Нарекоха концерта на 9 октомври 2017г. „възстановка” – със същата програма от концерта на 9 октомври 1937г. за откриването на зала „България”.
За Тържествения концерт пред 1937г., пристига от Европа, първата българска пианистка Люба Енчева, която изнася концерти на 4 континента, проправила път на много български музиканти по световните сцени. Тя е дете-чудо! Приета е първа и със стипендия в Кралската консерватория „Джузепе Верди” в Милано на 10 годишна възраст, с конкурс, от явилите се 65 кандидати от цял свят. С Димитър Ненов известен вече български композитор, който отговаря за музикалната програма в Радио София, са солисти на Концерт в до минор за два рояла с оркестър от Й.С.Бах на новопоръчаните концертни рояли „Стейнуей”.
Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров пътуваха от Германия. С жизнеността на ново, съвременно звучене и елегантно въздействие на изпълнението на забележителния с мелодията и светлината си Двоен концерт от Й.С.Бах покориха публиката.

 Дуо Аглика Генова и Любен Димитров:

 – Неописуема радост, изключителен респект от тази легендарна сцена на Бьлгария и отговорност, че изпълняваме програма, която е звучала преди 80 години под пръстите на такива личности като Димитър Ненов и Люба Енчева. 

 Всичко в Бьлгария заема особено място в нашето сърце..тук сме родени,тук се образовахме приблизително до 22 годишната ни възраст…тук започна любовта ни. А съпрекосновението ни с най-реномираната бьлгарска концертна зала беше почти ежегодно от невръстни години във връзка с прослушвания за международни конкурси или концерти. Трьпката е много силна винаги, когато застанем на тази сцена… 

 След концерта в Зала „България” клавирното дуо се отправи на турне. В края на м. октомври, на тържествена церемония им беше връчена наградата ECHO KLASSIK, с която беше отличен новият им КД /тонрежисьорът и композитор Мирослав Данев беше известен за наградата, но рано напусна, преди да я получи/ с творби от Бела Барток и Виктор Бабин – Концерти за две пиана със СО на БНР и с „Генезис оркестра” под диригентството на Йордан Камджалов. 

 Панчо Владигеров посвещава на залата своя току-що завършен Трети концерт за пиано и оркестър. Той вече е известен със свои творби в Европа и САЩ, както и със свои изпълнение и в дуо със своя брат Любен Владигеров. Големият музикант изпълнява солистичната партия на своя концерт.

 След изявите от началото на концертния сезон 2017/2018 Людмил Ангелов с блестящия си концерт със завладялата световната публика мецосопраното Веселина Кацарова в залата на Софийската опера и интригуващото 7-о издание на създадения от него фестивал „Пиано-Екстраваганца”. Проф. Людмил Ангелов отправи с внимание към публиката, с виртуозната си стабилност, с новото свое претворяване на Третия концерт от Панчо Владигеров, със съвършен тон, идващ от далеч, но близък и фин с красота и изящество на звученето.

 Людмил Ангелов веднага пътува до Испания и от там сподели:

 – С какви чувства приехте поканата за участие на концерта на 9-и? 

 – С радост, както винаги при моите гостувания като солист на Софийската филхармония. Разбира се и с една по-особена отговорност, заради юбилея и повторението на програмата, с която залата е била открита преди 80 години!

    – Първият Ви спомен от Панчо Владигеров и от негова творба или по отношение на Концерт №3 ?

 – Първите ми спомени от Панчо Владигеров са от единствената ми и случайна среща с него, която беше в книжарницата на Съюза на българските композитори. Моята кръстница, Мара Лечева, ме беше завела там за да ми купи ноти и, не щеш ли, появи се Панчо, който беше нейн близък приятел. Тя ме запозна с него и той ми написа автограф на ноти на неговата знаменита Новелета за пиано. Много години по-късно, след кончината на композитора, моят учител Константин Станкович ме въведе в прекрасния свят на клавирната музика на Владигеров. Той често ме водеше в дома на Сашо Владигеров, за да работя с него по интерпретацията на пиеси от Панчо. През годините се стигна и до проекта за записването на Интеграл на клавирните концерти на Владигеров, което осъществих със симфоничния оркестър на БНР, под диригентството на Найден Тодоров. 

 – Какво е мястото на зала „България“ в паметта и сърцето Ви спрямо другите зали, в които изнасяте концерти? 

 – Тя е свързана с много пъри изпълнение на произведения, залегнали в моя репертоар и винаги ще ми бъде особено скъпа, също и заради нейната публика, подкрепила ме още от първите ми изяви в София.

 Построената през 1937 година зала е притежавала 1470 места и орган с 4 мануала, 72 регистъра и електро-пневматична структура. Поканен за концерта е Жозеф Боне, френски органист и композитор, който изпълнява на новопостроения орган творби на Бах, Шуман, Боси и свои композиции.
По време на бомбардировките през 1944 година зала „България” е разрушена в частта от сцената, като органът и двата концертни рояла Стейнуей са безвъзвратно унищожени. 

 Концертният комплекс „България“ е частично възстановен през 1949 година. Залата е с 1087 места. През 1974 година е възстановена и камерната зала. През 1974 г немската фирма „Schuke“, Потсдам, инсталира в зала „България“ нов концертен орган, най-големия съществуващ и до днес в България, с 3 мануала и 55 регистъра, механична структура и 8 Setzer комбинации, с което се достига до автентичното звучене при изпълнение както на барокова, така и на съвременна музика.

 Първи изпълнител на новоинсталирания орган в зала „България” с множество концерти и лектории, които публиката слуша с интерес и разбиране е проф. Нева Кръстева. Тя веднага е любимка на хилядната публика:

 – Отдавна не съм изнасяла концерти в зала „България. По отношение на строежа на самия орган намирам никаква разлика дали се намира в концертна зала или в църква, катедрала. Концертен орган не е точно формулирано. По-скоро се има предвид концертен стил на изпълнение. Фирмата е с определени параметри за своите органи. В Лайпциг беше построила орган. Тогава беше най-добрата в рамките на това, което можехме да си позволим. Поръчваше се от ГДР, не се поръчваше от ГФР, нито от Холандия. Това беше една от най-добрите фирми в ГДР, а той имаше брат в Западен Берлин и някои части бяха от там. Така, че органът е добър, малко по-звучен от органа преди войната, когато е паднала бомбата. 

 Най-добрият е механичния орган, какъвто е в зала България и в Голямата концертна зала на Музикалната академия. Сравнявам го с бароковия, пневматичен орган, много разпространен през ХІХв., който е в Русе, електрически с изцяло задвижване по електрически път, обаче, много неприятно е пипането, квичи, изкуствено е и по-добрия вариант, дигиталния, който е в католическата църква и в Нов български университет, подходящ донякъде за учене.

 – Какво беше чувството и с какви мисли пристъпихте към новия орган в зала „България” през 1974г? 

 – Преди много години! Беше една изненада, защото вече бях завършила образованието си и бях тръгнала да специализирам в Прага. Изненадаха ме, като казаха, че ще се прави орган в зала „България”. Мирчо Доков, съпруга на известната пианистка и педагог Лиляна Антова беше много важен човек, отговаряше за финансите в Комитета за култура. Започнах да изнасям концерти в зала „България”. В Пловдив е имало орган от средата на ХІХв., след това изгорял. Така, че не е съвсем ново за България. В същност органа идва от Византия и е бил прехвърлен на Запад сравнително късно. Бил е ползван от византийските императори за светски цели. Когато са влизали някои посланици тези тръби са звучали и е било много тържествено.

 Велин Илиев – първият щатен органист от 1984 г. на Софийска филхармония претвори творбите с достолепие и внимание към предишното изпълнение от откриването на зала „България”.

 Оперният хор и Софийският народен смесен хор „Родна песен” са изпълнили „Отроче нам роди се славно” и „Алелуя” от ораторията „Месия” от Г.Фр. Хендел. Оркестърът на Държавната филхармония с концертмайстор Арсени Лечев, с диригент проф. Цанко Цанков изпълняват емблематична творба Концертна увертюра „Балкан”. Тя е написана неотдавана – през 1936 г. от Петко Стайнов – един от освоположниците на съвременния Съюз на българските композитори с Панчо Владигеров и Димитър Ненов, по това време Ректор на частна музикална академия.

 „Зала „България” е не само истински дом за Софийската филхармония, но и светилище на българската музикална култура и духовност. На многая лета!” – Ценко Минкин, Председател на СБК.

 „Тук витае духът на майсторството и гениалността на стотици световно известни имена, концертирали у нас, и е жив трепетът на плеяда български музиканти, поели от тази сцена към голямото изкуство. Това е история – преминала през трудности и изпитания, ала неизменно творена с много любов. Но тя е и днешният и утрешният ден …с вълшебни мигове с великото музикално изкуство!” – Боил Банов, Министър на културата.

 „Зала „България” е един от символите на българската столица и поколения са свързани с емоциите от музикалните събития…” Йорданка Фандъкова, Кмет на София

 „ Националната ни зала „България” е заела категорично място в културната карта на Европа …Зная колко ревностно пазите традициите на класическата музика и ви пожелавам още дълго прагът на този храм на духовния и културен живот на България да бъде прекрачван с благоговение” – Бойко Борисов, Министър- председател на РБ.

 „ Бихме искали заедно да създаваме отново и отново онази специална атмосфера, да събираме нови сили и енергия за предизвикателствата на съвременния живот. Приятно слушане и нека Музиката бъде с нас, Ваш Найден Тодоров”, Директор на Софийска филхармония.

 За престижа на залата са дали творческите си талантливи импулси и майсторство български и чуждестранни изпълнители, състави, а и тези, които „разпространяват” постиженията, рекламата за тях, с нескрито вълнение присъствал на концерта „възстановка”, „магът на реклмата”, когато не беше така видна, години на ред Карник Аджемян, 15 години председател на Филхармоничното общество и ценител на симфоничната музика, дипломатът Петър Шопов/ няколко дни след концерта вече единствено всред своите постижения/. Дали са и дават любовта си към публиката председателите на Филхармоничното общество, членове на което са голяма част от сегашната публика. 

 Още с първия сезон като Директор, Найден Тодоров кани български и чуждестранни известни, утвърдени и със световно признание изпълнители и гости-диригенти. Културното средище зала „България” е домакин на световната музикална култура с гостувания на най-известните солисти, състави и оркестри, създава съвременни дълго помнени празници.