След концерта и аплодисментите на публиката с правостоящи, разговаряхме с Иван Янакиев:

 – Защо се заехте с тази тема? 

 – През 2001г. прочетох в учебника по елементарна теория на музиката от П.Хаджиев, като е извел в първа глава за стандартите на тона ла от първа октава – а1. пише, че е 240 Hz. Доверих се на П.Хаджиев до 2013г. Още от студент, когато изучавах оркестрово дирижиране имах намерение да създам свой ансамбъл. Моя позната, която не е музикант ми прати запис на изпълнение на музика, като беше отбелязано, че „ла” звучи с 432 Hz. Имам професионално знание как звучи и какво послание носи музика изпълнена в стандарта 440 Hz.. Отделните оркестри с акустични инструменти звучат в концертни строеве т.е. със звук от различни брой трептения с централна честота на настройване, която е по-висока от 440 Hz.

 Първоначално бях скептичен към идеята за промяна на концертния строй с по-нисък. Въпреки това, реших да чуя пратеното ми изпълнение. Тогава впечатлението, което остана у мен от една страна е различно, от тази звукова модалност / система от дискретни стойности – звукови височини в Hz организации на звука/ периодичност в повтаряемост – ла1 = 440 Hz. Промяна на налягането на въздуха спрямо налягането на въздуха около този източник. Звученето, което чух спрямо индоктринираното / обяснена и защитена авторска позиция/ твърдение за създадена слухова представа/ вече като навик/ беше различно. Различно беше усещането за „локализиране на усещането за звука”.

 Реших да проверя как би звучало „на живо”. Направих експерименти с колега виолончелист Велимир Иванов и тогава за първи път чух височината / честотата на трептенето на въздуха/ 432 Hz „на живо”. От този момент нататък бях убеден, че това е звука на 432 Hz, с който занапред бих искал да работя. Със състава решихме да се събираме два пъти седмично. Тембър е няколко звучащи тона, спрямо основна честота, комплексен тон, който съдържа основна честота и едновременно звучащи честотни тонове, които са пропорционални на основната честота като затихват различно.Най-лесно е пренастройването на струнните инструменти, тъй като се променят честотите на трептене на основните тонове на 4 струни и всички останали тонове се възпроизвеждат в контрола и в зависимост от самия изпълнител. Т.е. струнните инструменти са най-гъвкави по отношение на интонацията.

•  Т.н. задача на изпълнителя при контролиране на звука с честота на ла – 440 HZ е да създаде и възпроизведе приятен тон за слушателя, а контролът при изпълнението на звука при строй ла- 337 HZ вече е единствено за художественото въздействие. Защо подбрахте тези творби?

 – В архива на библиотеката на Съюза на българските композитори, който би могло да се систематизира и поддържа, намерих партитури от български композитори от Васил Казанджиев, Стефан Драгостинов и Красимир Тасков за струнен оркестър по повод научния проект за изследването на звученето на височината на говорната интонация при деца от детската градина и училище и при интонацията при богослужението в източно-православие. Те са с тенденцията звученето на тяхната говорна интонация с питагорови пропорции /1:2, 2:3, 3:4 или чисти октава, квинта и кварта/ т.е. интервалови съотношения между височината -честоти на броя трептения в Hz 

 Корин Морсинг ползва в своя творба записи на птици, които разшифровани звучат с 432 HZ. Изпълнихме Първа симфония, която е посветена на Камерен оркестър 432. Когато намеря пари за да поръчам изработката на духови инструменти, предимно дървени, ще изпълним творби с този състав.

 Подбрахме творбите с моя научен ръководител Милена Божикова и потърсихме Ясен Воденичаров, Бадински и Георги Арнаудов защото е изследвала техните творби и писала за тях.

 Композиторите бяха попитани дали желаят да се изпълнят творбите им на концерта към научния ми проект, докторат. Изпълнителите се отнесоха с интерес към новото, различно звучене. Част от приложенията към концерта е моя анкета до професионални музиканти от различни възрасти по отношение на изпълнението от тях и записанани творби от Емил Табаков ”Мотиви за соло контрабас в 440 Hz и 432 Hz с микроинтервали.” Изпълнението дава свобода. 

 Моят научен извод от изследването –наблюдението на контюинитета- продължителността на изграждане на формата се променя от настройването на инструментите/формата като процес и пропорция/.

 Една интересна случка: Георги Бадински през 1975 г е на курс в Дармщат. Написва и на премиерата на 25 юли 1976г. в Дармщат, след като зазвучава творбата, при късия и тих трилер в краен регистър, влиза птиче в залата и отговаря на звука на цигулката.

 Мнения след концерта в Голямата зала на БАН до последното място заето от колеги и публика:

 Акад. Васил Казанджиев: 

 – През 1949 г. чух „Концерт за оркестър” от Лазар Николов и написах моята творба „Вариации за струнен оркестър” през 1950 г., като първи опит, в който се оформи основното положение, когато често има напрежение за да се осъществи. В неофициален ред съществуват тези черти. Преработих моите вариации през 1965г. за изпълнението им на концерти със „Софийски солисти”. Нещо подобно направи Бенджамин Бритън като младеж, преработва свои детски опуси от 10-15 годишен в своята Симпъл симфони. 

• От значение ли е, че е от първите Ви творби, след като имате 3 творби за струнни инструменти?
• Беше ми интересно да чуя как звучи с 432 HZ. Подходящо е звученето за барокова музика и за съвременна музика. Ако съвременния автор е търсил по-мека, по-кадифена звучност е подходящ, като блясъкът и металът в съвременната звучност е чрез 440 Hz. Възможно е за струнен оркестър, но не и за духачите. Може би има такива инструменти, но съвременните духови инструменти са нагодени да звучат в съвременния строй, който е почти половин тон по-висок, което е доста по-високо.

 Композиторът като пише чува съвременния строй, в който чува или пише по друг начин музиката. Тенденцията е да се вдига нагоре, да е по-блестящо, по-метално. Аз не съм в крайностите.

 В моите произведения имам, ползвам имитация на звучене на народни инструменти – „Картини от България”. Някои композитори пренастройват оркестъра за изпълнението на творбата ми. Те търсят. Алоис Хабел пише музика с четвърттонове. С него се запознах на фестивала „Пражка пролет” и с гръцки композитор, беше написал 12 тонен квартет. В своя квартет той разделя на 12 тона и свири, звучи 1/12 от тона т.е. ре диез е по-ниско от ми бемол, но не се наложи като вид технически замисъл.

 – По времето на творчеството на Бах се появява темперирания строй….. 

 – При творбите на Бах има цвят, което е тембър с различни начини на произвеждане на звук – може да прозвучи от матов, по-тъмен, а в дадения тактове може да се направи по-ярък, поради начина на изпълнение на празния тон.

 Моята Соната за кларинет Петко Радев още като студент я записа в радиото- БНР. Написъл съм ми бемол във 2-а октава като преход. Започвам от много тихо и правя кресчендо – увеличаване на силата на звученето на звука. Той свири много тъжно и внезапно прави тона по-светъл! Бях поразен от неговото майсторство.

. – Има ли връзка между тембъра и темперацията?

 – Няма връзка. Тембърът се отнася до качествата на звука, а не до височината. Различните регистри имат различен тембър. По различен начин звучат в различните регистри, но нямат отношение към височината. Които звучат ниски или високи големите майстори ги правят темперовани. Има отношение качеството на звука. По отношение на въздействието – има някакъв смисъл, но не знам какво приложение има в нашето съвремие. Цветът е различен – кларинетът е най-характерен- тъмен, нисък, средния е лиричен, високия – пищи. Различието е като плътност. Цигулките са по-високо и с по-остро звучене, но няма плътност, няма сила. Композиторите ползват тези качества. Говоря за съвременния строй – получава се удачно. Дават ярки обертонове. Този начин е от Бах. Той е установил най-удачното. До него звученето е по-приглушено.

 Красимир Тасков – Адажио за струнни “Glow in the Dark”: Изпълнявано е камерно, конкретно от струнни оркестри в стандартния строй. При това изпълнение стремежът е диригента да адаптира готова, стандартна звучност към този на оркестъра. Малка подробност е малката разлика и съм мислил за едно постепенно напрежение на звука, но в този случай не се покрива с автентичното авторово намерение. Има разлики от специално написано произведение и адаптирано към тази звучност с по-нисък строй. В случая публиката е под въздействието от съдържателността на всяка една творба, независимо от темперирания строй, в който е представено, като са различни художествените решения на всеки композитор. В програмата на концерта са едни от водещите автори в момента. 

 Оценявам по достойнство изпълнението на всяка творба. Любопитно ми беше претворяването и дори очаквам нови изпълнения на мои творби за този състав и за студиен запис, за да осъществи максимално точно замисъла. 

 Георги Арнаудов написва „Вратите на съня II” през м. март 2017г.

 –  Защо се съгласихте за това изпълнение?

 – Много ми беше интересно, какво би се получило при едно такова изпълнение. При всяко едно положение проблемът със строя на инструментите се обсъжда още от древността. Това е нещо, което може да бъде намерено и в античните китайска, индийска или гръцка музика. Проблемът със строя има отношение към възприятието и към самото хармонично усещане на музикалната тъкан. Така че това е нещо, за което трябва да се замисляме във всеки един момент

 – Какво мислите за претворяване на сцената, а и на запис в строй a1?
– За някои, записът и концертното изпълнение в един такъв строй би могло да бъде мислено или разбирано като изпълнение на една творба в по-ниска тоналност. Това обаче не е точно, доколкото другият тип настройване на инструментите означава друг тип звучене на празните струни, а оттам и друг тип резонанс на инструмента. Така че слушането на творби в такъв строй, означава промяна на рецепцията и друг тип чуване. А това вече е най-малкото изключително интересно и важно!