ppIANISSIMO 2019 – ХХІІ Международен фестивал за съвременна клавирна музика

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

 Неизчерпаемите възможности на пианото не само като клавишен, но и като перкусионен инструмент са в основата на замисълът на ppIANISSIMO и осъществяването му над 20 години, като уникален в световен мащаб и от години единствен форум в България изцяло посветен на съвременната музика. 

 За да е значимо международно събитие с дългогодишна история, огромен притегателен център извън границите на България, централна роля са подбраните творби, изпълнители и изключителния плам, всеотдайност и организационни умения на изтъкната пианистка, посветила се предимно на изпълнението на съвременна музика проф. Стела Димитрова- Майсторова. Фестивалът заема 17 години голяма част от творческия ѝ живот, през 2019 г. почетен председател на фондация „Пианисимо” и дългогодишния й екип от забележително енергични съмишленици – проф. д-р Борислава Танева, съпредседател на фондация „Пианисимо”, музикалният редактор в БНР Елиана Захариева, високо талантливата млада последователка д-р Маргарита Илиева, талантливата и всеотдайна Гергана Несторова, Северин Василев. 

 От 22 март до 7 април в София в Студио 1 на БНР и в концертната зала на НМА „проф. П. Владигеров” и на 30 март в Пловдив в НУМТИ „Дорин Петков” от официалната програма на Пловдив- Европейска столица на културата 2019 г – 10 концерта с изпълнители и композитори от различни страни, три майсторски класа! С вход свободен, с благодарност към екипа на Министерството на културата на РБ, екипа на Дирекция „Култура” на Столична община, Н.Пр.г-н Майкъл Форбс- посланик на Ирландия в България, Н.Пр. г-н Григориос Василоконстандакис – посланик на Гърция в България, проф. д-р Димитър Цанев – ректор на НМА „проф. П.Владигеров”, София, г-н Енцио Ветцел – директор на Гьоте-институт в София, г-н Хавиер Валдивиелсо – директор на Институт Сервантес в София, г-н Арно Куюмджиян – председател на AGBU в София, г-жа Нели Попова- Коева – директор на НУМТИ „Д.Петков”, Пловдив, г-жа Мила Павлова – директор на Фондация „МузикАртисимо”, г-н Андреас Триантопулос – изп. директор на ЕКО България ЕАДи на БНР за предоставянето безвъзмездно на Студио 1.

Промокод

Намаление на книги

Използвайте промокод AMBICIA223 за отстъпка на книги от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA223TECH за отстъпка на техника от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 От 2011 част от екипа, а от 2016 артистичен директор на фестивала и съпредседател на фондация „Пианисимо” е д-р Илия Граматиков. Изявите му са най-вече в три насоки – преподава история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, от 2017 е гост-лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от 2014 с голям успех е диригент на Дамския хор „Морфова – Прокопова“, през годините работи за БНР и БНТ, както и по различни образователни, изследователски и творчески проекти. През 2015 защитава докторска дисертация след като е завършил НМА със специалностите хорово дирижиране и музикознание и специализира в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена.

Разговаряме с д-р Илия Граматиков:

 – Дали сте мислил за традициите в музиката – какво означава традиция?

 – Дори и днес, когато се опитваме, като че ли да отричаме традицията, и правим неща, които привидно изглеждат така, сякаш се откъсваме от традицията, всъщност е неизбежно в съвременността да се пише каквато и да е музика, без да се има предвид традицията и въобще как ние ситуираме себе си във времето и спрямо традицията. Защото струва ми се, че иначе бихме се изгубили в тази многотия, която съвременността предлага и предполага.

 – Би ли могло да се каже, че наследявате нещо, от няколко години Вие сте артистичен директор, след като според съвременния бърз ритъм би могло да се определи като традиция 22 годишния международен фестивал ppIANISSIMO ?

 – Безспорно! Няма как иначе! Самият факт от 20 години говори за традиция. Някои считат, че е наследник на друг фестивал за съвременна музика ”Музика нова”, който години наред преди това е предлагал съвременна музика. Но в случая не е толкова пряко наследничество, колкото една линия на търсене на форум и запазване на форум, който предлага достъп до съвременна музика. Единственият такъв фестивал в България е ppIANISSIMO!

 – А по какви причини?

 – Поради какви причини кое –

 – ppIANISSIMO е единствения фестивал и защо преди това „Музика нова” прекрати дейността си?

 – О, това е било много преди моя съзнателен живот! В смисъл такъв, че съм бил много малък, ученик по това време и не съм могъл да знам. Знам различни версии, но по-добре да не ги коментираме, защото се измества фокуса.

 – Как се чувствате като артистичен директор на ppIANISSIMO?

 – При всички положения е огромна отговорност. Защото желанието всяка година да се надскача достигнатото е доста амбициозна задача. Отговорност, разбира се е спрямо високите критерии, които са поставяни досега през годините. Отговорност е да не се правят компромиси с качеството както на изпълнителите, така и на композиторите и въобще всичко, което се предлага като завършен художествен продукт, ако трябва да го преведа на по-съвременен език.

 – Интересното е и значимото, че фестивалът започна с артистичен директор изтъкнат изпълнител предимно на съвременна музика – Стела Майсторова, а сега вече музиковед е този, който ръководи. Имате ли някаква насока, която Вие си мислете да дадете на този фестивал?

 – Да, безспорно Стела Димитрова – Майсторова създател на фестивала е не просто ярък изпълнител, но и човек, който направи изключително много и прави за съвременната музика след като тя е и педагог на редица съвременни изпълнители, които се занимават със съвременна музика. По-скоро от значение, според мен, е важно отношението към съвременната музика когато се гледа не от позицията на професионален опит. Да, човек е теоретик, много често в подбора на изпълнителите или много често когато се коментира с тях по отношение подбора на материала, който ще е представен като композиции на концертите. Понякога професионалното изкривяване надделява и се търси повече връзки между нещата. По-скоро в случая е важно присъствието на изпълнителя на сцената и до каква степен той именно от своята позиция със своята аура на сцената е способен да е съобщим на публиката. Най- вече се търси съобщимостта, а между другото погледа на изпълнителя, е благодатен в случая.

 – Бяхте поканил тази година двама изпълнители, които изнесоха концерти съвсем в началото на фестивала –

 – Триша Доун Уилямс и Константинос Дестунис от Гърция –

 – Които представиха нещо много интересно между жива компютърна музика и вид акустична. Бихте ли казал нещо повече за тези компютърни гривни на ръцете й и този педал, който тя обясни на среща със студентите в музикалната академия „проф.П Владигеров” и стила, който изпълняват? 

 – Всъщност първият концерт на тазгодишния фестивал предлагаше музика за т.н. „разширено пиано”, т.е. до каква степен новите технологии и новите устройства са привлечени в арсенала от изразни средства.

 – Какво означава „разширено пиано”?

 – Разширява се от допълнителни устройства, които модифицират и надграждат акустичния звук на пианото и в случая Патриша Доун Уилямс – изпълнителка – пиано от Малта, използваше такива електронни гривни, които са свързани с компютър. В същото време „гривните” имат сензори на тях, които улавят движенията на ръцете, напрежението на мускулатурата и въобще всички електромагнитни импулси, които тя с тялото произвежда в процеса на свирене, изпълнение на сцената

 – И всичко това звучи, както и различните по нейна преценка трансформации на акустичния звук, който тя произвежда на рояла по време на концерт.

 – Точно! Дори тези импулси задвижват определени процеси в софтуера, в компютъра, в електрониката. По този начин тя в реално време осъществява и електронната партия, докато тя свири акустично на пианото или рояла. Целият нейн концерт и пърформънс всъщност търсеше връзката и въобще преминаването от акустичния звук на пианото към съвместния звук с електрониката и употребата на технологии до вече инсталации с видеоизкуство привлечено в пърфомънса , театрални елементи в самия акт на изпълнение. Така, че въобще съвременните средства могат да надградят, да обогатят, акустичната звучност на един акустичен инструмент, съществуващ от векове, какъвто е пианото. И разбира се, съвременните композитори много често са изкушени от възможностите на съвременните технологии, за да бъдат използвани в композицията. Нейният звуков спектакъл беше интересен защото показва съвременните тенденции в търсенията на композиторите – по какъв начин могат да направят хомогенен синтез между бездушната машина каквато е компютъра и акустичната машина на пианото. Как могат да бъдат съчетани, как ролята на изпълнителя, одушевения изпълнител, този който може да направи от най-немузикалния шум звук да направи музикалния звук, който е част от композицията – в случая гривни, които служеха за осъществяване на този процес. 

 – Импровизация ли се нарича?

 – Различни неща – има и импровизация и написани неща, които се изискват от нея за очаквания резултат. Т.е. до голяма степен зависи от изпълнителя и неговата склонност към импровизация, но много от нещата са изисквани, записани в партитурата като насоки от самия композитор.

 – Вид стил ли е в, който е написана партитурата или ?

 – Не! В опита, който имам, в опита си да слагаме етикети и стилови понятия, толкова повече рискуваме да бъдем неточни, да заблудим и объркаме.. А по-скоро като че ли всяка съвременна творба изисква подхождане към нея отърсвайки се от всички тези понятия и предразсъдъци. Не бих искал да слагам етикети и мисля, че самите композитори не биха сложили стилови етикети. 

 – И как би се определило това в бъдеще, че го има?

 – Ще видим бъдещето, какво ще ни предложи като тълкуване. По-скоро не като стил, а като насока за цялата тази електроакустична музика, която разчита на лайв електроника, т.е. електроника на живо, в реално време. А дали е някакъв стил или естетика –

 – Естетика има, защото това е цял възглед и за звук и кога да звучи в драматургията, има естетика и то тя би трябвало да определи кое е красивото и предназначението и какво изразява цялата творба. 

 – Константинос участваше с –

 – Всъщност Константинос Дестунис предложи едни по-класически съвременно замислени композиции от различни съвременни гръцки автори. Творби разчитащи на класически композиционни техники, класически форми, без употребата на електроника. Всичко беше с акустична употреба на инструмента, в много от произведенията можеше да се проследи именно връзката с традицията, с композиторската традиция преди това т.е. за разлика от рецитала на Триша Доун Уилямс беше с технологии и експериментално и на всичко ново, чухме творби, които са връзката с традицията и музикалното наследство, която е възможно да е жива в едно съвременно светоусещане.

 – Т.е. ние можем да проследим за съвременните или проследявате ли Вие за себе си или когато правите програмата на фестивала имате ли мисъл, какво е традицията в съвременното музикално изкуство и има ли я ?

 – Всяко издание на ppIANISSIMO изследва това, има ли и какво се случва днес и по какъв начин продължава или съживява днес и връзките с традициите. Какво от вчера и днес би могло да се превърне в традиция. Естествено!

 – Това е една от целите на ppIANISSIMO ли е, освен изявата и прозвучаването на самото произведение?

 – Целта е да се проследи и да се направи една моментна снимка на състоянието на музиката днес и какво е и до каква степен продължават традиционните изпитани техники и практики или творби да бъдат все още живи на сцената. 

 – Но Вие виждате и една традиция, която някъде и по някакъв начин се прокрадва или има една нишка или възглед в съвременната музика?

 – Да, безспорно! Има насоки, има тенденции, но е много трудно да се определи, обобщи или да се каже с няколко думи, защото вече са толкова много композитори по всички страни. Няма отделни водещи имена, които да бъдат митологизирани или издигнати в култ. –

 – Като един Шостакович, Прокофиев или даже Щокхаузен, който все още не е толкова известен колкото други имена от ХХ век

 – Отдавам го на времето, в което живеем и на цялото това задръстване с информация, което ни предлагат другите медии и може би с цялата индустрия, която се прави около изкуството и културата. Т.е. по-важното е дали нещо може да се продаде, отколкото до колкото стойностно е то, за съжаление. Всички тези маркетингови модели, цялото това разпарчетосване на музикалния свят, че всеки и навсякъде може да твори от една страна дава свободата всеки да изразява себе си. И от друга страна цялата тази многотия някак си, като че ли задушава и не дава възможност да изплуват истински стойностните и истинските големите фигури, които са не по-малко гениални от един Шостакович или от един Бритън или от когото преди него в историята. Просто има много шум в нашата среда. Твърде много шум.

 – Не е много насърчително в днешно време като се занимавате с музикознание, освен с преподаване, в днешно време да е музиковед, а и изследванията са в някаква степен непопулярни и какъв е вашия модус вивенди, какъв е вашия подтик?

 – Точно това ми се иска да се промени и именно посвещавайки голяма част от времето си и енергия на преподаване, преподаването е не само предлагане на образование. То е образуване на личности, т.е. ако възпитаваме бъдеща публика и ако възпитаваме у младите хора респект и интерес към това, с което се занимаваме, не само музика, а знанието за музика, ми се струва ,че правим нещо в посока именно да се промени това изпадане в забвение, което сякаш грози не само самото изкуството, но и цялата наука и теория на изкуството

 – Какво е значението за слушателя от това знание за музиката?

 – Както всяка една епоха изкуството и в частност музиката е мястото където човек се учи да бъде човек, да отглежда своята човешкост, където всъщност може да проблематизира своята човешкост.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA5TECH за отстъпка от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

 Като се замислим образованието, което получават децата още в първи клас, ами точно тези предмети, които са свързани с изкуство като литература, музика, изобразително изкуство ни учат какво означават човешки отношения, какво означават феномени като любов, като смърт, отчаяние, радост и по какъв начин човек има необходимост да изразява себе си, какво означава това. 

 А един от най-красивите начини да изразяваме себе си е тогава когато съобщаваме неща, които могат да проговорят на цялото човечество. И не случайно една от симфониите на Бетховен и една от мелодиите от тази симфония се превръща в Химн на Европа. Защото очевидно посланието, което носи тази гениална музика е не само гениално написана музика, а музика, която носи послание към цялото човечество и колкото утопично и колкото патетично да звучи на фона на цялата тази комерсиална култура, в която живеем, си мисля, може би съм много ретрограден в това отношение, си мисля, че ние продължаваме следваме човешкото и човешкото отношение именно в изкуството. През изкуството се учим как да бъдем хора.

 – И по тази причина изнасяте тези лекции в Гьоте институт, в Софийския университет като едно връщане към първата половина на миналия век

 – Да, защо не! Да разберем по какъв начин и в какво отношение е оставила културен отпечатък в нас, на какво можем да се научим от историята и в крайна сметка учим история не просто да не повтаряме грешките, които са допускали в миналото, а за да можем да направим една по-добра проекция за бъдещето, нали така? Учейки история ние се занимаваме с нашето бъдеще.

 – Съвременната музика ли е главното нещо, което Ви интересува?

 – Да, до толкова, до колкото съм любопитен към това какво се случва днес. Да разбираме съвременната музика трябва да имаме много широки познания върху това, какво се е случило в музиката в миналото. То е необходимия фон, необходимия хоризонт, необходимия багаж, без който не можем да се справим в разгадаването или в срещата си със съвременната музика.Опит, опит, исторически опит, който ни е нужен за да разберем съвременността.

 – А тази книга, която сега ще отпечатат е научен труд?

 – Специализиран! Предполага се от нас като учени да правим подобни специализирани изследвания, но ми се струва, че ако човек има интерес и вложи усилия, тя е така написана, че самото четене на текста и оставяне на самия текст да ни води. Би трябвало самият текст да заговаря за себе си, дори на неподготвения слушател, но и ако положи усилия да разбере за какво става въпрос. Става въпрос за религиозен жанр именно какво става през ХХ век и по-скоро във втората половина на ХХв. 

 – В смисъл творчество или изпълнения?

 – Въобще какво – културни феномени, какво означават тези големи творби Пасион по Лука на Пендерецки и Пасион по Йоан на Арво Пярт т.е. как те живеят в съвремието, от кого са изпълнявани, каква е рецепцията и въобще какво ни говорят те и от какво значение са те за историята на музиката.

 С публична лекция на проф. Илия Граматиков в Полския културен институт с тема за ПАСИОНА ПО ЛУКА от световнопризнатия полски композитор Кшищоф Пендерецки / когото очаквахме за концерт с негови творби през м. май 2020г. с голям интерес, не се реализира и дистанционно/ „Пасионът по Лука от Кшищов Пендерецки като анамнетична „Музика- светоглед” беше представена книгата му ПАСИОНЪТ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК: КОМПОЗИТОРСКИ РЕШЕНИЯ НА ЛИТУРГИЧНИЯ ЖАНР, в която един от двата основни обекта на изследване е Пасионатъ по Лука от Кшиштов Пендерецки. От екземплярите, които бяха продадени на представянето, сумата беше преведена благотворително на на Никулден /6 декември/ на Дома за сираци „Св.Николай” при манастира „Св.Троица” в с. Нови хан. 

 – Ето и корицата, с която съм изключително щастлив! Репродукцията на предната корица е на рисунка от изключителния художник Николай Майсторов. И други негови репродукции, заедно с такива на картини от стари майстори и Салвадор Дали, са отпечатани в изданието, за да заемат ключово място сред многобройните интертекстуални връзки в изследването. Дизайнът на корицата и портретната снимка са дело на впечатляващия с многоликия си талант артист – художник, фотограф, сценограф Николай Влахов.

 – А Вие преподавате –

 – История и теория на музиката като предимно съм специализацията ми е – през ХІХ и ХХв.

 – Като възрожденско решение ли е или сте в България и не се знае кога и къде ще е Вашата професионалната реализация?

 – Днес светът е отворен и не пречи човек да преподава в държавата, в която е роден, и да пътува и да обменя опит и това го правим като специалисти, преподаватели, но по-скоро връщането тук не беше стечение на обстоятелствата, а по-скоро съзнателен избор. Не бих го нарекъл възрождентски, тъй като е много тъжно да говорим за Възраждане век по-късно. По-скоро е някакво призвание и признание да споделя това, което съм научил и желание да предам щафетата т.е. за мен общуването с млади хора, които имат интерес към музиката е много ценно.

 Ако аз успея да дам нещо на този млад човек, който има интерес означава, че има смисъл това, с което съм се занимавал. Естествено, че това мога да го правя в чужбина, но ми се струва, че ако всички си тръгнем, какво ще остане?!

 – От какво значение е вашия бекграунд или семейната среда?

 – Безспорно от голямо, но не мисля, че е от решаващо значение. Родителите ми винаги са ме подкрепяли в изборите ми и в това, което съм правил. Те самите са преподаватели, учители са били цял живот. Но разбира се в друга област и в друга сфера и в друг град. Но ми се струва, че личният избор е по-важното, защото едно насърчаване от страна на родителите, може да е опора, но то няма да ни даде сили и мотивация да се справим с нещата. Все пак ние го живеем този живот и ние правим избори. А въпрос колко имаме у нас сили да устоим на изборите си и да ги осъществим т.е. да осъществим начинанията си.

 – Чувствате ли се самотен в колегиалната среда на тези години, защото нямате много хора около себе си, които се занимават с тази дейност?

 – Не бих казал, че се чувствам самотен защото сме в един непрестанен диалог с малкото колеги, които сме, а и от страни изглежда една самотна професия. Ние се занимаваме често с изследване, може би съм саможив понякога, защото се изисква да е саможив, но не се чувствам самотен. В крайна сметка съм част от една образователна институция и не се чувствам самотен.

 – Имам предвид, че на Вашата възраст не са много тези хора с професия като Вашата музиковеди, а и които се занимават със съвременна музика.

 – Да се надявам, че от новите поколения ще са повече колеги и няма да сме толкова малко на брой!

 – Дали общувате с колегите от предишните поколения?

 – О, да, разбира се, ние непрекъснато общуване, споделяме опит, естествено. 

 – Какво си мислите, че е важно за музиковеда в днешно време, а и за в бъдеще?

 – Това, което е най-важното в днешно време е в същност безкомпромисното отношение към собствените си виждания, никога да не занижаваме критериите си и никога да не тръгваме по лесния път, защото привидно лесния път води до абсолютна заблуда.

 – А лесният път, привидно лесният път във всяка епоха е различен

 – Безспорно! Това, което е важно за мен в нашите изследвания, в нашата дейност, в текстовете, които пишем е да заставаме на мястото на едни изключително критичен читател и да не преставаме да си задаваме въпросите и да не спира да поставя под съмнение това, което му говори. И ако подходим така в работата си, ще видим, че ще станем много безкомпромисни в работата си към това, което правим и ще го изпробваме от хиляди страни, така,че да няма пробойни и така, че да е добре аргументирано и да е добре изведено и съобщимо. В едно такова старание да се придържаме към една подобна правдивост към това, с което се занимаваме, имаме повече шанс да стигнем до някаква истина.

 – Ще продължите ли да изнасяте лекциите и в Гьоте институт? –

 – Това правя цял живот

 – И по радиото имате участия –

 – Трябва да се излезе от академичната среда, от тясно специализираното образование- 

 – Т.н. публичност

 – Но трябва да има достъп до колкото се може повече хора, защото всеки човек, който има интерес към музиката, защото се занимаваме с музика в частност, ми се струва, че трябва да има достъп до едно такова познание. И аз, ако мога да направя поне малко от нещо за да разшири светогледа си, хоризонта си или нещо, което го е интересувало, то значи има смисъл с това, което се занимавам.

на книгата
За изданието:
Книгата е музикологично изследване, в което се разглежда актуалната тема за възобновения през втората половина на XX век композиторски интерес към пасионния жанр върху примера на две емблематични произведения в него – Пасион по Лука (Passio et mors Domini nostri Jesu Christi secundum Lucam) на Кшищоф Пендерецки и Пасион по Иоан (Passio Domini Nostri Jesu Christi secundum Joannem) на Арво Пярт.
Творческото обръщане към жанра на пасиона в XX век се тълкува като художествен подстъп към разкриващата дълбочини на смисъла църковномузикална традиция и самополагане в неизбродимите мащаби на разказа за Христовите изкупителни страдания и кръстна смърт – разказа за явяването на Бога в събитията на историята, задаващ смисловата перспектива на европейската култура и изкуство векове наред. Това е разказът, чрез чийто прочит под формата на произведение в пасионния жанр композиторите от втората половина на миналия век се опитват да осмислят своето собствено време на апокалиптични военни конфликти и репресивни политически диктатури, поставящи под въпрос не само възгледите ни за прогреса, но и въобще разбирането ни за хуманизма и собствената ни човечност.

 Следващата книга на Илия Граматиков е посветена на „Инструменталните концерти на Георги Арнаудов” – интересен с музикалните си изрази и възгледи съвременен български композитор, с „чудати по-чудати илюстрации от Ясен Панов”!

Попитах Елиана Захариева, редактор в редакция „Музика”и водещ на предавания в БНР, от години в организационния екип на фестивала ppIANISSIMO: 

 – От какво значение е за отношението Ви към съвременната музика след като сте отраснала в средата на Вашия чичо, известният български композитор Лазар Николов?

 – По принцип за възпитанието на младия човек е от огромно значение да слуша всякакъв вид музика, за да има възможността да избере своя стил, своята музика. Обучаването в училище е много важно. Децата от малки трябва да посещават концертните зали защото самият въздух в залата и обстановката, за да усетят магията й. Самата зала също носи своето вълшебство. В този смисъл фестивалът ppIANISSIMO популяризирайки съвременна музика в продължение на 22 години изигра своята огромна роля. За това говорят и препълнените зали с млади хора, което ни изпълва с оптимизъм, че този фестивал ще има дълголетна история. Рок’н’рол!

 

 

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.