До сега за 27 години от 1993 г. в конкурса са участвали над 2800 млади музиканти до 32 годишна възраст от над 40 страни, наградените са 348. Членове на журито на конкурса до сега са били над 70 изтъкнати артисти-педагози – професори от цял свят: пианисти, цигулари, флейтисти, диригенти, композитори и др.. По традиция те заплащат пътуването и всички свои разходи по време на конкурса, а някои от тях дават парични награди. Според уникалния регламент младите музиканти се представят с по две произведения: пиеса, свързана с тематиката за Земята и Природата и виртуозен концертен етюд или кратка виртуозна пиеса. 

 Голямата награда на конкурса – статуя на ангел, крепящ на крилете си нашата наранена планета –изразява основната идея на конкурса, че духовността ще спаси планетата. Тази година Юшке Хосака, пиано, Япония, магистрант на проф. Жени Захариева, защитил магистратурата си успешно на 11 юли, е носител на Голямата награда. Патрон на конкурса е Министърът на околната среда и водите на Република България. По традиция той връчва наградата.

 Естетическата наслада и емоционалното съпреживяване, породени от представянето на тематично подбрани музикални произведения, имат директно въздействие и възстановяват изгубената хармония в отношението към природата и между хората. Да няма бедни хора, да няма нищета. 

 Конкурсът „Музиката и Земята” е посветен на 22 април – Международния ден на Земята. На този ден започва 27 години и е с продължителност една седмица с концерти на участниците в журито от фестивала „Изкуствата за Земята“. Тази година фестивалът се състоя, след отлагане, от 1 до 3 юли. Един беше концерта под мотото „Откровенията на Земята“ с участието на оркестър Симфониета София, диригента му – енергичния и възторжен Свилен Симеонов/ всички според изискванията на епидемиологичната ситуация с маски, освен духовите инструменти/ и солист проф. Жени Захариева. „Замислихме изпълнението с драматизъм и блясък на двата шедьовъра на Лудвиг ван Бетховен, тази година е 250 години от рождението на виенския класик, Симфония №5 и Концерт за пиано № 3. В първа част на клавирния концерт публиката, присъстваха и от посолството на Япония, имаше  удоволствието да чуе  рядко изпълняваната виртуозна каденца от Клара Шуман.”  

 Развълнувано призова доц. д-р Михаил Малеев, основател на музея „Земята и хората” и дългогодишен негов Директор, основател и Директор на фондация „Земята и хората”: „Тук, в този храм – музея „Земята и хората” човек е верен на своята мисия! Нека хората да култивираме да обичаме животът на Земята, заради устойчивото развитие на Земята и за бъдещето. Всеки трябва да направи нещо. Тази идея да се появи в нашето съзнание и чрез изкуството. То е по-силно от генералите, защото изкуството владее душите на хората – „Зелените ангели”.

Устойчиво развитие е термин от преди 47 години, официално утвърден от ООН преди 30 години като пръв ентусиазъм, вековна мечта за справедливо общество в бъдещето и за нероденото още бъдеще. Въпросът още е със затруднение. Защо боксува устойчивото развитие? За тези цели все още е рано, но са в сърцето и душата на хората. Законите на Природата все още не се знаят и би могло да се излъже света. Промените на климата по отношение на ограничаване на емисиите на въглеродния двуокис %-но малко зависят. С цялата си вяра ще действаме за една кауза, да сеем едни семена плодовете, на които няма да видим….” 

Проф. Жени Захариева: Темата – опазването на Природата е актуална особено днес. Посвещението на Природата или отличията-наградите или педагогическите възгледи на журито са това, което привлича талантливи деца от даже 6 годишни от различни държави за да участват в конкурса „Музиката и Земята”. 

След обявяването на наградите член на журито засажда едно дръвче и вече расте горичка около музея. Идеята е на доц. Михаил Малеев, а дръвчето се предоставя, лично се обезпечава от него, Директор на фондация „ Земята и хората”. Юко Ямаока преди 10 години посади дръвче и нейните ученици, когато идват за конкурса „разговарят” според японската чувствителност с това дръвче като с нейния „дух”. Казват, че са говорили с духа на своята учителка или с духа на Сачико Кодама. Тя е една от уникалните участнички в журито на конкурса до миналата година. Добре позната е на българската публика от години, основател на асоциацията „Пиано Дуо” и на конкурс, от който много български композитори и пианисти са с награди.”

 От вълнуващата историята на конкурса: двадесет и осем поредни конкурса и фестивали “Музиката и Земята” са със заслужена слава в България, Франция, Япония, Германия и САЩ, за тях се изучава в българските учебниците по музика. Идеите и целите на конкурса състезание, както и изявите на лауреатите му – млади инструменталисти и композитори – ежегодно се заснемат и записват от българските електронни медии. За конкурса научават от радиостанциите на САЩ Northeastern Broadcasting, Radio Bar Harbor, Maine, Япония, Германия, както и в пресата: списание “Шопен” и списание “За педагози” в Токио; в пресата на щата Мейн, САЩ. Международният конкурс “Музиката и Земята” е представен пред Съвета на Европа в Страсбург през 1996 г. и в ООН през 2000 г. Изпълнения на лауреатите се записват на компактдискове от поредицата „Зелените ангели„. Наградени композиции на младите композитори са издадени в известното издателство Henry Lemoine, Paris. Лауреати на конкурса са имали турнета в САЩ, Гърция, Франция, Русия и Япония. През 1996 година се състои турне на лауреатите на конкурса в щата Мейн, САЩ в рамките на Международния фестивал Arcady Music Festival. Ежегодно лауреатите на конкурса участват с рецитали в концертната серия „Български концертни вечери” в Ню Йорк (www.BCENY.org).

 Най-горещи и поддръжници и помощници са Фондация „Земята и хората” и Националния музей „Земята и хората”, с благородното съдействие на Министерството на околната среда и водите, Минстрой Холдинг АД, Геотехмин ООД и др. 

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2020 г

 Тази година високо компетентното жури е с членове, при изискванията на извънредната ситуация, от България, от най-изтъкнати изпълнители и преподаватели проф. Лидия Ошавкова, диригентът Петър Димитров, двамата български известни композитори Стефан Илиев и Румен Байрактаров, както и носителката на Голямата награда на конкурса през 2007 – Василена Серафимова, ударни инструменти. С дистанция и с маски на лицето отсъдиха със задоволство от високото ниво на представилите се.

 Румен Байрактаров, член на журито: „Голям труд, но все още недобре възнаграден. Остава удовлетворението от изкуството.” 

 Стефан Илиев: Филип Копецки бележи възход! Тази година е със специална награда за най-добро изпълнение на българско поизведение от Милко Коларов и ІІІ награда. Удовлетворение е провеждането на конкурса! В намален състав стана възможно от 1 юли. Утвърден форум е, а и нямаше директива да не се състои, въпреки допустимостта на публика и редуциране на участниците! В тази обстановка този уникален по тема конкурс се явява като един ценен културен факт – не само защото представи класически форми и от съвременността. Радостно е, че е факт, че се състои. Носителят на Голямата награда изсвири с много премерена и много стойностна интерпретация на българско произведение „Вардар” от Панчо Владигеров., което беше изпълнено и на Гала концерта.

 Петър Димитров, диригент, музикална къща Presto: Имам впечатления над 20 години. Бяхме свидетели на изумителни деца- 12 годишни свирят с удивително можене и зрялост като възрастни! Много високо ниво в ученическа възраст. Българските талантливи деца са се пръснали по целия свят да учат и като солисти и в състави. 

 Беше трудно, климатиците не работеха, слънцето огряваше от 11 ч., бяхме с маски и трудно се дишаше. От друга страна сме зажаднели за естетически изживявания и то „на живо”, не виртуално. 

 Нов роял, производство на немската фирма от Байройт Steingraber е предоставен на Музикалната къща Presto. Този роял е в залата на „Земята и хората”.

 Проф. Жени Захариева: Поради ограниченията от Министерството на културата за най-много двама души на сцената, на конкурса се явиха солисти и дуа. Изключително ниво, защото са били в къщи и са свирили повече. От Несебър, Константин Башиков, 12 годишен е с Първа награда от Геотехмин ООД. Лауреат е на няколко конкурса on line. Тази година конкурсът вместо през май – деня на Земята, се състоя през м юли! Спазвахме всички противоепидимични мерки и по отношение на публиката.

 – Защо присъстевното провеждане е от значение, а не on line ?

 – Невъзможно! За провеждането on line всеки от участниците би трябвало да търси хубав инструмент и да запише изпълнението. Големи проблеми са, а и средства! Как журите ще отсъди?! Нямаше да участват толкова деца. 

 Конкурсът има и едно братче ли, сестриче ли във Франция. Съпругът на моята дъщеря Дарина Малеева, с когото често излизат на сцената в дуо, Ксавие Льоконт де ла Бретонери е артистичен директор вече 5 години на конкурс „Музиката и Земята” в град Орсе, във Франция. Успехът е значителен и на 4-то издание конкурсът беше награден от кмета на града Орсе за създаване на събитие с изключително актуална стойност. Как високо ценят темата там! Беше съобщено в цялата френска преса. Тази година на 5-то издание, през м. февруари имаше български лауреат Йоана Русева, студентка в ІІІ курс във Виенската консерватория. Акцентът е върху репертоара вдъхновен от природата и виртуозна пиеса. 

 – Защо участват Вашите ученици? 

 Искра Палиева, с награда за педагог, преподавател по ударни инструменти в Националното музикално училище София, един от участниците в известния перкусионен ансамбъл Полиритмия: 

 – Всички така напредват, в конкуренция с деца от чужбина. Конкурсите са полезни! От журито Шантал Стилиани години наред ги кани Има слабост към ударните инструменти, помага им в Париж да учат, а Василена Серафимова живя в студиото й. Много съм щастлива, че децата имат стимул от този престижен международен конкурс, като освен това Министерството на културата дават едногодишна стипендия, с която си купуват пособия, явяват се на майсторски клас.

 – По-трудно ли беше за участниците тази година?

 – Благодарение на директора на софийското музикално училище Столина Добрева, децата имаха възможност да свирят на инструменти в училището при строго спазване на режим по време на извънредната ситуация и епидемиологичната обстановка, Повечето от тях нямат всичките инструменти в къщи. При ударните инструменти – започват с малък барабан, ксилофон и след това маримба, вибрафон, комплект от барабани, тимпани. Трябва да имат студио за всички тях и за това ползват базата в музикалното училище. 150 вида инструменти са, които се ползват

Тази година нямаше международно жури. Жени Захариева успя да проведе конкурса, когато всичко се отложи за септември и октомври и дали ще се състои!

 Мария Палиева: с награда за педагог, преподавател в Националното музикално училище – София, един от участниците в Полиритмия:

 – Мои ученици са с I и ІІІ награда тази година. Редовно пращам ученици, харесва ми темата, работя за да имаме чиста околност и я подкрепям по какъвто и да е начин. Нестандартен е конкурса, защото няма възрастови категории. На конкурса винаги намират начин да похвалят тези, които са се представили по-добре. Ако случайно пропуснат някой – явява се пак! От две години имаме и специалист в журито – Василена Серафимова, завършила в Плевеското музикално училище при своя баща Симеон Серафимов, тази година с награда за педагог. 

 Децата, които взеха награда са разкошни и в бъдеще ще се чува за тях. Благодарни сме, че се състои този конкурс. Не става по компютър – музикалното обучение прави техника чрез дистанционно обучение, но не и музика. Трябва физически контакт.

 Ударните инструменти продължават да се развиват. Започнали сме в отдалечени времена от пляскане с ръце…има главоломно развитие през последния век. Въпреки голямото развитие, сме на върха и…Щастливи сме, че успяваме и продължаваме делото на Добри Палиев, основателят на българската перкусионна школа. 

 И спомен от ХVІІ конкурс, пред 2019г.:

 Изключително вълнуващи и с богата и интересна програма от творби, 5-те концерта на участниците в журито под мотото „Откровенията на Земята” бяха емоционалното съпреживяване от фестивала „Изкуствата за Земята”. Концерти с приятното изживяване за публиката от досега с високо майсторско изкуството и разнообразието от композитори и творби на Фумие Фукуи, Тържествен концерт посветен на Деня на Майката Земя 22 април с проф. Лидия Ошавкова, проф.Жени Захариева и Зорница Иларионова- вече изявяваща се младо даровение, на Таро Фунаяма с творби от Красимир Тасков и японски композитори. 

 Попитах Шантал Стилиани „ Какво е интересно в конкурса след като вече около 20 години е в журито?” „ Обожавам чувството за състезание за диамантите на Земята и за диамантите на изкуството. Открих децата като радост и те са щастливи да свирят, танцуват, рисуват, да пеят и да танцуват и да влязат от вътрешната страна на изкуството! 

 Открих България първо чрез качеството на музиката. Бях поканена от оркестър „Симфониета” София” и диригента Свилен Симеонов в Галерията за модерно изкуство. След това Жени Захариева ме покани за концерти и член на журито. Чрез моите пътувания в България срещнах различни хора. Оригиналността и интелигентността на българския народ ме трогна. 

 В Париж поканих през различните години, а след това постоянно общуваме с тях – музиканти и от различни изкуства. Те свирят на концерти, изпълняват за France Musique. В Париж организирам един ден в зала „Гаво” за парижани за да се срещнат с български хора на „Ден на България”. Поканих 9 български деца, които свириха от сутринта, а след обед ученик от известната и престижна Националната консерватория и от майсторски клас в Париж за глас на Вера Николова. След това имаше Кръгла маса с френски пианист Ерик Хейцик /Heidsieck /, с Тафров, Христофоров, Минко Балкански от фондацията на името на баща му, със заслуги за Стара Загора. Вечерта заблестяха две звезди – Жени Захариева и Светлин Русев. След това смесихме френски и български продукти – шалове, вино, мед и сирене и поканихме гости.”

 Шантал Стилиани подари към наградите 6 КД със свои записи на 24–те прелюдии и фуги от Бах, даде и майсторски клас: „Бах е един от предпочитаните от мен композитори. Бах е фантастичен педагог! Много са полезни за педагогиката тези инвенции и фуги подредени по хроматичен ред. Направих реорганизаци за удоволствие на слушателите и ги смесих. Бах е с отлично чувство за хумор. Защо е написал „Край” – на френски език след последната фуга? – Бах означава край. До сега съм поканила от асоциацията „Philomuses”, повече от 40 млади музиканти за концерт, всред които от България и за майсторски класове.” 

Шантал Стилияни покани 3-ма от наградените за тържеството по повод 20 годишнината на Асоциацията й „Philomuses ”, която обединява талантливи млади артисти – музиканти, художници, композитори, поети, писатели и актьори с цел обмен на опит и семинари за запознаване на децата с музика, танци, пантомима и история на изкуството. Заедно с втората й асоциация „PYХIS ” / от гръцки ез. – компас/ помага за стартиране на професионална кариера.

•  „Обичам Моцарт сподели Шантал Стилиани – За мен До мажорния концерт за пиано от Моцарт е нов концерт. През изминалата година за първи път го свирих в Сърбия. Предпочетох каденцата от Хайдих / Heidieh/. Той е написал всички каденци за пиано на концертите от Моцарт, даже за флейтовия концерт. Моцарт е специален. Един, за когото имате усещането, чувствителността за него или нямате. Чувала съм деца да изпълняват Моцарт добре.” 

 На 24-и април Шантал Стилияни беше изключителен приятен гост в зала „България”, солист на любимия концерт на българската публика от Моцарт, Концерт за пиано и оркестър № 21, до мажор. Единен свят създаде звучността на оркестър „Симфониета „София” с животворно виртуозен, вдъхновения и енергичен диригент Свилен Симеонов. Интригуваща и нова с финеса и замисъла като богатство на израза интерпретация с интересната каденца в съзвучие с виртуозния оркестър приближи публиката до вселена от звезди. Шантал Стилияни плени публиката с изискано очарование и характерния й отчетлив и нюансиран, елегантен тон. Израз на съвременен възглед за лирика, с разграничаване на отделния елегантно пластичен и открояващ се звук или извисена, устойчива със своята деликатност и стабилно богатство и израз на съвременно звучене на лирика и изтънченост на оркестъра, поетична, бляскава! Пред публиката се разгърна цялостен разнообразен и приказен свят, който Малкият Принц вижда отправил поглед към звезното небе. 

Дуото Ксавие Льоконт де ла Бретонери, пиано, Франция и Дарина Малеева, цигулка със скрита страст, с фино, стабилно артистично присъствие на сцената, изключително въздействащи с деликатността, приобщава публиката към изкуството музика, с много любов, майсторска спятост и разбиране за прекрасното. След концерта разговаряхме за журирането на детски конкурс, дали помага на педагогическия им опит, за концертните им изяви, богатия диапазон на творбите, които изпълняват: „Членството в жури не помага. То е една отговорност – да си кажеш обективно мнението, да направиш оценка на представянето на младия музикант и да го поощтриш. Има огромно количество творби вдъхновени от Природата, написани във всички епохи. Когато ги изпълняват младите музиканти, те влагат и своето лично виждане, което е различно при всеки един от тях. Много е интересно да се оценява именно това индивидуално отношение към творбата. Педагогиката не пречи на сценичната дейност. Трябва да се намери добър баланс между двете дейности за да може едната да помага на другата. Обичаме да откриваме нови неизпълнени творби от високо качество. Колко много са! Забелязали сме, че съвременните творби помагат да преоткриваме други нови нюанси и в класическия репертоар. Възможно е семейният живот и отглеждането на деца да имат влияние на камерното изпълнение на сцената. Човек се обогатява емоционално и това се усеща при изпълнението.” 

 Втората част на концерта зашемети, ободри публиката с виртуозност и различни настроения. Нежна или като изтънчена фурия, ефектните, майсторски интерпретирани творби от чаровната и виртуозна Кумико Терео – Спасова, ударни инструменти, Япония и Георги Кръстев, цигулка очароваха и възвестяваха, удоволствие от красота, от различни съвършени звуци. Кумико Терео – Спасова: „Всеки изпълнител би се чувствал добре на такова много приятно място с много богата атмосфера. – И всред тези камъни?! – с усмивка се очуди съпругът й, талантливият български диригент Борис Спасов – Барабаните не са най-подходящи за японска музика, повече са за поп и джаз. Този комплект от ударни инструменти е с малко барабанче, но не го ползвах, а другите инструменти, които са по-подходящи. Избрах за аранжимента, който направих на тези японски инструментални народни мелодии, и инструмента цигулка, тъй като е подвижен инструмент. Той прилича на един японски инструмент с три струни – цугаро-джами фен – много интересен с богатството на изразни възможности.” 

 Проф. Жени Захариева покани въодушевена публика на следващото издание през следващата година.