
– Музиката от празник като фестивал „лекува“ ли?
Разговаряме с проф.Пламен Джуров, артистичен Директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици”, композитор, 30 години диригент на камерния ансамбъл „Софийски солисти”, преподавател по дирижиране в Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров”:
– Музикалното изкуство внася празничен елемент в ежедневието. След странното ни ежедневие би трябвало и да лекува. Всъщност Пикасо го казва най-ярко: „Изкуството издухва прахът на ежедневието”.
– С какви размисли сте след извънредната ситуация и по време на дните, когато трябваше да са концертите от МФ „Софийски музикални седмици“?
– От половин век международният фестивал „Софийски музикални седмици” се провеждаше неизменно от 23 май до края на юни. За първи път сега 51 – издание беше отложено.
Отложено е с надеждата да се проведе от 5 до 30 септември 2020 г., основно в зала „България. Програмата се промени заради карантината в други страни, от които очаквахме чужди и български артисти. Това, естествено, променя и акцентите в програмата, съотношението между наши чужди артисти, между стара и съвременна музика. Ако всичко е наред до септември, би трябвало този празник на музикалното изкуство да премине с подобаващия интерес и успех. Засега съм с надежда, че публиката, поставена и на карантина към концерти на живо, ще се възползва от едно представително откриване/възстановяване на концертния сезон.
Промокод
Използвайте промокод AMBICIA2021 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg
Категории:
Промокод
Промокод
Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти
– Променя ли се с годините целта на фестивала и облика му?
– Променя се, разбира се.Първите две десетилетия фестивалът беше структура от държавното обединение „Музика”, което даваше възможност за финансиране 20 до 30 пъти по-голяма от сегашното. Затова „Софийски седмици”, както фестивалите в Прага и Букурещ бяха основните сцени където се срещаха „източни и западни артисти”, т.е. артисти и колективи от цял свят. Затова в София можеха да гостуват Виенска филхармония, оркестрите на ББС, Гевандхаус и десетки други. Сега възможностите за звезди и колективи са крайно ограничени. Но това се опитваме да компенсираме чрез репертоара и привличането на български артисти от всякъде.
– С какви мисли сте за публиката, която ще посети бъдещите концерти в необичайно време?
доц. д-р Момчил Георгиев – Програмен мениджър на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”, преподавател в НМА „проф. Панчо Владигеров”, през 90 -1996 г.във Висш институт за музика и драма в гр. Дамаск, професор по флейта и камерна музика и първи флейтист в Националния симфоничен оркестър на Сирия – основател на флейтовата школа на Сирия, Генерален секретар на Българската асоциация на работодателите в областта на културата /БАРОК/, Експерт на Европейската комисия, от 2000 до 2019 г. в БНР, член на Управителния съвет на Българското национално радио, до 2000 г. Директор на Националния център за музика и танц в Министерство на културата и мн.др.:
– Фондация „Софийски музикални седмици” е с ясен проект за ежегодното финансиране на международния музикален фестивал. Дали е с напредък при реализирането на установеното по документи при създаването на фондацията финансиране?
– Участието на Столична община е като сме част от програмата й на Културния календар. Основните донори, както е предвидено, са Софийска община и Министерството на културата като съорганизатор. През юбилейната ни година Гьоте институт, Полският и Унгарски културен институт „Балаши” , за което благодарим, подкрепят ни български институции със зали и финансии. Фестивалът разчита на партньори, които през различните години са различни – Чехският културен център, Френският, Испанският „Сервантес”, the British Council. Винаги се надяваме на по-широк кръг партньори и на по-реалистично финансиране, както го наричат „със завишаване.” За 50 годишнината на ММФ „Софийски музикални седмици” награди с „Почетен плакет” за заслуги за участието на институции и артисти за развитието на фестивала. 50 години са вече стабилна фестивална традиция, опит в отношенията със съорганизаторите и партньорите и обещания за бъдеще на фестивала и неговото развитие. Програмата ни е съставена две години напред
Защо е динамичен фестивал?
Фестивал на 50 години с милионна публика от любители в София, от други градове, а в последните 30 години гости туристи от други страни, на коцертите от класическа и съвременна музика със звезди и мега звезди от цял свят!
Първоначалният заряд е от намерението на български композитори „патриарсите“ Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Петко Стайнов, Филип Кутев, Марин Големинов и др. През 1969 година „класиците“ обмислят, споделя настоящият артистичен ръководител на фестивала проф. Пламен Джуров : „параметрите на фестивала – периодика , организация, основни насоки /баланс между музикално творчество и изпълнителство/, финансиране. Още тогава се оформят основни рубрики – „Сцена на младия изпълнител“, „Непознати страници“, премиери, „Изтокът среща Запада“ . Приема се принципът за мултипликация – идващите артисти да не остават само в София, но част от тях да гостуват и в Пловдив и Варна. Така се увеличава броя на слушателите в страната, оптимизират се финансовите разходи и се осмисля присъствието на артистите, идващи от чужбина.” В три зали, в зала „България”, камерна зала „България” и във Военния клуб всеки ден по три концерта! и за няколко години софийският фестивал е с популярност, като в България вече са 4 големи фестивала „Варненско лято”/ тогава на 43г./, Камерният фестивал в Пловдив- най-стария в Европа/ на 5 г./ и „Мартенски музикални дни” в Русе / на 9 г./.
Първият артистичен директор проф. Богомил Стършенов – директор на ГД „Българска музика”, ученик на Генрих Нейгаус, основен конструктор на разпространителската мрежа за музика в България, е с широки международни връзки, остроумен, чаровен и много организиран. През 1960-1980 и след това, популярен с участието в много музикални предавания по Българското национално радио, ръководител на секцията в България на IMZ, по това време предимно даващ път на млади музиканти отново на международни сцени, / след като много български музиканти до 1944 г. бяха с високо музикално образование предимно във Франция, Италия и Германия/, а възможностите за изява на българските музиканти се дължат на условията, които той създава. Време за „отваряне на границите“ за музикалното изкуство.
Общност
Промокод
Проф. Пламен Джуров отбелязва:” Още една личност има решаваща роля за отварянето на културните граници – Иван Башев, зам. председател на Комитета за култура, в последствие и министър на външните работи. Със своите шест езика, европейско поведение и несравним авторитет в артистичните среди, той променя нагласата в културната ни политика.”
Петър Ступел с деликатен организационен и дар на ръководител 15 години създава върхове на гостувания на фестивала, превръща го в ритуал, специфичен празник, а в началото на демокрацията, с безупречния си нюх, създава фондация „Софийски музикални седмици”. Размахът му е огорчен – започват проблеми с финансирането на културата и изкуството. А фондацията е с установен статут на финансиране. Пищността от гостуванията на големи и известни оркестри намалява…Проф. Димитър Тъпков с голям енергия и плам на ръководител вече разчита предимно на сътрудничеството на културните институти от страни в Европа, на посолства…
Интересът към фестивала успешно поддържа с изискана програма проф. Пламен Джуров, като разчита и на имена, т.н. имена и звезди от международната сцена, на добрата воля и интерес на български имена от чужбина за съвместни проекти – Пламена Мангова, Албена Данаилова, Сузана Клинчарова, Павлина Доковска и множество други и на доброволното сътрудничество на музикалните институти, на личности, които ги ръководят и представляват, на Софийската филхармония – не само със собствените си програми, но и гостоприемството си за проекти на НМА „Панчо Владигеров, НБУ и голяма част от чуждите културни центрове в София. Пламен Джуров: „ Съхрани се и връзката с „Варненско лято“ и фестивала на камерната музика в Пловдив. Безспорен прогрес! Това което се постигаше навремето с административно разпореждане, сега се постига с осъзнато сътрудничество и взаимодействие между музиканти – съмишленици.
И така – 50 години упоритост и всеотдайност от няколко различни поколения музиканти и организатори, 50 години последователно представяне на безкрайния свят на музикалното изкуство.”
Пламен Джуров е избран от публиката и слушателите за „Музикант на годината” 2019 от националната анкета “Музикант на годината” на Българското национално радио, за „Почетен гражданин на Плевен“ през 2020 г. за успешно изпълняваната от него мисия в изкуството и живота за проповядване на класическата музика сред хората като изключителен принос и постижения в областта на изкуството и утвърждаване на името на град Плевен”, почетен гражданин е на град София, и др.награди, които от скромност не споменава
– След като сте отличен със „Златен век”, как си представяте Златния век на културата?
– Златен век има ли? Можем ли да говорим за „Златен век” в България когато българската култура по финансово състояние не може да се сравни с Европейските страни? Кои са културните обекти, които се защитават? Как пътуват българските състави? Имаме златни певци, които помагат на страните в Европейския съюз. Да се каже, че има някакви белези на Златен век ще бъде много трудно. Защото културата е последното понятие, което се споменава в протоколните речи на политиците. Тя е последната в таблицата на бюджетите, на наградите. Даже един колега от театъра ми каза: „Политиците такъв театър ни въртят, че ни взеха публиката!” В идеалната представа е активно музициране, на разпространението на културата, на връзка на културата с медиите, специално на музикалното изкуство в системата на образованието.
Юбилейният 50-ти Международен музикален фестивал „Софийски музикални седмици”2019 е посветен на 140 годишнината от обявяването на София за столица на България. С над 60 концерта, представяния на книги, 2 КД, 7 майсторски класове и семинари, научна конференция „ Панчо Владигеров и неговото време”, 340 изтъкнати и ярки музикални звезди от 22 държани, с премиерни творби от 11 композитори, а в България за първи път звучат изпълнени над 34 творби.
Фестивалът е носител на лейбълът за качество „Европа за фестивалите, фестивалите за Европа”на Европейската фестивална асоциация.
Артист във фокус: изключителният съвременен пианист-виртуоз ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ.
Девизът на удивителния пианист дали е „Музика, музика и много музика, изобилие от музика!” Бисовете след всеки концерт са 5, 6 …Интерес към много и различни творби, а стилът му въодушевява с голямата си дълбочина на разбиране и интензивност на многобагрения, виртуозен, понякога зашеметяващ звук- отправен с искрено чувство към публиката… Три негови концерта на фестивала: на концерта на откриването в зала „България”, солист и „Софийски солисти”, с камерен концерт „Шубертиада”, солист на Софийската филхармония с младия и енергичен диригент Габриел Бебешелеа, и 10-и майсторски клас „Големите пианисти-композитори”.
След конкурсното прослушване Маестро Ангелов избра четиринадесет млади и талантливи пианисти на възраст от 15 до 30 години, от България и Турция, с които работи върху усъвършенстване на клавирната им техника и интерпретация. В препълнената Камерна зала „България“ най-добрите участници в класа представиха галаконцерт. И обява на традиционните стипендии, а тази година 15 стипендии за талантливи студенти и изпълнители! Бурни аплодисменти и възторга на публиката за самия проф. Ангелов на сцената!
Композитор във фокус – Панчо Владигеров по повод 120 години от рождението му. Почти на всеки концерт звучи неговата музика. Инструмент във фокус – пиано и държава във фокус – България.
В къщата на един от основоположниците на българската професионална музика композитор Панчо Владигеров беше представен КД с мултимедия – изключително приятно и подходящо за часове на всеки в дома му за приятни минути с някои от творбите на Панчо Владигеров и интересни и важни случки от неговия знаменателен и живот. Изпълнители в дуо, елегантно, финно, изключително приятно за слушане в дома на всеки, на великолепните пианисти Панчо Владигеров- младши, който живее във Виена и проф. Димо Димов.
Панчо Владигеров – младши: Тази идея съществуваше отдавна. Със съпругата ми се срещнахме с Димо Димов на Витошка: „Вие ми обещахте Димо, ако не ги запишем, няма да пием кафе!Записахме последните творби на Панчо Владигеров – три транскрипции посветени на проф. Ганев, който го моли да напише нещо за дуото, най-популярното тогава Клавирно дуо Ганеви. Панчо Владигеров се замисля и прави тези три транскрипции. Ние сме приятели, близки с Димо и с търпение стигнахме до крайния продукт.” КД с мултимедия е на пазара или би могло да се изтегли от Интернет със заглавие : „В ярки багри” – из творчеството на П.Владигеров.
В камерната зала „България” – концерт „Владигерови свирят Владигеров”: Панчо Владигеров-младши/пиано/, Екатерина Владигерова /пиано/, Александър Владигеров/ тромпет, флюгелхорн/, Константин Владигеров / пиано, кларинет/. Незабравимо изживяване за публиката от искряща, колоритна музика. Внуците на Панчо Владигеров са наследили не само изключителната му музикалност, а и то тях, по свой начин, струи музика и музика!
Продължаваме разговора с Панчо Владигеров- младши:
– Как подбрахте произведенията за концерта?
– Казах на моите братя, те да подберат, защото те свирят повече неща. Моите неща бяха ясни, кое ще акомпанирам, какво ще направя. Така, че подбора беше от тяхна страна.
– Човек го чувства и след това имаш някаква отговорност, защото хората, които слушат, казват, че това е автентично и човек трябва да е автентичен, да стои зад това което прави.
Разговаряме с атрактивната и интересна Екатерина Владигерова:
– Защо решихте творбите да са от ‘20-и ‘30 години на Панчо Владигеров за концерта?
Аз даже дори и от въздуха възприемах музика. Тук съм родена и тук си живея и до ден днешен, в тази къща. Освен това той е работел с мен и с момчетата, които са по-късно родени. Правеше едни пиески, които ги аранжираше за нас. Нямало ги е в оригинал за нас от нашия дядо. Баща ми е свирил с нас, показвал ни е, но по-голямата школа е, че е свирил с нас. Гледали сме го на пулта, слушали сме го как работи на пулта и в къщи. Това е много голяма школа. На трето място, може би го носим в кръвта си, това усещане. Но само с усещане не се получава. Трябва да имаш умения, знания и с много работа. Защото музиката му се свири много трудно. Това ще Ви го каже всеки изпълнител. И нали привилегията, че имаме кръвна връзка, че по-лесно ни се отдава. Упражняването също е много, много дълго и трябва да е всеки ден за да се получат нещата.
Даниела Андонова и струнен квартет „Хорс” изпълниха за първи път в България творби от т.н. „класици” на унгарската национална школа от Золтан Кодай Струнен квартет №2 и от Бела Барток – Клавирен квинтет №1, като паралел с Панчо Владигеров. Музиковеди виждат мелодичното богатство и музикално-жанровата палитра, инвенционният дух и динамиката на музикалните идеи в творбите на унгарските гении като културни мостове и взаимовръзка с ярките върхове в българската музика от първата половина на ХХ в.
Разговаряме с проф. д-р Даниела Андонова, учила и специализирала при най-големите имена във Франция и Белгия, с много концерт в Европа, преподавател в Клавирната катедра на НМА „ проф. Панчо Владигеров”:
– С какви чувства участвахте в юбилейния 50-ти МФ „СМС”?
– Софийски музикални седмици е най-значителният български фестивал с много богата история. На неговата сцена са участвали артисти от световен ранг като Алексис Вайсенберг, Руджиеро Ричи, Карло Цеки, Мирела Френи, Лучано Павароти, Хосе Карерас, Пласидо Доминго и много други. Всяко юбилейно издание е тържество за нашата музикална общественост, за участници и организатори. В тазгодишното издание са включени артисти и произведения от всички жанрове в класическата музика – солови концерти, камерна, оперна и симфонична музика, като е отделено и значително място на младия изпълнител.
– Какво мислите за фестивалите като цел и изява?
– Фестивалите са престижен форум за представяне на солисти от висока класа, на неизпълнявани произведения от значими композитори, те са сцена на по-високо ниво от изявите в годишния концертен живот. Някои изпълнители от световния елит могат да бъдат чути само на фестивали.
– Кои са целите на избраната програма с творби от Золтан Кодай, от Бела Барток за първо изпълнение в България?
– Много е ценно на такъв престижен форум да бъдат изпълнени за първи път в дадена държава произведения от големи композитори, признати в целия свят, каквито са унгарците Бела Барток и Золтан Кодай. За това и нашия камерен състав се насочи към тази идея. Например на сцената на фестивала „Варшавска есен“ изпълнители от световен ранг ежегодно изпълняват премиерно нови произведения. В нашия случай произведенията не са новонаписани: те са композирани около 20-те години на 20 век. Прекрасна музика, която си заслужаваше да бъде поднесена на нашата публика. Отзивите на публиката го показа, а и затова получихме подкрепата и на Унгарския културен институт „Балаши“ в България. Това са много трудни за изпълнение, но прекрасни произведения.
– С какво Ви вълнуват творбите на композитори от ХХ и ХХІ век?
– Всяка нова музика провокира фантазията на изпълнителя. Интересни са новите сюжети и новите изразни средства – хармонии, състояния, тембри. Не всяка нова музика за съжаление може да ме докосне. Не бих казала, че това е мой приоритет, но обичам и ми е интересно. Атонална и серийна музика не ме привлича.
– По какви причини избирате творби от композитори от ХХ в. за Ваши концерти?
-На рецитала си във фестивала „Софийски музикални седмици“ и на участие в „Пианисимо“ аз бях пръв изпълнител на някои клавирни творби от Шчедрин – соната, цикли. Шчедрин е световно значим композитор, а за съжаление до този момент в България се изпълняваха само негови произведения, написани още през 60-те и 70-те години на 20 век. 35 години по-късно, за България този творец не съществуваше. Това ме мотивира да издиря и изпълня тази прекрасна музика.
– За предишния Ви концерт в София, Вие ли подбрахте творбата?
– В София бях поканена от диригента Свилен Симеонов да бъда солист на едно великолепно грандиозно произведение от Бетовен: Фантазия за пиано, хор и оркестър до минор. Диригентът направи в зала „България” за четири месеца четири концерта в много тежък цикъл от ораториални произведения – Хайдн, Шуберт, Бетовен.
– С предпочитание за изпълнение със симфоничен оркестър или камерен състав или солово изпълнение ли сте?
-Не, музикалната литература във всяко едно от тези направления изобилства с прекрасни музикални образци, които предизвикват интереса.
– Какво е значението или целта Ви когато изпълнявате с оркестри от други градове в България, или чувствата Ви, а и публиката в тези градове?
– Специална цел няма. Това е хубавата музика и удоволствието да се музицира съвместно с други колеги. Този сезон като, че ли наистина беше посветен на такива изяви: На фестивала Нова Българска музика в трио (с цигулка и тромбон трио от Н. Бадински), с цигуларката Радмила Петрова направихме серия от концерти в Хасково, Шумен, Ямбол с изпълнение на Концерта за пиано, цигулка и струнен оркестър от Менделсон. В България има прекрасни оркестри и диригенти с които се музицира много комфортно – Свилен Симеонов, Цанислав Петков,… Ямболският камерен оркестър на Константин Илиевски е прекрасен. В България концертният живот не е спирал, имаме прекрасна публика навсякъде и това трябва да продължава.
През юни в Румъния имах един важен за мен концерт. Бях поканена от филхармонията град Крайова и изпълних Шопен Концерт за пиано и оркестър №1. Румънските музиканти поддържат много високо професионално ниво.
– Какви бяха размислите Ви, вълненията през изминалия сезон като изпълнител, а и като съвременник на събития?
– Беше наситен сезон, труден поради близостта на концертите, които бяха с различни програми. В най-близко време, на 31 август ми предстои рецитал във Франция, Мобьож, с трудна виртуозна програма (Шопен, Брамс, Лист, Равел Владигеров). В чужбина винаги свиря българска творба, а през октомври участвам на фестивала Нова Българска Музика с клавирно трио от Н. Бадински
– Преподавателска дейност, жури, награди на студенти, мнения за конкурси.
– Паралелно с концертната дейност, моята главна дейност е преподавателската: пиано в Инструменталния факултет на НМА „Проф. П. Владигеров“. Обичам работата със студентите, тя носи голямо удовлетворение, когато виждам своята естетика в тяхното свирене. Бях и в жури на международния конкурс за пианисти „Пиано-Крайова“. Конкурсите са добър форум за изява на младите пианисти, както и мотивация да достигнат по-голямо съвършенство, отколкото при обикновените уроци и изпити. Тази година моят студент Симон Павлов получи награди на международния конкурс „Музиката и земята“ и на Академичния конкурс в НМА.
Албена Петрович- Врачанска често пътува от Люксембург, където живее от 25 години и твори. Премиерата на нейната опера „Любов и страст” беше в Старозагорската опера с голям успех. Гост е на няколко издания на фестивала „Софийски седмици”.
През 2019г представяне на предпоследния й КД „The Voyager”. Албена Петрович –Врачанска е първият люксембургски артист, на който Solo Musica издава КД. Повечето от 600-те й творби са написани в Люксембург, където живее и твори от 1996г. с голям успех сред публиката , а и с награди: Рицар на Ордена за заслуги на Великото херцогство Люксембург /l’Ordre de Mérite du Grand-Duché de Luxembourg/, сребърен медал на L’UNION SAINT PIE X, сребърен медал на „UNION GRAND-DUC ADOLPHE” и още и още. Произведенията й са изпълнявани в САЩ, Бразилия, Австралия, Андора и почти всички страни в Европа. Последният й КД „Bridges of Love” е вече на пазара, а изпълнител е българската със световно признание звезда Пламена Мангова, която живее в Белгия.
Двамата деликтани и артистични изпълнители певицата Вероник Носбаум и Ромен Носбаум- пиано, представиха някои от творбите от КД на Международния фестивал „Софийски музикални седмици” – 2019 с голям успех. „Основната тема е пътуването, заминаването, точката на незавръщането, в която се намираха голяма част от българските артисти преди 30 години”.
През 2017 г. Трио Ars Nova Lux /Люксембург/ : Луиза Партридж – Мауро-мецосопран, Мария Митева – флейта, Кае Шираки – пиано и творба от Албена Петрович – Врачанска.
– Вие ли дадохте Вашите творби на триото или те се поинтересуваха?
– Те ме помолиха да им го напиша. Те искаха да имат трио и им посветих моята творба, произведение. Трябва им репертоар. И двете произведения са поръчка.
Проект
Партньори
Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.