В уникална музикална среда, Божидар Аврамов: Чувствата до голяма степен определят човека

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

През м. юли и август Божидар Аврамов е в планината на 3 000 м / около 9000 фута/ надморска височина, на фестивала, който е създал в САЩ преди 43 години в планинския курорт Сиера Невада – високите планини на Калифорния. 

 – Фестивалът е по Ваша идея.

 – Аз съм инициаторът. Пръв запалих огъня на класическата музика в тази част на планината. Летен фестивал е. Вече съм и директор и мениджър. Не съм официално главния диригент, но съм артистичен директор, който решава за определени дейности и участия. Фестивалът продължава една традиция.

 – Защо решихте, че ще е на тази височина?

 – Защото също като баща ми проф. Владимир Аврамов съм с отношение към природата и планините. При сравнеие е малко по-ниско от най-високия връх на Балканите – Мусала. Със съпругата ми намерихме едно апартаментче там. През 70-те беше едно малко градче, високо горе, не беше развито като планински и скиорски център. Решихме да инвестираме в това апартаментче и свободното си време прекарвахме и там. Много ни хареса. Тази връзка доведе до запознанства с всичките хора. Просто харесаха идеята: „ Ти си диригент в Лос Анджелис, работиш с млади хора, работиш с професионали, с имена, може ли нещо да направим тука?” 

 Явиха се хора, без да разбират от тази музика, но разбират, че има бъдеще тази идея. Американците имат чувство какво би могло да развие, да обогати едно градче, отношенията към духовни ценности, без те самите да имат знанията. И така се почна. Градчето беше с население от не повече от 1000, а вече са 4 000 – 5 000 души. Разви се много и предлага най-различни мероприятия, културни и изяви в различни области на изкуството.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 На фестивала през м .юли и м. август са поканени професионалисти, които работят за кратко време със солова, камерна и симфонична музика. Даже и училище откриха. Млади дечица работят и на тази височина. Не е лесно. Приспособяването заема време от няколко дни. Определен е ред: не трябва да пиеш алкохол много, трябва да е спокойно, да спиш добре. Трябва да свириш, а духачите имат проблеми с височината. Фестивалът е повече образователен.

 – Една част от живота си сте посветил на музиката. Музиката е свързана с чувства. Какво е човек да живее постоянно с чувства?

 – Много интересен и бих казал дълбок и философски въпрос, на който не се отговаря лесно. Чувствата, не бихте ли казала, че чувствата до голяма степен определят човека. Чувствата, които се изразяват от човека определят неговата същност, неговата индивидуалност, неговото кредо. 

 – Тези чувства могат ли да действат, да са действени? 

 – Аз лично, ако не се считах, че съм чувствителен, ако не изживявах нещата на това равнище, ако свързваме чувствителността с емоционална зрялост, мисля, че много нещо би ми липсвало, че не бих бил един завършен човек.

 – Хората се чувстват по-добре ли с или чрез тези чувства, изразени в изкуството, като дали може без изкуство да се постигне тази емоционална зрялост?

 – Това също е интересен въпрос, но аз бих предположил, да. Верно е, че човек може да живее добре. Като се каже добре, нямам предвид финансови и материални облаги. Да се чувства, че е богат, че има значимост в живота му, без емоционална зрялост, не виждам как би могло да стане. Мисля, че без изкуството…, да, с това ние се борим. Често ни казват: „Е, добре де, факт е, че човек може да живее свястен живот, да постигне нещо, да допринесе нещо за човечеството, без да е чул нещо, без да знае, кой е Бах, Бетховен, Моцарт, Брамс, и т.н.”. Да, вярно е, но мисля, че е възможно с изживявания, които са свързани с преодоляване на трудности. Дали е концентрационен лагер или каквото и да е било, което поставя човека на изпитания, на физическо и духовно изпитание, тези трудности водят до зрялост, до емоционална зрялост.

 Ние страдахме от болка и трудности, но може би това е проблема, че съвременния живот в това отношение е станал значително по-лесен. И хората странят от конфронтация, от предизвикателства, от възможностите, които се отварят за риск, които аз мисля, не допринасят много за изграждането на човека. Така, че изкуството не считам, че е абсолютно необходимо на всеки индивид. Бих искал, защото съм убеден, че на много хората липсва изкуството. Тези, които нямат никакво отношение към изкуството, все пак има нещо, което им липсва да ги направи цялостни личности.

 Божидар Аврамов, синът на колоса на българската цигулкова школа проф. Владимир Аврамов/1909 – 2007/, със своята съпруга и син пътуваха за България за посветените на проф. Владимир Аврамов концерти „Цигулков празник” в Студио 1 на БНР, в Голямата концертна зала на НМА „проф. П.Владигеров” и в Концертната зала АМТИИ- Пловдив.

 Преди няколко години в интервю проф. Ангел Станков сподели: „При „мимолетността” на живото изпълнение на концертната сцена значимата основа за професионализма са постиженията на големите творци от предишните поколения.” Концертите на проф. Ангел Станкова са със светла следа в сърцето и душата на публиката, а и на бъдещите поколения…..

 В студио 1 на БНР / 5 април/ вълнува публиката запис на квартет №1 от Чайковски, изящното и ефектно, елегантно „Andante Cantabile”, изисканото, с финес изпълнение на квартет „Аврамов”. „Цигулков празник” нарекоха и създадоха проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов концерт посветен на преподавателя им, всепризнат доайен на българската цигулкова школа. 

 „Посвещаваме този концерт на проф. Владимир Аврамов – педагог, изпълнител, създател на първия държавен Радиоквартет”. С този статут квартет „Аврамов” е от 1948г. Още от 1938 до 1944г. Владимир Аврамов е член и на Камерния радиооркестър и на т.н. „Народна седморка” като съпровожда изпълненията им на народни песни. Радиослушателите имат възможност да слушат неговите талантливи изпълнения 5 и 6 пъти седмично.

 През 1948 година с нов статут и наименование Държавен радиоквартет „Аврамов” – първия български радиоквартет 36 години с непроменен състав Стоян Сертев–втора цигулка, Стефан Магнев- виола и Константин Кугийски-виолночело, е повод „ да бъдат написани многобройни нови произведения в този жанр” от големите български композитори П.Владигеров, Л.Пипков, В.Стоянов, М.Големинов П.Хаджиев, Д.Тъпков, К.Илиев, Д.Сагаев, Цв.Цветанов, П.Стоянов и мн. др.

 „Този ансамбъл изиграва историческа роля в музикалното развитие на България”, възкликва М.Големинов, който е втора цигулка в сформирания през 1935 г. Струнен квартет със Стефан Сугарев -виола и Георги Константинов-виолончело, дошли от квартет „Лечев”. Държавният радиоквартет „Аврамов” следва своята свещена мисия и обогатява звуковата среда в България, първият български камерен състав получил високо международно признание като участва в престижни музикални фестивали „Пражка пролет”, „Бела Барток” в Будапеща и мн. др, с десетки турнета в почти цяла Европа, в Русия и др. страни от бившия Съветски съюз, в Куба, Турция, запознава чуждестранната публика и на най-авторитетни форуми с творби от български композитори.

 Достойните и по талант, изяви, музикално дарование и постижения негови високоталантливите ученици, със световно признание проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов безукорно завладяха с артистичност и музициране публиката с ефектните и емблематични техни претворяване на искрящите творби от Брамс, П.Владигеров, Кристиан Синдинг, заедно с блестящо вписваща се в звученето Зорница Радионова- пиано и в квартет с младите и много успешни Александър Иванов – цигулка/ солист, през изминалия сезон концертмайстор на филхармония „Пионер”,с нагарди/ и Атанас Кръстев- виолончело / с награди от конкурси, солист на български и чуждестранни оркестри, участник в престижни международни фестивали. Атанас Кръстев вече е преподавател в Националната музикална академия „проф. П.Владигеров”, участник със своя високо талантлив баща проф. Анатоли Кръстев и сестра Калина Кръстева в интересното трио “Cellissimo”. 

 С богата концертна програма А.Станков и Й.Радиново бяха главни участници в юбилейния концерт на 7 април в Голямата концертна зала на НМА „проф. П.Владигеров” и на концерта, посветен на проф. Вл.Аврамов в Пловдив – „Артистична среща в сряда”, в концертната зала на АМПТИИ. Камерната зала е на името на проф. Владимир Аврамов, доктор Хонорис кауза на АМПТИИ, с два почетни знака на града, за заслуги за основаването и развитието на АМПТИИ, един от учредителите на Международния фестивал на камерната музика в Пловидв.

 – Защо избрахте за концерта в Музикалната академия да дирижирате творба на М. Големиов? – попитах Божидар Аврамов

 – „Скици за струнен оркестър” всъщност, ако не се лъжа, първоначално бяха „Скици за струнен квартет”. Бяха посветени на квартет Аврамов. Чичо Марин беше много близък с баща ми. Свързваше ги също любовта им към планинарството и природата. Те обикаляха Рила и планините заедно с фамилиите им. Бих споменал нещо, което даже от историка на баща ми, негов ученик Недялчо Тодоров, не се знаеше. Не съм сигурен, мисля, че около 2001 година бях на посещение тука и в очите на баща ми се появиха сълзи. Баща ми много разчустван си спомни: „Когато замина при сина си Камен Големинов на гости в Португалия, преди няколко години, звъни телефона: „ Маринчо, ти си в Порто! Браво, чудесно, много се радвам, и ми се обаждаш!” Той ми каза: „Владко!….” За какво ли са говорили?! 

 Акад. Марин Големинов през 1999г.: „ Дружбата ми с Владимир Аврамов е много отдавнашна и подчертано творческа. Тя започна с първата ни съвместна проява, когато беше солист на симфоничен концерт под мое диригентство с Испанска симфония от Лало / на 8.12.1934г. първата радиопроява на Владимир Аврамов/…. На мои сказки в чужбина върху съвременната българска художествена музика много често съм представял произведения на български композитори със записи на квартет „Аврамов”, дълго време еталон на изпълнителското изкуство в страната. Една от крупните прояви на Вл.Аврамов беше създаването на квартета „Аврамов”, изиграл историческа роля в музикалното развитие на България. Самото съществуване на квартета беше повод да бъдат записани нови произведения в този жанр и по този начин да се обогати камерната музика.” ”Това беше смисълът на живота ми” споделя вече 90 годишен проф. Вл.Аврамов.

 В „Из историята на Радио София” Антоанета Радославова –Дойчева пише: „ проф. Вл. Аврамов през 1999г си спомня: „Още като студент по камерна музика в Прага попаднах при световно-известния проф. Леполод Крамер. В класа му направихме квартет, който имаше доста успехи. Като се върнах в България, мечтата ми беше да създам квартет. През 1935 година когато издържах конкурса в Народната опера и постъпих там, започнах да общувам с тогавашния квартет „Лечев”, започнах да посещавам репетиции…

 Млади колеги от оперния оркестър също музицираха и правиха опити да създадат квартет. Между тях бяха виолистът Стефан Сугарев и виолончелистът Георги Константинов. Един път ме попитаха ”Би ли искал с теб да пробваме да направим картет?”. Аз разбира се, подскочих от радост, защото мечтаех за това. И действително създадохме състав. За втори цигулар взехме Веско Байчев, прекрасен инструменталист, един от най-добрите оркестранти, от дълги години в Софийската филхармония. 

 Започнахме заедно да музицираме.” Квартет Аврамов участват в радиопредаване на 21 май 1936г. с творби от Хайдн, но само месец по късно на 26 юни се изявяват в нов състав. „ От Париж се завърна Марин Големинов, който беше първи братовчед на Стефан Сугарев.”- разказва през 1999г. проф. Владимир Аврамов – Той присъства на една наша репетиция и в разговор със Стефан Сугарев и Константинов – инициаторите на създаване на квартета, изказа желание да свири в състава. И тъй като Веско Байчев не беше в опретата, а във Филхармонията, с репетициите имахме известни трудности, Сугарев и Константинов решиха да вземем Големинов. С него се познавах много добре и бяхме приятели още преди да замине в Париж. Така създадохме първия „Аврамов” квартет в състав Аврамов, Големинов, Сугарев, Константинов. Започнахме да работим с много желание, с голяма амбиция и интерпретаторски възможности, защото и тримата ми колеги бяха прекрасни музиканти.”

 „ Свирим редовно в радиото – отбелязва в дневника си М.Големинов .- В програмата влизаше Сюита за духов квинтет, която скоро ще бъде изпълнена пред радио Брюксел…” Вл.Аврамов: „Ние имахме всички ноти на квартетите от Хайдн. Те бяха от Марин Големинов, чийто баща също е бил запален от музиката, макар че беше голям адвокат, е свирил в любителски квартет. От него имахме много голям квартетен репертоар. А Големинов е всестранен музикант. Той свиреше прекрасно на виола и беше виолист в оркестъра на операта. И на виолончело можеше да свири. Изобщо – човек, роден за музиката. Безспорно той беше много полезен за квартета, не само с репертоара, който ни даде. Ние още тогава свирихме български произведения. М.Големинов вече беше написал Първия си квартет. Когато започнахме да свирим заедно създаде и Втория.”

  • Такова приятелство! Какво ще кажете!- възкликва Божидар Аврамов
  • Огромна тема за разказване, осмисляне и анализ!

 Изпълнителската интерпретация и диригентско изкуство на Божидар Аврамов се отличават с изисканост и финес, характерни и за творчеството на Марин Големинов. А какво е „повлияло” за разбирането на творбите на Марин Големинов от Божидар Аврамов, познанството му от детство с композитора, а и след това неговите възгледи? Размисли и идеи за следващи концерти…. а и за статии

 – Вие имате ли отношение към българската музика?

 – Да, разбира се, защото баща ми и с квартет „Аврамов” беше ревностен инструмент на българската музика. Всички композитори идваха в къщи. Искам да подчертая, че баща ми поддържаше тясна връзка с всички български композитори. На всичките им казвах „чичо”. Всеки беше „чичо” – чичо Марин, чичо Панчо, чичо Парчо /Парашкев Хаджиев/, чичо Веселин. Но! Двама, мога да кажа, бяха най-близките му, поради факта, че се познаваха още от студентските години – Марин Големинов и Парашкев Хаджиев. И аз си спомням когато съм бил на оперните премиери на Марин Големинов, на Веселин Стоянов, на Парашкев Хаджиев, на всички оперети. В Лос Анджелис с много хубави критики и рецензии бяха отбелязани изпълненията на ІІІ симфония на Л.Пипоков, ІІ симфония на Цветан Цветанов. Така, че всъщност, оставам първият българин, който е изпълнил български симфонични произведения в Америка. А на концертите си и гостувания в България почти винаги всяка година за известно време съм включвал произведения и премиери на Пенчо Стоянов във Варна, произведения на Милчо Левиев с филхармонията, и др., на М.Големинов./ ”Първото изпълнение на творби от български композитор в САЩ и въобще в Америка е през 1925 г. На свой концерт цигуларят Макс Розен изпълнява „Вардар” от Панчо Владигеров в прочутата „Карнеги хол” в Ню Йорк- историческо събитие”, а на 9.11.1927 с критика в сп. „Мюзикъл Америка” е отбелязано изпълнението в Чикаго през м. ноември на цигулковия концерт”, от книга Панчо Владигеров с автор Евгени Павлов/

 В началото на 40-а година българският струнен квартет /в последствие радиоквартет „Аврамов”/ осъществява три премиери на български произведения Струнен квартет №2 от М.Големинов, „Поема за струнен квартет „Делиормански нощи” от П.Хаджиев и Любомир Пипков – Клавирен квартет, с участието на младата и много изявена в различни държави Люба Енчева – пиано. През летните месеци Български струнен квартет посещава отново курсовете на проф. Малке в Потсдам. Участва в концерт с изпълнение на квартети от Бетховен.

 Критиките във вестниците: „Вл.Аврамов, Ст.Сертев, Ст.Магнев и К.Кугийски се налагат като артисти, чието призвание е възвишената камерна музика, с дълбочината, разбирането на стила, неговата артистичност и ансамблово свирене”…В благотворителен концерт под диригентството на Асен Найденов на 26 октомври 1940г. със солист Владимир Аврамов отзивите са „благородство и чистота на тона…Аврамов успя да грабне публиката. Без да бъде спънат някъде технически, Вл.Аврамов ни трогна с топлия си тон, а със своето здраво чувство за фраза и стил… се очертава като един от първите ни цигулари….” 

 От „Музиката в Българското радио – 1930 -1944”, Антоанета Радославова-Дойчева: „Вл.Аврамов: „ Понеже бях твърде близък приятел както с Димитър Ненов, така и с Боян Икономов /муз. редактори в Българското радио/ – те много разчитаха на мен и често ми предлагаха да свиря. Аз отговарях на техни покани защото имах голям репертоар, а и участвах пред микрофона с най-прекрасните пианисти, които сме имали.

 ” Първите рецитали по радиото на младия цигулар Вл.Аврамов са с Парашев Хаджиев. Вече с опит в изявите по радиото акомпанира на Ромео Райчев, на Стоян Стоянов, а и на изпълнители на фолклорна музика Йордан Стоянов, Гюрга Пенджурова, Атанаска Тодорова и мн.др. Те са и великолепни приятели и музицират камерна музика след това години наред. Именно на Владимир Аврамов Парашкев Хаджиев поверява своите творби за цигулка или за струнен квартет като първи интерпретатор. 

 Вл.Аврамов: „Първото цялостно изпълнение на Бетховеновите сонати у нас направихме с Андрей Стоянов. С него безспорно съм свирил с истинско удоволствие, но и с голяма почит към големия наш музикант, какъвто беше Андрей Стоянов. Това за мен бяха празници. Но за съжаление стигнахме до Десета соната и тогава бомбандираха София на 10 януари – по тази причина не можахме да я изпълним. Целия цикъл представихме в Музикалната академия, в бившата Аудитория 45, на ул. „Будапеща”. По радиото също прозвучаха тези сонати в поредица концерти. Беше им отделено голямо значение.”

 – Радиоквартет „Аврамов” е една изключителна основа за българската култура! В България е създаден този прекрасен и дългогодишен квартет и музика, аи доста са пътували за концерти, в къщи ли свириха?

 – Както се знае, главното им задължение свързано с тази титла радиоквартет, беше задължението им всяка седмица на живо, беше всеки четвъртък в 10ч., представят нов квартет, ново изпълнение. Това продължи дълги години. 

 Повечето от репетициите бяха в къщи. Когато се изпълняваха български произведения, повечето бяха премиери, също първи изпълнения. Композиторите, вдъхновени от присъствието на квартет Аврамов, винаги бяха, присъстваха на репетициите. За мене лично беше много интересно. Без много да разбирам, да видя това съдействие на композитора с изпълненията. Имаше и спорадични мнения. Исках да разбера ролята, до каква степен композитора налага своите виждания. Очаква ли се, че изпълнителите ще имат свой почерк, или нещо да допринесат, или да изискват от композитора да направи смени. Всичките тези работи ме интригуваха, макар, че не разбирах много от музика. Но подсъзнателно, в последствие, много неща ми се изясниха. Колко интересно! Кога мога да разбера защо имаше толкова диалог, обмени на мнения, понякога остри изказвания. 

 Тъй като ние живеехме близко до зала „България” имахме много гости, солисти на филхармонията и за рецитали в зала „България”, а някои се упражняваха в къщи. Мога да спомена Игор Ойстрах, Давид Ойстрах и пианисти Ани Фишер – голямата унгарска пианистка. Като дете си я спомням с цигарката как с една ръка пушеше, а с другата се упражняваше с гами и арпежи. Имам спомени от Йозеф Паленичек – голямия чехски пианист, как 3 часа в къщи работеше Втори концерт от Брамс. Хачатурян е бил в къщата ни. Майка ми беше домакиня, прекрасна беше, отдадена на мъжа си. Тя посрещаше всички гости така радушно, черпи ги с хапвания. Нашият дом беше един храм за музициране.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

 Скромно или в духа на онази епоха! Една от първите изяви на младия музикант Владимир Аврамов е със съпругата му – пианистката Тодорка Милева, а след това с Лили Атанасова, Донка Куртева, Панка Пелишек, Люба Енчева, Ружка Черакчиева…

 – От какво значение е тази обстановка, обгърнат с много музика, за по-нататъшната Ви дейност, когато поехте самостоятелния си живот?

 – Баща ми беше този, който ме насърчи да опитам с диригентството. Естествено беше решението да следвам музика и да се развия като музикант и диригент. То пак беше сързано с неговия престиж, име и връзки, които имаше с музиканти. В случая той имаше много тесни връзки с полски музиканти, цигулари, композитори. Той първи повдигна въпроса. „Полската диригентска школа е много респектираща, една от най-добрите в Европа. Имам чудесни взаимоотношения с диригенти на Варшавската филхармония, с професори от академията, с ректора на академията. Не би ли се поинтересувал да поработиш с тях?” И така започнах и завърших теоретичния отдел. Аз го послушах, ако това отговаря на въпроса. Беше много интересно. Знам какви са отговорностите, искам да кажа, най-вече при това влияние.

 Моето отношение към музиката и безспорно решението да стана музикант е абсолютно тясно свързано с факта, че съм израстнал в музикална среда. Тази уникална среда ми даваше възможност, пак ще кажа всекидневно, на всекидневна база, да бъде подложен на изкуството от произведенията на гениите –

 – и на приятели на баща Ви- най-известните и добри музиканти.

 – Това бяха хора с чувство за стил. Имаха познания. Бях изложен не само на изпълнителската му дейност, на интерпретацията на произведенията на голямите майстори, но и на педагогичната страна на неговата дейност. Много от студентите му идваха в къщи за уроците им. Всичко свързано с тънкостите на пресъздаване на музикалното произведение, беше приложенои на мен. Така се развих и съм благодарен. 

 В продължение на няколко десетилетия Владимир Аврамов оглавява катедрата по цигулка в Държавната музикална академия, декан на изпълнителския факултет, ректор на Музикалната академия/ 1962-1968/. Най-известните и талантливи български изпълнители проф. Боян Лечев, проф. Емил Камиларов, проф. Георги Бадев, проф. Недялчо Тодоров…..Недко Боянов са ученици на проф. Владимир Аврамов. В няколко посоки е неговата основополагаща за младата професионална музикална култура дейност от сцената като солист с различни симфонични оркестри с концерти от Бах, Вивалди, Моцарт, Бетховен, Менделсон, Лало, Глазунов и др. и концертмайстор на симфонични и камерни оркестри, с многобройни рецитали. Владимир Аврамов, често свири в дуа, сонатни двойки, камерна музика участник в сонатни вечери с огромен репертоар. Ярък последовател със световна слава е квартет „Димов”. 

 Проф. Вл.Аврамов е член на жури на най-големите, трудни и престижни международни цигулкови конкурси „Х.Виенявск”, „Кралица Елизабет”, „Жак Тибо”, „Й.С.Бах”, „Карл Флеш”, „Виана да Мота” и др., над 15 конкурса.

 

 Проф. Владимир Аврамов години наред е председател на организационния комитет на Фестивал за камерната музика в Пловдив и един от неговите основатели през 1964г. Големи са заслугите му за създаването и укрепването на музикално-педагогическия факултет в Пловдив, основан през 1994г. като филиал на ДМА „проф. П.Владигеров”, сега Академия за музикално и танцово изкуство АМТИИ – Пловдив. 

 Роялът на проф. Владимир Аврамов е дарен и е в АМТИИ, в камерната зала на негово име. С висока почит и признателност през 1994г. Вл.Аврамов е удостоен със званието Doctor Honoris Causa на АМТИИ Пловдив и два пъти с почетния знак на град Пловдив през 1966г и 1999г., а през 1998 със знанието Doctor Honoris Causa на ДМА „проф. Панчо Владигеров”.

 

 В концертната зала на АМТИИ- Пловдив / 12 април 2017г./ любимите на публиката, ученици на проф. Владимир Аврамов, големите имена проф. Ангел Станков, проф. Йосиф Радионов, проф. Неделчо Тодоров, проф. Александър Спиров, след встъпителното слово на ректора акад. проф. Милчо Василев и спомените за творческите срещи на Божидар Аврамов в АМПТИИ, изнасят концерт, в памет на своя преподавател с творби от различни епохи и българските композитори, допринесли за развитието на музикалната институция Асен Диамандиев, Иван Спасов и Николай Стойков.. …

 – Обичате ли Пловдив?

 – Естествено! Но мисля, че все пак квартетите са с най-дълъг живот. В Европа четиримата имаха най-тясната връзка. Бяха приятели. Не само се разбираха като музиканти, но бяха изключително близки приятели помежду си. Баща ми често се е съветвал със Стоян Сертев, с другите от квартета. Бяха като една фамилия. Това, мисля, ги обедини. Обединиха ги и музикални различия, които са неизбежни. Много бързо се оглаждаха мненията и се разрешаваха въпросите. Знаеха си темперамента, знаеха се като личности и хора. Това беше работата без да губят никакво време. Времето много ефикасно се ползваше и използваше.

 Александър Сертев на 14-годишна възраст започва да усвоява фотографското изкуство в лабораторията на баща си Стоян Сертев, виден камерен музикант, член на световноизвестния струнен квартет Аврамов и ненадминат майстор-фотограф на репродукции на изобразителното изкуство, архитектурни проекти, оперни и театрални постановки и др. 

 

 Александър Сертев завършва Художествената академия в София в ателиетата на проф. Илия Бешков и проф. Веселин Стайков. След дипломирането си работи в областта на плаката, приложната и изящната графика, оформлението на книги и приложната и художествената фотография. Овладява многобройни фотографски техники, които прилага в графичните си творби. Участва в над 20 международни изложби и биеналета във Варшава, Мюнхен, Оснабрук, Бърно, Листауел, Лахти, Холивуд, Москва, Токио, Монтивилие и в над 30 колективни експозиции на български художници в страната и в чужбина. Прави и самостоятелни художествени и фотографски изложби. 

 Носител е на поредица награди в България, САЩ, Русия, Франция. 

Плакатите му са изработени в графични техники, новаторски за онези години. От най-популярните плакати, най-дълго издавания български плакат е за балетния конкурс във Варна. 

 

 Една от наградите му, „Награда за ключово изкуство – Холивуд 1980” е за „особено фотографско постижение”, за плаката на българския филм „Кръвта остава“. През 2013 получава наградата „Златен век“ – печат на Симеон Велики, връчена му от Министъра на културата в служебното правителство, Владимир Пенев. Следват изложби, изложби..

 – Не всеки слуша камерна музика.- споделя Александър Сертев – Камерната музика изисква ивтънчен вкус и нагласа. В квартета, на колегите си, баща ми много държеше и често четиримата репетираха в къщи за концерти и записи в радиото. Аврамов се изявяваше и като солист. Здравко Йорданов е бил член на квартета на мястото на Кугийски като челист през 70 години. Последният концерт на квартет „Аврамов” беше във Военния клуб през 1974г. Баща ми беше неотлъчно с всички.

 – Вие слушахте ли репетициите?

 – Аз съм учил цигулка при ученика на Вл.Аврамов – Емил Камиларов. След ІІ курс в Академията за изящни изкуства бяхме на военна практика в Разград, т.н. Катедра 22. Бяха бедни години след събитията и на летен лагер бяхме в палатки, землянки. Години след това дарих мои снимките от изложбата „Катедра 22” на Художествената галерия в Разград. Постоянната експозиция с мои снимки, която е изложена във фоайетата на Общинския културен център е мой подарък. Изложба за участието ми на фестивала Аполония 2017г е със 60 фотографии от България от 60 изминали години като първата проява на Аполония. Първите снимки са черно бели. Подбирах и ранни цветни снимки от 1956г.

 Знам, че квартета отива на специализация в Потстдам с Люба Енчева. В този хол се провеждаха репетициите на квартета. Бях инзвъреден ученик в Музикалното училище. Обичах рисуването. Репетициите на кваретата бяха често в къщи. Слушах музика. Живеехме до художника Никола Танев. Моите родители го познаваха. Спомнян си, че през 1940 ме заведоха на изложбата на Н.Танев. Квартетът свиреше през 1958г. и в салона на дановистите. 

 Отраснъл съм с класическа музика, което е от значение за формирането ми на художник и на млад човек. Баща ми свиреше с оркестъра на Народната опера. Майка ми ходеше всеки ден до операта за да го варди от балерините. А аз слушах и дирижирах. Баща ми обичаше добра техника за слушане с най-модерни високоговорители и микрофон. Беше маняк по отношение на слушане. Той беше изключителен. Доверяваха му се за да присъства на монтажите на записите в радиото. По нощите се прибираше. 

 Имаше особен афенитет към камерната музика. Изнасяха често концерти в залата на БИАД. Квартетът свиреше с известни солисти – Милош Садло, Паленичек, Аврамов в дуо с тях. Интерпретацията им беше фантастична! От царското лоби всеки е бил с висше образование, интересуваше се от литература, изкуство и музика, до военните. Но се появява новата гилдия от неуки хора… 

 – От значение ли е, за диригент, че баща Ви е изпълнител на толкова много 

произведения?- питам Божидар Аврамов

 – Предполагам от значение беше това, което се подчертава от другите, не само от мен. Баща ми имаше едно много финно чувство за стил и мярка. Той знаеше, познаваше Моцарт, Бетховен, така добре, че границите – рамката, в която интерпретаторът да „лавира”. Тези рамки, раздели, му бяха ясни. До къде да се стигне когато казваше: „Извинявай, но това не е Бах, не е Моцарт!” На учениците им даваше свобода да се изяват, но всичко трябва да е в рамките, разрешенията и изискванията на композитора.

 Той е изпълнил пред публика, в репертоара му са всички сонати за цигулка и пиано от Моцарт, Бетховен, Шуман, Брамс, Григ, сонати от Дворжак, Цезар Франк, Хиндемит и др. 

 След 1938 година, след заминаването на М.Големинов и Г.Константинов за Германия, се създава нова формация с наименования Български струнен квартет Владимир Аврамов- първа цигулка, Стоян Сертев – втора цигулка, Стефан Магнев – виола и Константин Кугийски – виолончело. Ст.Сертев и К.Кугийски са били членове на квартет „Лечев” от 1932г, като по-късно е член и Ст.Магнев. През 1938 г. поради разногласия от художествено естество напускат квартет „Лечев”.

 „През 1939г. Български струнен квартет „Аврамов” изнася концерт в Легацията на Франция, а през следващите години в много страни на Европа и с концерти по Българското радио. Владимир Аврамов е със солистични изяви. На 28 октомври 1940г. под председателството на министър-председателя и министър на просветата проф. Богдан Филов, Държавната филхармония открива новия си концертен сезон с благотворителен концерт под диригентството на Асен Найденов- главен диригент на Народната опера.

 – Считам, че е значително, че до голяма степен се дължи успеха му на педагог, от което съм научил и ми е помогнало да се развия като музикант и интерпретатор. Звучала е много музика – сложно, комплексно нещо. – споделя Божидар Аврамов. 

 

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.