформации на това радио. Но трябва да има национална политика за популяризиране на българската музика във всички жанрове и съм се старал много като редактор, за популяризирам български композитори и изпълнители.

       Всеки автор се надява да го свирят и да остане от него музика и създаденото изкуство. Има друг вид възвръщаемост, но зависи от институции и тези, които работят в тези институции, които ще съдействат за лицето на една нация пред света.

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.