Проф. Димитър Христов: Светът е достатъчно сложен, едни и същи проблеми намират десетки различни решения

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

 Публиката в зала „България” /на 16 май 2019 г./ възнагради с бурни аплодисменти удоволствието от преживяване с високото изкуство на легендата Милена Моллова – солист на една от първите творби и първата с голям успех на младия композитор Димитър Христов – Концерт за пиано №1. С емоционални прочити и непосредственост на класически произведения именитият британски диригент Джеймс Джъд очарова българската публика. Гастролирал е на сцените на Израел, Корея, Словакия, САЩ и Нова Зеландия, артистичен директор на Европейския младежки оркестър, той се завръща за трети път в зала „България“, очарован от родните музиканти от Софийската филхармония, която изпълни и Густав Малер – Симфония №1.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 „ Безчислените мелодически прояви – от най-старите известни музикални паметници до реализация в наши дни – внушават пъстрота и многообразие. Представата се отклонява към конкретното очарование на материализираното вдъхновение, съзнанието потъва след великолепието на осъществените мелодически идеи, за да се отдаде непринудено на възхищението. Още повече настоящето задържа миналото само чрез удачите на емоционално-образното отражение, отделната изява изтъква себе си чрез достигнатата красота на уловения смисъл…..

 Ценностните критерии не се изявяват след обстоятелствено съотнасяне в класификацията. Предпочитат конкретен спомен и осъзната необходимост на обществената нужда. 

 Сравнението – един потребен елемент в слушателското поведение, защото въвлича опита, защото се предполага от опита – въвежда отново само отделни факти от миналото, черпи от преживения вече възторг основания за положителен отклик, следва собствени изводи и предпочитания, лична необходимост / пречупена като обществена такава/, за да приеме или отхвърли дадено ново решение.

 В спонтанната оценка не се подреждат натрупани впечатления в тяхната логика, а техните стилови обобщения, не се търсят линиите на класификационните закономерности. Това е твърде трудно, то е извън възможностите на непринуденото отвръщащо поведение…

 Въздействието остава конкретно, макар да е изградено и на фона на цялостния опит, едва представата започна да се подрежда и закономерностите на някакви насочващи се обобщения.” из Въведение от „Към теоретичните основи на мелодиката”, т.ІІ, от проф. д. изкуствознанието Димитър Христов, публикуван през 1982 г. 

 Огромният научен труд на проф. д. изкуствознанието Димитър Христов основаващ се на изобилие на разновидности от различни елементи на мелодиите и видове мелодии в научната и изследователска литература до тогава от различни страни и държави, е предшестван от значително по-краткото научното изследване на големия и водещ съветски музиковед М.Мазел „За мелодията”, публикуван през 1952 г. В Предговора пише: „ В резолюцията на Първия всесъюзен конгрес на съветските композитори / 1948 г/ е казано: „…пред съветското музикознание стоят задачите за нова разработка на такива отдели на музикалната наука, като наука за мелодията… Това указание се дължи, първо на значението на мелодията като една от най-важните основи на музикалното произведение и, второ, на сегашното състояние на мелодията като отдел на музикознанието…..И ако систематичното учение за мелодията действително трябва да се разработи почти наново, то наново в дадения случай съвсем не значи, че ще се изхожда от нищото.” 

 Необятната тема с класификации на видове мелодии от фолклора или от творби на отделни композитори, стилове, направления, жанрове e анализирано и събрано от проф. Димитър Христов в ІІІ тома, но и досега определението за „мелодия” за да е всеобхващащо, е все още твърде общо – повод за полет на фантазията. А за полета на фантазията е от значение въпроса за превеса на знанията и дарбата – въпрос вълнувал още съвременниците на Моцарт и Салиери. 

 Студентите на проф. д-р Димитър Христов по полифония помнят неговото възторжено красноречие, вниманието към всеки един и към творческото и аналитично, научно лично развитие и постижения. Специфичното му чувство за хумор, за жизненост и дейност е изразено и в заглавията на творбите му като „Качулки след страшния дъжд”, „Ужасната инсталация за един пианист и трима помощници”, „Отнесени от вятъра” (1991 г.); „Чакай своите пицикати!” (1994 г.); „Няма нищо иронично” за 7 леви ръце на 1 пиано (2000 г.), „Виолончелото изоставя дясната ръка на пианото” за виолончело и пиано дясна ръка (1992 г.), „Размишления за едно самотно виолончело” (1991 г.), „Разтърсващо нататък” за виолончело и арфа (2001 г.); Соната за флейта и пиано (2005 г.); „Красиво по 2” за флейта и арфа (2006 г.). 

 „Какви български музиканти!” – възкликва Димитър Христов за Георги Азманов, изпълнил сензационно през 1956г. с романтичен патос Първи концерт за пиано, а след това изключителната българска пианистка Милена Моллова, прелестната Джени Петрова. Вторият концерт за пиано от Димитър Христов със съвсем различно стилово звучене изпълняват чудесният Красимир Гатев, след това блестящо поднесен от Николай Евров. 

 Години наред проф. Димитър Христов сладкодумно разказва от телевизионния екран на различни поколения в поредицата „Малки бисери на музиката” през края на 70-те години и началото на 80-те, а след това след 2000-та година от НДК в телевизионна поредица излъчена по БНТ1 „Вечерни цигулки”,с ръководството на Теодора Стефанова/ БНТ/ с проф. Ангел Станков, проф. Йосиф Радионов и др., на „Страсти, жажда, величие”. От 1994г. списва и издава списание „Музика.Вчера.Днес”, което се намира на рафтовете в книжарницата на Съюза на българските композитори, с интересни случки от живота на музиканти и техни мисли. 

 Автор на учебници по полифония, проф. Димитър Христов пише „Западни хоризонти. Музикален пътепис. ГФР, Франция, Холандия, САЩ.”, публикувани през 1966 г.; „Композиторът и общественото съзнание. За третата музикална практика”, 1975 г.; „Към теоретичните основи на мелодиката”: том 1. “Опит за очертаване на аналитичен подход към отделната мелодия”, 1973 г., том 2. „Опит за класификация на мелодическите прояви”, 1982 г., том 3. „Опит за обяснение на мелодичния феномен”, 1988 г.; „Фундаментални предпоставки за композиторското въображение”,2009г. и др.

 На неговото творчество посвещават свои размисли Капка Лалова в „Литературно-театрални и музикално-драматургични аспекти на игровото. /Върху опита на операта „Игра” на Димитър Христов./” през 2002; Биляна Чокоева-Ангелова „Монологичност във виолончеловото творчество на Димитър Христов /полифонични трансформации на строежите/”; Константин Карапетров, „Трагикът и неговият ад. Поглед върху Димитър Христов” през 2007 г.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

 Композитор, музикален теоретик, педагог, обществен деец проф.Димитър Христов /02.10.1933 г. – 26.02.2017 г./, ученик по композиция на проф. Марин Големинов, развълнуван от звученето на т.н. „шопски диафонизъм” – шопски двуглас, създава творби в различни жанрове с различен стил – 2 опери, 3 симфонии и симфонични творби Симфонична поема ,1957 г.; Ария за малък симфоничен оркестър /за струнен оркестър/,1959 г.; Концертни миниатюри,1970 г.; Увертюра с фанфари,1973 г.; „Почти фантазия игра”,1981 г.; „Игра с виолончели”,1983 г.; „Перпетуи мобили ин пианисими”,1986 г.; „Кантилена върху два тона”,1989 г.; „Карусел на страданието”, 1990 г.; „Сриване в безмълвието”,1991 г.; „Нагоре високо търся те”,1993 г.; „Струи, изтича”,1993 г.; „Въздигам се в хаоса”,1994 г.; “„Било е предсказано”,1999 г.; „Тук е толкова тихо”,2000 г.; „Развълнувано нагоре” – за пиано и оркестър, 2005 г.; „Блуждаеща токата” – за пиано и оркестър, 2007 г.; „Просветва – надига се”, 2010г, концерти за инструменти – соло, посвещава творчеството си на различни инструменти и камерни ансамбли: Два танца за тромпет и пиано,1960 г.,”Три канона за три цигулки, съпровождани от три инструмента, които свирят върху три тона”,1981 г.; „Книга за прибавящи се 12 виолончели”,1988 г.; „Януари” за 4 рецитатори и изпълнители на ударни инструменти по Й. Радичков ,1989 г.; „Капят, капят, изкапват…” за духов квинтет /флейта, обой, кларинет, фагот, корна/,1993 г.; „Искам блаженството твое” за флейта, цигулка и виолончело,1993 г.; “Тихо свети и радва” за кларинет и ударни, 2001 г.; Квартет за флейта, виола, арфа и чембало,1972 г.; „Контрабас тръгва към небето” за цигулка, виола, фагот и контрабас,1993 г., за глас 3 песни за бас и пиано, т. Н. Вапцаров ,1961 г.; „Три рецитации с пеене” за баритон и пиано, т. П. Яворов, 1992 г.; „Книга за хор” 21 акапелни канона върху народни текстове за тригласен женски хор, 1982 г.; „3 песни „Едва, едва театрализирани” (акапела),1982 г 

 Проф. д-р на изкуствознанието Димитър Христов изнася лекции в университети в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. Преподава в Музикалната академия „ проф. Панчо Владигеров” полифония, музикален театър на ХХ век и съвременни многогласни строежи, по полифония и съвременни направления в музиката и изкуствата в СУ „Св. Климент Охридски” и в НБУ. Избран е за Доктор хонорис кауза на НБУ /2003 г./ и ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград /2009 г./. От 1969 г. е в Институт за музика/ Институт за изследване на изкуствата, БАН, като от 1989-2005 г. е главен редактор на списание „Българско музикознание”, издавано от БАН, зам. председател на Съюза на българските композитори.

 18 години проф. д-р Ганка Неделчева представя клавирна и камерна музика от Димитър Христов. Тя е премиерният изпълнител на 20 от неговите 32 клавирни сонати, на трите му пиеси за пиано и оркестър /Концертни вариации ”Ероика”, “Agitato in su”, “Toccata vaganta”/, както и на всички негови ансамблови творби за пиано – за 4 и 6 ръце /1 пиано/ и за 4 и 8 ръце / 2 пиана/, на 12 ноктюрни и 4 балади за пиано, на клавирния цикъл „Качулки след страшния дъжд”… Ганка Неделчева свири камерните опуси на Димитър Христов за виолончело и флейта с пиано, както и вокалните цикли за сопран и пиано, две клавирни триа, Концерт №3 „Ангел под небето”. Рядко е композитор от съвремието да се радва на изпълнения от един интерпретатор години на ред! 

. Прави своеобразна „втора премиера” през март 2015 на неговия Клавирен концерт №3 отново със Софийска филхармония и диригента Ст. Ушев, представен за първи път с друг изпълнителски екип 20 години преди това – през 1994.

 Интересът към новото и непознатото, но стойностно музикално изкуство е доминиращ в нейната изпълнителската концепция, която многократно защитава с претворяването на над 100 творби за пиано и камерна музика от български и чужди автори, някои от които са регистрирани като първи записи в БНР. Осъществила е 3 CD за фирмата PENTAGON /Холандия/ и MEGA-MUSIC. 

 Концертира като солист и камерен изпълнител у нас и в чужбина Германия, Франция, Италия, Русия, Гърция, Македония, САЩ, Китай. Участва във всички престижни фестивали в България – “Софийски музикални седмици”, “Варненско лято”, “Мартенски музикални дни”, Фестивал на камерната музика /Пловдив/, ”Musica nova”, “ Pianissimo“, както и на фестивали в Париж, на о-в Крит, о-в Родос, о-в Сими и др. 

 Всред награди на конкурси проф. Ганка Неделчева е с почетен диплом от “Lions Club”, а през 2004 г.– награда за върхови постижения от Съюза на българските композитори – “Златното петолиние”.

 Ганка Неделчева е професор по пиано в СУ “Св.Климент Охридски” и гост-професор в НМА ”Панчо Владигеров”. Автор е на изданията: Христоматия „Училищни песни” /съавтор/, 1994г, Шубертови танци /съставител, редактор и анотоция/ 1999г., Шубертов сборник с клавирни пиеси /съставител, редактор и анотация/, 2000г., четири тома с творчество за пиано на Милчо Левиев /съставител, редактор, автор на анотациите/, 2003-2008г. Член на Шопеново, Шубертово и Скрябиново дружества. Съпредседател на Сдружение „Дейци на изкуството и културата” АРТКООП. 

 През месец октомври 2013 провежда майсторски клас като гост-преподавател в Wangyan piano art school /гр.Чангша, гр Чангдъ – Китай/, води майсторски класове, член е на жури . 

 Разговаряме с проф. Ганка Неделчева:

 – Какво означава според Вашето мнение изпълнението на творби от Димитър Христов – от един жив композитор или от композитор творил през втората половина на ХХ век и началото на ХХІв.?

 – В моя случай професионален и персонален, мисля, че е един голям шанс в пътуването към модерния език да срещна един голям български композитор, интелектуалец. Сам по себе си е една силна интелектуална вселена. Хомосапиенсът се развива, но просто индивидите са различни. Музикалният и художествен вкус на някои не може да прекрачи границата дори на ХХв., а ние сме в началото на ХХІв. Мисля, че модерната музика, модерния музикален език е една нова вселена, която допуща до себе си определени индивиди.

 …Отнася се и до живопистта, изобразителното изкуство – акварел или монотипия с всеки един отпечатък. Различни цветове ще се проникнат един от друг. Нещо подобно се получава при изчакването в рамките под знака на ферматата и под знака на обертоновете. Те са означени от автора и педала е означен. Имаме случаи, в които обертоновия педал, наречен така лично от Димитър Христов, започва действието си от първия тон на композицията, продължава до последния тон на частта. Наслагването на тези звуци осъзнати от изпълнителя е както можем да ги видим в акварела, в монотипията. 

През 2012 г проф. Г.Неделчева реализира компактдиск със сонати от Димитър Христов №28, 29, 30, а през 2013 – с клавирните Ноктюрни от № 1 до №12, записала е КД с 5-те балади, а първият записан КД с нейно изпълнение на творби от Д.Христов е с ансамблова музика за пиано на 4,6 и 8 ръце на едно и две пиана.

  • За БНР нямам толкова много записи, в този смисъл, че са два или три студийни записа на негови творби и архивни документални записи от моите изпълнение на форум „Нова българска музика”. Онова което успяхме да направим с проф. Димитър Христов през 2000 година беше един диск с неговата ансамблова музика изпълнена от мои студенти.

 В моята практика като изпълнител на Христов съм имала една ситуация по линия на Гьоте институт. Получих покана за въвеждащо изпълнение на изложба в Софийската Градската галерия. Казах им: „Музиката, която свиря е много екстравагантна. Тя не може да застане убедително, ако нещо е традиционно” А те: „Ние точно такова нещо търсим! ” И трябва да Ви кажа, че за първи път, когато седнах и свирих в тази зала обкръжена от експонатите в изложбата се получи кореспонденцията на езика от тази изложба на различни изкуства. 

 През 2000 година проф. Христов създаде проект посветен на ансамбловата музика. Покрай тези прекрасни метафорични пиеси, с невероятни титули и страхотно послание, „Скитам се там” за едно пиано на 4 ръце /1998 г./; „Потъвам, въздигам се” за едно пиано на 6 ръце /1998 г./; написа за този проект Соната за 2 пиана на 4 ръце /1999 г./. След пиесата му „Добре дошли при нас” за 2 пиана на 8 ръце /1983 г./; водещо беше как върви звука на клавира на едно пиано за 4 ръце, на едно пиано за 6 ръце – трима пианиста на едно пино, след това две пиана – двама пианиста – традиционното решение за дуо, след това 4 пианиста на два рояла…Имагинерно изчисляваше и каза „Като, че ли ни трябва още една пиеса”. И аз му казвам: ”Понеже всичко върви към квадрофонично звучене на клавира, ще направите ли една пиеса с вдъхновението на това, което правят художниците. Те инсталират един обект в пространството и по най-различен начин моделират”. „Да, Вие ми давате една страхотна идея! На един фестивал съм го наблюдавал. Ще го направя!” „Ама сериозно ли говорим?”. Минава лятото и той дава нотите на една пиеса „Ужасната инсталация” за 1 пианист и трима помощници /1999 г./. Вече всичко застана прекрасно, като организация, като естетическо послание в този проект с ансамблова музика. Започваме със звука на рояла сам пианист, другите трима, които ще участват в различните комбинации върху клавирния звук, правят всевъзможни неща по корпуса, с моливчета, пакостят, причиняват всякакви трансформации на звука на клавира. Изписано е всичко. Имаше звънчета. Това беше едната пиеса, в която имам участие за създаването й.

 „На рецитал през 2000г в НДК в зала 9 Ганка Неделчева и нейни три студентки поднесоха 5 клавирни ансамблови пиеси. Рискът да постави до себе си трите свои ученички като партньорки завърши с триумф. Как постига това като педагог! Блестящ пианизъм, съвършен усет за индивидуалното преживяване на автора, образни изграждания, темброви реализации от най-високо качество. Постигнаха всичко, всичко, което се очакваше. Изваяха музиката до техническо изящество. С категорична сигурност. С артистична радост и струящо излъчване. Беше празник. С две от пиесите се представиха на конкурса „Музиката и земята” през април 2000г. Постигнаха въздействие. Международното жури бе силно впечатлено. Даде им първа награда в камерните ансамбли. Свириха и на заключителния концерт. Предстояха им записи.” – възкликва проф. Димитър Христов в „Книга за проф. Люба Обретенова” от проф. Венелин Кръстев.

  • Импулсът- разказва Ганка Неделчева – дойде от това, че през това време или декември ‘98 или януари ‘99г. той беше поканен от Сачико Кодама,от известното японско дуо Кодама със съпруга си. Те бяха в колаборация с дуо Ганеви. Правят изключителен конкурс за музика за клавирни дуа пиано, в Япония. Г-жа Кодама беше се обърнала към проф. Димитър Христов за да напише пиеси за 4 и за 6 ръце за едно пиано. Написа една Соната за две пиана за тях. От 80-те години е имал една пиеса, „Добре дошли при нас” от 1983 г., която тогава погледнах. Пиесата е за 4-а пианисти на два рояла за 8 ръце. Беше я посветил на дуо Ганеви и дуо Кодама, които гостуваха с концертно турне в България. И в един момент той ми каза през 98 -99 г., концертът в НДК беше по повод неговата 65 годишнина: ”Имате много отговорна идея. Вие ще решите с кого ще я правите.” Съществуваше идея, че ние ще правим диск с американски продуцент. 

 До тогава бях свирила само 12-а соната, в залата на Музикалната академия на форума „Нова българска музика”. Бях съвсем в началото с общуването с неговия език. Когато я изсвирих беше страхотен фурор и мисля, че той беше на ясно. „Проф. Христов винаги е имал добри изпълнители, но такова нещо, никога не е имал.” Предавам думите на голямата и като специалист по история на музиката от ХІХ и ХХв. Киприяна Беливанова, вечна й памет! И нататък, той е човек несъмнено с високи критерии, с естетически възгледи, всичко потръгна, от тази 12-а соната, която изпълних за първи път от неговите творби.

 Виждам какво седи в така изложената нотна фактура. След като съм работила всичко, взаимни връзки, гласовете, фактурните пластове, които иначе изглеждат експонирани в една двугласна фактура, написани само с ноти. Когато виждаше всичко това казваше „Добре сте поработила” и „С Вас работата върви по-леко”. Аз съм третия човек, който е от класа на Люба Обретенова, който изпълнява негови творби, след Искра Манчева и Юлия Запрянова. Той е направил нещо, аз веднага съм го дешифрирала от една смислена звукова формула и така до последно сме имали една съвместна работа.

– Камерната музика изисква ли повече задълбоченост?

 – Камерната музика изисква друга степен на отговорност. Трябва да си пластичен, толерантен, консенсусен. Да работиш за една кауза заедно с още един, с още двама. Ако е соло пиано когато подготвяш един рецитал е сериозна работа. На фона на тези ангажименти, които съм имала с музиката на Дим. Христов, е имало винаги задачи –къде и в коя зала ще е концерта. По принцип смятам, че доминиращата част от публиката е с Викториански вкус. Тя харесва всички тези неща, които са висока класика, романтика, всичко онова като, че ли има повече кореспонденция с тях поради мажоро-минорна система, поради красиви мелодии. Не, че тук ги няма, тук ги има, но красотата е много по–различна. 

 – От какво значение е изпълнението на творби от различни стилове? 

 – Грамадно значение има за това, когато става дума какви са ограниченията, какво се изисква, за да може един пианист винаги да откликва на сериозни задачи. Изпълнителят не може да се ограничи само в една територия. Така смятам. Всеки един, независимо от всякакви клишета, дали ще го нарекат, че той е шопенист, или брамсианец, задължително, този изпълнител, пианист, винаги намира едно така да се каже музикално междучасие, в което да се срещне и с друга стилистика. Дори да се посвети на един композиторски стил ще застине, без да се движи напред. 

  • Всяка неговите творба е различна!.
  • Благодарна съм за този велик шанс да съм избрана от Димитър Христов за негов изпълнител, пианист, в последните години. Въпреки всичко съм правила много неща и с камерната музика, българска музика с цигулка и пиано, с много други изпълнители съм си сътрудничила с модерна музика, предкласична, романтична, всякаква, каквато можете да си представите в рамките на камерно музициране. 

 Проф. д-р Ганка Неделчева партнира на изтъкнати наши и чужди инструменталисти : Стефан Попов, Милчо Левиев, Йосиф Радионов, Ангел Станков, Лидия Ошавкова, Анатоли Кръстев, Симеон Щерев, квартет “Еолина”; Серджу Шварц /САЩ/, Ману Конингс /Холандия/, Джефри Дийн /САЩ/ и др. Ганка Неделчева е гост солист на всички симфонични оркестри в България, на струнния ансамбъл„Софийски солисти”.

  • Ще кажа веднага – сериозната работа върху задачите, които съм имала с клавирната музика на Димитър Христов е доста по обем музика и изисква от изпълнителя много сериозна и задълбочена работа. Но не съм посвещавала цяла година в подоготовката си за концерт, максимум три до четири месеца. В Китай имах рецитал с класическа програма с Бах, с Бетховен, с Моцарт, с Шуберт. Това не пречи. Това беше в един период, когато в лятото имах възможност за тези концерти.

 През 2009 г. правихме юбилей 75 години от неговото рождение. Питаше се „Какво да направя, да повтаряме от предишните години…”.Аз както си седя: „Имате три концерта за пиано, имате три за цигулка, имате за вилончело. Първият Ваш концерт за пиано е възприет със страшен фурор, виолончеловият също, първият цигулков концерт изумително с претворяването на Дина Шнайдерман. Като ценител на Вашата стилистика и естетика, ще ми бъде много интересно да си припомните годините на тези концерти, триумфа с тях и да създадете един троен концерт за пиано, цигулка и оркестър.” „Интересна идея! Какво имате предвид?” Ние си говорихме откровено и благодаря на Бога, за това, че с такъв еродит, с такъв интелект съм имала възможността да общувам и да правя музика. Имаше изключително творческо доверие през всичките тези години. „Можете да си вземете вдъхновение от успеха на тези инструментални концерти, но нямам идея дали това може да стане.” „ Много трудна задача ми давате, много трудна, всъщност е забавна.” И след година направихме премиерата на този троен концерт, в който бяха имплантирани по изключителен начин, структурни единици от всички тези върховни концерти. Той взема тематични единици, наслагва ги, размества ги, движи се иницииран от една музикална формула. Гениално направен троен концерт. 

 През ноември 2009г. изпълнителският екип от проф. Ганка Неделчева, проф.Ангел Станков и проф.Анатоли Кръстев осъществява световната премиера на Концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър от Димитър Христов с партньорството на Софийската филхармония и диригент Станислав Ушев и на Клавирно трио /2014/. 

 Проф. Ангел Станков: Симият Христов е един от надарените с дар слово преподаватели, от когото научихме полифонията, защото ни беше интересно. Неговите произведения са свежи с характерни теми, голяма импровизация заключена в мисленето….

 Проф. Ганка Неделчева: След изпълнението на тройния концерт минаха няколко години. Консултирахме идея. Свършиха сонатите. Изсвирвам последните две от цикъла и той ми даде ноти на Ноктюрно №1 и Ноктюрно №2. „Предполагам, ще има и №3 и №4.” „Да! Свирят ли ви се ноктюрни!”. „На фона на драматургичния ефект, на колизиите в сонатната форма, изведнъж ноктюрно! От къде дойде това?” Всъщност имало е провокация. Той слушал в Гърция един прекрасен диск с Вазовски с ноктюрни на Шопен. Вероятно тази среща с изпълнителското изкуство на Вазовски на ноктюрните на Шопен, е импулса за да направи той нещо с тази малка, миниатюрна форма. Винаги сме имали контакт, и винаги сме се чували по телефона. Когато той написа ноктюрните, телефонира, аз бях на морето и казва: „Хайде, прибирайте се. Няма кой да свири ноктюрните.!” След това защитих моята дисертация за докторант върху ноктюрните от Димитър Христов..

 Изпълнителят не свири механично, пространствено хаотично да поставя някакви звуци. Той ги контролира, той ги проследява, в какви вътрешни цветови съотношения влизат. И това всъщност се състои цялата му работа по време на изпълнението. След като съм свирила, дори в един от случаите Митко Цанев / Ректор на ДМА „Проф. Панчо Владигеров”/ попита ” Ти докато свириш, импровизираш ли?” А аз: „Никога!”. „ Ами,- казва- всичко това, което ти правиш, ако е изписано, то тогава е много трудно!”

  • А обозначено ли е всичко? 

 – Да, да, всичко! Ако, как да кажа, имаше дни, време, работата ми с него ми е дала параметри за едни разположения на нещата в пространства, как да протичат, как да се разтворят в звуковите структури по отношение на времето. Защото всъщност това е спецификата в неговия творчески стил.

 По принцип проф. Христов провеждаше политика да култивира публика за своята собствена музика. И това беше много дълги години. Била съм свидетел на 15 години, в които той правеше едни прекрасни Салони за музика в галерия „Средец”. Там се събираха веднъж месечно изключително интересни индивиди. Много пъти съм свирила там. Запознавали сме ги със негови Сонати и някои други негови композиции. Той отглеждаше, кулнивираше, подготвяше една публика не само с негова музика, на Юлия Ценова, на Мишо Големинов, на много други творци търсещи в други полета, в други параметри. 

 Защото публиката трябва, според мен, да узрее в контакт с модерен музикален език. По-лесно, виждам, че става контакта с художници, със скулптури, които се занимават с това нещо.Тези, които присъстваха бяха архитекти, имаше писатели. Това беше през 90-те. Мисля, че той беше прав като казваше, че тази публика трябва да се култивира и го правеше. Тези хора идваха на абсолютно всички негови концерти със симфоничен оркестър и когато аз свирех. Те получиха комуникация с неговия език. Не защото му симпатизираха като интелектуалец, като ерудит, защото наистина усещаха. Това е много индивидуално нещо- дали имаш или нямаш афенитет, имаш ли желание да общуваш с тази музика. Мисля, че така трябва да остане. Не трябва да има принуда. Кой каквото го влече! Нека да си посвети контакта на тази музика, която харесва.

 През 2014г имах интересна задача, която беше свързана с Яворовото присъствие в българската музика. Тази задача се финализира с концертен проект с титул, заглавие „Поезията на Яворов – вдъхновение за българския композитор”. И тъй като знаех, че проф. Христов има свой песенен цикъл по неговата поезия веднага се сетих за Розалина Касабова, която вече бях чувала как изпълнява творби от Димитър Христов през 2009 г. в камерната зала „България” с трите вокални цикъла с Галина Апостолова. / Двата вокални цикъла на Димитър Христов по поезията на П.Славейков са претворени премиерно на форума „Нова българска музика”’82 г. от изтъкнатите изпълнители, често на нови български творби, Румяна Еврова и Николай Евров- живеещи от 32 години в Австралия. „ В творбите е търсено усещането за известна статичност,…търсени са интонационни връзки между песните, сходни мотиви, дори последования. В очертаване на образите и състоянията се чувства тенденция към повишаване на условността, но при оформянето им с графично яснота, без изобразителна зримост или осезателност, без търсене на конкретни музикални еквиваленти на словото като съдържание” Юлиана Алексиева, в сп. „Българска музика” от 1982 г./.

 Нямах никакво колебание насочвайки се към Розалина, първо защото имах лични впечатления от нея като музикант и второ, защото самия композитор Димитър Христов винаги говореше с адмирации за нея. Първата среща на Розалина с Димитър Христов е инструментална. През 1999 г. тя изпълни „Тъжни джуфки” за две цигулки или за цигулка и акомпанираща виола. А през 2013 г. с нея в рамките на „Салон на изкуствата” в НДК бяха представени и трите вокални цикъла по текст на П.Славейков, Кирил Христов и П.Яворов, писани по различно време.

 Творческият път на Розалина Касабова е богат и разнообразен на изяви. Наред с активната концертна дейност реализира няколко самостоятелни изложби. Кодира в авторската си книга „Музите” със стихове, скрити послания, чиято смисловост ангажира четеца да се потопи в призмата на фундаментални общочовешки познания и опитности от миналото, трансформира ги и поставя във фокуса на загадъчно бъдеще. Продуцира музикално-сценични проекти в София и други градове в страната. Авторският танцов спектакъл „Тайнства” на Розалина Касабова се припознава като ярка изява на Духа. 

 Няколко сезона Розалина Касабова работи с агенция B.D.M.I. като с музиката на Г.Малер, Р.Щраус и др. реализира успешно концертно представяне на рядко изпълняваната опера на Б.Барток – „Замъка на херцога Синята брада” – на унгарски език. Репертоарът й включва музика от всички епохи от Барока до съвременната музика /кантатно-ораториален, симфоничен, камерен и оперен/. 

 Богатата палитра на лирико-спинтовия й глас, овладяната брилянтна техника, както и чудесното театрално и сценично присъствие правят Розалина ценен и желан гост. Концертира с младежки оркестри в България, Германия, Австрия, Полша, Чехия, Италия, Гърция. От 2002 г. до сега Розалина участва активно в концертния живот като солист на различни оркестри в страната и чужбина с творби от Пърсел, Хендел, Бах, Вивалди, Качини, Моцарт, Шуман, Шуберт, Малер, Р.Щраус, Вагнер, Масне, Дебюси, Дворжак, Бърнстейн, Барток, Пуленк, Верди, Пучини, Росини, Бизе, Чайковски, Рахманинов, Димитър Христов, Любомир Денев, Ясен Воденичаров, Иван Спасов, Панчо Владигеров и др. Едновременно с многопластовата й кариера на творец, Розалина Касабова управлява собствена Фондация – „Българско Изкуство – Орфеев Завет”. Повече от десет години /1999 – 2011г./ паралелно с професионалната кариера на певица и виолист, Розалина ръководи своя частна музикална студиа в която обучава деца по цигулка, виола, вокална техника и солфеж, чиито сертификати след издържани изпити пред английски професори се официализират като дават възможност на децата да кандидатстват за обучение в професионални музикални институти в цял свят.

 По време на обучението си в ДМА –София, печели стипендия от “Hochschule für music und darstellende kunst in Wien”- Виена. Там работи със Зигфрид Фюрлингер, но привлечена от големия професионализъм и силно духовно присъствие на известната наша оперна певица Александрина Милчева, Розалина решава да се посвети на вокалната музика. Дългогодишната работа с г-жа Милчева разгръща многопластово тембровите характеристики на гласа й.

 Работата с Евгения Дундекова – вокален педагог, певица, Италия, както и с Теа Каркавалло – вокален педагог, певица, пианист, Италия, дооформят брилянтно белкантовата техника на Розалина.

 Задълбочената професионална музикална подготовка от ранна възраст оформят Розалина като певец–музикант с широки възможности.

 Розалина Касабова: Творчеството на проф. Христов ме впечатли с проникновеност отвъд звуковата плътност на хармоничните превъплъщения. Години наред съм свирила съвременни произведения, защото тази музика ме караше да търся нови светове. Намирам в себе си търсач. Човек на приключенията съм, човек, който търси и продължава да търси, все още. Това ме накара да свиря много съвременни произведения, още като ученичка и студентка.

 Познавам проф. Христов от първи курс студентка в Музикалната академията. Най-близката ми приятелка от Варна, Елена Христова, моя съученичка в Музикалното училище „Добри Христов”, а след това състудентки, беше и още е по линия на Божествения свят, племенница на проф. Христов. Срещата ни беше осъществена от нея. Познавах проф. Димитър Христов от творчеството му. По това време той написа няколко произведения за моята приятелка –Втори и Трети концерт за цигулка. Той ни посвети през ‘95-96 пиесата си „Тъжни джуфки” за две цигулки или за цигулка и акомпанираща виола, когато завършвахме Музикалната академия. 

 Искам да споделя защо ме впечатли. Елена работеше концертите и тъй като живеехме заедно, свирихме заедно, непрекъснато общувахме, музицирахме и разработвахме наши си теории. Спомням си тя многократно ходеше при Димитър Христов и коментирахме как той я учеше. Тя разказваше и все едно съм присъствала на нейните разговори. Стараех се да черпя от всяко знание, което е дадено от професионалист и от доказали се професори и такива величини. Впечатли ме начина, по който звучат произведенията му защото той пресъздаваше, той изказваше емоция. С Елена работихме заедно, свирихме тази музика и преди да засвириме „Тъжни джуфки”, вече имах представа за структурирането на музикалната фраза на Димитър Христов. Заедно с Елена в Музикалното училище учехме композиция при Милко Коларов, а той е ученик на Панчо Владигеров. Още от ученичка научих изключително много за композиционното мислене откъм съвременното представяне на българския фолклор. Също бях посветена от Милко Коларов в поетиката на музиката, от личността на големите български поети. Милко Коларов е една уникално богата личност и докосването в ранната ми възраст, остави голям отпечатък. Този отпечатък няма как да не е трансформиран във времето и да не продължа да търся в тези посоки, в които бях посветена. И за това започнах да пея Малер, Р.Щраус, Шуман, Шуберт, впоследствие Барток. Голяма заслуга за всичко това има моята педагожка, много известна българска оперна певица Александрина Милчева. Тъй като ние двете с Елена Христова бяхме неразделни и сме коментирали и двете сме търсели заедно много от мистериите на музиката. Всичко, което Дим Христов казваше на Елена, тя го споделяше с мен. Концертите ги свирихме заедно.

 Когато започнах да уча оперно пеене при голямата Александрина Милчева, Димитър Христов, в годините, многократно когато ме виждаше непрекъснато ми казваше „Защо спряхте да свирите на виола! Такава виолистка не се ражда. Вие сега като певица, тепърва как ще излезете на сцената?” „ Проф. Христов, усещам, че трябва да пея. Аз не съм забравила за виолата. Просто ми трябва и усещам друга сила в себе си”. След като наскоро бяхме направили с Елена запис на „Тъжни джуфки” в БНР се обърнах към Димитър Христов: ”Дали има цикли от песни и музика написана за глас и пиано”. Той много се зарадва и каза по телефона „Да, Розалина, имам!”.

 Съвременната музика носи както свобода, така и отговорност да е внушена и развита, така ,че тя да носи уникалността на времето, да е представена по най-адекватния начин за да е слушаема. Отговорността е да е слушаема и припозната като красива, любима, предпочитана. Времето на певческата ми кариера, когато съм представила съвременни произведения и всички песни на Димитър Христов, много хора от публиката са ми казвали, че това, което са преживели в залата е като магнетично, като че съм ги потопила в някакъв друг свят и са били в нещо като вид хипноза. 

  • Интересувате ли се от неговата музика, а и от трудовете му, от публиката и от мнението на публиката?
  •  Допитвам се до хората, защото осъзнавам много от рано моята мисия и отговорността ми като музикант, каква е ролята на музиканта. Музикантът не е човек, който трябва да представя себе си, а е отговорен към това, което представя на публиката. За това се старая в живота да бъда чист човек, да помагам на хората, да имам добродетели, които да направят моят храм, моето тяло достатъчно чисто, когато съм на сцената, онова, което минава през мен да е истинско и божествено. Отговорността е много голяма.
  • И най-вече в камерната музика, защото дистанцията между публика и певец е по-близка, а и предназначението на камерната музика е по-различно

 – Чистотата на звука трябва да бъде особено добре преценена и овладяна. Защото когато се изправи човек със 100 души зад гърба си оркестър, тогава може да се опре, може да се опре на 100 души. Когато си сам с едно пиано, тогава всеки дъх трябва да носи своето послание. Фразирането, чистотата, изяществото на звука трябва да е толкова кехлибарено, толкова бисерно, да достига по най-лесния и достъпен начин до сърцата на хората. Тогава съм в най-голямо уединения с аудиторията. Тогава отговорността е още по-голяма. 

 Личността и вещото ръководство на продуцента в БНР Людмила Герова е с важен принос в професионалното съзряване на Розалина Касабова като певица. Тя препоръчва на Розалина Касабова и Елена Христова да запишат в БНР „Тъжни джуфки”. 

 – След записа, години на ред Людмила Герова ръководеше стилово и със съвети за програмата от творби следващите записи. Димитър Христов бе възхитен и призна дръзновението ми да запиша негова музика. За мен като начало на певческата ми кариера тези негови думи ме вдъхновиха да се докосна и до други съвременни произведения, които в годините на певческа реализация ми дадоха широки възможности за интерпретация на съвременна музика. Записвала съм най-много за Националното радио, което ми даде допълнително познание за спецификата на радиозаписа и на това как отговорно да представяш определени конструкции. 

 Защото в концертната зала трябва да притежаваш един вид концентрация – съсредоточване, а при звукозапис се използва друг вид съсредоточване. Ние музикантите от малки се обучаваме на различни видове съсредоточване. Това е като да съсредоточиш ума за да насочиш вниманието си към определена тема. Еманацията и силата на този вид съсредоточена мисъл модулира онази енергетика, която преминава през нас. Защото музиката е вид енергия, но тази енергия преминава през нашите тела, през нашите вибрационни тела. Т.е. вибрацията се трансформира, като тя бива акумулирана от други пространства. Т.е. ние трябва да бъдем обучени и да сме много стриктни в това как акумулираме и как трансформираме. Защото трансформираната енергия ние я предаваме на публиката и това е отговорността.

 – Текстовете от големи поети от какво значение са?

 – Във вокалното си творчество Димитър Христов винаги е подхождал с респект към поетите, чието творчество той претворява в синкретично взаимодействие. Музикалният текс е театрализиран, макар драматургично носи образи послания чрез поезия.

 – Дали изпълнявате негови произведения и на други концерти?

 – Удоволствие е и даряващо ни творчески полет и свобода за комуникация с творческия гений на автора. Един изпълнител не учи произведение за да го изпълнява еднократно. Зрелостта на изпълнението и неговата интерпретационно развитие във времето дообогатява музикалната тъкан, плоди идеите на автора. Музиката на Димитър Христов е в сърцето ми и във всеки един момент съм готова да я поднеса с нов устрем, докосва публиката чрез мирогледа на един изключителен творец мъдрец. 

 Усещането за свобода и полет над музикалната фраза ме мотивираха да разговарям с проф. Христов през 1994-5г. за характеристиките на звуковие му търсения. Вероятно съм провокирала желания да търси нещо различно с това, което подготвяхме за сцена. След като с Елена Христова записахме за БНР „Тъжни джуфки” за две цигулки или за цигулка и виола, Димитър Христов беше много впечатлен от изпълнението на онези дълго държани флажолетни тонове, които на пръв поглед в партитурата не бяха натоварени с онази ефектност, която носеше партията на цигулката.

 Предизвикателството да съзерцаваш в необятното чрез дълги и протяжни тонове отвори в душата ми канал за връзка с менталното въздействие композитор- изпълнител. От този момент нататък аз бях спечелена за осъзнатост, че чрез музиката на Дим. Христов бях се докоснала и ще навлезе в полето на духовните измерения, които търсех. Многократно съм разговаряла с проф. Христов задавайки му въпроси за проникновеността и съзерцателната менталност. Отговорите винаги бяха обвързани с прагматични теми и структури. Не съм срещала музика, която да ме провокира да търся в посока на различни нива отвъд материалната видимост. Това е една изключтелна творческа провокация, която категоризирам като изключителност на композитора Димитър Христов. Дарбата е искра, която не е ангажирана на всяка цена веднага с успеваемост. Прозренията и далновидността на дарбата се развиват във времето благодарение на изключителното трудолюбие и самовзискателност.

 Проф. Лидия Ошавкова – Концертът в края на м. септември 2017г. в СБК, посветен на творчеството на проф.д-р Димитър Христов беше вълнуващо преживяване в присъствието на сина  на композитора с неговото семейство, изпълнители и почитатели на творчеството на Маестрото. Сонатата за флейта и пиано вече бяхме изпълнявали с Ганка Неделчева, преди около 8 години. Този път като че ли вникнах по-дълбоко, с по-ясно разбиране за идеите на композитора, тематичния материал, структурата на произведението……Свирих с голямо удоволствие и съзнанието, че трябва да „предам нататък “ това, което съм почувствала и обхванала…Всичко това със задълбоченото партньорство на Ганка Неделчева. Присъствието на композитора /като отсъствие/, се усещаше по-скоро по време на репетициите…тъй като преди  първото изпълнение, както и в подготовката на „Красиво по две“ за флейта и арфа, той винаги присъстваше, обясняваше и насочваше….. Ще ми липсва много тази благородна, високо одухотворена личност, с тънкия хумор, усмивката и интелектуално присъствие !… 

 –  От какво значение е изпълнението на съвременна музика и българска съвременна музика?

 – С любопитство и интерес се отнасям винаги към съвременната музика ,без обаче да я поставям на първо място в репертоара ми… Български произведения за флейта, които високо ценя, подарявам редовно на мои колеги от САЩ, Франция, Италия…, както и включвам задължително в програмите на моите ученици и студенти! Това са П.Хаджиев, П.Владигеров,В.Казанджиев, Л.Борисов, М.Коларов, М.Вълчанов, Ас.Карастоянов, Ал.Йосифов, Ив.Жеков, Г.Зл.Черкин, Л.Николов, П.Стоянов…. 

 – С какви чувства и мисли, проф. Анатоли Кръстев, се заемате с изпълнения на творби от Дим. Христов?

  • Първо съм българин и моето чувство и дълг към националната култура е много силно. По тази причина съм изпълнил за първи път огромно количество творби. Както стои въпроса, най-изпълнявани български композитори на първо място са от българските изпълнители. Винаги съм изпълнявал негови произведения с голям интерес.

 Преди години- 25 участвах като „озвучител” на муз. примери на негова лекция посветена на сюитите от Й.С.Бах. Той коментираше творбите. Чух от него прости песенни описания и формули на структурата на творбите от творчеството на Бах. Пред меломаните, не до там просветената публика говореше за структурата в творбите от Бах. За първи път чух да казва, че не можем да очакваме мелодически строфи, които са като в творчеството на Шуман, Шуберт, Григ, Мусоргски и Рахманинов. Той казва на публиката подходящи по романтичен и емоционален подход, без да осъзнават, че е така, а пропускат да видят в полифонията на Бах, че тези структури имат много по-сурово звучене. Въздействието на тези по-сурови структури от бароковата музика идва от програмно музикалната драматургия в клишето, на която се крие огромното въздействие. Това е една от причините да изпитвам интерес към неговата музика. Виждам в неговите творби подсказване на стил на изграждане. Това обяснява интереса към неговото творчество.

  • Като концерт ли мислехте участието си в концерта през м. септември в залата на СБК, където имате скорошни спомени от Ваши и негови изяви?
  • Това беше авторски концерт, организиран от неговия син. Беше възпоменание, в памет. Когато изпълнението е пред публика винаги е концерт. След концерта се замислих с въпроси без да намеря отговор.Финансирането на концерта беше от сина му, а съюза предостави своята зала. Това не е предназначението на Съюза на композиторите. Единственият отговор, без да прозвучи пресилено е, че имам чувството, че проф. Димитър Христов е изпреварил времето и неговата музика ще е разбрана в последствие. Изпълнихме с Ангел Станков и Ганка Неделчева Трио №2. Мисля, че изпълнените произведения би трябвало да са записани от БНР, където има най-вече записи от изпълнения на концерт.

 – От какво значение е за Вашите изяви когато се посвещавате на съвременната музика, българска и изпълняваните творби от Д.Христов?

  • Ролята на един изпълнител се състои и в това да изпълнява образци на националното и съвременно творчество, състои се от т.н.”големия репертоар” от творби от ХVІІІ и ХІХ м. и от произведения от ХХ в. Лично не разделям музиката на съвременна и несъвременна. Музиката или е добре представена и написана от професионален музикант за да е хубава. Лично смятам музиката на Димитър Христов за музиката на бъдещето и тази моя увереност идва от впечатлението, което безпогрешно разчитам в съвременната публика. А не в спонтанната и искрена реакция, както бихме се учудили на утвърдено стари и съвременни композитори. Чувал съм, че творчеството на композиторите, муз. творчество, преминава през цедката на времето. В този процес много творби и имена на композитори се оказват забравени. Изхождайки от професионализма и таланта, с който са написани произведенията на Димитър Христов, съм сигурен, че него подобна съдба не го очаква. Съвсем ясно е, че не държа студентите далеч от съвременната музика.
  • Проф. Ганка Неделчева: Смятам, че истинския живот на композитора Димитър Христов започва сега, тъй като отпадат всякакви плюсове и минуси спрямо човешката активност и остава чистата зона на творчеството на Димитър Христов с нейното могъщество.

 През 1976 г. за сп. „Паралели” разговаряхе с Димитър Христов, тогава зам. председател на Съюза на българските композитори, в Института за музикознание към БАН, преподавател по полифония в БДК -ДМА „проф. Панчо Владигеров”, Генерален секретар на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО / по това време обединило 58 национални комитета за музика от всички континенти и 18 международни организации за различни видове музикантска дейност, Международно дружество за нова музика, Международна организация за музикално образование и др./ :

 „Международният съвет за музика при ЮНЕСКО- разказва Димитър Христов – се стреми да организира по-добре световното семейство на музикантите, да внесе повече порядък и смисъл в дейността му. Това е международна организация с международни проблеми. Но и в нея хората остават все пак хора- със свои мисли, със свое сърце и амбиции….А светът е достатъчно сложен, едни и същи проблеми намират десетки различни решения.” 

 Към въпроса за националното звучене, вълнувал през 30-те години на ХХ в. такива величини като Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Марин Големинов, Любомир Пипков…

 „Националното звучене не е въпрос на някаква артистична суета, ревю на домашни одежди, а желание да влезеш в сърцето на своя народ, в емоционалния му мир, да го направиш свой, да го изнесеш напред, пред света…. Ще отидете ли на концерт с японска музика, за да чуете нещо, което сте слушали в Кьолн или Виена или Лондон? В този усилен културен и духовен обмен всеки влиза с нещо свое, за да бъде равностоен партньор. Всеки е длъжен да предложи своите ценности….Иначе би било такава скука.

 Отдавна, отдавна още се влюбих в шопската диафония. Това не бе любов от пръв поглед, а дълго очаквано, търсено преживяване. И днес не се отказвам от него, радвам му се! И както обикновено става, тази любов ми донесе много грижи и тревоги, но все творчески – бих казал дори, сладки! Какъв удивителен звуков материал е шопския двуглас! Силен, ярък, звучен и най-важното – асоциативно свободен от съвременни художествени спекулации, податлив на ново преосмисляне. Благодарен съм на нашия народ.

 Музикалното творчество не може да произвежда материални блага, но то заедно с другите изкуства – формира емоционално-образния мир на производителите на материалните блага. Именно емоциите са теренът на нашето действие, стихията ни. Когато посягам към нотния лист …цял свят дефилира пред мен, с проблемите си, мислите си, с радостите си или болките си, весел или печален. Най-голяма награда получавам тогава, когато творбата ми донесе някому радост.

 Нова за нас днес е вътрешната освободеност, спонтанната художествена активност, която младежта възприема като поведение. То ще рефлектира и по-нататък върху цялостното художествено съзнание на младите хора.”

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.