На фестивала през м .юли и м. август са поканени професионалисти, които работят за кратко време със солова, камерна и симфонична музика. Даже и училище откриха. Млади дечица работят и на тази височина. Не е лесно. Приспособяването заема време от няколко дни. Определен е ред: не трябва да пиеш алкохол много, трябва да е спокойно, да спиш добре. Трябва да свириш, а духачите имат проблеми с височината. Фестивалът е повече образователен.

 – Една част от живота си сте посветил на музиката. Музиката е свързана с чувства. Какво е човек да живее постоянно с чувства?

 – Много интересен и бих казал дълбок и философски въпрос, на който не се отговаря лесно. Чувствата, не бихте ли казала, че чувствата до голяма степен определят човека. Чувствата, които се изразяват от човека определят неговата същност, неговата индивидуалност, неговото кредо. 

 – Тези чувства могат ли да действат, да са действени? 

 – Аз лично, ако не се считах, че съм чувствителен, ако не изживявах нещата на това равнище, ако свързваме чувствителността с емоционална зрялост, мисля, че много нещо би ми липсвало, че не бих бил един завършен човек.

 – Хората се чувстват по-добре ли с или чрез тези чувства, изразени в изкуството, като дали може без изкуство да се постигне тази емоционална зрялост?

 – Това също е интересен въпрос, но аз бих предположил, да. Верно е, че човек може да живее добре. Като се каже добре, нямам предвид финансови и материални облаги. Да се чувства, че е богат, че има значимост в живота му, без емоционална зрялост, не виждам как би могло да стане. Мисля, че без изкуството…, да, с това ние се борим. Често ни казват: „Е, добре де, факт е, че човек може да живее свястен живот, да постигне нещо, да допринесе нещо за човечеството, без да е чул нещо, без да знае, кой е Бах, Бетховен, Моцарт, Брамс, и т.н.”. Да, вярно е, но мисля, че е възможно с изживявания, които са свързани с преодоляване на трудности. Дали е концентрационен лагер или каквото и да е било, което поставя човека на изпитания, на физическо и духовно изпитание, тези трудности водят до зрялост, до емоционална зрялост.

 Ние страдахме от болка и трудности, но може би това е проблема, че съвременния живот в това отношение е станал значително по-лесен. И хората странят от конфронтация, от предизвикателства, от възможностите, които се отварят за риск, които аз мисля, не допринасят много за изграждането на човека. Така, че изкуството не считам, че е абсолютно необходимо на всеки индивид. Бих искал, защото съм убеден, че на много хората липсва изкуството. Тези, които нямат никакво отношение към изкуството, все пак има нещо, което им липсва да ги направи цялостни личности.

 Божидар Аврамов, синът на колоса на българската цигулкова школа проф. Владимир Аврамов/1909 – 2007/, със своята съпруга и син пътуваха за България за посветените на проф. Владимир Аврамов концерти „Цигулков празник” в Студио 1 на БНР, в Голямата концертна зала на НМА „проф. П.Владигеров” и в Концертната зала АМТИИ- Пловдив.

 Преди няколко години в интервю проф. Ангел Станков сподели: „При „мимолетността” на живото изпълнение на концертната сцена значимата основа за професионализма са постиженията на големите творци от предишните поколения.” Концертите на проф. Ангел Станкова са със светла следа в сърцето и душата на публиката, а и на бъдещите поколения…..

 В студио 1 на БНР / 5 април/ вълнува публиката запис на квартет №1 от Чайковски, изящното и ефектно, елегантно „Andante Cantabile”, изисканото, с финес изпълнение на квартет „Аврамов”. „Цигулков празник” нарекоха и създадоха проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов концерт посветен на преподавателя им, всепризнат доайен на българската цигулкова школа. 

 „Посвещаваме този концерт на проф. Владимир Аврамов – педагог, изпълнител, създател на първия държавен Радиоквартет”. С този статут квартет „Аврамов” е от 1948г. Още от 1938 до 1944г. Владимир Аврамов е член и на Камерния радиооркестър и на т.н. „Народна седморка” като съпровожда изпълненията им на народни песни. Радиослушателите имат възможност да слушат неговите талантливи изпълнения 5 и 6 пъти седмично.

 През 1948 година с нов статут и наименование Държавен радиоквартет „Аврамов” – първия български радиоквартет 36 години с непроменен състав Стоян Сертев–втора цигулка, Стефан Магнев- виола и Константин Кугийски-виолночело, е повод „ да бъдат написани многобройни нови произведения в този жанр” от големите български композитори П.Владигеров, Л.Пипков, В.Стоянов, М.Големинов П.Хаджиев, Д.Тъпков, К.Илиев, Д.Сагаев, Цв.Цветанов, П.Стоянов и мн. др.

 „Този ансамбъл изиграва историческа роля в музикалното развитие на България”, възкликва М.Големинов, който е втора цигулка в сформирания през 1935 г. Струнен квартет със Стефан Сугарев -виола и Георги Константинов-виолончело, дошли от квартет „Лечев”. Държавният радиоквартет „Аврамов” следва своята свещена мисия и обогатява звуковата среда в България, първият български камерен състав получил високо международно признание като участва в престижни музикални фестивали „Пражка пролет”, „Бела Барток” в Будапеща и мн. др, с десетки турнета в почти цяла Европа, в Русия и др. страни от бившия Съветски съюз, в Куба, Турция, запознава чуждестранната публика и на най-авторитетни форуми с творби от български композитори.

 Достойните и по талант, изяви, музикално дарование и постижения негови високоталантливите ученици, със световно признание проф. Ангел Станков и проф. Йосиф Радионов безукорно завладяха с артистичност и музициране публиката с ефектните и емблематични техни претворяване на искрящите творби от Брамс, П.Владигеров, Кристиан Синдинг, заедно с блестящо вписваща се в звученето Зорница Радионова- пиано и в квартет с младите и много успешни Александър Иванов – цигулка/ солист, през изминалия сезон концертмайстор на филхармония „Пионер”,с нагарди/ и Атанас Кръстев- виолончело / с награди от конкурси, солист на български и чуждестранни оркестри, участник в престижни международни фестивали. Атанас Кръстев вече е преподавател в Националната музикална академия „проф. П.Владигеров”, участник със своя високо талантлив баща проф. Анатоли Кръстев и сестра Калина Кръстева в интересното трио “Cellissimo”. 

 С богата концертна програма А.Станков и Й.Радиново бяха главни участници в юбилейния концерт на 7 април в Голямата концертна зала на НМА „проф. П.Владигеров” и на концерта, посветен на проф. Вл.Аврамов в Пловдив – „Артистична среща в сряда”, в концертната зала на АМПТИИ. Камерната зала е на името на проф. Владимир Аврамов, доктор Хонорис кауза на АМПТИИ, с два почетни знака на града, за заслуги за основаването и развитието на АМПТИИ, един от учредителите на Международния фестивал на камерната музика в Пловидв.

 – Защо избрахте за концерта в Музикалната академия да дирижирате творба на М. Големиов? – попитах Божидар Аврамов

 – „Скици за струнен оркестър” всъщност, ако не се лъжа, първоначално бяха „Скици за струнен квартет”. Бяха посветени на квартет Аврамов. Чичо Марин беше много близък с баща ми. Свързваше ги също любовта им към планинарството и природата. Те обикаляха Рила и планините заедно с фамилиите им. Бих споменал нещо, което даже от историка на баща ми, негов ученик Недялчо Тодоров, не се знаеше. Не съм сигурен, мисля, че около 2001 година бях на посещение тука и в очите на баща ми се появиха сълзи. Баща ми много разчустван си спомни: „Когато замина при сина си Камен Големинов на гости в Португалия, преди няколко години, звъни телефона: „ Маринчо, ти си в Порто! Браво, чудесно, много се радвам, и ми се обаждаш!” Той ми каза: „Владко!….” За какво ли са говорили?! 

 Акад. Марин Големинов през 1999г.: „ Дружбата ми с Владимир Аврамов е много отдавнашна и подчертано творческа. Тя започна с първата ни съвместна проява, когато беше солист на симфоничен концерт под мое диригентство с Испанска симфония от Лало / на 8.12.1934г. първата радиопроява на Владимир Аврамов/…. На мои сказки в чужбина върху съвременната българска художествена музика много често съм представял произведения на български композитори със записи на квартет „Аврамов”, дълго време еталон на изпълнителското изкуство в страната. Една от крупните прояви на Вл.Аврамов беше създаването на квартета „Аврамов”, изиграл историческа роля в музикалното развитие на България. Самото съществуване на квартета беше повод да бъдат записани нови произведения в този жанр и по този начин да се обогати камерната музика.” ”Това беше смисълът на живота ми” споделя вече 90 годишен проф. Вл.Аврамов.

 В „Из историята на Радио София” Антоанета Радославова –Дойчева пише: „ проф. Вл. Аврамов през 1999г си спомня: „Още като студент по камерна музика в Прага попаднах при световно-известния проф. Леполод Крамер. В класа му направихме квартет, който имаше доста успехи. Като се върнах в България, мечтата ми беше да създам квартет. През 1935 година когато издържах конкурса в Народната опера и постъпих там, започнах да общувам с тогавашния квартет „Лечев”, започнах да посещавам репетиции…

 Млади колеги от оперния оркестър също музицираха и правиха опити да създадат квартет. Между тях бяха виолистът Стефан Сугарев и виолончелистът Георги Константинов. Един път ме попитаха ”Би ли искал с теб да пробваме да направим картет?”. Аз разбира се, подскочих от радост, защото мечтаех за това. И действително създадохме състав. За втори цигулар взехме Веско Байчев, прекрасен инструменталист, един от най-добрите оркестранти, от дълги години в Софийската филхармония. 

 Започнахме заедно да музицираме.” Квартет Аврамов участват в радиопредаване на 21 май 1936г. с творби от Хайдн, но само месец по късно на 26 юни се изявяват в нов състав. „ От Париж се завърна Марин Големинов, който беше първи братовчед на Стефан Сугарев.”- разказва през 1999г. проф. Владимир Аврамов – Той присъства на една наша репетиция и в разговор със Стефан Сугарев и Константинов – инициаторите на създаване на квартета, изказа желание да свири в състава. И тъй като Веско Байчев не беше в опретата, а във Филхармонията, с репетициите имахме известни трудности, Сугарев и Константинов решиха да вземем Големинов. С него се познавах много добре и бяхме приятели още преди да замине в Париж. Така създадохме първия „Аврамов” квартет в състав Аврамов, Големинов, Сугарев, Константинов. Започнахме да работим с много желание, с голяма амбиция и интерпретаторски възможности, защото и тримата ми колеги бяха прекрасни музиканти.”

 „ Свирим редовно в радиото – отбелязва в дневника си М.Големинов .- В програмата влизаше Сюита за духов квинтет, която скоро ще бъде изпълнена пред радио Брюксел…” Вл.Аврамов: „Ние имахме всички ноти на квартетите от Хайдн. Те бяха от Марин Големинов, чийто баща също е бил запален от музиката, макар че беше голям адвокат, е свирил в любителски квартет. От него имахме много голям квартетен репертоар. А Големинов е всестранен музикант. Той свиреше прекрасно на виола и беше виолист в оркестъра на операта. И на виолончело можеше да свири. Изобщо – човек, роден за музиката. Безспорно той беше много полезен за квартета, не само с репертоара, който ни даде. Ние още тогава свирихме български произведения. М.Големинов вече беше написал Първия си квартет. Когато започнахме да свирим заедно създаде и Втория.”

• Такова приятелство! Какво ще кажете!- възкликва Божидар Аврамов
• Огромна тема за разказване, осмисляне и анализ!

 Изпълнителската интерпретация и диригентско изкуство на Божидар Аврамов се отличават с изисканост и финес, характерни и за творчеството на Марин Големинов. А какво е „повлияло” за разбирането на творбите на Марин Големинов от Божидар Аврамов, познанството му от детство с композитора, а и след това неговите възгледи? Размисли и идеи за следващи концерти…. а и за статии

 – Вие имате ли отношение към българската музика?

 – Да, разбира се, защото баща ми и с квартет „Аврамов” беше ревностен инструмент на българската музика. Всички композитори идваха в къщи. Искам да подчертая, че баща ми поддържаше тясна връзка с всички български композитори. На всичките им казвах „чичо”. Всеки беше „чичо” – чичо Марин, чичо Панчо, чичо Парчо /Парашкев Хаджиев/, чичо Веселин. Но! Двама, мога да кажа, бяха най-близките му, поради факта, че се познаваха още от студентските години – Марин Големинов и Парашкев Хаджиев. И аз си спомням когато съм бил на оперните премиери на Марин Големинов, на Веселин Стоянов, на Парашкев Хаджиев, на всички оперети. В Лос Анджелис с много хубави критики и рецензии бяха отбелязани изпълненията на ІІІ симфония на Л.Пипоков, ІІ симфония на Цветан Цветанов. Така, че всъщност, оставам първият българин, който е изпълнил български симфонични произведения в Америка. А на концертите си и гостувания в България почти винаги всяка година за известно време съм включвал произведения и премиери на Пенчо Стоянов във Варна, произведения на Милчо Левиев с филхармонията, и др., на М.Големинов./ ”Първото изпълнение на творби от български композитор в САЩ и въобще в Америка е през 1925 г. На свой концерт цигуларят Макс Розен изпълнява „Вардар” от Панчо Владигеров в прочутата „Карнеги хол” в Ню Йорк- историческо събитие”, а на 9.11.1927 с критика в сп. „Мюзикъл Америка” е отбелязано изпълнението в Чикаго през м. ноември на цигулковия концерт”, от книга Панчо Владигеров с автор Евгени Павлов/

 В началото на 40-а година българският струнен квартет /в последствие радиоквартет „Аврамов”/ осъществява три премиери на български произведения Струнен квартет №2 от М.Големинов, „Поема за струнен квартет „Делиормански нощи” от П.Хаджиев и Любомир Пипков – Клавирен квартет, с участието на младата и много изявена в различни държави Люба Енчева – пиано. През летните месеци Български струнен квартет посещава отново курсовете на проф. Малке в Потсдам. Участва в концерт с изпълнение на квартети от Бетховен.

 Критиките във вестниците: „Вл.Аврамов, Ст.Сертев, Ст.Магнев и К.Кугийски се налагат като артисти, чието призвание е възвишената камерна музика, с дълбочината, разбирането на стила, неговата артистичност и ансамблово свирене”…В благотворителен концерт под диригентството на Асен Найденов на 26 октомври 1940г. със солист Владимир Аврамов отзивите са „благородство и чистота на тона…Аврамов успя да грабне публиката. Без да бъде спънат някъде технически, Вл.Аврамов ни трогна с топлия си тон, а със своето здраво чувство за фраза и стил… се очертава като един от първите ни цигулари….” 

 От „Музиката в Българското радио – 1930 -1944”, Антоанета Радославова-Дойчева: „Вл.Аврамов: „ Понеже бях твърде близък приятел както с Димитър Ненов, така и с Боян Икономов /муз. редактори в Българското радио/ – те много разчитаха на мен и често ми предлагаха да свиря. Аз отговарях на техни покани защото имах голям репертоар, а и участвах пред микрофона с най-прекрасните пианисти, които сме имали.

 ” Първите рецитали по радиото на младия цигулар Вл.Аврамов са с Парашев Хаджиев. Вече с опит в изявите по радиото акомпанира на Ромео Райчев, на Стоян Стоянов, а и на изпълнители на фолклорна музика Йордан Стоянов, Гюрга Пенджурова, Атанаска Тодорова и мн.др. Те са и великолепни приятели и музицират камерна музика след това години наред. Именно на Владимир Аврамов Парашкев Хаджиев поверява своите творби за цигулка или за струнен квартет като първи интерпретатор. 

 Вл.Аврамов: „Първото цялостно изпълнение на Бетховеновите сонати у нас направихме с Андрей Стоянов. С него безспорно съм свирил с истинско удоволствие, но и с голяма почит към големия наш музикант, какъвто беше Андрей Стоянов. Това за мен бяха празници. Но за съжаление стигнахме до Десета соната и тогава бомбандираха София на 10 януари – по тази причина не можахме да я изпълним. Целия цикъл представихме в Музикалната академия, в бившата Аудитория 45, на ул. „Будапеща”. По радиото също прозвучаха тези сонати в поредица концерти. Беше им отделено голямо значение.”

 – Радиоквартет „Аврамов” е една изключителна основа за българската култура! В България е създаден този прекрасен и дългогодишен квартет и музика, аи доста са пътували за концерти, в къщи ли свириха?

 – Както се знае, главното им задължение свързано с тази титла радиоквартет, беше задължението им всяка седмица на живо, беше всеки четвъртък в 10ч., представят нов квартет, ново изпълнение. Това продължи дълги години. 

 Повечето от репетициите бяха в къщи. Когато се изпълняваха български произведения, повечето бяха премиери, също първи изпълнения. Композиторите, вдъхновени от присъствието на квартет Аврамов, винаги бяха, присъстваха на репетициите. За мене лично беше много интересно. Без много да разбирам, да видя това съдействие на композитора с изпълненията. Имаше и спорадични мнения. Исках да разбера ролята, до каква степен композитора налага своите виждания. Очаква ли се, че изпълнителите ще имат свой почерк, или нещо да допринесат, или да изискват от композитора да направи смени. Всичките тези работи ме интригуваха, макар, че не разбирах много от музика. Но подсъзнателно, в последствие, много неща ми се изясниха. Колко интересно! Кога мога да разбера защо имаше толкова диалог, обмени на мнения, понякога остри изказвания. 

 Тъй като ние живеехме близко до зала „България” имахме много гости, солисти на филхармонията и за рецитали в зала „България”, а някои се упражняваха в къщи. Мога да спомена Игор Ойстрах, Давид Ойстрах и пианисти Ани Фишер – голямата унгарска пианистка. Като дете си я спомням с цигарката как с една ръка пушеше, а с другата се упражняваше с гами и арпежи. Имам спомени от Йозеф Паленичек – голямия чехски пианист, как 3 часа в къщи работеше Втори концерт от Брамс. Хачатурян е бил в къщата ни. Майка ми беше домакиня, прекрасна беше, отдадена на мъжа си. Тя посрещаше всички гости така радушно, черпи ги с хапвания. Нашият дом беше един храм за музициране.