български кариерен форум в Германия
Как се кара Halfbike
харесвам страницата

Живее, за да пътува. Япония с Гергана Иванова Георгиева

Гергана използва всеки един свободен момент, за да пътува. За последните две години в София, Гери почти не прекарва уикендите си в града. Днес тя ще ни разкаже за пътуването си до Япония.

Интервюто е достъпно и като аудио запис:

Кое беше най-вълнуващото нещо в твоето пътуване до Япония?

Вълнуващите неща бяха толкова много… Самият контакт с местните, с културата и обичаите, с храната, с местата, които успях да посетя – всичко беше вълнуващо! Първото и най-силно впечатление бе уважението, което хората в Япония отдават с поклон и усмивка, непринудена любезност и отзивчивост.

Японската култура е коренно различна от нашата и за мен беше изключително вълнуващо да я изучавам и наблюдавам. Чувствах се като едно малко дете, което тъкмо е проходило и експериментира с всичко за първи път.

Няколко часа, след като пристигнах посетих с местни приятели малък ресторант в Токио. С влизането в ресторанта всички клиенти събуваха обувките си и бяха настанявани в отделни зали, с цел да не бъде нарушено уединението на никого.

В друг ресторант, който посетих сама на следващия ден никой не говореше английски, но въпреки това се разбрахме много лесно с езика на тялото. Готвачът, един възрастен господин, ме наблюдаваше как се опитвам да се храня с клечки – всеки път, когато доближавах храната до устата си, тя падаше обратно в чинията със звучен трясък, разплисквайки се наоколо и върху ми. Тук е момента да отбележа, че ползването на хартиен лигавник в ресторантите не е срамно, а наложително! Това е нещо, което дори и местните използват. След като наблюдава с усмивка опитите ми известно време, готвачът просто дойде и ми донесе вилица за да прекрати моята агония. Аз обаче му благодарих любезно и му казах, че искам да се науча да използвам клечки, въпреки че в резултат имах повече храна по дрехите, отколкото в стомаха.



Пътуване до Токио
парк япония

Ти си била две седмици в Япония. Как се подготви?

Идеята се зароди още в началото на 2018 година, когато реших, че искам да направя едно самостоятелно пътешествие из Азия. Тъй като Япония ми бе детска мечта, екзотична е и има уникално-”космическа” култура, не мислих дълго. Започнах да се подготвям по-сериозно около три месеца преди заминаването. Разговарях с няколко познати и приятели, които са пътували до там и споделиха част от своя опит и впечатления. Те ми дадоха съвети, организационна информация и ми разказаха кои градове са посетили и какво им е направило впечатление.

За туристите в важно да поръчат предварително и онлайн нещо като транспортна карта, чиято идея е гостите на страната да могат да пътуват сравнително достъпно и лесно, без да се налага да купуват единични билети.

Също така присъствах и на няколко презентации на хора, посетили Япония, прочетох много статии, изгледах много YouTube клипчета, знаех толкова много неща за Япония и японците още преди да отида там, че като разказвах на приятели какво ми предстои, те отвръщаха, че говоря за Япония така, сякаш вече съм била там…

Разкажи за японската култура, хостелите и забележителностите, които си посетила.

Преди да замина за Япония, само бях чувала за японските хотели-капсули, бях гледала снимки и клипчета, но нищо повече. В действителност те представляват не толкова тесни пространства, отделени едно от друго. Предполагам сте чували, че са наричани също “ковчези”, което е малко грубо и неточно. На мен лично ми бяха изключително комфортни и много ми допадна уединението, което създават на фона на хостелите в Европа примерно, където шумовете са по-обозрими.

В японските хостели всеки има уединение, тъй като японската култура цени изключително много личното пространство. Хостелите бяха много добър опит и с огромно удоволствие бих спала отново на подобни места. Успях да си резервирам и да спя в традиционен риокан, което всъщност е японска странноприемница. Спи се на пода, на футон и всъщност е много, много удобно!

традиционни къщи

Каква беше храната там? Япония е известна с морската си кухня. Беше ли вкусна тя?

Изключително много! Всъщност, за първи път вкусих сурова риба, суров октопод и предполагам и други морски обитатели, за които нямам представа. Никога не бях особено сигурна, какво точно похапвам. Много често нещо с вид на зеленчук се оказваше риба. Но главно се хранех със суши и различни видове нудъли, които те приготвят по много разнообразни начини. Харесваше ми също да се разхождам и експериментирам с храната по местните пазари: различни риби, морски дарове на клечки.

Едно от най-интересните и характерни за Япония неща е, че нямат кошчета за боклук на публични места и по улиците. Ако се храниш на някой пазар е задължително да изконсумираш храната на това същото място (освен ако не си я вземаш за вкъщи), като не е прието да се храниш и да вървиш. След като похапнеш можеш да предадеш остатъчната опаковка на мястото, откъдето си купил храната или да я вземеш със себе си. Когато не знаех как точно да консумирам дадена храна, просто наблюдавах как го правят местните. Веднъж любезна дама ми обясни последователността на хранене с местно ястие, а в един от ресторантите дори имаше инструкции на английски.


Ти си пътувала сама, но всъщност никога не си останала сама. Как се случи това? С какви хора се запозна в Япония?

Аз посетих страната малко извън туристическия период. Пътувах в началото на септември, а както всички знаем повечето туристи ходят в Япония, когато цъфтят вишните и тогава е истинска лудница. Тъй като не обичам тълпите, реших да отида, когато няма толкова много туристи и да изпреваря тайфуните. С последното не постигнах успех, но бе интересен опит.

Европейците и американците лесно се разпознават, особено в Азия. Често някой те моли за снимка, тъй като пътува сам, след това продължавате да обикаляте заедно за час – два, разказвате си кой какво е посетил или би искал да посети. Давате си съвети, ставате приятели. И всъщност наистина никога не успях да остана сама!

наздраве

Кои бяха непопулярните места, които посети в Япония?

Традиционните места, на които всички ходят, са капсулите, риоканите и онсен – спа с минерална вода. Винаги избирах такива места, на които да няма много туристи, тъй като исках да усетя местната култура, да разговарям, макар и с езика на тялото, с местните. Избирах си не толкова популярни сред туристите места за хранене.

По време на пътуването ми с корабче през езерото Аши се заприказвах с възрастен японец, който говореше доста добре английски. Той ме попита – “Била ли си на онсен?” и аз му казах “До този момент не, но бих искала”. Хаконе е известен регион с минералните си извори и той каза “Ами добре, тогава трябва да отидеш в ето този.” и ми посочи една сграда. Аз му отговорих, че предпочитам местен онсен, който не е за туристи. Тогава той ми каза “Да точно този е само за японци.”. Наистина беше едно от най-приятните места, които посетих и на които се почувствах невероятно щастлива, че съм точно в този момент на това място с тези хора, макар времето да беше дъждовно и мрачно.

Разкажи ми за преживяването си да бъдеш в онсен.

Намерих го лесно! Посрещнаха ме млада рецепционистка и възрастен мъж, които ми дадоха ключ от мини гардероб и ми обясниха, че трябва да си оставя там обувките. След кратки инструкции ме упътиха към женската част на онсена, тъй като беше разделен на мъже и жени. Всичко беше много чисто и подредено. Имаше няколко зали: зала за преобличане, зала за отдих и почивка, зала за къпане, както вътрешен и външен минерален басейн. Гледката и от двата басейна беше невероятна – с изглед към езерото Аши, за което споменах по-рано.

Виждаха се хълмовете отвъд езерото, започна да вали лекичко, след което дъжда се усили и започнаха да се образуват изпарения, наподобяващи мистична мъгла, които се движеха нагоре и нагоре… беше изключително хармонично и релаксиращо.

Тъй като бях единствената чужденка в онсена, явно предизвиках интерес от страна на местните дами и част от тях се престрашиха да ме попитат откъде съм на японско-английски. За пореден път ми направи изключително добро впечатление, че когато им казах, че съм от България, те бяха чували за нашата мила малка балканска страна. Обикновено свързваха България с произхода на киселото мляко и със сумиста Котоошу и бяха много радостни от срещата си с мен.

Какви са твоите съвети към всеки, който иска да тръгне по твоите стъпки?

Има много видове туристи и бих искала да подчертая, че аз съм от онези, които пътуват с раница и не спят в бизнес хотели с множество удобства и луксозни мебели. Пътуването ми беше нискобюджетно и идеята ми беше да видя максимално много места, а да не изхарча купчина пари, докато стоя затворена в златен кафез.

При планиране на пътуване до Япония е важно да следите цените на полетите. Всяка авиокомпания пуска периодично за 24 часа или 48 часа промоционални намаления. Точно на такова попаднах и аз като билетът ми в двете посоки излезе под хиляда лева. Тъй като бях решила, че ще обикалям из цялата страна, т.е няма да се задържам в един единствен град, следващата крачка бе да си поръчам онлайн JR-pass (Japan Rail Pass), предназначен само за туристи, който дава привилегията да се пътува неограничен брой пъти с JR влакове.

Съветвам паса да се закупи около месец/месец и половина преди датата на планираното пътуване. 2-3 дни след заплащането на JR-pass ще получите чрез FedEx до адрес документ (купон/сертификат), който да валидирате на летището и да активирате с “физически билет”. С него освен с влак, ще можете да пътувате и с лифт, автобус, корабче и да получите намаление за входове на музеи и паркове. Всичко е много удобно, добре обяснено и систематизирано в мини справочник!

Друга важна част от планирането е да уплътните графика си – кои градове и обекти искате да посетите и как да разпределите времето си. Хубаво е предварително да знаете работното време на различните обекти, както и входната такса, за да не останете неприятно изненадани и да се вместите в бюджета.

квадратна диня

Като жена, която е пътувала сама, възниква въпроса беше ли безопасно за теб?

Всъщност беше изключително безопасно! Дори по време на пътувания в Европа, не съм се чувствала толкова безопасно, колкото в Япония. Разхождайки се с корабче по езеро Аши, Хаконе, реших да си направя експеримент, като си оставих раницата до японец, с когото току що бях разговаряла и отидох от другата страна на корабчето за да направя няколко снимки. Като се върнах раницата, портмонето, паспорта и японските желирани бонбони бяха на мястото си.

Кое място трябва да бъде посетено на всяка цена?

Може ли да са повече от едно? Първото е най-оживената пешеходна пътека в света намираща се в сърцето на Токио, на която пресичат най-много хора по едно и също време. Посетих я, както първият, така и последният ден от престоя си в Япония. И двата пъти се качих в Starbucks кафе, което се намира в сграда непосредствено над пешеходните пътеки. Оттам се виждат невероятните подвижни цветове на Япония. Чувствах, че мога да ги гледам хипнотизирана с часове, особено в дъждовен ден, когато хората са с цветни чадъри.

Другото място, което ми донесе много положителна емоция беше Нара – един малък туристически град, намиращ се в близост до Киото. Нара е известен със своя национален парк, в който има над 2000 свободно разхождащи се сърни и елени. Невероятно е усещането да си в непосредствена близост до тези животни, да можеш да ги погалиш без да ги уплашиш и да се насладиш на тяхната макар и кратка компания (когато ти свършат “еленските бисквитки”, с които ги храниш се местят при друг турист с повече лакомства).

град Нара в Киото, Япония
Рибен пазар

Третото място, което ме впечатли изключително много е планинският град и национален парк Хаконе, който се намира в близост до Фуджи и при ясно време се вижда свещената за японците планина. Хаконе е известен със своите минерални извори, които примамват много туристи от цял свят. Най-интересно ми беше преминаването с лифт над “Дяволката долина”, където се чува и наблюдава изригването на гореща изворна вода и отделянето на сяра. Всичко това се случва под теб и под краката ти гледката е нереална!

И на четвъртото място, тъй като го посетих последен, е Цукиджи фиш маркет – най-големият рибен пазар в света, намиращ се в Токио. След 11 часа на обяд, когато всички рибари са поприключили с разфасоването и пакетирането на нощния улов, е възможно туристите да се разходят вътре из самия пазар. Там срещнах работници, които разфасоват и обезкостяват големи риби, след което ги пакетират и подготвят за доставяне по магазини и ресторанти. Беше невероятно да видиш отблизо, колко големи могат да бъдат рибите тон!

Това, което не ми беше правило впечатление до момента бе, че различното месо на рибата е различно вкусно и е на различна цена. Никога не съм си представяла, че една риба може да достигне тези размери и на живо големината е още по-впечатляваща! Да не пропусна да спомена за неповторимият вкус на прясно уловена риба тон, за която множество туристи и местни се редят на големи опашки.

Гергана Иванова Георгиева

Благодаря ти, Гери за този интересен разговор. Потърсете я в Instagram (gergana.i.georgieva.12) и вижте още много нейни снимки.

Аз съм Иван Белчев от списание “Амбиция” и мой гост беше Гергана Иванова Георгиева, която ни разказа за нейното двуседмично пътешествие в Япония, като един самостоятелен турист, който е успял да се докосне до много места, нетипични за масовия турист.

Интервюто с Гергана Иванова Георгиева взе Иван Белчев, автор в сп. „Амбиция“ през октомври 2018 г.

 

Абонирайте се в Facebook групата ни за да не изпускате нашите интервюта.

Хареса ли ти тази статия?

50 от най-добрите ни интервюта ще намериш в книгата ни "Вдъхновяващи истории на успели българи".

Виж повече

Лого на списание