Лени Вълкова – Кралицата на джаза

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

Публиката открива Лени Вълкова за себе си с първото й изпълнение от сцената. Аспарух Лешников от възхищение й поднася цветя… Лени Вълкова е със знаменателен и сензационен талант и изявата му за развитието на професионалното джазово изпълненителско изкуство.

 За рождения си ден – 90 години, пътува от Лондон. Празникът е в софийски ресторант и кафене на сина й. 

 Лени Вълкова с поканата на радио Jazz FM и НДК, с вход „свободен”, посрещна почитатели, колеги и публика на 4 септември от концертния сезон 2018/19. Заетите столове в литературния клуб „Перото” в НДК оставиха и правостоящи, но чашите с вино достигнаха до всички… Подарък за публиката – концерт от 12 джаз златни стандарти. 

 Преди концертното й изпълнение в литературния клуб „Перото” разговаря с Лени Вълкова програмният директор на Jazz FM Светослав Николов. За сполучливо пресъздаване на атмосферата от изминалите със популярност и обич години спомогна видеостената със снимки. На нози фон, за който Лени Вълкова специално беше отворила архива си за радио Jazz FM, кралицата на джаза отговаряше на въпросите и разказваше за своя изпълнен с музика живот, развил българското изпълнителско джазово изкуство. Най-вече често припяваше по някой стих или куплет от своя богат репертоар. Още едно щастливо първо в творческия път на Лени Вълкова, а и на радио Jazz FM – първият осъществен на живо пред публика запис от „Джаз истории”! Прекрасна идея дала радост от съприкосновението с уникалния и многостранен, грижливо усъвършенстван и съхранен талант на Лени Вълкова. 

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

Night and Day от Коул Портър с текст от Лени Вълкова, тя често пише текстовете, които пее, All of Me от Джералд Маркс и Сиймор Саймънс, Kiss от Лайнъл Нюман и Хейвън Гилеспи, баладите The Very Thought of You и I Know Why /And So Do You/ възхитиха присъстващите. Развълнува специалният подарък за публиката „Тихо гасне тая вечер“ от Йосиф Цанков и Надя Трендафилова, един от шлагерите, които знаменитият мелодик пише за нея. Изпълнител на соло тромбон на сцената – внукът на майстора на шлагера, Вили Стоянов. И още с радостно настроение – танцувалните хитове Say „Si Si“, I’ve Got a Gal in / Kalamazoo/ и The Nickel Serenade, любими от репертоара на „Ендрюс систърс“. 

 Изключителна и за мнозина първата среща на живо с рядко изпълняваната, но приказно нежна I’m in Love for the Last Time от репертоара на британската легенда Вера Лин, както и с една от неостаряващите кънтри песни от 30-те – Tumbling Tumbleweeds от Боб Нолан, на пианото Калин Жечев. Очарование с изискана непринуденост на прелестно въздействащ висок професионализъм на музициране и безупречна, с неповторима лекота т.н. вокална техника и ясна дикция. Забележителна отговорност пред себе си и израз на любов към публиката и света създадоха запомнящо се приятно и смислено изживяване. Очарование, което деликатно, с разбирането на голямата дарба за музикалност и вокализа, с лекота и поради усета и осмислянето на настоящето съвремие, е създавало и създава подходящо настроение за оптимизъм, стабилност поради непреходността на ценностите, вечността, с израз на човеколюбието към всеки и всичко в околния свят са част от уникалността и въздействието, искреност на богатия артистичен талант на Лени Вълкова, вдъхновена и заинтересована от богатото наследство и трайна следа в сърцата и на „военното” поколение и през следващите години, което наскоро остави 103 годишната легенда и икона Вера Лин.

 Вечер запаметена и за поколенията. Председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци, г-н Почекански беше възхитен от името на колегията да отличи Лени Вълкова с най-високата награда Кристално огърлие за изключителен принос в развитието на българската музикална култура. След това писмено приветствие и цветя от министъра на културата Боил Банов, поздравителен адрес от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, грамота от НДК. Цветя, вълнуващи спомени от именити колеги от пътя на професионалната българска музика: гранд дамите Нора Нова/ Ахинора Куманова/, Лиана Антонова, Йорданка Христова/ потомка на род от бежанци от Кукуш/. Сърдечни прегръдки и уважение с любов от дългогодишни колеги на сцената: Димитър Симеонов /саксофон/ в бар „Астория“ , Емануил Манолов – Бадема /саксофон/ с „Оптимистите“, Любомир Оджаков /тромпет/ и Недко Трошанов /тромбон/ с „Джазът на младите“, Ани Пармакова /вокал/, Ванко Пеев /бендлидер/, и от следващите поколения Развигор Попов, въодушевено ръкопляскаха.

 През 1945 г афиши с Лени Вълкова и Александър Николов са из цяла София. С възторг я вдигат на ръце Александър Николов – Сашо Сладура, Бенцион Елиезер, Стефан Кованов, Никола Дирацян, Димитър Ганев. Избрали са я за свой солист от 50 кандидати в конкурс на „Овчаров” – първия професионален джаз оркестър. Асен Овчаров вече е положил основите на професионалното изпълнение на джаз в България. Първи създава нотни партитури за пиесите отвъд океана на Глен Милър и Дюк Елингтън, с които свирят многобройните оркестри в България. Овчаров сформира първия професионален бигбенд. С него осъществява първия излъчван на живо по радиото джаз концерт. Основава първия джаз клуб в София. Лени Вълкова създава висок професионализъм на джазовото изпълнение, което достига до различната публика в Художествения театър, бар и сладкарница „България“, Летния театър, „Модерен театър“, в цирка, сградата на пл. „Св. Неделя“ направена от дървен материал. 

 Лени Вълкова е солистка на „ Джаз Овчаров”, солистка е на оркестър на „Оптимистите”с част от музикантите от „Джаз Овчаров” с ръководител Божидар Сакеларов. Солистка е на двете формации в обединен състав, ръководен от Асен Овчаров при откриването на бар „Астория” във Варна през 1946 г. и по различни поводи. През 1947 г. Радио Варна предава изпълненията им от бар „Астория”, за което има неприятности, бъдещата телевизионна легенда, режисьорът Хачо Бояджиев. На записи и издадени винилови плочи- сингъли на фирми „Орфей” и „Симонавия” до създаването на „Балкантон” е голяма част от репертоара й: „В планината“, „Роза от моята родина“, „Знаеш ли, кажи ми“, „По цели дни самотна бродя“, „Щом пристигне пролетта“. Лени Вълкова е и автор на текстове за песни. Гласът на Кралицата на джаза в София е звучал, като развива българското професионално изпълнителско джазово изкуство в зала „България“, в баровете „София“ и „Астория“, в залата на БИАД, в Банковия дом и в концертната зала на Учителска каса. 

 През 50-те години Лени Вълкова е солистка на прочутите неделни матинета в зала „България”, на които се изпълнява танцова музика в първата част и джаз във втората. Към състава на оркестъра на „Оптимистите“ са прибавени тромпети и щрайх от Софийската филхармония. Водач на цигулките и главен изпълнител в първата част на концертите е Сашо Сладура. Ръководител на състава е знаменития, с ненадминат богат изразен глас Борис Симеонов – диригент в оперетата и изключително популярен говорител в Радио „София“. Другата основна солистка е Леа Иванова. Програмата е с участието на вече придобили известност Енчо Багаров и Нейчо Попов, а по-късно щафетата поемат Ахинора Куманова, Снежка Добрева и др. Знаменателни са концертите с публика. По тове време е аплодирано в София и градове в страната първото дамско класическо трио в България, създадено по идея на Вера Бонева. А във Военния клуб друго дамско трио – „Трите Ел“ от Лени Вълкова, Люси Найденова и Леа Иванова, с още един солист – Сашо Сладура, и сборна формация на „Джаз Овчаров“ и „Оптимистите“ създава приятно изживяване с висок професионализъм и талант. По-късно, през 1955 г., други „Три Ел“ са солисти – Лени, Леа и Лиана Антонова под диригентството на Христо Вучков, след като Люси Найденова заминава за Швейцария. Почитатели и в други градове се любуват на таланта й – тя е радвала, раздавала така необходимата радост със своите песни публиката из цялата страна и в чужбина – Виена, Будапеща, Будвар и др.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

По това време са устремени към музиката с вдъхновение от изтъкнатите и високо талантливи професионални музиканти нови таланти от „Джазът на младите“ – второ издание (1953 – 1956 г.) Морис Аладжем, Недко Трошанов, Димитър Симеонов, Константин Драгнев, Людмил Георгиев, Емануил Манолов – Бадема, Любомир Оджаков и др. Изнасят големи концерти в БИАД. Публиката се влюбва в Лиана Антонова и Ахинора Куманова. За няколко участия младите инструменталисти канят и любимките на публиката, днес ги наричаме звездни солисти Лени Вълкова и Леа Иванова, които подкрепят техния талант. Вокалистка е в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в Биг бенд на Българското национално радио. Лени Вълкова пее с оркестри под диригентството на големи имена на българската музика – Борис Ненков, Емил Георгиев, Стефан Кованов, Сашо Михайлов, Людмил Георгиев, Любомир Каролеев, Вили Казасян и мн. др.

 Музиката вълнува, основна част от живота на Лени Вълкова е любовта и влечението, изява с музика от детството й. Първата й професионална изява на сцената е през 1942 г., на 17 години, с небивал успех. При смяната на властта солира и на приеми пред Георги Димитров, пред маршал Толбухин, преди забраната на този жанр. Изнесла е концерт пред космонавтката Валентина Терешкова.

 В началото на 90-те Лени Вълкова заминава за Лондон, където продължава своята певческа кариера. Член е на Count Basie Society. Участието й в джемсешъни е за удоволствие на музиканти и публика.

 След опожаряването на Кукуш семейството й от род на македонски българи е сред първите заселници в столичния район „Илинден“. Родителите й и най- вече майка й обичат музиката, слушат и пеят градски песни. През всички класове в училище Лени Вълкова с ентусиазъм участва в музикални програми. В главните роли е в детски оперети. В местното читалище „Гоце Делчев – 1927“ прави първите си стъпки на голямата сцена. Докато учи музика при Дора Мамберг и балет при Николай Фол започва професионалното формиране на певческото й дарование. Прочутият Мильо Басан е категоричен – трябва да следва музика. За изпита в Консерваторията я подготвят голямата Евгения Марс и нейният син известният Павел Елмазов. Високо професионалната основа от изпълнение на класическа музика е положена в Музикалната академия от проф. Иван Попов, в чийто клас е приета. 

 Разговаряхме с Лени Вълкова – тя сред цветя от почитатели в ресторанта и кафене на сина й. А журналисти от вестници пристигаха за следващите интервюта. 

 – Какво бихте казала на тези хора, които сега може би се интересуват от джаз – от какво значение е джаза – има ли връзка с времето, в което живее човек или е въпрос на душевност, на едно изживяване?

  • Джазът е важен по всяко време. Така, че обичайте джаз и правете джаз!

 – Споменът Ви за концерта преди да излезете на сцената с изпълнението на „17 свещи” – имахте влечение към музиката или някой Ви подготви за това излизане или концерт пред публиката?

 – За да вляза в Консерваторията ме подготви Евгения Марс и Павел Елмазов. 

 – Едни от най- големите ни личности

 – Попаднах в класа на Иван Попов – бас от операта.

 – Те Ви учеха на т.н. оперно пеене. 

 – Да, на оперно пеене. И пеех с „Овчаров”, джазирани от Асен Овчаров арии от операта Палячи. Чухте ли снощи?

 – Забележителен, изключителен професионализъм и израз на чувството за джаз!

 – Пяла съм джазирани арии от операта Фигаро и др. арии, специално аранжирани за мен от Овчаров. Голям професионалист!

 – Когато решихте да излезете на сцената или това беше бар, къде пяхте „17-те свещи”?

 – Пях „17 свещи” в зала „България”. В зала „България” пеех повечето наши концерти.

 – Преди Музикалната академия ли?

 – По същото време. 

  •  – В зала „България”, където се изпълнява предимно класическа музика, как стана така, че Вие сте пяла с участието на оркестранти от Филхармонията?
  •  – Оркестранти от Филхармонията участваха в нашите концерти, които давахме с Овчаров. Тогава Сашо Сладура участваше в нашите концерти. Многоталантливия пианист Ото Либих също, свиреше Гершуин, Рапсодия в синьо. Беше прекрасно! А оркестрантите от Филхармонията идваха след концертите в зала „България” в бар „София”, за да слушат нашия концерт на Овчаров и моето изпълнение на джазирани арии от Овчаров. 

 Страхотно много публика имаше и даже, когато не можеха да си купят билети се тълпяха пред бар „София” и зала „България” множество младежи, жадни за тази музика!

 – А Вие пеехте и в зала „България” и в бар „София”, а баровете не са ли били закрити по едно време?

 – А! Бяха закрити по едно време, но всяко време отминава!

 – Кой ходеше по това време, не е ли било буржоазно влияние, да се ходи на бар?

 – През коя година да е било? През 48-ма много неща се случиха. Джазът замря и моите колеги от „Очаров” се пръснаха. Някои станаха преподаватели, други професори като Бенцион Елиезер. Но общо взето понасяше се. Бенцион Елиезер свиреше в нашия оркестър. Свиреше и Сашо Сладура!.

 – А радиото как е предавало такава музика.

 – Радиото…Йосиф Цанков беше композитор на някои от моите песни. Овчаров беше и диригент на оркестъра и заедно с Йосиф /Цанков/ организираха, така да се каже, нашето участие в радиото. И за съжаление, няма ги тези записи.

 – Останали са само плочи

 – И плочите изчезнаха по едно време.

 – А за „Балкантон” записвала ли сте?

 – Не, не! За „Симонавия” и „Орфей” –да!

 – Казаха, че сте пяла пред Маршал Толбухин. Как беше – те бяха в добро настроение или Вие създавате настроението?

 – Маршал Толбухин и генерал Бирюзов по едно време решиха да дойдат в България. Тяхното пристигане не беше отразено веднага, а на другия ден.Те дадоха своя вечер и своя прием в Руския клуб. Тогава Овчаров беше поканен заедно с неговия оркестър. И аз на масата! Бяха наредени столовете- от едната страна са музикантите от оркестъра на Овчеров, от отсрещната страна Маршал Тобухин, Генерал Бирюзов и аз по средата. И когато с моя младежки акъл казах на Атето, на Стефан „Аз искам да си дойда при вас, да седна при Вас, при оркестъра!”, той ме смъмри и каза „Там ще седиш! Поканили сме ги хората, тука за големци! Там ще седиш!” И аз какво да правя, послушах ги.

 – Те имаха ли нещо за ядене или само изпълнявахте музика?

 – Всичко беше в пълен ред и порядък!

 – Вечерите в бара до колко продължаваха – до 2 или 3 часа?

 – Аз пеех само на програма и се прибирах по-рано. След това имаше танци без програма и хората се забавляваха.

 – Има разлика между джаз и естрадна музика, а Вие сте пеела и естрадна музика или само джаз?

 – Само джаз. Естрадна музика когато имаше джаз не вървеше.

 – Знаехте ли английски език? Някой носеше плочи или как ставаше да слушате тази музика?

 – Овчаров беше неуморим! Диригент, музикант, композитор и всякакъв друг музикант! Неуморим! Той правеше моите аранжименти и моите песни така чудесни. Тогава бяха нашумели американските филми с мелодии „Мими от Тринидат”, „Бимбо”. За „Мими от Тринидат” бях облечена с рокличка на точки, с фльонги и панделки.

 Бях 17 годишна. За „Бибмо” бяхме дегизирани с тъмно кафяви лица! 

  • Имало е и грим! 

 – Живко Бисеров танцуваше в бар „Астория”, балетист от Народния театър, танцуваше с Лола Добрич и Мити Добрич, които са дъщери на доайена на цирковото изкуство у нас от „ Роял и Лазар Добрич”.

 – Имаше ли сценични дрехи?

 – Шиехме си ги ние самите. Моите вуйчо и вуйна бяха моделиери в „Аска” тогава представителен магазин за богати жени. И те измисляха и шиеха моите костюми.

 – Едно още по-хубаво виждане за бара, за участието Ви е имало такива дрехи.

 – За зала „България”, пак нямаше гардероб за артисти. Но всеки правеше каквото прецени.

 – Интересувахте ли се кой ходи на тези барове или Вие си определяхте репертоара?

 – Овачорв определяше репертора и моя репертор. Той се грижеше за моите песни и за моите аранжименти. Той се грижеше за всички останали неща, свързани с моето пеене.

 – А когато пътувахте в чужбина през 60-те години?

 – С дъщеря си пътувах. Тя дори в „Корвин”, в Будапеща има един магазин, си хареса едно колело. „Майко, очичките ми останаха в това колело!”. Колело „Ракета”. Тя беше малка, на 5-6- години. Водех я с мен. А аз й казвам „Очичките ти останаха в това колело, обаче на мен очите ми останах в два килима и в машината за шиене „Сингер”. В Български ресторант пяхме. Също съм пяла в български ресторант в Международния дом на журналистите във Варна, под диригенството на Кукудов. По 4-5 месеца пеех там, с успех.

 – Промени ли се отношението Ви към музиката или обичате музиката и това ще поднесете на хората?

 – Аз пеех от сърце! Пеех от душа, с моите възможности и публиката й харесваше. Тя ми отвръщаше със същото внимание, с което се отнасях към тях.

 – Защо заминахте за Лондон?

 – Дъщеря ми се ожени там. Омъжи се за англичанин. Много добър за да ме приеме. И така ме покани тя и той за да бъда с тях.

 – Запознахте ли се с музиканти?

 – Да, в Count Basie society!

 – В един клуб се събират и са любители на джаза – разказва дъщерята на Лени Вълкова – Мария – музиканти, които свирят един с друг за удоволствие – джем сешъни, правят импровизации, с публика. Не е специално направено за публика, а музикантите се събират за да си направят удоволствие.

 – В България участвате ли в джем сешъни?

 – Тук не съм усетила все още дали има такова нещо, защото идвам за 7-8 дни в България…Имаше нещо като джем сешъни- много пъти съм пяла с Людмил Георгиев, с Вили Казасян, с Вучков… и така с оркестри, които са с авторитет.

 – Репертоарът е нещо, което трябва да изрази Вашето отношение към музиката. Дали сте се съобразявала с времето, когато сте пяла – имам предвид, не че е през нощта, а и сложните 40-те, 50-те и 60- те години? 

 – Младите ги влечеше тази музика джаз. Учих при Павел Елмазов и неговата майка Евгания Марс, която беше поетеса и близка на Иван Вазов. Иван Вазов я обожаваше.

 – Какво мислите за любовта?

 – Важна е и важно е да я има!

 – Или предпочитате да пеете за нея?

 – Във всички случаи педпочитам да пея, независимо за какво! Предпочитам да пея. Много съжалявам, че Овчаров и неговия оркестър не съществува.

 – Не винаги може да има веднага последователи. Джазът има ли някакво развитие или принципите са тези, на които гради и какво бихте казала на съвременните певци?

  • На съвременните певци бих казала това, което на мен ми каза Аспарух Лешников. Той успоредно с поднасянето на няколко рози ми каза „Лени, ти пееш превъзходно! Толкова добре пееш, не бива до се главозамайваш. Остани естествена, каквато си”

 – Професионализмът в джаза го изисква.

 – И аз, какво да кажа, останах естествена.

 – Имате много артистични качества, плюс гласа, музикалността и разбирането на самата песен и поднасянето й. Държахте ли на певческите упражнения, които са предназначени за оперното пеене?

 – Моят професор Иван Попов ми казваше: „Лени, аз те уча на оперно пеене, и искам от теб да станеш оперна звезда. Обаче усещам, че ти пееш нещо друго. А аз в къщи, понеже моята майка и моят баща пееха, а моята майка знаеше всички шлагери и всички градски песни. И аз пусках радиото с пълна сила и пеех, колкото ми глас държи! И цялата махала ме слушаше. Живеехме на Найчо Цанов 153. Сега къщата е където е булеварда Тодор Александров. Слушаха това, което пеех. Аз пеех това, което майка ми пееше. Стари градски песни и шлагери на Аспарух Лешников. С Аспарух Лешников се запознах в бар „София”, когато той ми каза тези напътствени думи.

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.