Ранната християнска музика от 1000-та година до 18 век чрез камерен хор „Средец”

Боряна Статкова
юли 2020

Конкурс на НФК 

История от ранната християнска музика, наследила древно-сирийската, древно-египетската, древноюдейската, античната тракийска и гръцка култури, скъпоценни следи и наследство, творбите зазвучават в съвремието ни, повечето от тях за първи път! 

Музика от 1000-та година до ХVІІ и началото на ХVІІІ век в ”Музикални диалози”, един от концертите/ през м. юни 2019 г./, в аулата на Софийския университет „ Св.Климент Охридски” на Камерен хор „Средец” с диригент Александър Куюмджиев, с финансовата подкрепа по програма „Култура” на Столична община.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 – През дългогодишната Ви дейност на ръководител на хор „Средец“, а и на другите хорове, творческият път Ви отвежда до висини даже и по времето на икономическите неуредици за дейността на хоровите състави от политическия т.н. Преход. През тези 30 години хорът е отделна финансова самостоятелна единица и благодарение и на Вашите управленски способности, участията във фестивали, наградите и концертите радват публиката. От какво значение е песента и самото пеене в живота на един човек, надарен с музикалност и гласови данни или за тези, които са публика?
– Песента е най-одухотворения човешки изказ. Изразява се чрез най-съвършения, жив и деликатен музикален инструмент – човешкият глас, разположен между мозъка и сърцето и способен да предаде и най-фините мисли, чувства, емоции, настроения и състояния… За да стане това, той трябва да е овладян до съвършенство.

  – Публиката само на концерти ли слуша изпълнението на хора и създадените записи на КД биха ли могли да се слушат и в къщи, в колата или къде?

 – Концертите са най-добрата форма за изява поради живия контакт с публиката. Хор „Средец“ обаче има и значителна звукозаписна дейност: 3 грамофонни плочи, 6 компакт-диска (2 от тях издадени в Англия и Германия), телевизионни филми в България, Полша и Китай, с гостуване на ХІІІ Международен фестивал на изкуствата и ІІІ Международен хоров фестивал в Шанхай, 3 DVD филма с документални записи от концерти и публикувани в Сайта на хора записи, които могат да се слушат включително и в домашни условия. 

   – Защо решихте, че този уникален репертоар е подходящ и за смесен хор?
– Репертоарът на хора в частта му от стара българска източно православна музика бе изграден с цел популяризирането й в съвременността, като за целта съставът работи в сътрудничество с едни от най-изявените учени-медиевисти като професорите Константин Флорос /Германия/, Милош Велимирович /САЩ/, Димитрие Стефанович /Сърбия/, Елена Тончева и Светлана Куюмджиева /България/.

 Защото смесеният хор създава по-богати тембрални /в 4 октави/, динамични и изразни /чрез по-голямата гъвкавост, изразителност и способност за нюансировка на женските гласове/ възможности.

 – От значение ли е мястото, където са концертите, и от какво?
– Не е от значение.

 – Възможно ли е творбите от 1000 година до ХVІІІв за изпълнение според канона или съвремието?
– Възможно е и според двете.

 – Проф. Куюмджиева, Вие ли намерихте „Стихира за велики вторник”, глас 1 от Аноним от ХІІ в, или от къде е, пише за Хилендарския манастир?

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

 – Стихира за велики вторник е открита от Константин Флорос.

 – Бихте ли казала за значението на „Честнейшую херувим” от Йоан Кукузел, кой го е открил и къде се съхранява?
– Честнейшую херувим се изпълнява във Всенощното бдение.

 – Проф. Куюмджиева, кои от творбите са със значение за музикалната наука и изпълнителско изкуство?
– Всички творби, които изпълняваме, са от значение за музикалната наука и изпълнителско изкуство, тъй като исторически са уникални образци-паметници, които не се изпълняват в съвременната практика.

 – Проф. Куюмджиев, има ли разлика при работата с различните видове хорове, като напр. този на финансистите, който сте дирижирал, като имам предвид, че вероятно поради дейността си са с различен вид темперамент и характер? Възможно е да натежава музикалността, но днес променил ли се е манталитетът и интереса на тези хора към музикалното изкуство?
– Не знам, защото днес тези хорове вече не съществуват.

 – Как подбирате участниците в състава и постоянен ли е?

 – Участниците се подбират според това отговарят ли възможностите им на едни значително завишени изисквания. Преобладаващата част от тях е постоянна.

 – Целта на създаване на хора?

 – Камерен хор със всичките плюсове и минуси.

 – Нещо от проектите Ви т.е. за концертите през следващите концертни сезони?

 – Проект „Годишнини в музика 2020“ за Йоан Кукузел и неговото време в европейската музика и годишнини на българските композитори Емануил Манолов, Атанас Бадев и Александър Морфов, съфинансиран от СП „Култура”.

 

Богатство с богатство и богатство натрупвано на пластове, съхранено, или живо чрез много творчески нишки и до днес благодарение на хор „Средец”, неговият основател и диригент проф.Александър Куюмджиев и изявите им пред публика сред оригиналните икони в Криптата на Патриаршеския храм „Ал. Невски”, в Националния исторически музей и в аулата на СУ „Климент Охридски”.

 

 Участията в телевизионни филми на хор „Средец” привличат огромна зрителска аудитория:

 «Българската музика през вековете», 8 серии на БНТ /1981/ е продаден в 250 страни- живописен поетично-научен шедьовър от шедьоврите музикални документално- художествени филми на режисьора от БНТ Светла Фингова, заснет в най-красивите храмове в България.

 Участия в кантатен цикъл «Времената на денонощието» от Г. Ф. Телеман-БНТ (1989), съвместно с Камерен оркестър при «Младежкия театър», София;

 концерт-спектакъл «Рождество Твое»-БНТ (1994),

 Missa Solemnis (Weisenhaus-Messe) I moll КV 139 от В. А. Моцарт-БНТ (1995), съвместно с Български камерен оркестър, Добрич; 

 “Magnifikat” («Латински магнификат») SWV 468 от Х. Шютц-БНТ (1995), съвместно с камерен ансамбъл „Оркестрал”; 

 Музикални сцени из оп. «Алцеста» от Ж. Б. Люли-БНТ (1995), съвместно с камерен ансамбъл „Оркестрал”; 

 «Стара европейска музика»-ТВ Белград (Югославия) (1996); 

 «Литургия на Св. Йоан Златоуст» от Д. Христов на ТВ Краков (Полша) (1997); 

 

 Записи на винилови плочи от «Балкантон» «Кирило-Методиевски страници», 1980; 

«Стара българска музика», 1981; «Песни от Югозападна България», 1984; 

 и Компакт-дискове

 «Средновековни гласове» от поредицата «Световна музикална серия» на “Prestige”Ltd -Великобритания (1990); «Микро-реквием» от Андреас Хараламбус (1997); «Български гласове» на Hallmark Ltd-Германия (2000); «Българска източноправославна музика от вековете»-поредица от 2 компакт-диска (1999 и 2001); «Стара източноправославна музика» (2005) на Сдружение Камерен хор «Средец»; «Българска музика от ХХ век» (2008) на Сдружение Камерен хор «Средец»; 

 

 Радио записи: 60 звукозаписа в БНР; в Радио Краков (Полша)-«Литургия на Св. Йоан Златоуст» от Д. Христов; за Радио Нови Сад (Сърбия); за Чешкото радио; за ORF 1-Австрия; в Германия и Италия. 

 Концерти – над 400 в страни от Европа, на големи и престижни международни музикални фестивали у нас и в чужбина, на научни конференции и симпозиуми.

Наградите са 3 златни медали, 2 специални, 4 първи, 1 втора, 3 трети награди и Почетна грамота за високо художествено майсторство на Министерство на култура на Украйна.

Промокод

Намаление на книги.

Използвайте промокод AMBICIA2020 за отстъпка от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 “На хор “Средец” с поздравления за професионалното музициране!” 

 Доменико Бертолучи, главен диригент на Сикстинската капела – Рим, 

 

 “Изказвам дълбоката си благодарност на възхитителния български хор за тази незабравима вечер, която ни дари в древния храм на изкуствата в Делфи.” 

 Микис Теодоракис, композитор, 

 Делфи, 24.09.1989 г., 



“За мен е голямо удоволствие и чест да посрещна чудесния български хор в Делфи, културен и духовен център на света. Вие пяхте великолепно и много мелодично. 

Благодаря ви, че дойдохте в Гърция! Моля, предайте на вашите съотечественици тази благодарност и моите най-топли пожелания! 

Бог да ви поживи!” 

 Токидийски митрополит Делфи,

 24.09.1989 г. 

 

 “Този концерт изключително ми хареса! 

 Този хор пее в музикален стил от най-високо качество! 

 Ръководителят на хора кара своя хор да пее, като изпълзва всички възможности на гласа: нюансите, звучността, дишането, произношението дори на нидерландски език, който е извънредно труден, гладкостта, мелодичната мекота. 

 За мене, ръководител на хор, това е идеал, който се старая да подражавам (имитирам), демонстрация на всички възможности на хоровото пеене, което може да се постигне с много добросъвестна работа и с много талант. 

 Щастлив съм, че можах да чуя това; също, че певиците от моите хорове можаха да чуят това. 

 Вашите песни носят послание на красота и на човешки качесва, които ни трогнаха и които ние дълго ще си спомняме. 

 Благодаря за посещението Ви и за концерта Ви.” 

при Музикалния колеж в Рулерс, 

 

 “С много радост посрещнахме във Флобек хор “Средец”. 

. Горди сме, че приехме този хор от Източна Европа. 

 Концертът беше апотеоза. Въпреки умората от пътя, нашите гости ни доведоха до екстаз благодарение на своето майсторство. Сливането на гласовете и качеството на тяхната интерпретация ни направиха поразително впечатление. Те пеят с “брио” във всички жанрове на хоровата музика и умеят да изтъкнат и най-малките нюанси. 

Това беше много красиво.

Абат А. Делкур, Флобек

 

 От програмата на концерта ”Музикални диалози” научаваме: „Християнската религия, респективно музика заема определяща роля при оформянето през вековете на европейската история, култура и ценностна система. Чрез изпълнението на уникални образци-паметници от българското и шедьоври от европейското музикално наследство концертът „Музикални диалози” паралелно представя и съпоставя тенденции в историческото развитие на духовната музика в християнска Европа от ХІ до ХVІІІв. и обособилото място в нея на многовековната българска професионална музикална традиция. Подчертават се измеренията на музикалното ни наследство за съхранение на българската идентичност и ролята му за развитието на европейската и славянската култура и духовност, както и богатството на западната църковна музика от епохите Арс Нова, Ренесанса и Барока /Реформация и Контрареформация/.

 От 395 г с разделянето на Римската империя на Източна / с център Константинопол/ и Западна /с център Рим/ се обособява бъдещото развитие на християнската култура в Европа.

 Звучи „Ut queant laxic” от Гуидо Д’Арецо / Guido d’Arezzo 1000- 1050/. Значението на композитора е неговата нотописна реформа за бъдещото развитие на западната музика.

 14 творби в концерта – звучна история и отправено богатство към сърцата на публиката.

 „Чрез Преславската цивилизация и т.н. Първо /ІХ-ХІв./ южнославянско влияние се формира пример за нов културен и религиозен модел в Европа. Един от най-ранните, транскрибирани / от проф. д-р Константин Флорос/ от съвременната наука невмени записи / нотно писмо от невми, исторически обособени в шест вида невмени нотации, с които се записват музикалните творби във Византия – Източната римска империя/ на славяноезичното източноправославно песнопение от ХІІв.” За първи път в съвременността прозвучава Аноним от ХІІв „Стихира за Велики вторник” – І глас с аранжимент от проф. Александър Куюмджиев.

 „В края на ХІІІв – началото на ХVІв на Балканите процъфтява т.н. „Палеологов ренесанс”. Анонимността се нарушава и в ръкописите започват да се изписват авторите на музиката. Творческото начало се проявява по отношение на подбора и предпочитанието към интонацията и начините на комбиниране и вмъкване на нови интонации. Новите тенденции в Балканското музикално изкуство се усвояват през ХІVв. и в търновската книжовна и музикална школа. От същото време са известни песнопения от Йоан Кукузел – певец, композитор и най-значим реформатор на източноправославната музика след Йоан Дамаскин. С инвенцията на гениален творец Кукузел успява да създаде съобразен с новите изисвания на въведения в края на ХІІІв. „Ерусалимски църковен устав” музикален репертоар, обобщаващ балканската музикална традиция и съчетаващ манастирски и градски катедрален ритуал”. 

Публиката имаше изключителната възможност да се възхити от прозвучалия за първи път „Честнейшую херувим”, глас 2 плагален от Йоан Кукузел /1280 – ?/! Транскрипцията от невмената нотация е на проф. Светлана Куюмджиева, а аранжимента на проф. Александър Куюмджиев.

От 9-те музикални творби, прозвучали в аулата на Софийския университет „Св.Климент Охридски” за първи път в България е In pace/Motetto/ от Josquin Des Prez /1440 – 1521-24?/ „През ХV в. строгият полифоничен стил в западната музика достига апогея си по сложност и съвършенство в творчеството на композиторите от франко-фламандската полифонична школа.”….

 „След падането на България под османско робство през 1396 г. редица български книжовници като архимандрит Киприан/ по-късно първи московски и Киевски патриарх/, Владислав Граматик и Димитър Кантакузин емигрират в другите славянски страни, като обогатяват културата им и работят за развитието на Търновската книжовни и химнографски традиции. Появяват се редица нови химнографски жанрове и форми, високопрофесионално овладени нотации, жанрова система, композиционни техники и изпълнителски нюанси. Исая Сърбин от манастира „Успение Богородично” в Скопската Черна гора /ХVв/ усвоява традициите на Търновската школа” и в настоящето за първи път е изпълнена неговата Похвална стихира за тримата светци Св. Йоан Рилски, Св.Йоаким Осоговски и Св. Прохор Пшински, на глас1 в транскрипция на проф. Милош Велимирович и аранжимент на проф. Александър Куюмджиев.

 „Чрез взаимодействие и диалог между културите европейската църковна музика се развива през вековете”…

 Аноним на 4 гласа – Виватная сюита / в аранжимент на проф. Александър Куюмджиев/ из руската многогласна певческа традиция от края на ХVІІ и началото на ХVІІІв звуча за първи път в съвремието…” През ХVІІ и началото на ХVІІІв. под влияние на западно-европейската музика чрез школата на Николай Дилецки започва да се утвърждава многогласието в украинската и руската църковна музика – троесрочно/тригласно/ и партесно/на партии/ пеене. Създават се канти и блестящи разгърнати духовни концерти, с които източноправославната музика се приобщава към вече развитата европейска многогласна традиция.

 Проф. Александър Куюмджиев основава камерен смесен хор „Средец” през 1973 г. като общински хор към район „Оборище” на Столична община като приемник на съществуващия от 1938 до 1947 г. Камерен хор на общинските служители „Средец”. Хормайстор е Елиана Захариева.

 Репертоарът е огромен и уникален. Изграден е почти изцяло на основата на религиозната музика, представена от уникални образци от византийската, старата българска и руската източноправославна музика. Многобройни са реставрирани и изпълнени за първи път в съвременността творби от ХII до ХVII век от Йоан Кукузел, Димитрий Докиан, Исая Сърбин, Йоасаф Рилски, Неофит Рилски и др., българска и руска източноправославна музика от ХVIII до ХХ век от Д. Христов, Ал. Морфов, П. Динев, С. Голабовски, А. Львов, стара източна и западна европейска религиозна музика от ХI до ХVI век.

 В друга основна част репертоарът на хора се състои от произведения от Ренесанса до съвременността. Творби от български композитори Д. Христов, П. Пипков, Е. Манолов, Ал. Кръстев, Б. Тричков, П. Стайнов, П. Бояджиев, С. Мутафчиев, Ю. Ценова, Ал. Танев, Ив. Спасов, Н. Стойков, Кр. Кюркчийски, С. Димитров, Т. Попов, Б. Ибришимов, Й. Чешмеджиев

 Научната дейност се изявява с откриване и публично представяне на непознати или забравени произведения от ХIХ и ХХ век, руски канти, кантантно-ораторна музика и етномузика от региона Балканите и много други. В своя репертоар Камерен смесен хор «Средец» има значителен брой премиерни изпълнения на творби от европейския Ренесанс, Барок и Класика.

 Проф. Александър Куюмджиев създава над 80 аранжимента за смесен и еднороден хор.

 По време на бригада в Софийския университет попада на изхвърлени и в доста запуснат вид мухлясали песнопойки. Издадени са с негов подбор в Антология «Годината в песни» (Училищни песни из българското музикално наследство от Освобождението до 1944 г.).-Благоевград, УИ «Неофит Рилски»(2007 и 2008). Автор и съставител е на учебно-методически пособия за работа с хор.

 Богатата творческа дейност на проф. Александър Куюмджиев е като отличен диригент с прецизен и отчетлив жест и високи изисквания към богатството на звука, организатор, преподавател със значителен опит – професор по дирижиране, хорознание, хор и църковна музика в Югозападен Университет “Неофит Рилски” в Благоевград, ръководи майсторски курсове по интерпретация. 

 Основател и диригент е на 8 хора в София, Дупница, Ямбол, Пловдив, Благоевград, между, които Смесен хор «България» при Министерство на финансите, хор «Корона», Академичен хор «Христо Арищиров» при ЮЗУ «Неофит Рилски» и др.

 Основател, артистичен директор и продуцент е на фестивалите “Софийско лято”, “Стара европейска музика” и с много и различни идеи на поредица концертни цикли с принос за развитието на българското камерно музикалноизпълнителско изкуство: “Творци и поколения в българската музика”, “Традиции и съвременност”, “Музика на 20-ти век”, “Музика БИС”, “Музика алтернатива”, “Портрети”, “Романтика и съвременност”, “Шедьоври на камерната музика”, “Акценти”, “Контрасти”, други.

 През 1999 г. специализира в курс по администрация и управление на изкуствата на Програма ФАР, Британски съвет и Министерство на културата. През годините Александър Куюмджиев е експерт и началник отдел по музикално-сценични изкуства в Министерство на културата, управител и артистичен директор на Агенция “Камерна музика” ЕООД

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.