„Ражда се музика” е филм с творби от Димитър Николов, изпълнени на концерти в Швеция от прекрасни инструменталистки от струнен квартет „Хорс”-Анастасия Детистова-Абаджиева, Мариана Връбчева, Пепа Дженева и Палмира Грибнева-Томанова. Освен тях на сцената е трио, в което две от певиците са шведки: Хелена Миилус и Анн-Кристин Вилунд. Техен партньор е лиричният, с топъл глас, въздействащ и с интелигентната си интерпретация оперен певец Цветелин Чакалов.

    „На всички концерти в Швеция публиката беше много приятно изненадана да чуе българската музика – споделя журналистката Диана Динолова, написала сценария на филма  – Цялата приказност, създадена от звуците, от слънчевите лъчи, грейнали в белите нощи на уж студената северна столица, и от еуфорията на изпълнителите и публиката, ме провокираха да запечатам в един филм този щастлив момент. Връщайки се в София, ми се прииска да разкажем приказката от самото й начало. И така продължихме да снимаме.

   „Ражда се музика”/ 2012г./ е филм културно сътрудничество, за едно нестандартно приятелство между шведските и българските музиканти. В него има девет персонажа и всички те са главни герои.

   Когато се ражда музика, е нужно още нещо. Нужна е муза. Такава се явява поетесата Боряна Желева, чиято нежна лиричност вдъхновява композитора Димитър Николов да създаде специално за международната група музиканти кантатите „Северна светлина”, която става нещо като химн на изпълнителите, „Ражда се музика”, „Синьо” и много други. Именно неговата задъхана, бързо сменяща ритмите и настроенията си музика пленява публиката.

    Приятели са нужни не само, за да се роди музика, но и за да се създаде филм. Ръка ни подадоха киноспециалистите от „Match frame studio”: монтаж – Людмил Лазаров, оператор – Георги Маринов, режисьор – Пламен Николов. Тяхното безкрайно търпение, арт търсения и визуални идеи допринесоха за добрия краен вид на документалната ни история.  

     Както става ясно във филма, това е приказка без край. Тя не свършва, защото историята продължава. Сътрудничеството се развива, в очакване на нови предстоящи концерти в двете страни. А музиката все още се ражда.”

    През 2005 година поетесата Боряна Желева / тя преподава във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „ Св. Климент Охридски”, завършила журналистика, работи в БТА, БНР, Радио Франс Ентернасионал, вестниците „Демокрация”, „Континент”, „Пари” и др., стиховете й са звучали на творчески вечери съвместно с Димитър Николов, в София, Париж, Милано, Берлин, Стокхолм и Будапеща/ и композиторът Димитър Николов получават поръчка от певеца Цветелин Чакалов, който от години е в Швеция и изнася концерти, да напишат творби за съвместна изява на Шведското вокално трио /Ан-Кристин Вилунд, Хелена Миилус и Цветелин Чакалов/ и Струнен квартет „Хорс”. Успехът е гарантиран! Към тях се присъединяват и Мати Ойкаринен, Михаел Фехлщедт и Кьости Миилус. Създадени са кантатите „След прочитане на Давид” и „Ражда се музика”, и над 10 песни, сред които „Северна светлина”, „Рождество”, „Синьо”, „Два символа” и др, които деветимата изпълнители представят на концерти в Швеция, Финландия и България.

     През 2006 г. Димитър Николов е удостоен с най-голямата награда на Българското национално радио – „Сирак Скитник“. Същата година получи и друго престижно отличие – „Златното петолиние“ от Съюза на българските композитори.

През 2000 г. композиторът е с награда от Негово светейшество папа Йоан Павел II със специалния сребърен медал, учреден за 2000-та годишнина от рождението на Исус Христос – за реализирания цикъл от четири симфонии : Симфония №1 – „Вавилонската кула“, Симфония №2 – „Каине, къде е брат ти Авел? S.O.S.!“, Симфония №3 – „Потопът“ и Симфония №4 – „Между ада и рая“.

    Симфония  №3 „Потопът” е с премиера на „Нова българска музика” ‘ 97 в Голямата концертна зала на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров” с диригент В.Байчев. „Потопът” e симфония за симфоничен оркестър, дамски хор и 8 канален запис. Не е без значение решението на диригента Веселин Байчев, който плаща за записа на 8 канала. Заедно с живото изпълнение звучи и записът от 8 тон колони. Звукът се движи в кръг и изпълнителите се движат. Публиката е в сфера  от жив звук и на запис, като на сцената е инструменталният състав, а хорът се движи като отива и до балконите  на залата и солистите – сопран и баритон. Драма, химн и изход- надежда, перспектива – тема , която  търпи трансформация и жанрово като моминска песен, диксиленд, а на края е като химн. Голям е успехът, феноменален успех!

    Освен многобройните симфонични, вокално-оркестрови и камерни опуси, Димитър Николов композира и в жанрове като електронна и електро-акустична музика, в сътрудничество със своя син – композитора Андрей Николов.
    Първата част на Симфония  № 4 “Между ада и рая” е с подход  програмирана от Андрей Николов  компютърно със звуци  на птици, самолети и др от реалния живот. Втората част е с различен подход – звуците от І ч. са изпълнени с инструменти. Под диригентството на Григор Паликаров СО на БНР в разширен състав със 6 саксофона и прибавени прозвучава историята на човек. Израз на човешкото е музикалната тема, която се развива и е в апотеоз. Понеже човекът е любопитно същество и открехва завесата за да види Рая, след което попада в други измерения…
    Концертната зала  „Филип Кутев” в Съюза на българските композитори /на 13.05.2019г./ на авторския юбилеен концерт на Димитър Николов гостоприемно прие  публиката, която беше заинтригувана и с възхита възприе творбите в различни форми и деликатното им и с високо талантливо поднасяне от инструменталистите от квартет „Хорс”Анастасия Детисова – Абаджиева, Мариана Връбчева, и изпълнителите със съвършеното владеене на инструментите и чувство за стил Владислав Ножаров – виола и Христо Иванов – виолончело, и артистичните певци Ветка Петкова – сопран, Диана Филипова – мецосопран и Евгени Димитров – тенор. Безмълвно липсваше Цветелин Чакалов, на този отложен с повече от половин година концерт, така рано оставил незабравими спомени на публиката и новите поколения любители на музиката. 

   Камерни творби, с богата изразност, приканваща и към размисъл, ювелирна и изтънчена, въздействаща музика и с театралната изява на изпълнителите в Струнен квартет №3 / 1999/, когато певците влизат в залата  поединично и рецитират стихове. Разнообразната музикална инвенция на Димитър Николов завладя публиката  със Струнен квартет № 5 / 2005/ „Енигмите на Хорс”,  Кантата  №6 /2006/ „След прочитане на Давид” и Кантата  № 4 / 2005/ „Ражда се музика” / 2005/ по стихове на Боряна Желева.

     Димитър Николов е ученик на проф. Марин Големинов в ДМА „проф. Панчо Владигеров”, след като завършва Държавното музикално училище в София. Няколко творци, композитори са в основата на българската музикална школа, но е примамливо да се определят с една дума – „за по-лесно запомняне”! Панчо Владигеров е колоритен, а Марин Големинов е фин! Димитър Николов наследява творчески финеса на своя именит и известен учител.

Квартет „Валс в края на века”- споделя Димитър Николов – като програма – една тема се видоизменя. Фантазия е за един валс, за двама млади хора, които танцуват в началото на века, но не знаят какво ги чака през века: и романтика и ужас и жестокост и две световни войни! Тези контрасти са в творбата. Един по един музикантите излизат като свирят, остава само челиста, който завършва творбата- като подадена ръка и въпрос: Какво ще се случи с хората от следващия век?