Лени Вълкова – Кралицата на джаза

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

Публиката открива Лени Вълкова за себе си с първото й изпълнение от сцената. Аспарух Лешников от възхищение й поднася цветя… Лени Вълкова е със знаменателен и сензационен талант и изявата му за развитието на професионалното джазово изпълненителско изкуство.

 За рождения си ден – 90 години, пътува от Лондон. Празникът е в софийски ресторант и кафене на сина й. 

 Лени Вълкова с поканата на радио Jazz FM и НДК, с вход „свободен”, посрещна почитатели, колеги и публика на 4 септември от концертния сезон 2018/19. Заетите столове в литературния клуб „Перото” в НДК оставиха и правостоящи, но чашите с вино достигнаха до всички… Подарък за публиката – концерт от 12 джаз златни стандарти. 

 Преди концертното й изпълнение в литературния клуб „Перото” разговаря с Лени Вълкова програмният директор на Jazz FM Светослав Николов. За сполучливо пресъздаване на атмосферата от изминалите със популярност и обич години спомогна видеостената със снимки. На нози фон, за който Лени Вълкова специално беше отворила архива си за радио Jazz FM, кралицата на джаза отговаряше на въпросите и разказваше за своя изпълнен с музика живот, развил българското изпълнителско джазово изкуство. Най-вече често припяваше по някой стих или куплет от своя богат репертоар. Още едно щастливо първо в творческия път на Лени Вълкова, а и на радио Jazz FM – първият осъществен на живо пред публика запис от „Джаз истории”! Прекрасна идея дала радост от съприкосновението с уникалния и многостранен, грижливо усъвършенстван и съхранен талант на Лени Вълкова. 

Промокод

Намаление на книги

Използвайте промокод AMBICIA21PROMO за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA5TECH за отстъпка от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

Night and Day от Коул Портър с текст от Лени Вълкова, тя често пише текстовете, които пее, All of Me от Джералд Маркс и Сиймор Саймънс, Kiss от Лайнъл Нюман и Хейвън Гилеспи, баладите The Very Thought of You и I Know Why /And So Do You/ възхитиха присъстващите. Развълнува специалният подарък за публиката „Тихо гасне тая вечер“ от Йосиф Цанков и Надя Трендафилова, един от шлагерите, които знаменитият мелодик пише за нея. Изпълнител на соло тромбон на сцената – внукът на майстора на шлагера, Вили Стоянов. И още с радостно настроение – танцувалните хитове Say „Si Si“, I’ve Got a Gal in / Kalamazoo/ и The Nickel Serenade, любими от репертоара на „Ендрюс систърс“. 

 Изключителна и за мнозина първата среща на живо с рядко изпълняваната, но приказно нежна I’m in Love for the Last Time от репертоара на британската легенда Вера Лин, както и с една от неостаряващите кънтри песни от 30-те – Tumbling Tumbleweeds от Боб Нолан, на пианото Калин Жечев. Очарование с изискана непринуденост на прелестно въздействащ висок професионализъм на музициране и безупречна, с неповторима лекота т.н. вокална техника и ясна дикция. Забележителна отговорност пред себе си и израз на любов към публиката и света създадоха запомнящо се приятно и смислено изживяване. Очарование, което деликатно, с разбирането на голямата дарба за музикалност и вокализа, с лекота и поради усета и осмислянето на настоящето съвремие, е създавало и създава подходящо настроение за оптимизъм, стабилност поради непреходността на ценностите, вечността, с израз на човеколюбието към всеки и всичко в околния свят са част от уникалността и въздействието, искреност на богатия артистичен талант на Лени Вълкова, вдъхновена и заинтересована от богатото наследство и трайна следа в сърцата и на „военното” поколение и през следващите години, което наскоро остави 103 годишната легенда и икона Вера Лин.

 Вечер запаметена и за поколенията. Председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци, г-н Почекански беше възхитен от името на колегията да отличи Лени Вълкова с най-високата награда Кристално огърлие за изключителен принос в развитието на българската музикална култура. След това писмено приветствие и цветя от министъра на културата Боил Банов, поздравителен адрес от кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, грамота от НДК. Цветя, вълнуващи спомени от именити колеги от пътя на професионалната българска музика: гранд дамите Нора Нова/ Ахинора Куманова/, Лиана Антонова, Йорданка Христова/ потомка на род от бежанци от Кукуш/. Сърдечни прегръдки и уважение с любов от дългогодишни колеги на сцената: Димитър Симеонов /саксофон/ в бар „Астория“ , Емануил Манолов – Бадема /саксофон/ с „Оптимистите“, Любомир Оджаков /тромпет/ и Недко Трошанов /тромбон/ с „Джазът на младите“, Ани Пармакова /вокал/, Ванко Пеев /бендлидер/, и от следващите поколения Развигор Попов, въодушевено ръкопляскаха.

 През 1945 г афиши с Лени Вълкова и Александър Николов са из цяла София. С възторг я вдигат на ръце Александър Николов – Сашо Сладура, Бенцион Елиезер, Стефан Кованов, Никола Дирацян, Димитър Ганев. Избрали са я за свой солист от 50 кандидати в конкурс на „Овчаров” – първия професионален джаз оркестър. Асен Овчаров вече е положил основите на професионалното изпълнение на джаз в България. Първи създава нотни партитури за пиесите отвъд океана на Глен Милър и Дюк Елингтън, с които свирят многобройните оркестри в България. Овчаров сформира първия професионален бигбенд. С него осъществява първия излъчван на живо по радиото джаз концерт. Основава първия джаз клуб в София. Лени Вълкова създава висок професионализъм на джазовото изпълнение, което достига до различната публика в Художествения театър, бар и сладкарница „България“, Летния театър, „Модерен театър“, в цирка, сградата на пл. „Св. Неделя“ направена от дървен материал. 

 Лени Вълкова е солистка на „ Джаз Овчаров”, солистка е на оркестър на „Оптимистите”с част от музикантите от „Джаз Овчаров” с ръководител Божидар Сакеларов. Солистка е на двете формации в обединен състав, ръководен от Асен Овчаров при откриването на бар „Астория” във Варна през 1946 г. и по различни поводи. През 1947 г. Радио Варна предава изпълненията им от бар „Астория”, за което има неприятности, бъдещата телевизионна легенда, режисьорът Хачо Бояджиев. На записи и издадени винилови плочи- сингъли на фирми „Орфей” и „Симонавия” до създаването на „Балкантон” е голяма част от репертоара й: „В планината“, „Роза от моята родина“, „Знаеш ли, кажи ми“, „По цели дни самотна бродя“, „Щом пристигне пролетта“. Лени Вълкова е и автор на текстове за песни. Гласът на Кралицата на джаза в София е звучал, като развива българското професионално изпълнителско джазово изкуство в зала „България“, в баровете „София“ и „Астория“, в залата на БИАД, в Банковия дом и в концертната зала на Учителска каса. 

 През 50-те години Лени Вълкова е солистка на прочутите неделни матинета в зала „България”, на които се изпълнява танцова музика в първата част и джаз във втората. Към състава на оркестъра на „Оптимистите“ са прибавени тромпети и щрайх от Софийската филхармония. Водач на цигулките и главен изпълнител в първата част на концертите е Сашо Сладура. Ръководител на състава е знаменития, с ненадминат богат изразен глас Борис Симеонов – диригент в оперетата и изключително популярен говорител в Радио „София“. Другата основна солистка е Леа Иванова. Програмата е с участието на вече придобили известност Енчо Багаров и Нейчо Попов, а по-късно щафетата поемат Ахинора Куманова, Снежка Добрева и др. Знаменателни са концертите с публика. По тове време е аплодирано в София и градове в страната първото дамско класическо трио в България, създадено по идея на Вера Бонева. А във Военния клуб друго дамско трио – „Трите Ел“ от Лени Вълкова, Люси Найденова и Леа Иванова, с още един солист – Сашо Сладура, и сборна формация на „Джаз Овчаров“ и „Оптимистите“ създава приятно изживяване с висок професионализъм и талант. По-късно, през 1955 г., други „Три Ел“ са солисти – Лени, Леа и Лиана Антонова под диригентството на Христо Вучков, след като Люси Найденова заминава за Швейцария. Почитатели и в други градове се любуват на таланта й – тя е радвала, раздавала така необходимата радост със своите песни публиката из цялата страна и в чужбина – Виена, Будапеща, Будвар и др.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA5TECH за отстъпка от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

По това време са устремени към музиката с вдъхновение от изтъкнатите и високо талантливи професионални музиканти нови таланти от „Джазът на младите“ – второ издание (1953 – 1956 г.) Морис Аладжем, Недко Трошанов, Димитър Симеонов, Константин Драгнев, Людмил Георгиев, Емануил Манолов – Бадема, Любомир Оджаков и др. Изнасят големи концерти в БИАД. Публиката се влюбва в Лиана Антонова и Ахинора Куманова. За няколко участия младите инструменталисти канят и любимките на публиката, днес ги наричаме звездни солисти Лени Вълкова и Леа Иванова, които подкрепят техния талант. Вокалистка е в оркестъра „Джаз темпо“ на Димитър Ганев, прераснал в Биг бенд на Българското национално радио. Лени Вълкова пее с оркестри под диригентството на големи имена на българската музика – Борис Ненков, Емил Георгиев, Стефан Кованов, Сашо Михайлов, Людмил Георгиев, Любомир Каролеев, Вили Казасян и мн. др.

 Музиката вълнува, основна част от живота на Лени Вълкова е любовта и влечението, изява с музика от детството й. Първата й професионална изява на сцената е през 1942 г., на 17 години, с небивал успех. При смяната на властта солира и на приеми пред Георги Димитров, пред маршал Толбухин, преди забраната на този жанр. Изнесла е концерт пред космонавтката Валентина Терешкова.

 В началото на 90-те Лени Вълкова заминава за Лондон, където продължава своята певческа кариера. Член е на Count Basie Society. Участието й в джемсешъни е за удоволствие на музиканти и публика.

 След опожаряването на Кукуш семейството й от род на македонски българи е сред първите заселници в столичния район „Илинден“. Родителите й и най- вече майка й обичат музиката, слушат и пеят градски песни. През всички класове в училище Лени Вълкова с ентусиазъм участва в музикални програми. В главните роли е в детски оперети. В местното читалище „Гоце Делчев – 1927“ прави първите си стъпки на голямата сцена. Докато учи музика при Дора Мамберг и балет при Николай Фол започва професионалното формиране на певческото й дарование. Прочутият Мильо Басан е категоричен – трябва да следва музика. За изпита в Консерваторията я подготвят голямата Евгения Марс и нейният син известният Павел Елмазов. Високо професионалната основа от изпълнение на класическа музика е положена в Музикалната академия от проф. Иван Попов, в чийто клас е приета. 

 Разговаряхме с Лени Вълкова – тя сред цветя от почитатели в ресторанта и кафене на сина й. А журналисти от вестници пристигаха за следващите интервюта. 

 – Какво бихте казала на тези хора, които сега може би се интересуват от джаз – от какво значение е джаза – има ли връзка с времето, в което живее човек или е въпрос на душевност, на едно изживяване?

  • Джазът е важен по всяко време. Така, че обичайте джаз и правете джаз!

 – Споменът Ви за концерта преди да излезете на сцената с изпълнението на „17 свещи” – имахте влечение към музиката или някой Ви подготви за това излизане или концерт пред публиката?

 – За да вляза в Консерваторията ме подготви Евгения Марс и Павел Елмазов. 

 – Едни от най- големите ни личности

 – Попаднах в класа на Иван Попов – бас от операта.

 – Те Ви учеха на т.н. оперно пеене. 

 – Да, на оперно пеене. И пеех с „Овчаров”, джазирани от Асен Овчаров арии от операта Палячи. Чухте ли снощи?

 – Забележителен, изключителен професионализъм и израз на чувството за джаз!

 – Пяла съм джазирани арии от операта Фигаро и др. арии, специално аранжирани за мен от Овчаров. Голям професионалист!

 – Когато решихте да излезете на сцената или това беше бар, къде пяхте „17-те свещи”?

 – Пях „17 свещи” в зала „България”. В зала „България” пеех повечето наши концерти.

 – Преди Музикалната академия ли?

 – По същото време. 

  •  – В зала „България”, където се изпълнява предимно класическа музика, как стана така, че Вие сте пяла с участието на оркестранти от Филхармонията?
  •  – Оркестранти от Филхармонията участваха в нашите концерти, които давахме с Овчаров. Тогава Сашо Сладура участваше в нашите концерти. Многоталантливия пианист Ото Либих също, свиреше Гершуин, Рапсодия в синьо. Беше прекрасно! А оркестрантите от Филхармонията идваха след концертите в зала „България” в бар „София”, за да слушат нашия концерт на Овчаров и моето изпълнение на джазирани арии от Овчаров. 

 Страхотно много публика имаше и даже, когато не можеха да си купят билети се тълпяха пред бар „София” и зала „България” множество младежи, жадни за тази музика!

 – А Вие пеехте и в зала „България” и в бар „София”, а баровете не са ли били закрити по едно време?

 – А! Бяха закрити по едно време, но всяко време отминава!

 – Кой ходеше по това време, не е ли било буржоазно влияние, да се ходи на бар?

 – През коя година да е било? През 48-ма много неща се случиха. Джазът замря и моите колеги от „Очаров” се пръснаха. Някои станаха преподаватели, други професори като Бенцион Елиезер. Но общо взето понасяше се. Бенцион Елиезер свиреше в нашия оркестър. Свиреше и Сашо Сладура!.

 – А радиото как е предавало такава музика.

 – Радиото…Йосиф Цанков беше композитор на някои от моите песни. Овчаров беше и диригент на оркестъра и заедно с Йосиф /Цанков/ организираха, така да се каже, нашето участие в радиото. И за съжаление, няма ги тези записи.

 – Останали са само плочи

 – И плочите изчезнаха по едно време.

 – А за „Балкантон” записвала ли сте?

 – Не, не! За „Симонавия” и „Орфей” –да!

 – Казаха, че сте пяла пред Маршал Толбухин. Как беше – те бяха в добро настроение или Вие създавате настроението?

 – Маршал Толбухин и генерал Бирюзов по едно време решиха да дойдат в България. Тяхното пристигане не беше отразено веднага, а на другия ден.Те дадоха своя вечер и своя прием в Руския клуб. Тогава Овчаров беше поканен заедно с неговия оркестър. И аз на масата! Бяха наредени столовете- от едната страна са музикантите от оркестъра на Овчеров, от отсрещната страна Маршал Тобухин, Генерал Бирюзов и аз по средата. И когато с моя младежки акъл казах на Атето, на Стефан „Аз искам да си дойда при вас, да седна при Вас, при оркестъра!”, той ме смъмри и каза „Там ще седиш! Поканили сме ги хората, тука за големци! Там ще седиш!” И аз какво да правя, послушах ги.

 – Те имаха ли нещо за ядене или само изпълнявахте музика?

 – Всичко беше в пълен ред и порядък!

 – Вечерите в бара до колко продължаваха – до 2 или 3 часа?

 – Аз пеех само на програма и се прибирах по-рано. След това имаше танци без програма и хората се забавляваха.

 – Има разлика между джаз и естрадна музика, а Вие сте пеела и естрадна музика или само джаз?

 – Само джаз. Естрадна музика когато имаше джаз не вървеше.

 – Знаехте ли английски език? Някой носеше плочи или как ставаше да слушате тази музика?

 – Овчаров беше неуморим! Диригент, музикант, композитор и всякакъв друг музикант! Неуморим! Той правеше моите аранжименти и моите песни така чудесни. Тогава бяха нашумели американските филми с мелодии „Мими от Тринидат”, „Бимбо”. За „Мими от Тринидат” бях облечена с рокличка на точки, с фльонги и панделки.

 Бях 17 годишна. За „Бибмо” бяхме дегизирани с тъмно кафяви лица! 

  • Имало е и грим! 

 – Живко Бисеров танцуваше в бар „Астория”, балетист от Народния театър, танцуваше с Лола Добрич и Мити Добрич, които са дъщери на доайена на цирковото изкуство у нас от „ Роял и Лазар Добрич”.

 – Имаше ли сценични дрехи?

 – Шиехме си ги ние самите. Моите вуйчо и вуйна бяха моделиери в „Аска” тогава представителен магазин за богати жени. И те измисляха и шиеха моите костюми.

 – Едно още по-хубаво виждане за бара, за участието Ви е имало такива дрехи.

 – За зала „България”, пак нямаше гардероб за артисти. Но всеки правеше каквото прецени.

 – Интересувахте ли се кой ходи на тези барове или Вие си определяхте репертоара?

 – Овачорв определяше репертора и моя репертор. Той се грижеше за моите песни и за моите аранжименти. Той се грижеше за всички останали неща, свързани с моето пеене.

 – А когато пътувахте в чужбина през 60-те години?

 – С дъщеря си пътувах. Тя дори в „Корвин”, в Будапеща има един магазин, си хареса едно колело. „Майко, очичките ми останаха в това колело!”. Колело „Ракета”. Тя беше малка, на 5-6- години. Водех я с мен. А аз й казвам „Очичките ти останаха в това колело, обаче на мен очите ми останах в два килима и в машината за шиене „Сингер”. В Български ресторант пяхме. Също съм пяла в български ресторант в Международния дом на журналистите във Варна, под диригенството на Кукудов. По 4-5 месеца пеех там, с успех.

 – Промени ли се отношението Ви към музиката или обичате музиката и това ще поднесете на хората?

 – Аз пеех от сърце! Пеех от душа, с моите възможности и публиката й харесваше. Тя ми отвръщаше със същото внимание, с което се отнасях към тях.

 – Защо заминахте за Лондон?

 – Дъщеря ми се ожени там. Омъжи се за англичанин. Много добър за да ме приеме. И така ме покани тя и той за да бъда с тях.

 – Запознахте ли се с музиканти?

 – Да, в Count Basie society!

 – В един клуб се събират и са любители на джаза – разказва дъщерята на Лени Вълкова – Мария – музиканти, които свирят един с друг за удоволствие – джем сешъни, правят импровизации, с публика. Не е специално направено за публика, а музикантите се събират за да си направят удоволствие.

 – В България участвате ли в джем сешъни?

 – Тук не съм усетила все още дали има такова нещо, защото идвам за 7-8 дни в България…Имаше нещо като джем сешъни- много пъти съм пяла с Людмил Георгиев, с Вили Казасян, с Вучков… и така с оркестри, които са с авторитет.

 – Репертоарът е нещо, което трябва да изрази Вашето отношение към музиката. Дали сте се съобразявала с времето, когато сте пяла – имам предвид, не че е през нощта, а и сложните 40-те, 50-те и 60- те години? 

 – Младите ги влечеше тази музика джаз. Учих при Павел Елмазов и неговата майка Евгания Марс, която беше поетеса и близка на Иван Вазов. Иван Вазов я обожаваше.

 – Какво мислите за любовта?

 – Важна е и важно е да я има!

 – Или предпочитате да пеете за нея?

 – Във всички случаи педпочитам да пея, независимо за какво! Предпочитам да пея. Много съжалявам, че Овчаров и неговия оркестър не съществува.

 – Не винаги може да има веднага последователи. Джазът има ли някакво развитие или принципите са тези, на които гради и какво бихте казала на съвременните певци?

  • На съвременните певци бих казала това, което на мен ми каза Аспарух Лешников. Той успоредно с поднасянето на няколко рози ми каза „Лени, ти пееш превъзходно! Толкова добре пееш, не бива до се главозамайваш. Остани естествена, каквато си”

 – Професионализмът в джаза го изисква.

 – И аз, какво да кажа, останах естествена.

 – Имате много артистични качества, плюс гласа, музикалността и разбирането на самата песен и поднасянето й. Държахте ли на певческите упражнения, които са предназначени за оперното пеене?

 – Моят професор Иван Попов ми казваше: „Лени, аз те уча на оперно пеене, и искам от теб да станеш оперна звезда. Обаче усещам, че ти пееш нещо друго. А аз в къщи, понеже моята майка и моят баща пееха, а моята майка знаеше всички шлагери и всички градски песни. И аз пусках радиото с пълна сила и пеех, колкото ми глас държи! И цялата махала ме слушаше. Живеехме на Найчо Цанов 153. Сега къщата е където е булеварда Тодор Александров. Слушаха това, което пеех. Аз пеех това, което майка ми пееше. Стари градски песни и шлагери на Аспарух Лешников. С Аспарух Лешников се запознах в бар „София”, когато той ми каза тези напътствени думи.

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.