Дора Христова и Мистерията на българските гласове

Боряна Статкова
юни 2020

Конкурс на НФК 

Прочутият български женски хор „Мистерията на българските гласове“ e зарадвал с животворното пресъздаване и обогатяване на традицията милионна публика по света. В края на май 2019 г. тръгна на поредното си турне – концерт на 30 май,  Кутанс, Франция, на 38-то издание на джаз фестивала Jazz Sous Les Pommiers. Организаторите в аванс определят участието на българките като едно от безспорните събития на проявата, където хорът ще сподели сцената с имена като Джошуа Редман и Рон Картър. Полет към Барселона за концерта на 1 юни с Лиса Джерард и новия репертоар от  КД с названието „БууЧиимиш”/ 2018/, с разпространение в България и другите страни. На сцената на един от най-влиятелните испански музикални фестивал „Primavera Sound“ участват и тазгодишната носителка на „Грами“ Карди Би, Ерика Баду, Тейм Импала. Следват концерти в Порто, Лисабон, Прага на 4, 5, 6 юни и в „Куийн Елизабет Хол“ в Лондон на 7 юни. Лондонското участие е второто за състава в столицата на Великобритания за тази година. Фурор за известния на младата публика в България Скилър, по стила, в който звукоизвлича! Турнето завършва с три концерта в Полша – Варшава, Вроцлав и Шчечин на 10, 11, 12 юни с възторжени критики в престижни вестници и нови ангажименти за следващото 3 седмично турне през октомври в страни от Северна Европа.

Промокод

Намаление на книги

Използвайте промокод AMBICIA223 за отстъпка на книги от онлайн книжарница Ozone.bg

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA223TECH за отстъпка на техника от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

Промокод

Тениска с надпис по избор.

Използвайте промокод AMBICIA за отстъпка на Тениски, Канчета и Чанти

 Грандиозен и вълнуващ концерт с участието на „Мистерията на българските гласове” на ансамбъл ”Чинари” в препълнената и възторжена и с много деца зала 1 на НДК 2018 г. Поводът  финансовата самоятелност на ансамблите на свободна практика. 

      На 30-я си сезон концертите и турнетата са едно след друго…. Преди Нова година до Рим, след  Париж с концерт от записаните за последния компакт диск с Лиса Джералд.  Преди началото на юбилейния сезон на хора, на  36-о Световното първенство по художествена гимнастика 2018 г., 10-16 септ.,  гимнастичките завоюваха Златен медал със съчетанието си на 5 обръча  по музика от  запис на „Безродна невеста” от Западна България в изпълнение на вокалния ансамбъл „Мистерия на българските гласове” със солистка Рада Алексова в съвременен аранжимент. 

         „Мистерията на българските гласове” с диригента им Дора Христова за 30 години са възхитили публиката  с не едно турне, на 1100 концерта във всички страни на Европа, САЩ, Канада, Австралия, Израел, Бразилия, Аржентина, Хонг Конг, Япония, Турция, о-в Мартиника – Карибските острови, Русия, Южна Корея, на 5.5.2015 г. в Европарламента, в Китай, Оман…

   „ Вокалната им техника от векове е вълнуващо съхранена”/Ню Йорк пост/, „Старинна и съвременна, сложна и наивна, комплексна и проста, популярна или класическа, сериозна или весела, с леко сърце, от света или духовна – звук неподобен, на което сте чули преди” /Детройт фрее прес/ „ …и Джордж Харисън наскоро нарече този албум неговия най-любим”…

      Възторжени са отзивите в световната преса за изкуството на  Калинка Згурова,  Руска Димитрова, Надежда Хвойнева, Олга Борисова, Янка Рупкина,  Кремена Станчева и млади нови звезди през последните години от ансамбъла „Мистерия на българските гласове”.. 

       Омайване, магия? Мистерия е от  музикалния гласов дар на изпълнители певци и инструменталисти, водени от таланта и професионалните познания на диригента им повече от 30 години – Дора Христова.  

      Проф. д-р Дора Христова избира специалностите „музикална педагогика” и „хорово дирижиране” от НМА „проф. Панчо Владигеров”, а е приета и в ВИИ „Външна търговия”, след като завършва средното си образование в 1-ва Английска гимназия.  От 1971г. е асистент-диригент в Детския радиохор, на мъжкия хор при Ансамбъла за песни и танци на българската народна армия, диригент на хора при Ансамбъла за народни песни на БНР/ днес хор „Мистерия на българските гласове”/, диригент на Смесен хор на БНР, главен художествен ръководител на АНП при Комитета за телевизия и радио и от 1988 г. диригент на вокален ансамбъл „Мистерия на българските гласове”. През 1991 г. е с диплом от Школата към Външно министерство със специалност „Международни икономически отношения в областта на изкуството и духовната култура”.

       Минният инженер от Швейцария  Марсел Селие със своето „приключение” – интерес към българските гласове, музика и композитори, колекционира записи и след като посещава България започва представянето на феномена „Мистерия на българските гласове” като продуцира записи. „Когато пее, човешкият глас е по-красноречив, отколкото когато говори”, е на мнение Марсел Селие. – Осъзнал тази изконна истина, българският народ счита изкуството на пеенето за връх на артистичния израз. Неговият гений в тази област, резултат на цяло хилядолетие сълзи и тегло, черпи жизненост от корени, покълнали в друг един свят, Византия. Всъщност те стигат много по-назад във времето. Разклоненията им се губят в непознатата и древна цивилизация на траките, известни тогава с изключителния си музикален гений….”

       Огромен и специфичен, разнообразен  е подбраният и изпълнен репертоар, със  сценичното представяне на фолклор, адаптации на творби, обработки на фолклорни български и чуждестранни песни, творби от български и чуждестранни композитори и автори, ортодоксална музика  и изява на съвременна музика. Георги Минчев по повод тазгодишния му юбилей  в радиопредаване по БНР, „Христо Ботев” избра да звучи своята „Алтън Мара”из 5 балади от КД на „Мистерията на българските гласове”, награден с „Грами” през 1990г. Между наградите са и  „Кристална лира” от 2017 г., орден „Кирил и Методий”,  „Златна лира”,  „Кристално огърлие” на СБМТД,  Голямата награда на Салона на изкуствата на НДК-2002г. и множество дипломи. „Мистерията на българските гласове”  по мнението на акад. Кауфман е „най-ценният български принос в историята на музикалната култура”. 

       Записите в БНР и БНТ са над 300, над 50 телевизионни филма за БНТ, записи на музиката към множество игрални филми, за електронната игра „Сам в нощта”, която е хит и с награда за композитора, записи със симфонични оркестри на симфонични творби, и пр.

       –  Правим записи с различни екипи и винаги са различни.записите – преценява Дора Христова

      –   Имате участие със запис на музиката към филма  „God the Father–….

      –   Записите, в България са от чужденец като му асистират български инженери. Композиторът или продуцентът  формулират изискванията си. 

      –   А с Джордж Харисън?

     –   Ползват готови записи. Искам да кажа какво качеството имат дисковете на Марсел Селие. Записваха в радиото. Само един звукорежисьор беше специализиран да записва тази музика. Само един беше в радиото. Не всеки можеше да открои на показ красотата на тези гласове. Те звучат като цветя с мащабността, силата и професионалната изява на  това богатство. Спомням си Стефан Владков. Пример за  прецизност  за да постигне звукозапис във всяко едно отношение. Само той записваше. Имаше усет и професионализъм към нюансите,  към колорита,  към това, какво ще запише. В днешно време всичко е с дигитална техника. По-прецизно е, но се орязват параметрите на този глас. Трябва естествената среда, трябва естествената реверберация. Това нещо трябва да се спази. Не всеки има такъв идеал да се спази.  Много трудно се записва. След това тези фолклорни гласове по различен начин „се хващат” от микрофона. Едните са пробивни, а други са по-меки или метални. Освен това не всяка певица умее да пее пред микрофон. Обикновено се ползват висящите микрофони, които улавят една по-естествена атмосфера. Най-хубавите естествени, красиви записи сме правили в Роял фестивал хол, за ББС. Всичко това беше възможно. Всичко това без микрофони. Микрофоните са висящи, колкото да запишат, но няма озвучителни и  реверберацията е достатъчна и се направиха прекрасни, естествени записи! Така звучат както сме пяли в най-хубавите зали. Марсел Селие започва да подготвя своите КД, тогава са били винилови плочи, като  записва с един, мисля, че Nagra, обикновен, преносим магнетофон. Записваше в концертната зала. С акустика е тази зала.Той самият записваше така, както гласовете звучат естествено, без допълнително манипулиране. Наградата „Грами” е за звукозапис, с който станахме още по-популярни. Има огромно значение кой записва.

       Дора Христова е начело на феноменалния вокален ансамбъл от 1988г. Дали е разкрила тайните в докторската си десертация, публикувана като книга „Мистерията на българските гласове”или  „Мистерия на българските гласове” е вечното тайнство?  „Щастливи са от съприкосновението от сцената със звучното изкуство „съхранило автентичността на душевното изживяване, онези най-деликтани и нюансирани емоционални състояния, които оцветяват звука и разкриват драматизма или лириката на словесния текст на народната песен.”-  описва своя стремеж, реализиран и последван с овации и бурни аплодисменти, в докторантското си научно изследване, проф. Дора Христова.  

       „Проблемите на автентичния и аранжиран фолклор са разрешими благодарение включването на певци, носители на автентичния маниер на изпълнение и на душевността на мирознанието на българския народ. Диригентът като ръководител продължава линията на автентичността и осъществява своята концепция, базирана на задълбочени познания на фолклорната традиция и различните стилове и похвати на исторически установилите се композиционни техники.

       Изпълнителското майсторство на диригентите на народни хорове и ансамбли се определя от развитието на академичното хорово-изпълнителско изкуство и установилият се съответен светски хорово-изпълнителски стил със зряло и съвършено трактуване на музикалната изразност, реалистичната  и задълбочена интерпретация, постигната на базата на сериозна професионална подготовка и усвояване на съвършена вокална и мануална техника, както и от ползването на искреността, чувствителността и възвишеността на възприятието от религиозната хорово-изпълнителска практика. Майсторското съчетаване на гласовите богатства на народните певци с жизнена емоционалност, прецизна интонация, висока певческа култура и задълбочена теоретична подготовка на ръководител-диригент е неотменимо качество на съвременните фолклорни вокални ансамбли……Феноменът Мистерията на българските гласове като художествен изпълнителски стил оформя облика на българския национален музикален стил въпреки множеството индивидуални различия между отделните ни композитори. „Българският стил и българската култура блясват най-ярко в народното изкуство. В него са концентрирани и от него извират всички духовни сили на нацията”/Лада Брашованова/….Красотата на ансамбловата звучност е в онзи архаичен натурален гръдно отрезониран звук, за който говорят средновековните майстори…

          Натуралният глас е силен, с ясна дикция, сладък и летлив, кристален и звънлив. Интересна е аналогията със звъна на чана, хлопката, камбаната. При изработването на различните видове овчарски звънци майсторите са имали за образец човешкия глас. И от тук многозначителните аналогии: моминският глас е „меден загорски” или „като ясно звънче с ясно гласче”….

В Югозападна България и Странджа е разпространено носовото озвучаване на тона, придаващо особен оттенък на звучността. Ако този звук е преобладаващ сред изпълнителите, многогласният ансамбъл звучи с определен за фолклорния регион колорит. Диференцираното оцветяване на вокалите в съответствие с идейно-емоционалното съдържание на интерпретираното произведение става на фона на обособилия се стилов колорит….При народните певици височината на тона е свързана в най-голяма степен с двигателните усещания….

          Фонетичните особености на българските диалекти характеризират езика като уникален. Богатата българска лингвистична диалектика и прийомите на вокалното произношение на словесния текст създават допълнително оцветяване и емоционално нюансиране на тембъра на гласа….”

Общност

Стани един от нас.

Първа крачка към общността на Амбиция.

Промокод

Намаление на техника

Използвайте промокод AMBICIA5TECH за отстъпка от онлайн магазина на Ozone.bg

Реклама

Спортни стоки

Търси намаленията от Декатлон

 –  Какво Ви привлече и привлича, заинтересува в сложността на българското многогласие и като световен феномен? 

       –  Многогласието в българския фолклор е предимно двугласие т.н. диафония. Най-много ме привлича дисонанса, върху, който е изградено това многогласие, защото интервалите са много често от енхармоничните интервали. Характерно е за Западна България. Тези гласове не се поставят, нито един и на мъжете. И това, което сме изучавали всички тези, така да кажа законни изпълнения при хоровите ансамбли, при необразовани певици, т.е. без специално музикално образование се оказва, че те са перфектни в интонацията.  Музикалният слух т.н. ухо е безупречно! Изпълнението на дисонасите така очудва западноевропейската публиката, след като консонансът за тяхното възприятие е интерваловото съотношение. А при нас – дисонанса. Най-простият пример: голямата септима много трудно се интонира в западноевропейската музика. Тя трябва да се изпее чрез октавата и от там да се слезе на половин тон и да се получи септимовия тон. А нашите певици и певици пеят и най-накрая извикват, в някакъв екстаз извисяват глас и провикват.  Това е  голямата сепетима. Там не се замисля никой. Тя звучи. Това е за тях екстаз, радост, удоволствие и щастие от пеенето. Това е най-малкия пример. А когато изпълняват една диафонична песен цялата е в дисонанси. Какво удоволствие изпитват от дисонанса! Те търсят дисонанса умишлено защото това е за тях  висш израз на емоционалност. 

         Привлече ме интуитивното дисонасът. Жени, които,  в ония години Филип Кутев е приемал, са били с основно образование. Имаме и среднисти и със университетско образование. В Пловдив е Академията, АМПТИИ, която завършват. В техния репертоар те са си в натуралната музикална система. 

     –   В състава от 90-те години ли?

     –   Те са вече с теоретична подготовка. И естествено образованието е потребно. По-бързо се работи. Но резултата много често е различен. Не е това, което при импулсивното, при подсъзнателното се чувства. Не е когато пееш със съзнанието, че пееш един дисонас и го търсиш как да го изпееш, мислиш дали е верен, дали е малко нисък, съвсем друг е. Ефектът при това изпълнение е когато чуеш две певици да  заковат  дисонанса и пеят.. Той е красив, той е благозвучен. Но те не мислят дали е малко по-високо или малко по-ниско. 

        Всичко е интуиция и на чисто вътрешно чувство, на една искреност и неподправеност,  чувство, което няма подбуди или е много шлифовано.  При шлифоването не мога да кажа, че се радваме на кой знае какви постижения. Нотното ограмотяване дойде много по-късно. Тогава, когато влезе в работа на диригента. Предимно благодарностите са към Филип Кутев. Той постави нотното начало при изпълнението. То е в помощ на диригента, а не е толкова значимо за изпълнението. Защото строенето на музикалните интервалите на българския  фолклор, модалността е по-различна от западно европейската музикална практика. Има и 1/4 тон при орнаментацията. Нашата музикална система и повече натурална музикална система, за разлика от европейската музикална система, която се гради на съотношение половин и един тон.

        –  Концертният репертоар го има на ноти ли, този, който записвате и изпълнявате на концерти?

      –  Нотирането на тези народни песни не е от сега. От миналия век е. Правят усилие да запишат и най-малките нюанси в модалността. Всичко това е записано и нотирано. Композиторите създават и по-сложни композиции. Но партитурата, т.н.музикална партитура съществува и без нея е неизбежна работата.

     –   За тези песни с дисонаси Вие слушате ли предварително автентичните записи, т.н. теренни записи запазени в БАН или ползвате нотираните песни?

     –  Автентичните записи слушаме, но те са записи на нашите народни певици, които са в състава на хора. Те са солистки в състава. Слушаме тях. При изработването на една песен получаването на унисона е по пътя на подражанието. Подражаваме, изглаждаме унисона,  благодарение на това, че имаме образа, първообраза при нас, т.е. певицата, която пее тази песен.  Започваме да работим – едната певица, с нея другата певица с нея  и така постигаме един унисон,  като гласовете са специфични и с различна обагреност, тембър. Запазва се традицията. 

      –  При произведения от композитори или от фолклора са застъпени?

      –  Сега вече фолклорът е в основата на музикалната лексика, на музикалните композиции.

    –     Но много хора имат отношение

    –     Автентичният има една красота, консервиран е този фолклор..

    –     През предишните векове се е развивал- 

    –     Ако сте с разбиране една песен да е малко променена, текстът да е малко изменен и отдолу да се пише авторска и кой я пее,  не е авторство и развитие. Както и ако стремежът е певица да изопачи някоя от оригиналните, автентични мелодии, и да я регистрира като нейна песен. Въпреки, че през вековете това нещо е ставало с различни варианти, но никой не е претендирал за авторство. В края на краищата до нас е достигнал един съвършен образец. По-хубаво от това не може да се създаде. През вековете песента се е променяла, ставала е по-певческа, с по-хубав текст, по-интересен и до нас са достигнали съвършени образци.

  • Вие изпълнявате, пеете творби, в които вече когато композитор ползва част от мелодията?
  • Съвсем различно нещо е. Повечето от нашите песни са  композиции изградени върху фолклора. 
  • Под традиция се разбира това, което е създал Филип Кутев, или вековната традиция, която са намерили фолклористите от БАН, която записват и която е огласяла селищата?
  • Филип Кутев създаде вокален ансамбъл, хор създаде,  т.е. това е западно европейската формация тригласна, четиригласна,  акапелно пеене или с инструменти. Това е хор, състав, който е създаден отвъд границите на България. Тази формация не съществува във фолклорната практика. Има двугласно пеене, на места триглас и четириглас. Но тези гласове образуват многогласие отново чрез двугласа и с наслагване, не е самостоятелно.  За първи път Филип Кутев създаде хорова формация по образец на „Пятницки”. Създаде ансамбъл по образец на западноевропейската формация. След това се създадоха и следващите ансамбли.

            Нашият хор работи самостоятелно, а при различни композиции е с инструментална част и със симфоничен оркестър, и с бенда на радиото има някои изпълнения, естрадни. Зависи каква е музиката, но ние сме като формация акапелен хор, пеем акапела.

        –   Кой е любимия Ви регион?

     –     Любими песни имам, но регион …Всички региони са с красивите, хубавите, прекрасните български песни – просто са ми любими! С удоволствие ги слушам, с удоволствие ги поставям, изпълняваме ги с хора.  Първото изискване към певиците е да имат гласове, да са надарени с гласове. Дали са завършили или не са завършили образование изискването е  красиви гласове според фолклорната традиция. Много често гласовете с годините се похабяват защото например една певица от Западна България трудно пее репертоар от другите региони. В Академията на държавен изпит пеят от всички региони задължително. От значение е запазването на оригиналността и на самобитността на певицата, която все пак е носител на характерните версии на един определен регион.

    –       Какво е изискването, критерият след като има специфичност на народното фолклорно пеене и оперно?

     –     Много често напоследък идват образовани,  завършили средно музикално образование или висшо, и пеят песните на други певици, или изпълняват няколко песни – 2 или 3. Песенният репертоар предполага едно по-задълбочено търсене на неизпълнявани песни, на песни, които са от техния край, от тяхното село, от техни предци, където се знаят песните, но нямат тази колоритност като изпълнители. Богатството е в самобитността, това е най-ценното.  Този хор, когато е създаден се знаеше като хор от солисти. Всички бяха солисти със свой репертоар. За солист трябват качества, да има репертоар. Самочувствието много често го има, но трябва артистичност на сцената. Нашият т.н. многоглас, а то е двуглас е от атмосферата на натуралната музикална система. Там има  четвърт тонове.

        Запомнила съм го от Димитър Динев, който  имаше голяма практика с църковното пеене, години на ред работеше като хор майстор с ортодксален хор. Той така казваше: ”Не бъркайте в гърлото на народната певица! Тя знае как да пее. Не я учи как да пее.”  Певицата или може или не може, „може”, означава – знае. Може да й се помогне малко, да се разшири диапазона с малко упражнения, които са характерни за тази област, за нея. Пеят на мускул, пеят на ларинкс- това е мускул, много бързо свършва гласа, ако не се пее правилно, ако не се щади този глас. Той трябва да почива, въобще много особености има когато започваш да работиш с един такъв глас. Трябва много добре да го поставиш. Много добре трябва да знаеш какви са му особеностите и да направиш всичко възможно да го запазиш и да го съхраниш, защото е даденост.  

     –      В днешно време младите певици не са отраснали в обстановка на седенки, на обичаи. Как става при тях?

     –       Учат, заучават

     –       От кого?

     –       От своите преподаватели.

     –       А репертоарът?

       –     Подбирам програмата на концерта според темата, според  фестивала или  серията от концерти в отделните страни. Например има от Москва покана, две години на фестивал на духовната музика, православна музика, религиозна. Фолклорна музика на религиозна основа. В Полша темата е да се представят хоровете с акапелна програма. На концертите навсякъде програмата ни е акапелна, наш е избора. Не пътуваме с инструментален съпровод. Преди години в нашите концерти участваше квинет от Академията в Пловдив с много добри инструменатлисти. Те съпровождаха солисти, съпровождаха камерни състави. Зависи от броя на хората, които могат да пътуват. Численият състав на хора е 24 жени. Ако е възможно малко повече да включим като изпълнители, включваме тази камерна инструментална група от изпълнители на фолклорни инструменти и е малко по-интересно.

     –    Когато  социокултурният/ социален пазар е все още в една не съвсем установена позиция, отразява ли се върху ангажиментите, при положение, че съставът е с мениджър,  как се свързвате с продуцентите?

  –       И ние ги търсим и продуцентите ни търсят.

  –       Разчитате ли и на лични познанства след като в Интернет има информация?

  –       Има и момент на фирмена тайна. Сега не може да се разпространява абсолютно всичко. Контактите са не особено афиширани и са лични контакти.  На свободния пазар движението, двигателната сила е конкуренцията. 

    –     Вид надпяване ли е?

    –    Ако разбираме конкуренцията нелоялна, непрофесионална борба за надмощие и за концертни турнета, специално за България пазарът все още не е отворен и конкуренцията е безразборна, така да кажа. 

          През април 2002 г. Марсел Селие пише: ”До всеки, когото би могло да касае,  „Аз, с настоящето потвърждавам, че оторизирам единствено и изключително бившия Радиотелевизионен хор, дирижиран от г-жа Дора Христова, да използва тази търговска   „Мистерия на българските гласове” “Le Mystere des Voix Bulgares” марка като име на нейния хор.” А наскоро проф. д-р Дора Христова плати новия лиценз на състава.

  –       Но в България има интерес към фолклора.

  –       В България се възвръща интереса към фолклора. В близките години се очаква по-голямо внимание да се обърне на фолклорните изяви. Не само на солисти, а на ансамбли, състави. След реформите в България нямаше никакви средства за големите ансамбли. И тогава индивидуалните изпълнения бяха предпочитани. Не са заделяни целево средства от държавния бюджет или по съответни пера, които би трябвало да се имат предвид. Тогава станаха съкращенията. Тогава изчезнаха доста ансамбли. Ние минахме на свободна практика, по незнайния път на артиста на свободна практика.  Търсеше се най-правилния път, правилната посока. Години на ред няма писани закони, няма регламентиране. Трябваше сами да се справяме със ситуацията.

  –      Съставът 30 години е самостоятелна финансова единица, като частен, на свободна практика,  а как се достига, договорира адекватен хонорар на качеството на изпълнението и спецификата, уникалността на хора?! Изисква  се т.н. устойчив и силен характер, талант и изключителните способности на ръководителя и на участниците, техните постижения докато се постигнат високите цели на изкуството.  Дълги години без постоянен доход, с изява, с цел  усъвършенстване  на професионализма, повече публика и въздействащи изпълнения на концерти и записи…От значение са достиженията и постиженията, които ще водят и до изясняване на икономическия напредък и формиране на новия вид пазар с нова икономическа терминология и специфични изисквания.  

  –       Извън задълженията ни е  постигането на съответните хонорари, което много затруднява работата.

  –       Макар, че в другите страни може би е по-установена свободната или с финансова самостоятелност практика, след като сте състав от България, известен, с награди,  имаше ли различия след промените?

  –       Ние работим само с чуждестранни импресари. Те са много добре запознати с всички условия и изисквания.  Лесно се работи с чуждестранните импресарии. Регламентирано е как става, какво става. Сключва се един договор и се спазва този договор. Нашето задължение е да представим изкуство и на  възможно най-високо художествено ниво и да популяризираме  аранжираните произведенията и автентични от българския фолклор. 

  • През изминалите 15 години се наблюдава интерес  сред младите хора  и към танците, а може би и към песните. Връщане е или интерес, дали и в другите страни има такъв интерес?
  • Има големи възможности да твориш и да се занимаваш с фолклора, дали ще пееш или играеш танци.  Докато в другите страни няма такъв богат фолклор и са по-ограничени техните занимания.

   –      Като създавате по-нататъшен слой от многогласната традиция, с цел преосмисляне на художествената традиция, поставяте ли си различни цели за създаване от всеки концерт и изява на „уникално музикално събитие”, както сте споделила стремежа си през отделните и различни години от творческия Ви път?

     –     Подражанието не е в полза на изпълнението на фолклорна песен, не е преосмисляне. Филип Кутев преосмисли традицията и създаде културна традиция върху фолклорното ни наследство.  Това е пласт, културен пласт, който се създаде през 50-те години, просъществува толкова години с високо художествени резултати. Имаше движение на народните хорови ансамбли, което сега не е в такава степен поради условията. Много масово беше и се създаде един изграден културен пласт от фолклора.

           Преосмислянето на фолклорната традиция е обогатяването  на фолклорната традиция с цялата иманентност, която има нашия фолклор – модалност, ритмичност, богатство на нюанси на диалекти. На базата на това. Днес се наблюдава едно използване.

    –      Вие правите връзка между звученето на диалекта, отделната конструкция на думата и музиката и мелодията и звученето на музикалната мисъл. Самото звукоизвличане на звуците в думите и на диалектите има ли значение за изпълнението?

    –  Има значение – то е вложено в самата песен. То носи и нейната оригиналност. Разчиташ и на смисъла, на това, което се пее. То се чува или само настроението на мелодията.

       При изпълнението на сцената пред чуждестранна публика не очакваме да се разбира смисъла. Този смисъл се внушава чрез изпълнителя. Текстът често не може да се преведе и за това не е отпечатан в програмите към концертите, а информация за какво се отнася в текста. Самата певица със своето изпълнение, със своето отношение, начина на претворяване  внушава за какво става дума.

    –  Имате ли изискване към солистите, освен по отношение на  компактността на звученето на състава и оригиналността на изпълнението?

    –  Към певиците – да бъдат те, самите те. Много често хора съпровождайки тези певици даже се подчиняват на солистите.

    –   Надявате ли се съвременните композитори да се обърнат към фолклора? 

    –   Надявам се. Съвременните композитора нямат достатъчно знания. Не са толкова близо до средата. Получаваме поръчка за запис от чуждестранни автори. Тогава се появява трудност, тъй като чуждестранните композитори не познават тази музика. Те са развълнувани от нашата музика и искат така да прозвучи и тяхната композиция. Както те са я чували от този хор. Трябвa не само ухо, но и вникване в музикалния фолклор и изразните му средства, израза, смисъла. Те  слушат тази музика, тя влиза в душата и се изживява, не се приказва. И след това за да я интерпретираш трябва да си много близо до оригинала и самобитността на това, което ти слушаш.

  –    Слушате ли автентични записи от събора в Копривщица или другаде?

   –   Слушам, запознавам се, но не участваме. За самодейни състави, които изпълняват изворен фолклор е. Това е най-ценното, там трябва да се слуша, там при извора.

–      А слушате ли, запознавате ли се с т.н. теренни записи на Кауфман, на Елена Стоин?

 –     Тези записи са за документиране.

  –    Те дават ли представа за звученето, за да сте по-наясно със звученето?

 –     Дават, но не всички записи са с изпълнение на добри певци. За това поощрявам певиците за своя репертоар, Това е преосмислянето – може да има репертоар, но като няма глас?! А като има глас, а няма репертоар, песни, а изпълнява песни  на други! За това е приказката: няма незаменими, но има неповторими. За да се избегне всеядност.

       Какво ще постигне проф.д-р Дора Христова, какво се подема от натрупаното безценно богатство, от съвремениците и бъдещите поколения –  с нетърпение се очакват бъдещите изяви на „Мистерията на българските гласове”.   

Проект

Музика и съвременност

Списание Амбиция предоставя онлайн пространство за публикуване на статиите на нашия автор Боряна Статкова в конкурса на Национален фонд „Култура“. Списание Амбиция не носи отговорност за съдържанието и снимките, предоставени от автора.

Вижте всички статии

Партньори

Обединени за кауза.

Това са партньорите на Амбиция, с които споделяме една обща кауза – да Ви вдъхновяваме, разказвайки историите на българи от цял свят.