50 години динамика или прах на ежедневието „Софийски музикални седмици”

Боряна Статкова
юли 2020

Конкурс на НФК 

 – Музиката от празник като фестивал „лекува“ ли?

 Разговаряме с проф.Пламен Джуров, артистичен Директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици”, композитор, 30 години диригент на камерния ансамбъл „Софийски солисти”, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров”:

 – Музикалното изкуство внася празничен елемент в ежедневието. След странното ни ежедневие би трябвало и да лекува. Всъщност Пикасо го казва най-ярко: „Изкуството издухва прахът на ежедневието”.
  – С какви размисли сте след извънредната ситуация и по време на дните, когато трябваше да са концертите от МФ „Софийски музикални седмици“?

 – От половин век международният фестивал „Софийски музикални седмици” се провеждаше неизменно от 23 май до края на юни. За първи път сега 51 – издание беше отложено. 

 Отложено е с надеждата да се проведе от 5 до 30 септември 2020 г., основно в зала „България. Програмата се промени заради карантината в други страни, от които очаквахме чужди и български артисти. Това, естествено, променя и акцентите в програмата, съотношението между наши чужди артисти, между стара и съвременна музика. Ако всичко е наред до септември, би трябвало този празник на музикалното изкуство да премине с подобаващия интерес и успех. Засега съм с надежда, че публиката, поставена и на карантина към концерти на живо, ще се възползва от едно представително откриване/възстановяване на концертния сезон.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

  – Променя ли се с годините целта на фестивала и облика му?

 – Променя се, разбира се.Първите две десетилетия фестивалът беше структура от държавното обединение „Музика”, което даваше възможност за финансиране 20 до 30 пъти по-голяма от сегашното. Затова „Софийски седмици”, както фестивалите в Прага и Букурещ бяха основните сцени където се срещаха „източни и западни артисти”, т.е. артисти и колективи от цял свят. Затова в София можеха да гостуват Виенска филхармония, оркестрите на ББС, Гевандхаус и десетки други. Сега възможностите за звезди и колективи са крайно ограничени. Но това се опитваме да компенсираме чрез репертоара и привличането на български артисти от всякъде.

  – С какви мисли сте за публиката, която ще посети бъдещите концерти в необичайно време?

  • С надежда съм, че до септември ще са преодолели разбираемия страх, че условията за нея ще бъдат нормални. Дано да са позабравили карантината и „домашния арест”, на който бяхме подложени. Всъщност съм наясно, че карантината като обществено състояние не може да бъде забравена…И вярвам че за пореден път публиката ще се убеди че музиката на живо превъзхожда и най-добрите аудио и видеозаписи.

 доц. д-р Момчил Георгиев – Програмен мениджър на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”, преподавател в НМА „проф. Панчо Владигеров”, през 90 -1996 г.във Висш институт за музика и драма в гр. Дамаск, професор по флейта и камерна музика и първи флейтист в Националния симфоничен оркестър на Сирия – основател на флейтовата школа на Сирия, Генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/, Експерт на Европейската комисия, от 2000 до 2019 г. в БНР, член на Управителния съвет на Българското национално радио, до 2000 г. Директор на Националния център за музика и танц в Министерство на културата и мн.др.:

 – Фондация „Софийски музикални седмици” е с ясен проект за ежегодното финансиране на международния музикален фестивал. Дали е с напредък при реализирането на установеното по документи при създаването на фондацията финансиране?

 – Участието на Столична община е като сме част от програмата й на Културния календар. Основните донори, както е предвидено, са Софийска община и Министерството на културата като съорганизатор. През юбилейната ни година Гьоте институт, Полският и Унгарски културен институт „Балаши” , за което благодарим, подкрепят ни български институции със зали и финансии. Фестивалът разчита на партньори, които през различните години са различни – Чехският културен център, Френският, Испанският „Сервантес”, the British Council. Винаги се надяваме на по-широк кръг партньори и на по-реалистично финансиране, както го наричат „със завишаване.” За 50 годишнината на ММФ „Софийски музикални седмици” награди с „Почетен плакет” за заслуги за участието на институции и артисти за развитието на фестивала. 50 години са вече стабилна фестивална традиция, опит в отношенията със съорганизаторите и партньорите и обещания за бъдеще на фестивала и неговото развитие. Програмата ни е съставена две години напред

 Защо е динамичен фестивал?

 Фестивал на 50 години с милионна публика от любители в София, от други градове, а в последните 30 години гости туристи от други страни, на коцертите от класическа и съвременна музика със звезди и мега звезди от цял свят!

 Първоначалният заряд е от намерението на български композитори „патриарсите“ Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Филип Кутев, Марин Големинов и др. През 1969 година „класиците“ обмислят, споделя настоящият артистичен ръководител на фестивала проф. Пламен Джуров : „параметрите на фестивала – периодика , организация, основни насоки /баланс между музикално творчество и изпълнителство/, финансиране. Още тогава се оформят основни рубрики – „Сцена на младия изпълнител“, „Непознати страници“, премиери, „Изтокът  среща Запада“ . Приема се принципът за мултипликация – идващите артисти да не остават само в София, но част от тях да гостуват и в Пловдив и Варна. Така се увеличава броя на слушателите в страната,  оптимизират се финансовите разходи и се осмисля  присъствието на артистите, идващи от чужбина.” В три зали, в зала „България”, камерна зала „България” и във Военния клуб всеки ден по три концерта! и за няколко години софийският фестивал е с популярност, като в България вече са 4 големи фестивала „Варненско лято”/ тогава на 43г./, Камерният фестивал в Пловдив- най-стария в Европа/ на 5 г./ и „Мартенски музикални дни” в Русе / на 9 г./. 

 Първият артистичен директор проф. Богомил Стършенов – директор на ГД „Българска музика”, ученик на Генрих Нейгаус, основен конструктор на разпространителската мрежа за музика в България, е с широки международни връзки, остроумен, чаровен и много организиран. През 1960-1980 и след това, популярен с участието в много музикални предавания по Българското национално радио, ръководител на секцията в България на IMZ, по това време предимно даващ път на млади музиканти отново на международни сцени, / след като много български музиканти до 1944 г. бяха с високо музикално образование предимно във Франция, Италия и Германия/, а възможностите за изява на българските музиканти се дължат на условията, които той създава. Време за „отваряне на границите“ за музикалното изкуство.

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Проф. Пламен Джуров отбелязва:” Още една личност има решаваща роля за отварянето на културните граници – Иван Башев, зам. председател на Комитета за култура, в последствие и министър на външните работи. Със своите шест езика, европейско поведение и несравним авторитет в артистичните среди, той променя нагласата в културната ни политика.”

 Петър Ступел с деликатен организационен и дар на ръководител 15 години създава върхове на гостувания на фестивала, превръща го в ритуал, специфичен празник, а в началото на демокрацията, с безупречния си нюх, създава фондация „Софийски музикални седмици”. Размахът му е огорчен – започват проблеми с финансирането на културата и изкуството. А фондацията е с установен статут на финансиране. Пищността от гостуванията на големи и известни оркестри намалява…Проф. Димитър Тъпков с голям енергия и плам на ръководител вече разчита предимно на сътрудничеството на културните институти от страни в Европа, на посолства…

 Интересът към фестивала успешно поддържа с изискана програма проф. Пламен Джуров, като разчита и на имена, т.н. имена и звезди от международната сцена, на добрата воля и интерес на български имена от чужбина за съвместни проекти – Пламена Мангова, Албена Данаилова, Сузана Клинчарова, Павлина Доковска и множество други и на доброволното сътрудничество на музикалните институти, на личности, които ги ръководят и представляват, на Софийската филхармония – не само със собствените си програми, но и гостоприемството си за проекти на НМА „Панчо Владигеров, НБУ и голяма част от чуждите културни центрове в София. Пламен Джуров: „ Съхрани се и връзката с „Варненско лято“ и фестивала на камерната музика в Пловдив. Безспорен прогрес! Това което се постигаше навремето с административно разпореждане, сега се постига с осъзнато сътрудничество и взаимодействие между музиканти – съмишленици.

 И така – 50 години упоритост и всеотдайност от няколко различни поколения музиканти и организатори, 50 години последователно представяне на безкрайния свят на музикалното изкуство.”

 Пламен Джуров е избран от публиката и слушателите за „Музикант на годината” 2019 от националната анкета “Музикант на годината” на Българското национално радио, за „Почетен гражданин на Плевен“ през 2020 г. за успешно изпълняваната от него мисия в изкуството и живота за проповядване на класическата музика сред хората като изключителен принос и постижения в областта на изкуството и утвърждаване на името на град Плевен”, почетен гражданин е на град София, и др.награди, които от скромност не споменава

  – След като сте отличен със „Златен век”, как си представяте Златния век на културата?

 – Златен век има ли? Можем ли да говорим за „Златен век” в България когато българската култура по финансово състояние не може да се сравни с Европейските страни? Кои са културните обекти, които се защитават? Как пътуват българските състави? Имаме златни певци, които помагат на страните в Европейския съюз. Да се каже, че има някакви белези на Златен век ще бъде много трудно. Защото културата е последното понятие, което се споменава в протоколните речи на политиците. Тя е последната в таблицата на бюджетите, на наградите. Даже един колега от театъра ми каза: „Политиците такъв театър ни въртят, че ни взеха публиката!” В идеалната представа е активно музициране, на разпространението на културата, на връзка на културата с медиите, специално на музикалното изкуство в системата на образованието.

  • Обмен на гостуванията, може би
  • Гостувания има. Те са както стоките. Повечето от стоките в България са вносни. Така става и с музиката – няма реципрочност, няма обмен. По-малко пътуват българите и донякъде сме си виновни сами, защото не поддържаме равнището, което можем. Професионалното равнище. Има много спънки по отношение на авторските права, на нотните материали.С Румъния деляхме първото място на първостепенен балкански музикален център. Сега вече не е така.
  • „Софийски солисти” с какво трябва да се справят, авторските права Вие ли плащате или кой?
  • Както се уговорим. Например за да свириш музка след 1935-‘6-а година трябва да платиш на издателя. Това не ни тежеше много. Сега ако съответният импресарио се съгласи да поеме тези разноски, може, но е много сложна комбинация. Ние сме в края на Европа и тези транспортни разходи, които сега вървят, просто вдигат цената. Винаги ще предпочетат музиканти, които са по-близко. Общото отдръпване от класическата музика в нашата страна, усложнява нещата. Не страдаме от това. Сега по-лесно се правят записи. Правят се много записи, но и там е трудно да се контролира кой ги разпространява и какво се прави в края на крайщата. Българската култура страда от това, че няма медиатор между България и съответните страни, които биха приели българската култура. Нямаме импресарии, които са работили последователно, както беше „София концерт” и Импресарска дирекция. До голяма степен това важи и за театрите. Малобройният български език е преграда. Не виждам особени усилия българската литература, това, което е ценно да се превежда на други езици и да стане факт.

 Юбилейният 50-ти Международен музикален фестивал „Софийски музикални седмици”2019 е посветен на 140 годишнината от обявяването на София за столица на България. С над 60 концерта, представяния на книги, 2 КД, 7 майсторски класове и семинари, научна конференция „ Панчо Владигеров и неговото време”, 340 изтъкнати и ярки музикални звезди от 22 държани, с премиерни творби от 11 композитори, а в България за първи път звучат изпълнени над 34 творби.

Фестивалът е носител на лейбълът за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа”на Европейската фестивална асоциация.



 Артист във фокус: изключителният съвременен пианист-виртуоз ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ.

 Девизът на удивителния пианист дали е „Музика, музика и много музика, изобилие от музика!” Бисовете след всеки концерт са 5, 6 …Интерес към много и различни творби, а стилът му въодушевява с голямата си дълбочина на разбиране и интензивност на многобагрения, виртуозен, понякога зашеметяващ звук- отправен с искрено чувство към публиката… Три негови концерта на фестивала: на концерта на откриването в зала „България”, солист и „Софийски солисти”, с камерен концерт „Шубертиада”, солист на Софийската филхармония с младия и енергичен диригент Габриел Бебешелеа, и 10-и майсторски клас „Големите пианисти-композитори”. 

 След конкурсното прослушване Маестро Ангелов избра четиринадесет млади и талантливи пианисти на възраст от 15 до 30 години, от България и Турция, с които работи върху усъвършенстване на клавирната им техника и интерпретация. В препълнената Камерна зала „България“ най-добрите участници в класа представиха галаконцерт. И обява на традиционните стипендии, а тази година 15 стипендии за талантливи студенти и изпълнители! Бурни аплодисменти и възторга на публиката за самия проф. Ангелов на сцената!

 Композитор във фокус – Панчо Владигеров по повод 120 години от рождението му. Почти на всеки концерт звучи неговата музика. Инструмент във фокус – пиано и държава във фокус – България.

 В къщата на един от основоположниците на българската професионална музика композитор Панчо Владигеров беше представен КД с мултимедия – изключително приятно и подходящо за часове на всеки в дома му за приятни минути с някои от творбите на Панчо Владигеров и интересни и важни случки от неговия знаменателен и живот. Изпълнители в дуо, елегантно, финно, изключително приятно за слушане в дома на всеки, на великолепните пианисти Панчо Владигеров- младши, който живее във Виена и проф. Димо Димов.

 Панчо Владигеров – младши: Тази идея съществуваше отдавна. Със съпругата ми се срещнахме с Димо Димов на Витошка: „Вие ми обещахте Димо, ако не ги запишем, няма да пием кафе!Записахме последните творби на Панчо Владигеров – три транскрипции посветени на проф. Ганев, който го моли да напише нещо за дуото, най-популярното тогава Клавирно дуо Ганеви. Панчо Владигеров се замисля и прави тези три транскрипции. Ние сме приятели, близки с Димо и с търпение стигнахме до крайния продукт.” КД с мултимедия е на пазара или би могло да се изтегли от Интернет със заглавие : „В ярки багри” – из творчеството на П.Владигеров.

  • За КД-а защо решихте да сте в клавирно дуо с Димо Дмиов? 
  • Защото сме близки духовни приятели. И едно време, когато бях в България и ако с някой направя нещо, това е само с Димо! Имаме сходен начин на мислене и интерпретация. Най-интересното е, че Димо въобще не беше свирил Владигеров. Той казваше „Къде бях аз, идиот!” 

 В камерната зала „България” – концерт „Владигерови свирят Владигеров”: Панчо Владигеров-младши/пиано/, Екатерина Владигерова /пиано/, Александър Владигеров/ тромпет, флюгелхорн/, Константин Владигеров / пиано, кларинет/. Незабравимо изживяване за публиката от искряща, колоритна музика. Внуците на Панчо Владигеров са наследили не само изключителната му музикалност, а и то тях, по свой начин, струи музика и музика!

 Продължаваме разговора с Панчо Владигеров- младши: 

 – Как подбрахте произведенията за концерта?

 – Казах на моите братя, те да подберат, защото те свирят повече неща. Моите неща бяха ясни, кое ще акомпанирам, какво ще направя. Така, че подбора беше от тяхна страна.

  • Какво означава да се свири Панчо Владигеров от роднина, близък роднина?

 – Човек го чувства и след това имаш някаква отговорност, защото хората, които слушат, казват, че това е автентично и човек трябва да е автентичен, да стои зад това което прави.

  • Представяте ли си, че е Ваш роднина?
  • Свири се в момента като композитор, не че е роднина. Това няма нищо общо. По-трудно е да се изпълнява и трябва да се види дали всяка нота отговаря на замисъла. Има и записи на много пианисти Николай Евров, Иван Дреников, Краси Гатев, но всеки си има своя индивидуалност при интерпретацията най-вече.
  • Вие слушали ли сте ги?
  • Аз съм слушал много неща и вече човек слага и своята индивидуалност, което е много важно. Въпреки, че Владигеров беше много прецизен в изискванията си към интерпретаторите, казваше така и така да се свири за някои темпа. Сега като слушаме някои негови интерпретации от ‘30-те и ‘40-те години се оказва, че и той свири други темпа. Просто както е инспирацията и е важно да е убедително. Ние за първи път свирим заедно и се разбираме чудесно! Подаваме топката…
  • Защото се познавате
  • Е как? Миналият концерт беше миналата година в Берлин и сега тук и пак се разпознахме!

 Разговаряме с атрактивната и интересна Екатерина Владигерова: 

 – Защо решихте творбите да са от ‘20-и ‘30 години на Панчо Владигеров за концерта?

  • Бяха от различни периоди и цикли. От 20-те години беше Кейк уока, с който започнахме в началото. Малко по-късен цикъл е „Класично и романтично”. По-късен цикъл са „Епизодите”- „Импровизацията”, която Панчо изсвири, още по-късен цикъл е „Акварелите” – имахме от всички, от всички периоди.
  • За тези творби има ли нещо, което Панчо Владигеров Ви е казал, ако въобще си спомняте някакъв контакт с него?
  • Аз съм била на 7 години, когато той е починал. Свирех вече на пиано. Свирех от 5 годишна. Не сме имали урок с него, камо ли 7 годишно дете да свири негови творби е невъзможно.
  • Това е Ваша виждане за интерпретация на творбите.
  • Подготвях се години на ред. На първо място ще спомена г-жа Мария Върбанова от Музикалното училище, която ме е научила на страшно много неща по отношение на пианото. Това е първият ми стълб и вторият ми стълб е животът в тази къща, слушане на репетициите, всекидневни, които баща ми Александър Владигеров провеждаше. Тук непрекъснато се свиреше Владигеров – музика. Моят баща самият свиреше, освен, че дирижираше. 

 Аз даже дори и от въздуха възприемах музика. Тук съм родена и тук си живея и до ден днешен, в тази къща. Освен това той е работел с мен и с момчетата, които са по-късно родени. Правеше едни пиески, които ги аранжираше за нас. Нямало ги е в оригинал за нас от нашия дядо. Баща ми е свирил с нас, показвал ни е, но по-голямата школа е, че е свирил с нас. Гледали сме го на пулта, слушали сме го как работи на пулта и в къщи. Това е много голяма школа. На трето място, може би го носим в кръвта си, това усещане. Но само с усещане не се получава. Трябва да имаш умения, знания и с много работа. Защото музиката му се свири много трудно. Това ще Ви го каже всеки изпълнител. И нали привилегията, че имаме кръвна връзка, че по-лесно ни се отдава. Упражняването също е много, много дълго и трябва да е всеки ден за да се получат нещата.

  • Често ли свирите негови произведения?
  • Да, да,да! На всички концерти.
  • Защото ги харесвате като музика или е по-близко като музика. Човек може да не го усеща.
  • Да, и двете неща. Считаме се и длъжни по някакъв начин, защото и хората го очакват от нас.
  • Нещо да кажете за Панчо Владигеров, след като го знаете на 7 годишна възраст. Безспорно е голяма музика и професионализъм, но какво откривате за себе си?
  • Мисля, че цяла България е в неговите произведения. Убедена съм и го казвам и за другите композитори, които са свързани до такава степен с националните си школи. В случая говорим за Владигеров, но то може да се отнесе и за другите композитори световни. Колкото по-българска е неговата музика, толкова по-световно и общочовешки звучи.
  • Което на Вас Ви допада
  • Абсолютно Да! Не само това. За мен е един много висок образец. Има много неща, с които България може да се гордее и едно от тях е музиката на Панчо Владигеров. Тя не е само българска. Бидейки истинска, от корените на нашата националност вдъхновена и родена, тя става голяма в световен мащаб, съизмерима със световни композитори, просто защото корените й са много дълбоко в родното.

 

 

 Даниела Андонова и струнен квартет „Хорс” изпълниха за първи път в България творби от т.н. „класици” на унгарската национална школа от Золтан Кодай Струнен квартет №2 и от Бела Барток – Клавирен квинтет №1, като паралел с Панчо Владигеров. Музиковеди виждат мелодичното богатство и музикално-жанровата палитра, инвенционният дух и динамиката на музикалните идеи в творбите на унгарските гении като културни мостове и взаимовръзка с ярките върхове в българската музика от първата половина на ХХ в.

 Разговаряме с проф. д-р Даниела Андонова, учила и специализирала при най-големите имена във Франция и Белгия, с много концерт в Европа, преподавател в Клавирната катедра на НМА „ проф. Панчо Владигеров”: 

 – С какви чувства участвахте в юбилейния 50-ти МФ „СМС”?

 – Софийски музикални седмици е най-значителният български фестивал с много богата история. На неговата сцена са участвали артисти от световен ранг като Алексис Вайсенберг, Руджиеро Ричи, Карло Цеки, Мирела Френи, Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пласидо Доминго и много други. Всяко юбилейно издание е тържество за нашата музикална общественост, за участници и организатори. В тазгодишното издание са включени артисти и произведения от всички жанрове в класическата музика – солови концерти, камерна, оперна и симфонична музика, като е отделено и значително място на младия изпълнител. 

 

 – Какво мислите за фестивалите като цел и изява? 

 – Фестивалите са престижен форум за представяне на солисти от висока класа, на неизпълнявани произведения от значими композитори, те са сцена на по-високо ниво от изявите в годишния концертен живот. Някои изпълнители от световния елит могат да бъдат чути само на фестивали. 

 – Кои са целите на избраната програма с творби от Золтан Кодай, от Бела Барток за първо изпълнение в България?

 – Много е ценно на такъв престижен форум да бъдат изпълнени за първи път в дадена държава произведения от големи композитори, признати в целия свят, каквито са унгарците Бела Барток и Золтан Кодай. За това и нашия камерен състав се насочи към тази идея. Например на сцената на фестивала „Варшавска есен“ изпълнители от световен ранг ежегодно изпълняват премиерно нови произведения. В нашия случай произведенията не са новонаписани: те са композирани около 20-те години на 20 век. Прекрасна музика, която си заслужаваше да бъде поднесена на нашата публика. Отзивите на публиката го показа, а и затова получихме подкрепата и на Унгарския културен институт „Балаши“ в България. Това са много трудни за изпълнение, но прекрасни произведения.

 – С какво Ви вълнуват творбите на композитори от ХХ и ХХІ век?

 – Всяка нова музика провокира фантазията на изпълнителя. Интересни са новите сюжети и новите изразни средства – хармонии, състояния, тембри. Не всяка нова музика за съжаление може да ме докосне. Не бих казала, че това е мой приоритет, но обичам и ми е интересно. Атонална и серийна музика не ме привлича.

 – По какви причини избирате творби от композитори от ХХ в. за Ваши концерти?

 -На рецитала си във фестивала „Софийски музикални седмици“ и на участие в „Пианисимо“ аз бях пръв изпълнител на някои клавирни творби от Шчедрин – соната, цикли. Шчедрин е световно значим композитор, а за съжаление до този момент в България се изпълняваха само негови произведения, написани още през 60-те и 70-те години на 20 век. 35 години по-късно, за България този творец не съществуваше. Това ме мотивира да издиря и изпълня тази прекрасна музика.

 – За предишния Ви концерт в София, Вие ли подбрахте творбата?

 – В София бях поканена от диригента Свилен Симеонов да бъда солист на едно великолепно грандиозно произведение от Бетовен: Фантазия за пиано, хор и оркестър до минор. Диригентът направи в зала „България” за четири месеца четири концерта в много тежък цикъл от ораториални произведения – Хайдн, Шуберт, Бетовен.

 – С предпочитание за изпълнение със симфоничен оркестър или камерен състав или солово изпълнение ли сте? 

 -Не, музикалната литература във всяко едно от тези направления изобилства с прекрасни музикални образци, които предизвикват интереса.

 – Какво е значението или целта Ви когато изпълнявате с оркестри от други градове в България, или чувствата Ви, а и публиката в тези градове?

 – Специална цел няма. Това е хубавата музика и удоволствието да се музицира съвместно с други колеги. Този сезон като, че ли наистина беше посветен на такива изяви: На фестивала Нова Българска музика в трио (с цигулка и тромбон трио от Н. Бадински), с цигуларката Радмила Петрова направихме серия от концерти в Хасково, Шумен, Ямбол с изпълнение на Концерта за пиано, цигулка и струнен оркестър от Менделсон. В България има прекрасни оркестри и диригенти с които се музицира много комфортно – Свилен Симеонов, Цанислав Петков,… Ямболският камерен оркестър на Константин Илиевски е прекрасен. В България концертният живот не е спирал, имаме прекрасна публика навсякъде и това трябва да продължава.

 През юни в Румъния имах един важен за мен концерт. Бях поканена от филхармонията град Крайова и изпълних Шопен Концерт за пиано и оркестър №1. Румънските музиканти поддържат много високо професионално ниво.

 – Какви бяха размислите Ви, вълненията през изминалия сезон като изпълнител, а и като съвременник на събития? 

 – Беше наситен сезон, труден поради близостта на концертите, които бяха с различни програми. В най-близко време, на 31 август ми предстои рецитал във Франция, Мобьож, с трудна виртуозна програма (Шопен, Брамс, Лист, Равел Владигеров). В чужбина винаги свиря българска творба, а през октомври участвам на фестивала Нова Българска Музика с клавирно трио от Н. Бадински

 – Преподавателска дейност, жури, награди на студенти, мнения за конкурси. 

 – Паралелно с концертната дейност, моята главна дейност е преподавателската: пиано в Инструменталния факултет на НМА „Проф. П. Владигеров“. Обичам работата със студентите, тя носи голямо удовлетворение, когато виждам своята естетика в тяхното свирене. Бях и в жури на международния конкурс за пианисти „Пиано-Крайова“. Конкурсите са добър форум за изява на младите пианисти, както и мотивация да достигнат по-голямо съвършенство, отколкото при обикновените уроци и изпити. Тази година моят студент Симон Павлов получи награди на международния конкурс „Музиката и земята“ и на Академичния конкурс в НМА.

 Албена Петрович- Врачанска често пътува от Люксембург, където живее от 25 години и твори. Премиерата на нейната опера „Любов и страст” беше в Старозагорската опера с голям успех. Гост е на няколко издания на фестивала „Софийски седмици”. 

 През 2019г представяне на предпоследния й КД „The Voyager”. Албена Петрович –Врачанска е първият люксембургски артист, на който Solo Musica издава КД. Повечето от 600-те й творби са написани в Люксембург, където живее и твори от 1996г. с голям успех сред публиката , а и с награди: Рицар на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург /l’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg/, сребърен медал на L’UNION SAINT PIE X, сребърен медал на „UNION GRAND-DUC ADOLPHE” и още и още. Произведенията й са изпълнявани в САЩ, Бразилия, Австралия, Андора и почти всички страни в Европа. Последният й КД „Bridges of Love” е вече на пазара, а изпълнител е българската със световно признание звезда Пламена Мангова, която живее в Белгия.

 Двамата деликтани и артистични изпълнители певицата Вероник Носбаум и Ромен Носбаум- пиано, представиха някои от творбите от КД на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” – 2019 с голям успех. „Основната тема е пътуването, заминаването, точката на незавръщането, в която се намираха голяма част от българските артисти преди 30 години”. 

 През 2017 г. Трио Ars Nova Lux /Люксембург/ : Луиза Партридж – Мауро-мецосопран, Мария Митева – флейта, Кае Шираки – пиано и творба от Албена Петрович – Врачанска. 

 – Вие ли дадохте Вашите творби на триото или те се поинтересуваха?

 – Те ме помолиха да им го напиша. Те искаха да имат трио и им посветих моята творба, произведение. Трябва им репертоар. И двете произведения са поръчка.

  •  Флейтата, която тя ползва Мария Митева, беше ли Ваш интерес и с какво?
  •  С тази флейта тя имаше нужда от произведение защото има различен, казва се глисандо мунщук. Няма много произведения за него. Интересно ми беше да напиша ново произведение за флейта с тези различни изпълнителски и технически възможности. 
  •  Какво Ви вдъхновява, композитор в Люксембург, за да пишете съвременна музика?
  •  Както всеки композитор във всяка страна, независимо от националността, всеки композитор има желание да композира нещо, с което да изрази някаква нова идея.
  •  Т.е. вие живеете в Люксембург защото пишете по-добре в тази страна ли? 
  •  По други причини – както всички българи, които са заминали в чужбина, за да работят.
  • Флейтиската от различно националното три е българка. Работата с нея, по-лесно ли е? Как се чувствате, когато инструменталисти с различна националност изпълняват Ваште произведения? 
  • В Люксембург чисти люксембургци са много малко. Музикалният свят е мултинационален, ако може така да се каже. Така, че е съвсем нормална моята дейност.
  • Тези две произведения кога са написани?
  • Пиесата за флейта написах през 2015 година, а другата пиеса 2014.
  • Имаше ли значение, че концертът е на фестивала „Софийски седмици”, за да присъствате на изпълнението?
  • Дойдох за това изпълнение, но по принцип идвам често, без конкретна причина.
  • А работите ли с български музиканти?
  • Да, доста често с български музиканти, които са в Българи, български музиканти, които са в чужбина, също в българия има български музиканти, които изпълняват произведения.
  • Жена, макар и в 21 мек, по-рядко се посвещава на композиране на музика. Има ли някакво значение и отношение в Люксембург.
  • Жените май са по-активни от мъжете, в последно време. Никой не прави разлика между жена и мъж.
  • А на българската публика какво искате да кажете
  • Българската публика е прекрасна, макар и не многобройна. Специално за такива концерти не забелязвам някакъв ентусиазъм. Пиша опера, имам по-големи форми, но не ми се говори по този въпрос. Всичко, което напиша се изпълнява по някакъв начин. Няма опера в Люксембург. Има структури, които се грижат за премиерата на нови творби. До каква степен това е по-добре в Люксембург, това се отнася повече към изпълнителите, тъй като са платени по-добре отколкото в България. Това е единствената разлика.
  • Какво предпочитате – да ви поръчват произведение или?
  • Да, предпочитам да искат от мен произведения. Много стимулиращо е за мотивацията. Ако никой не иска, няма да има повод за написване. Не бих писала за чекмеджето за бъдещите поколения. Това е било някога, но сега никой не пише за бъдещите поколения. Сега нещата са „Всичко го искаме тук и сега”.
  • Има ли теми, които са Ви по-любими, или Ви интересува най-вече звученето и изпълнението? Искате и по-различни роли от флейтиската
  • Да танцува, вид ритъм е и малко танц. „Самотен пътешестник през пустинята” , въобще пустинята, не Сахара с пясъка, една пустош. Това не е конкретен танц, алюзия е на заклинателен танц. Този монщук прави глисандо, което не е възможно на флейтата без този монщук. Моето произведение е единственото произведение, с този нов вид монщук, който изисква нов начин, техника на изпълнение. Измислил го е един американски изпълнител, флейтист и конструктор. Мария митева е открила този монщук по интернет и си го е купила и като е получила в къщи и гледала на интернет какво съществува като произведения е намерила само рекламния клип за продажбата му. Моето произведение е единствено и много кратко, за да демонстрира.глисандото. Търсила е такива произведения и не е намерила и ми поръча „Напиши ми едно произведение, в което да има и глисандо през цялото време за да се вижда.”
  • А за творби с глас какво ви развълнува?
  • Това са 6 пестни, по персийски текст от ІІ от V век. Текстовете са за да се пише по тях, отново по поръчка на триото. Рядко са песни с флейта и пиано и глас. Много рядко са творби за трите инструмента и те трябва да конструират репертоар. На такива странни състави се налага да правят поръчки.
  • С тях ли работите изпълнението?
  • Не ходя във всяка страна, където изпълняват мои творби, но пътувах до България, заради фестивала, обичам „Софийски музикални седмици.”

 

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.