октомври 2019

Предишна
Следваща
От Диян Русев

Пречките като възможност да израстваш

Днес списание Амбиция представя Мирослав Филков, родом от София и създател на подкаст рубриката „Непримиримите“. Обича да бяга и да гледа колоездене. Винаги следва сърцето си и иска да намира най-интересните събеседници за своята рубрика. Смята, че е редно да се отделя повече внимание на хобитата и на това, което те кара да се чувстваш жив и щастлив.

 

За мен беше интересно да се срещна с него и да разговаряме. Затова направихме поредния мотивиращ и любопитен материал за вас.

„За мен е изключителна чест да гостувам в списание Амбиция, тъй като ние имаме едно виждане за нещата и за живота. И аз и вие вървим в една и съща посока. Причината поради, която ви гостувам е рубриката ми „Непримиримите“. Това е изцяло подкаст рубрика.“

Подготовката за интервюта

Мирослав Филков: Завърших магистър компютърно и софтуерно инженерство в Техническия университет в град София. Не работя по тази специалност, тъй като отделям повече внимание на хобитата си. За мен подкаста е приоритет в ежедневието ми и спорта също заема голяма част, по-конкретно бягането. Така съм насочил и разпределил усилията си.
В момента работя в една фирма за следене на спортни събития. Там работата е предимно вечер или късен следобед, което ми позволява сутрин да съм по-свободен. Това е важно за мен, защото искам да се отдам на това, което правя и което е най-важно за мен – бягането и рубриката ми. Също така това време е ценно за мен, понеже имам достатъчно, за да проучвам моите събеседници. Наблягам на това да прочета и разбера максимално за всеки един мой събеседник. Да бъда подготвен и да задам интересни въпроси по време на разговора ни. Старая се да изгледам всяко едно участие в ефир на мой бъдещ гост. Старая се да задавам нови въпроси, които не се припокриват с някое старо интервю. Малко ми е неприятно когато гледам интервюта с едни и същи въпроси понеже вече знаеш отговора от някое друго интервю. С оригиналните въпроси, които задавам, всеки слушател може да е сигурен на едно разнообразно съдържание. И винаги ще му бъде интересно да чуе следващия ми гост.

Предишна
Следваща

Трудното начало

Моят най-голям идол е Ланс Армстронг. И аз разбрах от него за тези формати. Той беше публикувал преди няколко години в Инстаграм, че е създал подкаст. Тогава не знаех какво е това. Не знаех дори значението на тази дума. Свалих епизода и го изслушах, но без никаква странична дейност. Това не беше най-удачния вариант. След това започнах да слушам докато правя нещо друго – докато ходя или пазарувам, или докато бягам.
Аз бих искал да правя това, което и той. За мен този човек е истински мотиватор, който ме зарежда с енергия да постигам повече.

 

Един ден се замислих, че би било и аз да имам някаква такава рубрика. Едва ли съм най-подходящия човек, тъй като не съм много общителен, но реших да опитам.

 

Лятото на 2017 година бях на бригада и когато се прибрах ми попадна книгата “Ултра здравето” на Рич Роу.  В края на книгата пишеше, че авторът ѝ има собствен подкаст. И така започнах да го слушам.

 

Реших и аз да опитам с мой подкаст. Намерих кой да ми помага с тази дейност, понеже не съм много уверен в действията си, понякога. Не знаех да ли ще успея. И затова потърсих външна подкрепа. Но този замисъл така и не сработи. Минаха няколко месеца, след което реших пак да опитам.

 

Търсих български подкасти, но нямаше. Единственият, на който попаднах беше „Свръхчовекът с Георги Ненов“. Реших, че мога да се справя по-добре от него. И така стартирах. Първият ми гост исках да е Иво Иванов. Той се съгласи, а аз бях много благодарен за това.

Името на подкаста Непримиримите е дело на моята майка. Аз исках да бъде малко по-артистично, като име, но се отдалечаваше от идеята на рубриката ми. Майка ми отначало ми предложи две имена – Победителите и Непримиримите. Без колебания избрах втория вариант, тъй като непримиримостта е ценно качество, което буди само похвала, докато не винаги победителите са непримирими. Понякога дори и последният състезател в класирането може да покаже непримиримост спрямо първия.

Неизвестните личности

Събеседниците ми са вече около 70 човека. Смятам, че историята на всеки е ценна и заслужава да се чуе, да бъде разказана или написана, за да достигне до повече хора. В началото смятах, че най-популярните медийни личности ще бъдат най-интересни, като събеседници. Оказа се точно обратното обаче. Тези, които не са толкова известни са по-слушаеми, това е моето впечатление. Ето и веднага се сещам за пример. Един от най-популярните ми епизоди, в историята на моя подкаст, е епизодът с учителя ми по математика.  Едно от бъдещете ми интервюта е това с дизайнера Ивайло. Той например е много позитивен и амбициозен човек, мога да говоря само хубави неща за него. Старая се да общувам с хора във всякакви сфери. Не слагам рамка и не се ограничавам с излишни стереотипи, които могат да ме спрат. Търся хора от различни сфери, които могат да споделят различен опит и житейски път. Смятам, че се получава дотук.
Подкастът ми е насочен изцяло за българите. Не желая да го правя на друг език. Смятам, че ние имаме най-много нужда да намерим вдъхновение и подкрепа по между си, тук, вкъщи. Да се сплотим и да сме заедно.

Качество срещу количество

За мен е важно качеството на продукта, а не количеството. Не мога да върша много странични неща. Бягането е един от основните ми приоритети, който поглъщат част от времето ми. Работата е ангажимент, който няма как да пропусна. И понякога само имам малко повече свободно време, което ми стига да издам нов епизод. За мен е важно да правиш това, което обичаш. И винаги да се занимаваш с нещо, което на теб ти е приятно.

Слушайте подкаста "Непримиримите"

Споделете с приятели

Share on facebook
Share on twitter
Share on email

Статии в този брой