Най-изтъкнатите български и международни изпълнители са записвали и записват, начело са най-големите имена в българското диригентско изкуство: Васил Стефанов – забележителните 40 години с 619 записа! След завръщането си от специализация в Прага 35-годишният диригент Васил Стефанов е на диригентския пулт пред радиооркестъра. Иван Пеев, концертмайстор в продължение на 20 години най-близкият сътрудник на диригента Васил Стефанов: „ Епохата Васил Стефанов е наистина щастие и изключителна школа в живота на един музикант. Не си спомням
случай, в който Васил Стефанов да е избухнал на репетиция, както се е случвало с други диригенти от неговата класа и поколение. Не си спомням и по време на концерт да е показал огромното вътрешно напрежение, което едно перфектно изпълнение изисква от диригентите.” Синът на големия български композитор Панчо Владигеров, изключително талантливия Александър Владигеров отначало асистира в специфичната звукозаписна дейност на Васил Стефанов 19 години и три години самостоятелно води музикантите! Деликатния и взискателен, с интерес към съвременната музика Васил Казанджиев, Милен Начев, Росев Миланов отдавна водят оркестри в чужбина, Емил Табаков създава нов репертоар и Росен Гергов добива опит.
През 2017 година начело е избран Марк Кадин артистично съсредоточен и очарователен. От 2003 година гостува на оркестъра, с богат опит е и бързо намира общ език с оркестрантите, всеки от тях с впечатляваща биография и на солист и с обучение от Джулиард скул и други престижни музикални университети.
Марк Кадин е с богата изявена музикалност, наследена от семейство с дълбоки музикални традиции в Украйна. Необикновената смес от водещо музикално разбиране и проникновението му разбиране и анализ на творбите се оформят в Москва, в Музикално училище „Гнесини“ и в Руската музикална академия с теоретична насоченост. Добива опит с Оркестъра на Московското радио, а след това със световно известните „Московски виртуози“ като изнася ежегодно около 30 концерта в Русия, с турнета в много страни, гост-диригент е на различни симфонични оркестри в Европа, Азия и Южна Америка, на Рим, Куинсленд, Ксиамен, Кьонги-до, Истанбул, Коста Рика, Парана, Юкатан, Кипър, Израел, Словашкото радио, а също и с филхармониите на София, Македония, Моравия и „Артур Рубинщайн“. От голямо значение е сътрудничеството му с най-големите имена като Валери Гергиев, Мстислав Ростропович, Майкъл Тилсън-Томас, Кент Нагано, Евгени Светланов.
Разговаряхме след края на юбилейния 2018/2019 сезон 70 –ти на СО на БНР, след последния за сезона концерт в зала „България” с бурни аплодисменти, след възпламеняващото изпълнение и многобройните привлекателни иинтересни идеи на Марк Кадин.
– Като главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио от септември 2017 г.обръщате внимание на разнообразието на репертоара. Дали имате пред вид отношението към музикалните възможности на оркестрантите или свой избор, на публиката или някаква друга причина – или изборът е Ваш?
– Когато ние правим репертоар имаме предвид, че оркестърът има само 12 концерта на сезон. Това означава, че всеки концерт трябва да стане някакво събитие и трябва да измислим нещо различно от нашите колеги и конкуренти – Софийската филхармония. Така, че нашите програми обикновено са различни от тези на филхармонията и опитваме, пробваме да правим така, и естествено нашия избор на гости, диригенти, опитваме да правим нещо различно, за да имаме интерес от публиката на нашите концерти. Защото най-главно, накрая публиката е нашият господин и нашият Бог, нашият Цар! Ние работим за публиката, говорим за нашите концерти. Работим за по-широка публика и на нашите записи. Защото нашите записи, които правим три седмици в месеца остават в архива на радио и всеки човек и от бъдещите поколения може да ползва тези записи по своето предназначение.
– Отделен ли е репертоарът за записи, който Вие определяте?
– Да, ние определяме, не само лично аз, а имаме екип от нашите продуценти и решаваме кои произведения са за нашите записи. Нашата стратегия и нашата тактика е запис на българска музика, от български композитори, предимно, които отдавна не са записани или от млади композитори или произведения записани през 60-те години. Техническото им ниво на тези радиозаписи не е съобразено със сегашното, днешното техническо ниво. Говоря за технически неща.
– Тази година какво записахте и дали се излъчва по радиото или е по решение на съответния редактор на предаването?
– За съжаление това е решение на редактора на тези програми. Правим записи на съвременна музика, която може би не е толкова атрактивна за широката публика. И всички наши радиа, ние естествено сме ориентирани към широката публика. А нашата професия е нещо по-академично, но не мога да не отбележа, че за съжаление интересът е неголям към нашата работа от нашите редактори. За съжаление, обичам много нашите редактори, обаче таков е факта.
Какво бихте казал за творбите, които записахте през този сезон?
Завършваме този сезон и има списък от отчет, но сега не помня точно. Много творби записахме. Първо ние направихме КД със съдържание от творби на Панчо Владигеров по повод и неговата годишнина от рождението му. Най-главното е, че предимно са творби, които са редки, по-трудни, не са звучали на концерти изобщо. Обикновено публиката знае няколко от неговите произведения като „Вардар”, но той има произведения, които не са звучали или по-рядко. Тези творби са симфонични.
А солисти?
И също няколко произведения за цигулка със солист Светлин Русев!
А как научихте толкова добре български език?
Откровено казано, не съм учил български език, знам го от ежедневието, от контактите и запомням.
По-лесно ли е когато общувате с музикантите на съответния език или е важно темпото, ритъма, идеята, звука?
В моята професия не е толкова важен езика. По-лесно е когато говоря на български и даже с грешки. Аз знам, че говоря с грешки. Всички разбират. Мисля, че няма проблем, защото ние говорим на репетиции не литературни неща, а правим практически неща. На всеки музикант е ясно какво диригента иска от оркестъра и така езикът не е проблем.
За да се съгласите за позицията главен диригент на радиооркестъра от значение беше, че Ви харесва София, градът или музикантите от оркестъра?
Причината беше комплексна, защото ние сме отдавна познати с радиооркестъра-от 2002-3 година! Горе-долу съм познат човек тук и знам музикантите. Няма дълги прелюдии, предисловия и встъпления в нашата работа. Пристигнах в София не за туризъм, въпреки, че обичам и правя разходки.
Общителен ли сте, имате ли вече приятели, ходите ли по ресторанти?
Имам приятели, обичам приятели, но ресторантите не са моята професия. Когато има случай, има причина, ходя на ресторант, но ресторантът не е цел на моята работа.
Обичате ли да имате хора около себе си освен на репетиция, запис, концерти в къщи?
Изобщо обичам хора. Не е важно до мен, зад мен или преди мен, от ляво, от дясно, не съм мизантроп! Обичам хора, ако хората обичат мен и аз обичам хора!
Дадено е от музиката или е от характера Ви?
Не съм мислил по този въпрос.
В репертоара за концерти имате творби от Кабалевси, посветени на Сталин,/ „Поема за Сталин” от Хачатурян е изпълнена и прозвучала след създаването през ноември 1944 година състав от 40 души, от 1946- 60 души Радио хор/, от български композитори защото е музика ли ги свирите или публиката в настоящето да се срещне с тази музика? Като знаем още Бетховен се отказва от свои посвещения и е от значение музиката, като е възможно да се тълкува по различни начини.
Всяка музика е и от исторически интерес. Естествено има някакво количество репертоарни неща. Всички знаят тези музики. Обаче има и други музики, които са непознати. Мисля, че нашата задача е да открием за публиката всичко непознато и независимо дали е посветено на Сталин, на Тодор Живков, или на който, няма значение, защото знаем, че всички композитори дали е Бетховен или някой композитор от историята също правеше такива неща дали за паричка или пари към тяхното правителство или крале! Така, че това е обикновен живот, това е живот!. И Чайковски е композирал много творби по поръчка за Царя или посветени на царя. Няма значение хубав цар или лош цар, поръчка е. Няма значение тези бедни композитори, че живеят по това време, ужасно, да!. Тези композитори не могат да не композират музика. Когато е принуден да прави някои неща, какво той може да прави. И има чудесни произведения на Прокофиев, посветени на Сталин и с поздравления от Сталин. Обаче, ако махнем думите, музиката е много талантлива. Музиката е силна и много интересна. Това са били обстоятелствата от живота на всеки композитор и това е история.
Накои любопитни подробности научаваме от „Музиката в Българското радио – 1930 -1944” с автор Антоанета Радославова-Дойчева: „ На 3 септември 1935г. за първи път в програма звучи изпълнение на радиооркестър, или както е обявен „Оркестър при студиото на Радио София. Само месец по-късно този оркестър се представя като Салонен оркестър.” …По това време в Радио София е имало няколко състава за живи изпълнения и по-редки записи на плочи от най-изявените български музиканти – камерни състави като Квартет Аврамов, фолклорен хор, джазов състав. Скоро Салонния оркестър с диригент Васил Стефанов, който по това време е бил концертмайстор на Царския симфоничен оркестър, е с голяма известност. Концертите на състава са три и четири дни в седмицата с много разнообразен репертоар! През 1934 – 1935 г. е създаден джазов оркестър от 10 души – Джаз оркестър на Радио София! През годините съставите на БНР са се увеличили и със световно известния детски радиохор на БНР, който е с 60-и рожден ден през 2020 година. Любим е Естрадния оркестър, създаден през 1961г. от Бенцион Елиезер/ 100 годишнина от неговото рождение е през 2020г./
Оркестърът Симфониета вече не съществува…, е с огромно значение за звуковото възприятие през годините и звуково възпитание и слухов опит на слушателите. Знаменателен с интересната си форма беше протестът на музикантите от Радиооркестъра с концертите си под прозорците на държавното управление! Музикантите ясно осъзнават своето значение и роля в живота на публиката, а и за изявата на таланта им.
Репертоарът е с широк диапазон от барока до късния романтизъм, с акцент на съвременната музика! Много композитори посвещават свои творби на Симфонични оркестър на БНР!.
С гоялм успех СО на БНР изнася концерти в Южна Корея, Франция, Испания, Унгария, Холандия и Германия. Участвал е в културната програма на Световното първенство по футбол през 1998 г. и на Олимпиадата в Атина през 2004 г. С негов концерт е открит фестивалът „Европалия“ в Брюксел през 2007 г. Солисти и гост-диригенти на Симфоничния оркестър на БНР са били безброй световноизвестни български и чуждестранни изпълнители.
Записите – отличието и същността на радиооркестъра са в концертното „Първо студио“, сред 10-те най-добри в Европа. Записват се и често излъчват „на живо”и всички концерти от сезона на СО на БНР в зала „България“. Освен за фонда на Българското национално радио, СО на БНР записва за реномирани световни звукозаписни компании като PHONIC (Белгия), SOUND PRODUCTS (Холандия), HARMONIA MUNDI (Франция), BMG ARIOLA (Италия), PYRAMID RECORD (САЩ)….