Награда за най-добър документален филм от категорията „Музика и танц” е на „ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ: ПРИНЦЕСА ШОУ”/ Израел, реж. Идо Хар, 2015г/ Израелският музикант и артист Кутиман е известен през 2009 година с проекта си „Thru You”. В своите аудиовизуални симфонии той смесва части от видеоклипове в You Tube, направени от любители музиканти, които са качили изпълнението си on line. Те са като бутилки в безбрежното море на интернет, които музикантите пускат с надеждата някой да ги намери и прецени. Между тях е героинята от филма – Принцеса Шоу. Дали страстта й и любовта й към музиката, друг вид прическа и облекло, дали общуването й с хората, покрай които минава по улицата и заговаря, обръща им внимание, ще я направят звезда?! Уникалният талант е разпознат! Любовта към музиката… „ДЖУ ШАО – МЕЙ: КАК БАХ ПОБЕДИ МАО”/ Германия, реж. Пол Смакни, 2016г/. Известната китайска пианистка, която твори и живее в Париж, се завръща след много години в Китай по местата където е учила, където са родителите й, където тя и семейството й са подложени на гонение, говори пред настоящите студенти, спомня си и за най-известният и талантлив, виртуоз по времето на Мао китайски пианист. Дадена ни е възможност да надникнем чрез изпълнението на Джу Шао-Мей и нейните мисли в богатата й душевност, а и да видим архивен запис от високо талантливия с висок професионализъм китайски пианист, с когото приятелски, сърдечно и колегиално се срещат след години в Китай. „ЛЕНАРД БЪРНСТЕЙН – ПО- ГОЛЯМ ОТ ЖИВОТА”/ Германия, реж.Георг Вюболт, 2016 г./- приятни минути с изискано вдъхновеното изкуство на Ленард Бърнстейн, със спомени за него… Фестивалът започна с прожекцията на „АРВО ПЯРТ: РОБЪРТ УИЛСЪН – ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ”/Германия, реж. Гюнтер Ателн, 2015г./ – с нежност и внимание, мъдрост зрителите присъстват на част от сценичната постановка на „Страстите Адамови” с три от ключовите творби на големия композитор, размисли на композитора, както и на репетиционен процес през 2015 г. в бившата фабрика за подводници ”Леярна Ноблеснер” в Талин. Български филм на фестивала! „ОТ КРЕМОНА ДО КРЕМОНА”/България/Италия,2016г./. С фантазия, деликатност и разбиране младата талантлива режисьорка Мария Аверина уверено и развълнувано ни представя българско семейство, което изработва цигулки със свое звучене, живеят и работят всред майсторите лютиери, наследници на големите лютиерски фамилии в италианския град Кремона и изборът на едно момче от българския град Кремона, където имаше фабрика за музикални инструменти. От града на мечтите Кремона, момчето избира своя роден град, терасата на дома си, превърнал на работилница, вместо залите на фабрика „Кремона”. Поетично и деликатно надникваме в истинската същност на хората, посветили се на уникалния занаят-изкуство лютиер. „ПО-СИЛНИ ОТ КУРШУМИТЕ”/САЩ, реж. Матю Милан, 2016г./. През последните няколко години в София бяха прожектирани филми посветени на събитията в Близкия изток. Една част от тях разказваха развълнувани за ролята на музиката в тези събития, за надеждата на хората, че музиката ще ги обедини и ще победи злото, разрухата, ще внесе в душите просветление и разум. Коя музика и дали всяка музика е подходяща за въздействие при агресивни военни действия? Режисьорът Матю Милан е поканен от свой познат, бежанец, живеещ от десетилетия в Лос Анджелис, да заснеме революцията в Бенгази за сваляне на 40 годишната диктатура. Любовта на Матю Милан към документалистиката и филмите го отвежда към заснемането насред кървавата революция на опита и постоянството на хората в убежденията им за ролята на музиката за единен човешки дух, за вдъхновението, възможния оптимизъм. Завършва филма през 2016 г.

 След въздействащата прожекция разговаряхме:

 – Преди да тръгнете за снимки в Либия какво знаехте за тази страна?

 – Знаех за управлението на римляните много добре. Знаех всичко за Кадафи от моя приятел Хамуда. Знаех колкото едно малко парченце за Либия заради Хамуда, защото той постоянно говореше за Либия в Лос Анджелис, където живеем. Знаех много за Бенгази, защото там, частично, беше домът на Хамуда. Може би съм бил един от малкото, няколкото американци, които са знаели за Бенгази, преди революцията, поради Хамуда. Когато пристигнах там не знаех, че ще разказвам за музика. Един ден, когато бяхме в Бенгази, той, ние открихме този Културен център, където всички тези музиканти ходеха за да правят, създават изкуство, издават вестници, деца рисуваха. Там имаше звукозаписни студиа. Веднага реших за какво ще се разказва във филма, вместо да отида с другите репортери или документалисти, където бяха битките. Защото наоколо беше гробище, като химикал, като Уудсток, като през 60-те в САЩ. Това беше усещането, като Дивия Запад.

• Те ли бяха с това усещане или Вие?
• Напомни ми за това. Защото за първи път имаше нещо като упражнение с ново право да се говори за Кадафи. До тогава никой не говореше за Кадафи. И точно там намерих интересна история. Там бях от няколко месеца, след което се върнах в къщи за сватбата на моя брат. След това пътувах към Либия при моя приятел, музикант Дон – един от героите във филма. Ние станахме близки с музикантите. Ние всички се съгласихме да планираме музикален фестивал, което е част от историята във филма. Така станах част от музикантите. Пеех песни, записах ги, станах част от семейството музиканти. Освен,че правя филми, сътрудничах на всичките музиканти. Беше много красиво като вълнение. 
• С тях ли живеехте или отделно в хотел?
• Живеех с Хамуда повече от година, със семейството му, което притежава комплекс от апартаменти.
• Единствено Вие ли записвахте, снимахте?
• Аз и моят приятел Дон. Аз снимах и записвах повечето от филма. Либийците ми помагаха много, като ме снабдяваха с храна, така…Хамуда откри музикалния, културен център и след това искаше да ме изненада и един ден ме заведе там. Вие го виждате във филма, когато той казва: „Искам да ти покажа” и това беше момента, когато филмът се роди. Тогава разбрах за какво ще е разказът във филма.
• Вие сте заснел кадри от революцията. А кадрите с речта на Кадафи и преди последните му часове, от либийската ли телевизия са?
• Да, от Либийската държавна телевизия. Неговата реч е много странна, много кинематографична.
• Говорихте ли с тях за неговите речи и техните чувства?
• Да, но те го мразеха, особено Бенгази. В Триполи имаше повече хора, които го харесваха. Той създаде трудни времена за Бенгази, нямаше пари за Бенгази. Всеки мрази Либия. Либия е богата страна, но Бенгази, този красив град на Средиземноморието, беше оставен да се разложи, на гниене за години.
• За първи път ли пътувахте в Либия?
• Да. Бижу е! Имам предвид, толкова тъжно е каквото се случва сега. Имам предвид римските останки, руини, бреговете са 2000 км. Красива са, недокоснати брегове. Мислех да купя нещо като кръчма там и да започна дейност с малък хотел.
• Намерихте ли общ език с тези музиканти, или защото са музиканти нямаше проблеми?
• Нямаше проблеми. Те са ми най-добри приятели. Повечето от тях говорят английски от слушане на музика, гледане на телевизия.. Моят арабски не е много добър, ок. 3 000 думи и трябва да го подобря.
• Как се почувствахте, когато някои от музикантите дадоха живота си…
• Още не съм се възстановил от това, че един от участващите получи сърдечен удар. Почина Месрут Месир. Той беше като мой брат. Бях в къщата му всеки ден, 6 месеца. Бях около него. Той беше бляскав, “shiny” пример на революционно използване на неговата музика като негово оръжие.
• Роди му се дете!
• Неговото трето дете. Второ дете от тази негова съпруга. Той е рок звезда. Той се жени 4 пъти и развежда три пъти. Така. Мисля, че той много обичаше своята жена и беше уморен от разводи и за това е неговата последна жена. Другият е на 23 години сега. По Масрут среляха два пъти и почина на 42 години.
• Предполагам сте снимал много повече
• Имам стотици часове заснети от революцията, с музикантите и след революцията какво се случва, тъй като бях 8 месеца след революцията. Някои от музикантите напуснаха Либия като Хамуда през 2014, Мелегал през 2015. МС Суат замина за Тунис и след това се върна в Триполи. Додо, е през цялото време в Либия, въпреки, че звукозаписното студио, където записваше е разрушено. Не е било цел, просто е било в грешен квартал. Арт центърът затвори през 2012г., през революцията. Революцията започна, казваха за по-удобно на 17 февруари, но започна на 15 февруари. Планирахме началото на фестивала на 17 февр. 2012 г., посветен на една година от революцията. Прекратиха фестивала последния ден преди започването. Така.

– Вашето мнение – дали тези музиканти с този вид музика рап и рок, може би малко встрани от тяхната култура и музикално чувство, мислиха ли, че ще е в процеса на революцията, след като са били в Ъндърграунда преди революцията?

• Особено рап и арабски рап с влиянието, което използват от арабската поезия като част от живата култура като хип хоп, рапирането очевидно е отдадено на размисли. Те рапират на английски или на арабски. По малко от двете. Малего, много популярен, рапира на английски и арабски, Мс Суат на арабски. Повечето от рокендрола е на английски. Арабски е перфектен език за рапиране, по-лесно. Имат и много взискателно темпо. Много въздействащ език е арабския за рапиране.
• Музикантите казаха, че не се интересуват от политика т.е. са музиканти, а не политици. Те мислеха ли, че е революция, вид революция, защото в политическата история има различни видове революции? 
• Революция срещу една единствена личност Кадафи, но с нов вид живот. Целта, Кадафи е бил голяма фигура в техния живот, било е лесно за всеки да е на негова, на същата страна. Но когато Кадафи е отстранен има различни страни. Всеки е поляризиран срещу Кадафи. Кадафи изчезна.
• Те мислят, че изчезва!
• Той беше убит,
• по много жесток начин.
• Не, ужасен начин. Бях в Бенгази, когато беше извършено това и аз помня толкова много хора, които бяха от приключилата революция, те бяха „освободени”, успокоени. Отишъл си е и в същото време го искаха на съдебен процес. Също те искаха управление по закон. Те искаха Либия да започне по законен ред. Но за жалост, този вид законен ред не се случи. И много хора започнаха да се тревожат, още от самото начало. Това беше като правене на грешка. Има съдебен случай, Кадафи говори за престъпления, те слушат неговото говорене и след това имате съд.
• Те ли искаха той да говори за своите грешки?
• Те искаха да го видят по телевизията на съдебно изпитание, състезание.
• Но никога не се случи
• Не се случи и много хора бяха много разтревожени поради това. Беше за добра причина. Те бяха наистина тъжни от случилото се. Това е нова Либия. По някакъв начин отвори възможностите за това, което се случи. Сега Либия е в гражданска война. Мисля, че е даже по-лошо.
• Тяхна ли е преценката?
• Да, но както и да е, което хората не могат да забравят, е че ситуацията е по-лоша от когато управляваше Кадафи. Но ако Кадафи не беше погрешно управлявал, нямаше да се случи революцията. Като много от диктаторите правеха е само в системата, която можеше да ги надживее. И когато изчезнат, какво се случи с Югославия и Тито – цялата система изчезна
• И в Румъния и др., но въпросът е, че те мислят, че е революция и, че не е било план, интрига…. Защото ако те мислят, че сега е по-лошо, миналото не е така добро, защото нещата нямат комплект, сервиз, “set”, набор от теории. По отношение на музиката – какво мислят – рапът, рокът дали въздействат на хората, приобщават народа заедно или с по-добър дух, каква беше целта на музикантите?
• Да, да построят моста. Но също не само за либийците, но и за други страни, като пееха песента „Вик за помощ”.
• След като е вид революция има много видове помощ, мислите ли, че като държава Либия, или като нация или като народ, биха могли да имат нужда от помощ?
• Те се нуждаят от помощ. Това е наше задължение. Под управлението на Кадафи те имаха всичко, до голяма степен бяха като идеал на останалия свят. Като следствие те се отварят към света и светът знае за тях повече. Имам предвид хората от другите страни. Стъпка е по отношение на комуникациите, които са световни. Имаше големи грешки – на едни от тях бяха подложени най-ниските нива на бюрократите, чиновниците на Кадафи. Тези хора, не трябваше да ги оставят настрани. Те са от най-ниските нива като средно и малко менажиране. Те знаеха как да се грижат за страната.
• Работели са при друг вид организация – по време на диктаторски режим. Този, който управлява е отговорен за всичко.
• Да, но те имат знанието как се работи. Това, което направиха през 2014 г. беше, че всички тези, които работеха под режима на Кадафи, не можеше да са на никоя от тези позиции. Беше лоша идея. Същото стана в Ирак. За тези чиновници, които не са наранили никого, за тези, които даже, които бяха боклукджии. От някаква гледна точка биха могли да ги ползват.
• Но те са неграмотни.
• Те бяха образовани. Можеше да ползваш тези хора в полза на обществото. Но Кадафи и ролята на ислямистите приключи. И ислямистите като движение се нуждаеха от потвърждение, че враговете на ислямистите ще имат някаква позиция в правителството.
• Дали тези ислямисти имаха някаква роля в революцията?
• Да и не. Като Мюсюлманските братя, те дойдоха после, но те бяха група на Ал Шария
• Те интересуваха ли се от забраната на фестивала?
• Мосюлманските братя, да. Те контролираха тази зона. Половината от тях харесваха музика, а другата половина -не. Мюсюлманските братя е много широка организация. Някои от братството познавах. Те са много обмислящи, разумни хора. Те вълнуват музикантите. Други, hard, мислеха, че музиката е зло, че корумпира и то за всяка вид музика. Уахаби музика е мразена музика Освен, че те си пеят, са много стриктни. Повечето либийци не харесват тази музика. Уахаби е южноарабска музика.
• Повечето хора харесват музика, но зависи какъв вид. И така музикантите са мислели, че с този вид музика ще отидат към хората. 
• Почти всеки в Либия под 50 годишен харесва рокендрол. Повечето от 40 годишните харесват и обичат Нийл Йънг. 
• Не е ли била забранена при управлението на Кадафи, нещо като ъндърграунд, тъй като Либия не е била с отворени граници?
•  Кадафи позволи интернет и отвори интернет в началото на 2012 г. И това е най-голямата грешка, която той направи. Така се видя външния свят и колко е велик. Освен това видяха хора, които критикуват техните правителства, до като в Либия Кадафи не е бил критикуван. Повечето от моите приятели ми казваха, „Стой мирен! Никога не се оплаквай от правителството.” Защото хората имаха причина за да се оплакват.
• Но музикантите след революцията казваха, че могат да свирят на отворена сцена, на площада. 
• О, не! Много опасно е в Триполи 
• Нямаше ли музика там?
• Доди още свиреше скрито, като в ъндърграунд. И така Доди все още създава и свири музика, записва, но в неговия дом, в къщата му, а другите спряха. 
• А Вие мислите, че музиката е по-силна. 
• Мисля, че музиката е силна. Но също силата на музиката е да гради мостове като мирна, посветена на мира. Нека да дам пример. Представете си момче в Тенеси, в Съединените щати, което никога не е срещал либиец. Каквото вижда по телевизията е, че мисли мюсюлманите за авторитарни. Но Денис е либиец и изпълнява песен на Iron Maiden. И те правят връзка със скоростта на светлината на хиляди мили. И това е силата на музиката. Тя е културно съединение, общуване.
• Но е поп музика, рап и рокендрол. Интересувате ли се от класическа музика?
• Да. Интересувам се! Обичам също арабски блус, Сахара блус, който е учудващ. Много от туарегската музика е феноменална.