„Симо Лазаров сред звездите и музикалния авангард”- новата си книга журналистката Силвия Стефанова представи през м март в една от книжарниците „Хеликон”. През 2018г. д-р Росица Бечева в студио „Музика” на зала „България”  представи книгата си изследване „В света на електронната музика на Симо Лазаров”.

проф. Симо Лазаров и доц Росица Бечева

По повод 40 години Студио за електронна музика в България Симо Лазаров споделя:

„Ако има начин да чуем цялата оригинални продукция правена в Студиото за електронна музика при БНР ще ни трябват 5 милиона и 381 529 секунди! Поне това беше равносметката в отчетите. А времето е в секунди, защото синтезирането на оригинални звуци е трудоемка дейност и поне в началото, когато за синтезирането със синтезатора СИНТИ 100 на 20-30 секунди полезен звук бяха необходими два работни дни. Разликата между аналоговата и цифровата техника е, че сега компютърът може да се програмира и да запаметява. А тогава, много труд и време беше необходимо за генерирането на един звук!

Излишно е да споменавам, че за това – електронната музика – в различните й превъплъщения – да си намери своето място в радиоефира заслуга имат всички: тогавашните радиоработници – от инженерите и техниците, музикалните редактори, тонрежисьори и музиканти, журналистите, техническите сътрудници, които подкрепят тази дейност – до слушателите, които намираха начин да изразят своето мнение.

Нечувано – но факт! Когато през тези години в българските музикални терминологични речници се пише, че…”електронната музика се явява дехуманизирано изкуство създадено и контролирано само от интелекта. Тази програма на електронната музика определя и нейната философска същност на дълбоко антихуманна и реакционна проява в буржоазната идеология” студиото за електронна музика към БНР функционира активно, оборудвано с такава мощна апаратура – какъвто е синтезатора Синти 100, с който синтезатор разполагат само радиото в Белград и подобно студио в Лондон.

В тази равносметка не могат да влезнат много творчески терзания, времето за разговори, обмяна на мисли, идеи, творчески спорове, които дават цялостен облик на един творчески процес. Още повече когато човек има чувството, че е първи, че трябва да се създават нови критерии за българския слушател за нещо ново, нечувано до момента.

Трябваше много да се учи, да се създават нови умения за работа, да се поеме отговорността за създаването на нова звукова школа, която да направи лесен достъпа на всеки музикант, композитор и музикален редактор до сложната апаратура….Днес – 40 години по-късно нещата стоят съвсем различно. Всеки може да продуцира със собствения си компютър. Критериите за звук са коренно променени. Всеки слушател има свое усещане и предпочитания за звук, който трябва да изразява идеите и посланията на твореца.”

С качествата си на добър организатор Симо Лазаров успява да привлече около себе си през онези години много професионалисти – музиканти, композитори, инженери, режисьори, журналисти и писатели, които дълги години са съпричастни на идеята за реализиране и популяризиране на българската електронна музика, оставили следа в създаването и развитие на нова музикална и културна среда.

По повод 40 годишнината на Студиото за електронна музика към БНР, в  Студио 1 на БНР публиката имаше изключителната възможност да присъства на грандиозен концерт спектакъл – концертното изпълнение на „Божественото начало”  – мултимедийна оратория – импресия за синтетичен симфоничен оркестър, хор, солисти и електроника от Симо Лазаров! С диригент Георги Петков, солисти Соня Маринова, Росица Панайотова, Камена Балканска и Студенстки хор”Фолк-джаз формация” при НБУ, камерен хор „проф. Г.Робев” с дир. Нели Трошанова и Народен хор при НМУ ”Л.Пипков”, синтезатори: Симо Лазаров, Росица Бечева, Дариан Георгиев, Николай Плачков, виола: Стела Атанасова, виолончело: Светослав Дерменджиев, тимпани: Белчо Христов, тромпет и шофар: Александър Салапиев, перкусионна група на НБУ с ръководител Венко Поромански, Димитър Василев, Венцислав Иванов и Боян Боянов, студенти по актьорско майсторство – департамент „Театър” на НБУ, техническо и програмно осигуряване: студенти от модул ”Компютърно музициране и тонрежисура” и УПИЗ за компютърно музициране, компютърна звукообработка- БФ на НБУ с ръководител Венцислав Йорданов.

„Божествено начало” е произведение – споделя Симо Лазаров – посветено на величието на природата, възвисяването на човешките идеали, необхватността на нашето съзнание и непобедимия човешки дух, музикално пресъздадени с традиционните и съвременни изразни средства, чрез които се пренасяме във Вселената на асоциациите, потапяме се в атмосферата на имагинерните представи и се издигаме на пиедестала на човешката доброта.

Божественото начало – проф. Симо Лазаров

Противопоставянето между доброто и злото от живота като контрапункт са залегнали в музикалната идея и ни карат да се замислим и върху нещата от живота в микро и макрокосмоса на всеки от нас….

Звуковата картина създадена от синтезаторите, солистите, хорът и перкусионистите, партиите на цигулката и виолончелото допринасят за изграждането и развитието на музикалната драматургия, вокалните партии на оперните певци извисяват и ни оказват медитативно въздействие. Мултимедийното изкуство, ви-арта и съчетанието на светлина и лазери допринасят за цялостното въздействие на спектакъла.

Музиката в своята културно-пространствена и историческа съдба се преплита с историята на изкуството изобщо.

Концертът представлява и своеобразен „дебат” обмен на изразни средства и технологии, които допринасят съществено за извеждане основната идея на „Божествено начало:

• Божественото начало в природата
• Божественото начало в изобразителното изкуство
• Божественото начало в музиката
• Божественото начало в смисъла на Съ-Творение /Бог-талант- и творец/
• Божественото начало на всеки от нас

…като пътешествие отвъд сетивата до най-фините възприятия на публиката”

С 2500 концерта самостоятелно и с различни състави на камерни и големи световни концертни сцени и международни форуми, с грандиозни спектакли израз на неизчерпаемите идеи и богата музикална мисъл, Симо Лазаров достойно доказва името си на съвременен, оригинален, търсещ творец.

Симо Лазаров обединява творческите дейности и работи в няколко направления: композиране и изпълнение на оригинална електронна, електроакустична  и компютърна музика и специално посветена на деца, музика за кино, театър, радио и телевизионни постановки, студийна и концертна дейност у нас и в чужбина, участие в наши и чужди фестивали и конкурси за електроакустична музика, както и създава първите български фестивали за електронна музика и мултимедия.

Дискографията и библиографията на Симо Лазаров е наситена с интензивно творческо вдъхновение изразено с различни идеи:  издадената през  2004 от БНР и музикална къща SYNTHI music- Tel Aviv антология от 30 компактдиска с авторска музика, около 300 музикални творби от всички жанрове и форми, обединени в 9 дългосвирещи плочи, 32 CD албума и 11 DVD албума, музиката за 7 пълнометражни и около 90 късометражни филми, около 30 театрални постановки и около 20 касетъчни компилации, 18 книги, над 60 научни публикации.

Проявените от  ранна детска възраст музикални, а след това и технически способности Симо Лазаров развива и се изгражда и като водещ специалист в областта на електронната музика – изкуството, свързващо двете сфери от човешкия живот – музика и техника,  като преминава през различни етапи на инженерното си и музикално образование в Прага, овладява изпълнителските умения на орган от Иржи Ропек. Следва електронна музика при проф. Рудолф Ружичка, добива опитности в електронните студиа в Братислава. След като завършва техническото си образование в София е в  курсовете по композиция на Пиер Булез в ИРКАМ-Париж.

– от 1977  преподавателската му и педагогическа дейност преминава в курсове по тонрежисура, звукотехника, звукова култура и електронна музика през Музикална академия, Техническия и Софийския университети, през множество летни школи, за да инициира и създаде по собствена методика и школа през 1996 в Нов български университет, където понастоящем е професор, единствената в България специализация по компютърно музициране.

– от 2004 г. е директор на Научно-практическото и изследователско звено за компютърно музициране и компютърна звукообработка към НБУ, което звено от 2016г. прераства в Център за компютърна музика и саунд дизайн.

–  през 2017 г. е номиниран за Наградата на Ректора на НБУ за активната си  музикална и организационна дейност

–  от 2002 г. е артистичен директор на българското  издание на Международен  форум-фестивал ВСЕЛЕНАТА на КОМПЮТЪРНАТА МУЗИКА

– от 2013 г. е председател на секция «Физическа, електро- и музикална акустика» (ФЕМА) към Федерация на научно-техническите съюзи в България

–   от 2014 г. е академик на Българска Академия на Науките и Изкуствата.

–   от 2015 г. е почетен професор на Нов български университет.

Към получените  множество български и международни награди през 2008 година Симо Лазаров е с наградата на Националния дворец на културата «Артист на Салона  на изкуствата»  за цялостна творческа дейност и наградите на ръководените от него екипи «Кристална лира» на Съюза на музикалните и танцовите дейци в категория «Звук и звуков дизайн» през 2016 и 2017 г. както и през 2018 г. «Златна лира» за цялостна творческа дейност.

Разговаряме със Симо Лазаров:

–         Мислил ли сте с какво настроение сте в годината на Ваш юбилей, а и 45 годишнина от създаването на Студиото за електронна музика в БНР?

• Това е една годишнина, 45 години откато се отчита началото на електронната музика в България, защото началото беше положено в студиото на БНР през 74-а година когато беше открито студиото
• И защото тогава е купено Синти 100?
• И защото тогава е купена апаратурата, без която не може да се прави никакъв друг звук освен електронен. И това беше хубавото, че полагането на тази дейност е иновативно, беше нечувано и невиждано в тези години. Така, че това начало беше много интересно защото за първи път положихме началото на този вид звукоизвличане. Това е аналогов синтезатор. Аз свиря на  инструменти от 5 годишен. Тогава търсеха човек, който има музикални възможности и инженерно образование. И аз се оказах най-подходящ за този случай.
• Вие ли участвахте в покупката?
• Да, аз участвах.
• Като експерт –
• Инженерното образование за мен беше много важно, защото идеята за електронна музика е свързана с техника. Техниката трябва да бъде много добре позната, за да може да бъде овладявана независимо дали е от музикант или от човека, който свири. В случая това ми помогна за бързото и качествено овладяване на нещата. Бях първият в България, който започна да учи тези неща и ги изучих много подробно, защото аз трябваше да уча другите.

Още повече, че имаше вече един такъв, по-малък, който за по-малко от година вече бях изучил и вече трябваше да се премине на супер професионална основа, както и стана.

–         А по-малкият радиото ли купи?

• Радиото, защото тогава бяха много скъпи. По тази причина не беше възможно човек да си го закупи. По-късно поевтиняха, но в началото ‘72-‘73 година бяха невероятно скъпи.
• И огромни

–      И огромни като обем и като възможности! 400 квадрилиона бяхме изчислили с математици, че има възможност да възпроизведе като различни звуци.

• Включват ли различните тембри?
• Тембър – звукът, това е тембър!
• Вие във Вашите творби не търсите наподобяването на  тембъра на отделните акустични инструменти, на оркестъра, а търсите отделния, различен вид звук

–          Нов тембър! Няма смисъл да се имитира нещо, което така перфектно съществува – цигулка, тробмон, саксофон. Тук трябва да се използва и това беше интересното, че се ползва нов звук, нов набор от честоти, които създават нов тембър. И по този начин звукът, който се чуваше беше по-различен.

–        Изключителен напредък е, че никога не  се стремите да имитирате акустичен звук!

• Имаше тогава схващане, когато се появиха синтезаторите с клавиатура, че синтезаторът може да имитира пиано. Защо?! Смисълът на думата синтезатор е да синтезира нов звук, а не да имитира пиано!
• Т.е. Вие никога  не сте смятал, че класическата музика изпълнена и претворена с акустични инструменти е конкуренция на електронната или електронният звук трябва да замести и измести акустичния звук?
• Никога! Тогава правих много лекции посветени на електронната музика и много хора ме питаха, ще измести ли електронния звук акустичния? Едното с другото няма нищо общо – освен хубавата музика. Безсмислен беше този въпрос и както се уверихме по-нататък електронният звук попълва звуковата картина, а не измества акустичния.
• Звучат на една сцена или на запис.

На заключителния концерт /24.03./ в камерната зала „България” от майсторския клас „Арфата – извор на вдъхновението” VІІІ, „Космично и романтично” на Сузана Клинчарова към НБУ за първи път 8 участници от 9 годишни до студенти са на сцената заедно с електронна музика на живо със синтезатор! Забележително изпълнение на новите сръчни и бързи елфи с ювелирното и стабилно ръководство на уникалната със своето звукоизвличане и интерпретационни и педагогически възгледи Сузана Клинчарова /почетен професор на НБУ/, от най-изтънчените, със собствен стил арфисти, със световно признание.  Възхитиха публиката младите арфовиртуози по пътя на съвършенството и ненадмината проф.Сузана Клинчарова!  След  възторга от популярната, прозвучала с ефирна лекота „Сарабанда” /аранжимент Сузана Клинчарова/  из „Класично и романтично” от Панчо Владигеров, по повод 120 години от рождението му, плениха публиката със съвършеното интерпретиране на подходящо подбраните за изява на наученото и способностите творби от Феликс Годефроа – „Еоловата арфа”, Алфонс Хаселманс – „Приспивна песен”,  Марсел Турние – „Танцьорката Лолита”, „Четири прелюда” и „Джаз банд”., а след това по аранжимент на Симо Лазаров изпълниха интерлюдии на тези творби с д-р Росица Бечева /гл. ас. в департамент „Музика” в НБУ/ – на синтезатор.

–    По принцип предизвикателството беше – проф. д-р Симо Лазаров – от своя страна, че е акустично и друга страна, факта че свирят малки деца и то за първи път на живо със синтезатор.  Имах предвид тяхното виждане за съчетание и ансамблово съчетание, тяхното виждане за да се съчетава и с ансамбловото свирене. Изпълнението със синтезатор беше не толкова на композиции, колкото на аранжимент. Темата е в творбите за акустично претворяване и  аранжираш темата. Сузана ръководи изпълнението и Росица и аз свирихме на синтезатори.

• А защо са двама – един на сцената – д-р Росица Бечева, а Вие пред публиката в залата?

–        Разбирам въпроса ти. Единият трябва да прави акустичния баланс. Това е съвсем друг баланс.  Каквото чува публиката, на сцената не се чува. Техниката трябва да бъде много добре позната, за да може да бъде овладявана. 

–      По тази причина ли, когато има електроника винаги има един тонрежисьор, който е там където е публиката.

–      Да, задължително, защото така прави общия баланс. Иначе на сцената е едно, а при публиката – друго. Комбинирането на хор или гласове акустично с електронно е нещо фантастично защото акустичния истински звук се комбинира с този на електронния звук.

–       При Вас съчетанието на музикално образование с техническо дава нов вид  философски замисъл и изявата й. Основното любовта ли е, което Ви вълнува след като много от Вашите творби сте посветил на любовта?

–     Погледнато глобално по-скоро при мен музиката, която съм правил да е концептуална. Стълкновението между Доброто и Злото съществуват в основата на нещата, които противопоставят

• Мислите ли че злият човек би могъл да е гений или така се заблуждават хората и за това тръгват по неговия път?
• Трябва да се слага бариера за лошите мисли, за лошите помисли и доколкото съм успявал така да внуша това чрез музика се е получавало, поне що се е отнасяло да тези, които са ходили на моите спектакли.
• Часове музика заливат с любов на тези спектакли и концерти!
• Да, това също е била тема, както и за Човечеството –
• И израз на хуманизъм!
• И концерта, в който включих природните категории – огън, вода, въздух, земя, като нещо, даденост, върху който изграждаме нашия живот. След това духовното начало у човека, Божественото начало, посветил съм на любовта на двама влюбени балетна музика за синти, пиано и двама влюбени, все спектакли които носят някаква идея, възхваляването на човешкия дух, издигането на пиедестал на доброто у човека, т.е. доброто у човека, не в смисъл на хепи енд, а в смисъл на доброто у човека, което преобладава у него, доброто в смисъл на тази нишка или генерално съпътстващо музикалната драматургия е залягало винаги в моите произведения.
• Интересно ли Ви е било, че тези инструменти, машини, компютри или електроника се променят?
• Технологията го изисква. Както съвършенството на акустичните инструменти е било цел на конструкторите на тези инструменти, така и целта на конструкторите на тези съвременни устройства, да ги наричам, изискват развитие. Отделен въпрос е, че това развитие е много по-бързо, отколкото сме си го представяли. Технологиите позволяват, дават възможност за бързо развитие.
• А развитието е това, че преди електрониката генерира всеки звук, а компютрите помнят генерирането на всеки звук. Това ли е главното в развитието?
• Винаги развитието е било в управлението на звука. От една страна създаването на звук, който да е богат, качествен, от друга – определянето на звука. Един цигулар свири с неговите щрихи, а отначало електрониката нямаше тези възможности. Сега вече чрез различните устройства от различен вид електрониката  се постига това. Компютърът е един помощник, който води да обедини  всички инструменти в едно цяло, както в оркестъра. Всеки инструмент си има своя специфика.
• В залите на Център за компютърна музика и саунд дизайн в НБУ има различни инструменти ли?
• Всеки инструмент има своите особености и за да е качествено, да ги ползваш максимално, трябва да овладееш тези възможности. И в зависимост какво искаш да получиш като готов звуков продукт, и от тази гледна точка се ползват различни инструменти. През 50-та година  Щокхаузен  наименова  в Радио Кьолн –ELEKTRONISHE MUZIK електронната музика. Звукът който слушаме, защото ние сега музиката,  която днес се слуша по дискотеките, те също я наричат електронна музика, не е стила електронна музика, която Щокхаузен преди 70 години е измислил.  И за това днес ние се опитваме да въвеждаме термина „електронно звукоизвличане”. В дискотеките правят стила електронно звукоизвличане, това не е стила електронна музика, отпреди 70 години.

В Центъра има различни видове инструменти от различни поколения с различни функции, което дава възможност на студентите да се запознаят с различни инструменти.

• Защо трябва да знаят различните поколения – това е история-
• Ами точно така , трябва да знаят историята. Нищо не почва от днеска. Всичко започва от някъде и те трябва да знаят как е започнало. Базата, върху, която всеки може да си направи своите изводи и да създаде инструмент. Когато иска да създаде инструмент трябва да знае принципите. А принципите са в началото. Принципите не са се променили за създаването на звука,  управление на звука. Само че средствата са променени. Целта на управление на звука е в посока максимално извличане  на звука. Както всеки инструмент – тромпет,  има свой начин, подход на извличане на звука. Тук е същото. Клавишите са нещо условно. Една октава може да бъде разделена на 12 както е в темперирания строй. Тя може да е разделена на четвъртоновата система на осемтоновата система. Между два тона, между два клавиша да има 8 тона, както е в индийската музика, а и в българската. Микротоналността е вече достъпна. Тя се програмира. Клавишите са 12. Възможностите са толкове големи – както го помисли така можем да го направим! Отваря невероятни хоризонти за работа.
• А изкуственият интелект има ли място при създаването на такава музика?
• На този етап, според мен, няма място защото, започне ли той да мисли, каква ще е ролята на човека-творец? Дадем ли всичко в ръцете на компютъра какво ще прави човека, ще е излишен?
• Тогава „ще седи с крака на масата” или  цял ден в люлеещ се стол-
• Някои правят така! Те разчитат на това, което е записано, написано, програмирано предварително. Обаче истинският музикант и изпълнител има необходимост от творчество, твори, той да създаде! Да кажем най-актуален пример: има изготвени  готови СЕМПЛИ. Ама друго неща е ти да си създадеш. Защото, това, което е готово всеки ще го ползва. А това, което ти ще създадеш, както аз правя, ще е само мое.
• Каква е целта на Центъра за компютърна музика и саунд дизайн?
• Има за цел обучение на студентите по компютърна и електронна музика, напоследък и ди джеи. Диджеят също твори като може да смесва готова музика и начинът по който я смесва има своя естетика. Тази естетика е много важна защото трябва да се внушава на младите хора. Нещата са многопосочни. Естетиката в електронната музика е нещо много важно.
•               И на това ги учим студентите – различните обекти каква музика си представяме, трябва да звучи за да помага на съответната дейност. Това е предмет и при нас това са курсове. Курс по електронна музика, по саунд дизайн, по практически упражнение и мн. др. курсове.
•      –       Преди това трябва ли да са завършили нещо?
•     –        Не, не. Те идват тук, някой знае техника, някой музика, някой знае и двете, някой нищо не знае. Ние започваме индивидуално с всеки. Това, което не знае- да го научи. Ние имаме доста желаещи, защото е много модерна специалност.  От 96-а съществува тази специалност, от 23 години и имаме общо около  800 – 900 , не съм ги изброил, завършили студенти.
•              Общо взето музиката е водеща за всичките дейности, които ние правим, независимо от коя гледна точка ще го погледнем – независимо от технологична или от музикална гледна точка. Ако го погледнем  от технологична гледна точка трябва да сме много наясно с общия ракурс, с който се работи. Разбира се това не изключва и другото, принципите на музиката. Т.е. нашата задача тук е да ги научим на принципите на музиката, на всичките правила, която една композиция изисква да има.

–        А какво Ви занимава, интересува, намирате ли нещо ново?

• О, винаги намирам. В момента работя  върху моето хоби, защото е ваканция. Моето хоби е  да монтирам  многото видеозаписи от концертите, които съм правил и правя, режисьорска дейност, със съответните акценти, съответните внушения. Тъй като един концерт записан по един начин може да придобие съвсем друго звучене ако се монтира по правилния начин. В момента монтирам стари или по-нови концерти както аз съм си ги чувствал и представял, а не както някой режисьор, който няма отношение към проблема толкова, колкото аз имам отношение. И всички  около 600 записа вече могат да се видят в you tube, което е много полезно. Там има обратна връзка. Интересувам се защото работим за публиката. Освен за наше удоволствие, работим за публиката защото това послание, което ние изпращаме, трябва да се приема и то в повечето случаи
• Какво е важно за тези, които сега учат електронна музика?
• Трябва да разберат, че всичко не започва от тях в момента. Готовите програми са направени от някой друг. Те трябва да изучат принципите на музиката, теорията на музикалните елементи и от там нататък да изградят свой стил върху това, което са научили.
• А техниката?
• И технологията, разбира се.
• Не е ли задължително да са завършили и техническо обучение?
• Техническо, не!, в този смисъл технологично – да! Ние сме за изучаване на музика  и технология. Днес казвам, че ги учим на 100% музика и 100% технология. Всичко трябва да се знае. Това са две сфери на човешкия живот. Те трябва да са имплантирани по такъв начин една в друга, че да се получи продукт, на който твореца да не е единствения слушател, единствения си слушател на своите композиции. Все пак малко от малко трябва да е разбран или рабиран. Младите напред, да действат с всички сили, защото сега е времето!

На Международния София филм фест след прожекцията на филма „Дворците на народа” с музика от „Градът” на Симо Лазаров  –  концерт от 23 ч. във фестивалния център ”В парка”от живо изпълнение на електронна музика на творбата „Градът” от Симо Лазаров, с публика от няколкостотин младежи, правостоящи, един до друг, някои с чаши питие в ръка.  Документалният филм „Дворците на народа”/2018, България, Германия, Румъния, реж. Борис Мисирков  и Георги Богданов/  посветен на НДК, в Москва, Белград, Букурещ беше от програмата на Master of Art – ІV, филм фестивал, посветен на документални филми за изкуството и творци на изкуството

          С творбата „Градът” първата дългосвиреща плоча  с електронна музика в България, създадена  през 1984 г. – и издадена в троен тираж поради големия интерес,  и до днес е смятана за повратна точка за навлизането на електронния звук в интонационната среда и музикалната практика в България.

• „Градът” е едно мое произведение, което е правено преди 35 години.
• И не е променяно!
• Не е променяно. Разбирам, освен това, че е известно, защото има много гледания в You tube. Ползвали са го във филма „Дворците на народа”. Режисьорите бяха слушали музиката и им допаднала!. Предоставих им една част от произведението ми.  И нещо друго – разказваше се за българският дворец на народа – НДК, а в НДК съм имал много концерти!
• А концертът след прожектирането на филма?
• Във филма са ползвали част от произведението, а в този концерт го направихме цялото произведение „на живо”. Едно е на запис, друго е на живо в залата, ти си го гледала, с хубаво осветление – стана като концерт.
• Осветлението зала беше уютно, интригуващо с различно осветление на отделните кътове и части от залата, превърната в парк.
• А на  сцената беше нашето осветление.
• Цветомузика ли е,  връзка с различните звуци
• Тук бях казал на осветителите да търсят настроението, защото „Градът” е голяма композиция, почти 40 минути и повече, направена  с аналогови синтезатори.  Концертните синтезатори се появиха 10-на години  след аналоговия „Синти 100”, студиен синтезатор, с който работех в студиото за електронна музика в БНР. С тях звуците вече бяха предварително програмирани от мен, може от фирмата, но има възможност ти да си ги програмираш и да си ги вложиш в инструмента. Аз си ги бях програмирал, бях ги заложил в инструмента и ги използвахме на живо. Това беше предизвикателството, че ние ползваме стари звуци, за стари композиции. Фабулата е друга, там трябваше да се оформи осветлението, чрез осветлението да се предаде от сюжета, който е по-скоро като идея- сюжет, настроението на едно момче, което идва от някъде си, попада в големия град. Не може да се ориентира. Постепенно започва да се оглежда и най-накрая се включва в общия поток.

В  тези 5 части, в които се развива произведението: в първата част природата, момчето е някъде в планините. Имаше в началото описание, до колкото асоциативно трябва да се възприемат нещата. На този концерт за да се осъвремени, добавих барабани.  Един перкусионист свиреше на електронните барабани , а другия на перкусии. Когато е правено нямаше визуален еквивалент, нямаше мултимедия и такива неща. Картината беше по друг начин свързана, защото всеки си има свое виждане.

Когато аз си правя картината, не знам дали си гледала  „Планетите” на Густав Холст в зала „България” с филхармонията преди 2-3 години. Там нещата си ги бях правил на три екрана и  нещата вървяха паралелно с действието. Планетите бях разположил на три екрана- Юпитер, Плутон, Нептун, Уран. Изпълнявах някои партии с елекронни звуци, и в симфоничния оркестър на сцената оркестъра имаше електроника….